Орфей и древната митология на балканите , авт. Б. Богданов

БОГДАН БОГДАНОВ
























ОРФЕЙ И ДРЕВНАТА
МИТОЛОГИЯ НА БАЛКАНИТЕ

2





Съдържание:



Идеология, култура и митология – теоретично
въведение – 4


Първа глава:
Гръцкият орфизъм и проблемите на традицията – 25


Втора глава:
Орфей – героят посредник - 72


Трета глава:
Митологията на древните траки – една реконструкция – 125


Хомо балканикус – наместо заключение - 177


Библиография - 203

3













Изследването има за цел посредством анализ на
античните писмени свидетелства за Орфей да възстанови
идеологическия фон, намерили конкретизация в образа на
героя. Според автора устойчивостта на този фон е
основната причина за виталността на образа в античната и
по-специално в балканската културна традиция. В
заключение се предлага едно свободно виждане във
формата на есе за евентуалните последствия на
анализираната идеология в реакциите на съвременния
„хомо балканикус“.

4
ИДЕОЛОГИЯ , КУЛТУРА И МИТОЛОГИЯ
Теоретично въведение

Много причини отвеждат до акта на писането на
книга. Най-дълбинната между тях е може би самата
форма, утвърдилият се начин на общуване между автор,
отправящ писмено послание, и очакваща публика.
Привикнал да се изразява с пространни текстове, предназ-
начени за неясно колко голямата общност на читателите,
по този начин авторът един вид повишава своя статус.
Натам води дисциплината на майсторенето на текста и
прозиращата зад нея висока мисия на книгата, от която се
очаква да преобразува пръснатото читателско множество в
идеално общество. Но с писането на книги се залавяме не
направо поради удоволствието да се изправим по този
начин срещу нуждаещо се от нас човешко множество. Дъл-
бинната причина се мотивира винаги конкретно.
И в случая, заемайки се с темата за Орфей и
древната митология на Балканите, осъзнавам личните
подбуди, които ме доведоха до това начинание –
незадоволеността от аргументацията в няколкото студии и
статии по темата, които публикувах преди време
∗
,
пребродената научна литература, натрупаните книги,


∗
Орфей и някои проблеми на древната култура но нашите земи.
– В: Проблеми на културата, 1979, № 5; Литературният герой
преди литературата. – В: Литературна мисъл, 1979, № 10; Орфей
и някои проблеми на тракийската митология. – В: Филология,
1980, № 7; Митът за Орфей и културната традиция –
методологически екскурс. България и светът на вековете, СУ,
1983; Le type thrace dans la mythologie – une tentative de
reconstitution, in: Contributions au IV
e
Congres international de
thracologie. Academie bulgare des sciences. Institute de Thracologie,
1984; Тракийската митология. – В: Humanitas, 2, 1985;
Тракийската митология като културен тип – една хипотеза. – В:
Семинариум трацикум, 1, БАН, 1985; Екстаз и ентусиазъм. – В:
Съветско-български сборник (под печат). Никоя от тези работи
не е влязла интегрално в настоящата книга.

5
отпечатъци и конспекти, каращи ме да завърша
започнатото, необходимостта да се свържа с една насока
на изследвания, чийто предмет е далечното минало на
Балканите, разбира се, и нуждата да изпитам отново
удоволствието от постигането на поставената цел, от
„преборването“ с трудната тема.
Основната мъчнотия при безспорно трудната тема
за Орфей възникна от колебанието дали достойният
предмет е самият герой, загадка за разгадаване и
конкретност, можеща да се реконструира, или той е
образна форма, термин на традицията и на една
идеология, която заслужава повече внимание като нещо
по-общо и свързано не само с Орфей. Предпочетох второто
положение и следвайки го, съм принуден да твърдя, че
героят е по-скоро мираж, нужен и дори неизбежен образ
за балканската и европейската традиция, но все пак
предимно термин на нейния език, а не нещо със своя плът,
будещо вълнение и обич. Разбира се, безбройните
художествени, есеистични, а и научни тълкувания по
темата едва ли биха се появили без вярата в реалната
историческа плътност на образа на Орфей. Те следват
продължаващата и до днес традиция митовете на
миналото да се обясняват със създаването на нови митове.
По-нетрадиционно е прогонването на вълнението,
даващо плът на героя, и постановката, че той е преди
всичко образен инструмент на една идеология. Моята
задача в случая е да проникна аналитично в средствата на
тази идеология и да уловя принципите на
функционирането й. Ако историческите предмети са
винаги някакви текстове – независимо дали предлагани
наготово от миналото, или съставяни от нас, няма по-
добра гаранция за успеха на аналитичната интервенция в
тях от разчленяването им на средства за изказ и реални
съобщения. Така че предмет на това изследване е
структурата и функционирането на идеологията, която се
открива в сведенията за гръцкия орфизъм, Орфей и
тракийската митология. Подхождайки културно-

6
социологически, допускам, че поради устойчивостта на
определени културни условия, тази идеология е станала
своеобразна константа в традицията на Балканите.
Всяка идеология е консервативна форма на
обществено съзнание, задържаща отвореното развитие на
културната среда. Но константността не е само обективно
качество на идеологията, а и ефект на изследователската
гледна точка. Типологическият подход усилва усещането
за устойчивост. Обратно – колкото по-конкретно протича
наблюдението, по-приближено към определена културна
среда, толкова повече виждането на идеологията като
статична структура и
константа отстъпва на аспекта на
функционирането или, по друг начин казано, гледната
точка на езика отстъпва на аспекта на речта, константата
се оказва нарушима и променима. И все пак и реално
гледано, едни идеологии са по-константни от други.
Колкото по-нужно е да се поддържа трайна общност в
пространството и времето, толкова по-константна и с по-
изявена митологична форма е идеологията – следствие на
тези общностни условия и същевременно техен крепител.
Степените на константност и митологичност зависят по-
пряко от традиционния затворен характер на културата.
Макар и непълно, но покриващите се понятия
идеология, култура и митология, с които предстои да
работя нататък, се разбират по много и различни начини в
съвременната хуманитарна наука. Това налага да изкажа
по-открито какъв смисъл влагам в тях.
В съвременните езици култура е не само научно
понятие, но и трудно отделима от понятието идея.
Многолика й в повечето случаи неосъзнавана, тя именно
въвежда гледните точки за цялостното и относително
непроменимо схващане на по-обемните предмети,
разглеждани от хуманитарната наука. Иначе на културата
отдавна се гледа развойно. Историческата наука се
заражда в миналия век като история на културата и едва
по-късно се обособява като предимно
общественополитическа история. Но и до днес гледната

7
точка на културата помага за цялостното свързване на
актуалните обществени събития и явления в една епоха с
начина на живот и възгледите, които я владеят, т. е. с това,
което наричаме идеология. Освен в този широк смисъл
понятието култура се употребява и по-тясно, за да означи
устойчивите сфери на бита, традиционните форми иа
живот, големите идеологии, митологиите и вярванията.
Според едно виждане културата се разпада на две
основни области – на материална и духовна култура, на
сума от материални предмети и на друга от идеи и образи.
Нуждата да се мисли цялостно и системно за културата
води до осъзнаване на привидността на тази дихотомия.
Вещите, оръдията и другите материални паметници на
една култура и, от друга страна, нейните традиционни
идеи и образи влизат в систематични отношения не само
защото обслужват един начин иа живот, а защото са
външният материален или идеален израз на система от
ценности и норми. Така че културата според нас е система
от ценности.
В проявата си на норми ценностите регулират
културното поведение и чрез посредничеството иа
свръхценностни положения прерастват в обща за
определена среда визия за свят, за човек и човешка съдба.
Културната принадлежност е винаги дълбинно
мотивирана с подобен мироглед. Това, което наричаме в
случая идеология, не е един или друг преден фронт от
идеи, а подмолната и често несъзнавана система от
ценности, имаща и регулативна, и светообразуваща
функция, насочваща поведението в конкретен план, но и
общо задаваща структурата на културното пространство и
на света в цялост. Същевременно вещите, идеите и
образите не са само празни знаци и средство за означаване
на системата на културата. Своеобразни тежки знаци, те са
символи, в които сложно се преплитат означаващото и
означеното, оказвайки се в крайна сметка равнище на
природност и недоорганизираност, от което културата
черпи ресурс за нови значения. Такъв тежък символ,

8
макар и вплетен в мрежата от ценности, налагана от
системата на културата, е най-вече човешкото тяло.
Следователно културата е и система от значения, от
общоважими смисли. Те могат да се разглеждат поотделно
и като множество, но и да се свеждат до няколко и дори до
едно свръхзначение. Като значения и особено като
свръхзначение културата е нещо пълно и съдържателно,
предписан възглед за свят, но същевременно е отно-
сително празна форма за означаване, само донякъде
насочваща операциите на означаването. Конкретно
гледано, културата се определя от съотнасянето на
системата от зададени ориентации и възможността за
опериране с тях за пораждане на нови, непредвидени ори-
ентации. Конкретните случаи повдигат много въпроси:
голяма или малка е тази възможност и за кого е достъпна
– за едного, за мнозина поотделно или за общност. Във
всеки случай културата е едновременно пасивно дадена и
активно създавана.
Определянето на културата като нещо вече
означено, като система от значения и твърдения за това
какъв е светът, а, от друга страна, като начин за
означаване дава възможност да се мисли за нея се-
миотично. Това означава да се смята, че културата е един
вид език със свои термини и форми на изказ, но
същевременно и реч, т.е. нещо изказано. Ако се изразим с
основните понятия на теорията на информацията, тя е
едновременно код и съобщение. Като казвам съобщение,
имам предвид и свръхтвърденията на една културна систе-
ма, но и конкретните нови твърдения и съобщения, които
се произвеждат в нейния кръг. Новите съобщения винаги
влизат в отношение със свръх