ОБЕКТИВНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА П.П.

ОБЕКТИВНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА П.П. ОСНОВНИ ТЕОРИТИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ........

Възникаването на всяка науч. дисциплина е предизвикана от потребности на нови знания за решаване на възникващите проблеми и предизвикателства. Развитието на социално политическите отношения води до обособяването на политическата дейност чрез теорит
ВъзнВъзникаването на всяка науч. дисциплина е предизвикана от потребности на нови знания за решаване на възникващите проблеми и предизвикателства. Ра
з
витието на социално политическите отношения води до обособяването
на
политическата дейност чрез теоритични и експериментални изследвания. Според Олшански има 3

основни гледни точки за ролята на

психологията при изучаването на политиката: 1- максималисти - политическите лидери трябва добре да познават човешката психика; 2-минималисти - те смятат, че психологията като наука почти не може да влияе в/у политичес-ката дейност; 3-синтетичен подход - според тях политиката е сложно социално явление и не може да се обясни от една единствена наука. Психологията е една от науките която в най-гол
яма
степен се занимава с изследване на поведението на инивидите в политическата дейност. Така се поражда политическата психология. През 1968г. се въвежда специалноста политология в Йелския университет. През 1978г. се създава международна организация по П.П. и се обособяват 3 основни концепции: бихейвиоризъм, психоанализа, концепция за социалното взаймодеиствия. Бихейвиоризъм - разглежда въздействията м/у човека и соц. среда като непосредствени /директни/ и опосредствени /дистантни/ въздействия. Значим принос за развитието на теорията и практиката на П.П. има Лазуел който насочва вниманието си към политическата дейност и ролята на индивидите. Като особедно важни ценности за формиране на политич
еското поведение Лазуел посочва власта, уважението, чесноста и привързаноста. От позициите на бихейвиоризма за същноста на власта са създадени 3 обяснителни модела за видовете политическа власт. Според идеите на дейностния подход акцента е поставен в/у субективните механизми които се осъществяват в два аспекта: изследване на

фукнкциионирането на политическите институции и изследване на самите политически процеси. Приноса на Фройд за развитието на политическата психология се свързва с идеите му за структура на личноста и феномена „лидерство” където членовете на соц. група приемат лидера за свой идеал и се идентифицират с него. От особено значение за П.П имат идеите на Фройд за външн
и
я контрол на поведениет
о. Приноса на Адлер за развитието на П.П. се сврзва с идеите му
з
а власта като основен механизам за конпенсация. Фром разглежда генезиса на авторитарността като личностна характеристика и възприема притежанието на власта като ценнос
т
и цел за постигане.
Теории в рамките на концепцията за соц. въздействие: ролева и теорията на референтната група. Остановените закономерности от теорията за соц. роли имат важно практическо значение
з
а
у
спешното осъществяване на политическата дейност. Теорията за референтната група позволява да се разкрият социалнопсихологически закономерности. Ценности и норми на групата които се приемат за значими за индивида предизвикват в него стремеж да се преисайдени към нея. Рефернтаната група изпълнява две основни функции по отношение на своите членове: нор
ма
т
ивна и сравнително оценъчна. Ефекта от действието на тези зак
ономе
р
Власта е една от категориите, които много често се използват като обяснителен модел
н
а процесите и явленията, които протичат в обществото, социалните групи и общностите. Философски, социологически и психологически са трите основни подхода към анализа на структурите на власта. При философския подход акцента е поставен в/у атрибутивния характер на власта като притежание улесняващо постигането на целите. Социологическия подход акцентира в/у власта като господство осигуряващо изпълнен
и
ето на заповеди докато психологическия подход обяснява същноста на
в
ласта от позициите на бихейвиоризма и психоанализата. Според Гълбрайт като основни характер
и
стики на власта се разглеждат изт
о
чниците на самата власт и форми на функциониране в обществото. Формите са: принуждаваща, конпенсаторна и условна т.е. оказва се въздействие в/у поведението чрез принуда, компенсация и гласуване на доверие. Източниците на власта са: личноста, собственоста и организацията. В съвременното общество организацията има значима власт. Политическата власт е обект на анализ от позицията на философията като
фо
рма на взаимодействие; социологията - политическата власт се разглежда като специфично формирани отношения м/у големи групи или като принуждаваща власт упражнявана от една група в/у другите групи; психологията - най-задълбочено изследва политическата власт и се поставя акцент в/у нейното субективно съдържание. Авторитаризмът заема значимо място сред личностните предразположености към политическата власт. Специфичната мотивация за притежаване на политическа власт е друг съществен елемент от съдържанието на политическата власт. Задълбочения анализ на формите на власт и източниците на власт осъществени от Гълбрайт - установените от него закономерности на власта при различните организации се изп
олзват и при анализ на политическата власт. Според Илин и Мелвин власта има триспектърен характер- дерективния аспект на власта - дава възможност на власта да осигури подчинение на заповеди или нареждания; функционалния аспект – на лице е ефективно социално управление; комуникативния аспект на власта откроява ролята на общув
а
нето и взаимодействието при осъществяване на властовото взаимодействие.

5. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕДНОСТИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ
Според Аренд власта означава способност на човека да взаимодейства с др. хора. При анализа на власта Илин и Мелвин определят специално внимание на връзката м/у власт и политика и смятат, че власта може да се раглежда като организиращо
н
ачало на политическата д
ейност. Вятр определя политическата власт като специфичен аспект
н
а отношенията м/у две големи групи и могат да се обособят два типа отношения м/у политическата власт и груповите интереси: обективно - включва структурно и бихейвиорис
т
ично т.е свързва се с онези политически решения защитаващи интересите на привилегированото общество; субективно - когато действията на самата политическа власт са в съответсвие с очакванията на привил
е
ги
р
овани групи. Вятр определя следните фактори обуславящи равнището на участие в политическата дейност: сила на индивидуалноста - наличие на увереност в себе си, компетентност и увереност в собствените сили. Личностна включеност т.е. да взема активно участие в политическия живот. Аномия това е отчуждение и отказ от участие в политическата дейност. Мотива
з
а
жизнени постижения е предпоставка за участие в политическата
дейн
о
7.ХАРИЗМАТИЧНАТА ЛИЧНОСТ В ПОЛИТИКАТА. АВТОРИТАРНАТА ЛИЧНОСТ В ПОЛИТИКАТА
Вебер за
пъ
рви път въвежда понятието харизма като характеристика на индивида в смисъл човек, които е надарен със свръхествени качества които привличат към себе си привърженици. Различни са формите за получаване на харизмВебер за първи път въвежда понятието харизма като характеристика на индивида в смисъл човек, които е надарен със свръхествени качества които привличат към себе си привърженици. Различни са фо
р
мите за получаване на харизматично признание. При религиозния миро
гл
ед харизмата се приема като божествен дар и следването на харизматичния водач се приема кат
о
своеобразен дъг или задължение.
П
рактиката показва,че съществуват няколко основни подхода за определяне на наследника на харизматичната личност: чрез търсене на определени черти или качества; чрез посочване на наследник; по кръвно родство /първороден син/;чрез получаване на харизма в наследство /избор на папа/. Феномена харизма се разглежда от Шилс като възникващ от потребноста за създаване на ред т.е. като продукт на институции
те.
Пример за ефекта от харизматично влияние е Симион Сакскобурготски.
Авторитарната личност в политиката и нейното формиране според Фром моге да бъде обяснено с тенденцията наличноста да се откаже от независимоста си за да придобие сила която в момента не претижава. Това обяснява защо авторитаризмът се свързва със стремежа към господство или подчинение. В основата на този стремеж е желанието на личноста да се избави от самотата или безсилието. Авторитарния тип поведение в сферата на политиката е резултата от стремежа за власт, Адорно го квалифицира като авторитарен синдром. Съдистичната тенденция в авторитарното поведение според Фром се проявява в 3 форми: стремеж на дадена личност да поставя
другите хора в подчинение и да получи пълна и неограничена власт над тях; стремеж да се експлоатират вече подчинените хора и да им се причиняват психическо или физическо страдание.Сред най-съществените характеристики на авторитарната личност може да бъде посочено нейното отношение към власта. В резултат формирания авторита
р
ен синдром сподред Адорно могат да се обособят следните типове поведение: на бунтовника; функционер-манипулатор.

8.ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА СЪЩНОСТА НА ФЕНОМЕНА „ЛИДЕРСТВО”
Според Петровски и Шпалински лидерството се определя като процес на вътрешна самоорганизация и самоуправ-ление на взаимоотношенията на членовете в групата. Основното което различава лиде
р
а от ръководството, е че
лидера заема най-висока позиция в неофициалната подструктура на
о
рганизацията и се използва неговия авторитет. Три основни модела за обяснение на феномена лидерство има в социалнопсихологическата теория. 1 теория за чертите на лидер
а
- лидер може да бъде само индивид които притежава определени качества и черти като самоувереност, независи-мост и способности които останалите членове не притежават. През 1940г. Бърд съставя списък от

79

потенциални лидерски качества, но съпоставяйки списъка с мнението на други колеги открива много малко съвпадения, което поставя под съмнение издигнатата хипотеза за възможноста да се намерят потенциалните лидерски качества. Олшански обособява следните лидерски качества като: силен стремеж към отговорност, енергия и опорство, инициативност и оригинално
ст
,
способност да организира и пази групата от разпадане. Ситуат
ивна
т
10. ТИПОЛОГИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЛИДЕРИ
Вятр е които предлага конкретна типология на
п
олитическите лидери. Първият критерии е свързан с идеологията на Вятр е които предлага конкретна типология на политическите лидери. Първият критерии е свързан с идеологията на политическия лидер и ги разделя на: лидер-идеолог които никога не сеотказва от своите убеждения каквото да му струва и лидер-прагматик - готов да се откаже от своите принципи, но да запази своята власт. Втори критерии е ефе
к
та на въдействие и биват харизматичен лидер - променя целенасочено
п
оведението на последователите си, лидер-представител - собствените му действият съответства
т
на доминиращите мнения. Третия к
р
итерии се определя от отнощението към политическите противници: лидер-съглашател – смекчаващ конфиликтите м/у партиите и лидер-фанатик - умишлено изостря конфликтите с цел унищожаване на противника. Бернс разделя политическите лидери на 2 типа: преобразуватели - те действат на основата на предварителна концепция и менъджъри - те се средоточават в/у детайлите от тяхната дейност без да имат глобалн
и в
иждания. Според Вербер видовете власт са 3 типа: традиционна, реционално-легална и харизматична, а лидерите могет да се разделят на използващи преимуществата на своята власт, използващи своята харизматична власт и използващи рационално-легалната власт. Лазуел обособява 3 типа политически лидери: алигатор, администратор и тоеритик. Най-всеобхватен модел за типология на политическия лидер предлага Авцинова като критериите са: отношение към власта- два типа лидери: лидер във власта и лидер в опозиция; начин за достигане на целите и отношение към действителноста. По своето отношение към власта могат да се разделят на 2 типа: егоцентричен и социоцентричен. Опозиционния лидер може да се раздели на
2 подтипа: конструктивен и конфронтивен. По крите