Основи на ортопедията и травматолоята

2.CJLW
ОСНОВИ НА
ОРТОПЕДИЯТА И
ТРАВМАТОЛОГИЯТА
Под редакцията на проф. д-р Евгений Медникаров
■■■МЕЩС
М ЕДИЦИНСКО И ЗД А ТЕЛ СТВ О

ОСНОВИ НА
ОРТОПЕДИЯТА И
ТРАВМАТОЛОГИЯТА
Под редакцията на ироф. д-р Евгений Медникаров
SSS M EDIC
МЕДИЦИНСКО И ЗДА ТЕЛСТВО
София, 2020

I
© Всички права запазени. Това издание или отделни негови части не могат да бъдат размножа т
вани, публикувани и/или предавани по електронен, механичен, фотокопирен или друг начин у
както и въвеждани в информационни системи, включително компютърни, без изрично писмен
но съгласие от авторите и издателя.
ОСНОВИ НА ОРТОПЕДИЯТА
И ТРАВМАТОЛОГИЯТА
Под редакцията на проф. д-р Евгений Медникаров
Българска. Първо издание
АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:
© Алексиев, Венелин Александров, доц. д.м.
© Георгиев, Павел Радков, д.м.
© Георгиев, Христо Димитров, проф., д.м.н.
© Дикова, Милка Иванова, д.м.
© Ефремов, Ивайло Ефремов
© Кехайов, Райчо Иванов
© Кинов, Пламен Славов, проф., д.м.н.
© Медикаров, Евгений Люцканов проф., д.м.
© Патриков, Кирчо Димитров, д.м.
© Пукалски, Явор Бисеров, д.м.
© Христов, Боян Боянов, д.м.
[ БИ! VAO К,
© Медик принт, издател
Предпечатна подготовка Борис Зл. Павлов 122000009956
Печат Алинс принт
ISBN 978-619-91371-4-7

ПРЕДГОВОР
Действащата циклична система на обучение на студентите по медицина,
феднолага интензификация на преподаваната материя и бърз преход на студента
п една към друга клинична дисциплина. Достъпът до ползването на множество
хартиени носители и интернет пространството, не винаги дава възможност за по-
зучаване на трайни и най-вече систематични познания. Както във всички области,
: развитието на медицинското познание, в практиката навлизат редица нови апа-
оатни методи. Това до голяма степан налага специализирано усъвършенстване на
колегията, като през последните десетилетия се оформи тенденция за тясно про­
филиране вътре в специалността. Тази тенденция продължава и в момента. И ако
;;а диагностиката и лечение на пациенти по определени проблеми, тази тенденция
: изключително полезна, то в рамките на обучението на студентите следва да се
придобият основните познания по диагностиката и лечението на опорно - дви­
гателния апарат. Преди 8 години издадохме, а по-късно и преиздадохме учебник
;а студенти - „Основи на ортопедията“. Отчитайки интереса на студентите към
хнигата, както и факта, че полагания изпит и специалността е Ортопедия и трав­
матология, колектив от преподаватели в катедрата по Ортопедия и травматология
хъм Медицинския универсигет-София предлага на вашето внимание настоящата
хнига. На базата на своя дългогодишен опит в преподаването по специалността
сме се опитали да предложим учебния материал в един по-сбит и достъпен за сту­
дента вид.
Предлаганата книга има за цел да облекчи обучението на студенти по меди­
цина, ерготерагшя и рехабилитация в областта на ортопедията и травматологията.
Материята е разпределена в две основни части:
Ортопедия: етиологията, клиничната картина, профилактиката и най-общите
принципи за лечение на заболяванията на опорно-двигателния апарат.
Травматология: механизъм на травмата, клиничната картина и начините за
лечение на травматичните увреди на опорно-двигателния апарат. Предвид аудито­
рията, за която е предназначена тази книга, многообразието на оперативни техни­
ки и видовете остеосинтезнн средства, използвани при тях, съзнателно са предста­
вени опростено.
Надяваме се, че предложените систематизирани познания ще бъдат в помощ
и на общопрактикуващите лекари в тяхната ежедневна практика.
Проф. д-р Евгении Медникиров
3

ВЪВЕДЕНИЕ
Специалността Ортопедия и трав­
матология изучава профилактиката, ди­
агнозата и лечението на вродените де-
формитети, придобитите заболявания и
травматичните увреди на опорно-двига­
телния апарат.
Тъй като уврежданията на кост­
но-мускулната система обикновено са
полиетиологични (вродени, възпалител­
ни, травматични, неврогенни, ендокрин­
ни, дегенеративни, неопластични и пр.),
то за правилното разбиране и по-леснон
усвояване на материята от студентите, si
преди и в хода на курса на обучението.о
те трябва да опреснят познанията си пс >п
анатомия и физиология.
Неслучайно изучаването на този i
раздел от медицинската наука е разпо-о
ложен времево в петата година от курса j
по медицина, когато студентът има дос-а
татъчно познания в повечето области от
медицинското познание.
1. ИСТОРИЯ НА ОРТОПЕДИЯТА И ТРАВМАТОЛОГИЯТА
Медникаров
Историята на ортопедията и трав­
матологията е толкова стара, колкото и
самата медицина. Четири хиляди години
преди новата ера в законите на Вавилон
се говори за отговорността на лечителя
при лекуването на различни счупвания и
таксата, която той имал право да поис­
ка. Първите доказателства за прилагане
на лечебни методи в областта на опор­
но-двигателния апарат са открити на
мумия, датирана от около 2500 години
преди новата ера. Отчетливо се вижда
счупена предмишница, добре наместена
и фиксирана е палмови листа и смола. В
трактатите си върху счупванията на кос­
тите и повредите на ставите, Хипократ
(460-377 пр.н.е.) предлага, както класи­
чески описания на някои страдания, така
и методите за тяхното лечение.
Основите на съвременната орто­
педия са поставени през XVI и XVII в.
За усъвършенстване на ортопедичните
познания сериозна помощ оказват ана­
томията на Везалий (Andreas Vesalius
1540), остеологията на Хаверс (Clopton
Havers 1691), и др. За първи път наз- г
ванието ортопедия употребява Николай
Андри (Nikolas Andry (1658-1742) в своя к
труд „Ортопедия или изкуството за пред­
пазване и лечение на деформитетите на*
тялото при деца“.
LORTHOPEDIE
0 и
L' A R Т
BE PREVENIR ЕТ DE CORRJGER
DANS LESENFANS,
LES DIFFORMITES DU CORPS.
и. ТОСТ PAR DES MO«N$ A LA PORTFE
ia Pin» * in U « a , * Ь кюп In
P«fc**i p i cm to Шия i Umr.
P M AC A N D tr .C O liS E IllE R DP POP,
L,Om (r РЩяпУШтш^О M.
D A r .- t4 ~ .t r m A aU jm UUF«WA<
PUUmUPm,,^.
* A n t F5 {uac*.
TOME PREMIER.
ДО
№
A P A II S .R U E SA IN T JACQUES.
r U Aiti,to-4eA**4« it*
S N*7*0, to Grifc*.
LaMBC&t A D v a * v o ,i U SigcA,
^ It 1 Samk Uo4rj.
M. Fee XLl
me jMounox bj ruymez du tor
Фиг. 1 Факсимиле на корицата на изда­
дения през 1741 г. труд от Никола Анри. х
4

1>иг. 2 Факсимиле па страницата от сь-
{ото издание е оригиналното изображе-
ие на смисъла на новата специазност.
Самият автор определя нововъве-
1ения от него термин, като съчетание
»т двете гръцки думи прав (изправен
т и без деформации) и дете. От тази
1ефиниция се разбира, че само децата
а обект на тази нова специалност. С
годините, обаче става ясно, че не само
(ецата имат необходимостта от нре-
*енция и лечение на опорно-двигател-
вия апарат и специалността отдавна е
покрила грижата за костно-мускулна­
та система на човека от раждането до
неговата смърт. Терминът ортопедия,
обаче продължава да съществува, до-
оил неоспоримо право на граждан-
ггвеност. През различни исторически
периоди, редица изявени медици са
свързали своите имена с ортопедията
\ травматологията, въвеждайки нови
диагностични и лечебни методи. Не
могат да не бъдат споменати лично­
сти, като: Ambroise Pare, Dupuytren,
Brodie, Francis Glisson, Langenbeck,
Hoft'a, Ollier, Codivila, Puttit, Илизаров,
Вреден, Волков, Вайнщайн. Терминът
травматология произлиза от гръцката
дума (храбра) рана. Сега това понятие
е значително разширено, като включва
не само наранявания, но и увреждани­
ята на костно-мускулната система, при
които няма рана.
В сравнение с историята на све­
товната ортопедо-травматологична
наука, в България ортопедията и трав­
матология, като отделна специалност,
е сравнително млада. Преди освобож­
дението травматологичните манипу­
лации са били извършвани от народни
лечители - „правилници на счупено и
изкълчено“. След това отделни хирур­
зи са се занимавали с ортопедични и
травматологични въпроси - Капита-
нов. Тантилов, Крапчев. Хаджистамов
и др., но профилирани ортопедо-трав-
матолози не е имало.
Основател на българската ортопе­
дия и травматология безспорно е Бой­
чо Бойчев. През 1950 година е разкрита
първата ортопедична клиника към Вис­
шия медицинския институт - София,
оглавявана от избрания вече за доцент
- Б. Бойчев. През 1953 година се раз­
крива втората университетска клини­
ка по ортопедия и травматология под
ръководството на проф. Хаджистамов.
Освен отделянето на специалността,
огромния принос на проф. Бойчев в
развитието на българската ортопедия
се изразява и в създаването на една со­
лидна школа от изявени имена като Хо-
5

левич, Икономов, Балчев, Конфорти,
Чоканов, Каймакчиев. В последствие
традициите на тази школа са продъл­
жени от техните ученици: Матев, Па­
нева, Игнатов, Илиев, Желев, Герчев,
Иванов, Карчинов, Андреев, Шойлев,
Ганчев и др.
През деветдесетте години на
миналия век в редица страни се съз­
дават ортопедични дружества които
обединяват лекарите, занимаващи се
с ортопедия и травматология. Чрез
участието си в тези специализирани
дружества, лекарите ортопеди-трав­
матолози обединяват своя научен и
практически потенциал за по-бързс
и ефективно популяризиране на новича
познания в специалността. В Бългаиг
рия през 1975 е учредено Научнотс
дружество по ортопедия и травматоло* )
тия, което по-късно се трансформира
в Българска асоциация по ортопедия и
травматология (БОТА). Асоциацията
има своето специализирано изданиезп
- списание „Ортопедия и травматоло-о
гия“, където се отпечатват най-новите^
научни и практически достижения на
българските ортопеди и травматолози
и се обобщават новостите в световната
ортопедо-травматологична наука.
2. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОРТОПЕДИЧНО БОЛЕН
Медникаров
Както в останалите клонове на ме­
дицинското познание, така и в областта
на ортопедията, успешното лечение е не­
мислимо без поставяне на правилна ди­
агноза. Освен основните познания при­
добити при изследването на хирургично
болни, в хода на диагностичния процес
ортопедът използва и редица специали­
зирани изследвания. Връзката на орто­
педията с педиатрията и неврологията
задължават ортопедите да владеят и ня­
кои от прийомите използвани при тези
специалности. В хода на диагностичния
процес се анализират данните от анамне­
зата, статуса, клиниката и параклиниката
на болния. Преди да изложим основните
елементи, на които се основава поставя­
нето на точната диагноза, ще си позво­
лим да припомним равнините и посоки­
те в които са разположени анатомичните
органи на човешкото тялоДФиг. 1)
Фиг. 1 /. Фронтална равнина, 2. Саги--\
/пална равнина, 3. Трансверзата равнина,
4.