От симптома до диагнозата - сборник от тестове по кардиология за медици

Штшштиева
»SS-»
Шшвдив, 2009

ЕМИЛИЯ МИШЕВА
ОТ СИМПТОМА
ДО ДИАГНОЗАТА
СБОРНИК ОТ ТЕСТОВЕ ПО
КАРДИОЛОГИЯ
ЗА МЕДИЦИ
Пловдив
2009

В памет на всеотдайния ми баща
д-р Румен Мишев!
ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСКА
БИБЛИОТЕКА
120900004363
О Т СИМПТОМА ДО ДИАГНОЗА ТА
Сборник от тестове по кардиология за медици
Автор: д—р Емилия Руменова Митева, д. м.
Рецензент: Доц. д-р Елина Трендафилова, д.м.
Издателство „ИНТЕЛЕКСПЕРТ-94 " - Пловдив
ISBN: 978-954-8835-14-5

ПРЕДГОВОР
Създаването на този сборник от тестове бе продиктувано от
желанието да се усъвършенства обучението по кардиология
посредством тестово изпитване.
Възможността да се контролира процеса на усвояване на
знанията създава предпоставки за по-детайлно овладяване на
теоретичните познания по кардиология, задълбочава клиничното
мислене и подпомага създаването на трайни асоциации за анамнеза,
физикално изследване и прилагането на неинвазивни и инвазивни
методи за съвременна диагностика на сърдечно-съдовите
заболявания.
В сборника са разгледани функциите на сърцето в норма и
патология, подробно е описана клиничната симптоматология.
Доминираща тематика в предложеното ръководство е съвременната
диагностична и терапевтична кардиология.
Представените тестове са продукт на дългогодишния
професионален опит по преподаване на вътрешни болести и
кардиология в катедрата по пропедевтика на вътрешните болести -
МУ - Пловдив.
Сборникът включва 306 теста, както и техните отговори.
Бих желала това ръководство да се приеме с разбиране и да
послужи при подготовката на студенти по медицина, стоматология,
при студентите в медицинските колежи, стажант-лекарите,
специализантите, обшопрактикувашите лекари и др.
Бих приела с удоволствие всички препоръки, които ще
подобрят и допълнят качеството на подобно ръководство.
Автора

ХИПОКРАТОВАТА ПЕЙКА
ТВЪРДЕНИЕ ИЛИ ДОКАЗА ТЕЛСТВО... ТОВА Е ВЪПРОСА "
A. Vesialii, 1551

I Е C Г () В Е
1.Кои са основните симптоми при заболявания на сърдечно­
съдовата система?
A. Кашлица и кръвохрак;
Б. Сърцебиене;
B. Болка или дискомфорт в гръдната клетка;
Г. Краткотрайни пристъпи на загуба на съзнание (синкоп);
Д. Отоци по крайниците;
Е. Лесна умора и отпадналост.
2.Кои заболявания от фамилната анамнеза имат значение при
сърдечно болните?
A. Стенокардия;
Б. Артериална хипертония;
B. Инфаркт на миокарда;
Г. Разстройства на липидната обмяна;
Д. Подагра;
Е. Язва на дванадесетопръстника.
3.Кой симптом НЕ е характерен за лицето на болен със сърдечно­
съдово заболяване?
A. Facies mitralis;
Б. Телеангиектазии;
B. Цианоза;
Г. Субиктер;
Д. Студена пот;
Е. Facies lunata.
4. Нормално ictus cordis се вижда или палпира в:
A. V междуребрие, на 1-2 см навътре от лява медиоклавикуларна
линия;
Б. Областта на епигастриума;
B. Ill междуребрие по лява медиоклавикуларна линия;
Г. Областта на ляв хипохондриум;
Д. IV междуребрие по лява парастернална линия;
Е. VI междуребрие по предна аксиларна линия.
5. Кои качества на сърдечните пулсации НЕ се определят с палпация?
A. Локализация на максималния импулс;
Б. Разпространение на пулсацията;
B. Амплитуда на отклонение на гръдната стена по време на пулсация;

Г. Времетраене на движението на пулса;
Д. Охраненост и еластичност на кожата;
Е. Опистотонус.
6. Промените в силата на сърдечния удар са:
A. Усилен сърдечен удар;
Б. Раздвоен сърдечен удар;
B. Отслабен сърдечен удар;
Г. Негативен сърдечен удар;
Д. Повдигащ сърдечен удар;
Е. Разширен, изместен наляво сърдечен удар.
7. Какво представлява феномена fremissement cataire?
A. Преминаването на турбулентния кръвен ток през стеснен
отвор;
Б. Хипертрофия на лявата камера;
B. Дилатация на лявата камера;
Е. Аневризма на лявата камера;
Д. Пулсации на аортния аркус;
Е. Руптура на chordae tendineae.
8. Диастолно котешко мъркане се среща при:
A. Констриктивен перикардит;
Б. Трикуспидална стеноза;
B. Пулмонална хипертония;
Е. Митрална стеноза;
Д. Коарктация на аортата;
Е. Артериит на Takayasu.
9. Систолно котешко мъркане се среща при:
A. Аортна дисекация;
Б. Остра руптура на междукамерната преграда;
B. При тежка митрална инсуфициенция;
Е. При сърдечна тампонада;
Д. При вроден дефект на мускулната част на междукамерната преграда;
Е. При дилатативна кардиомиопатия.
10. Кои са границите на релативното сърдечно притъпление?
A. Дясна граница, горна граница, лява граница;
Б. Дясна граница, горна граница, долна граница;
B. Лява граница, дясна граница, средна граница;
Е. Дясна граница, сърдечен връх, база на сърцето;
б

Д. Върхова граница, срединна граница, дясна граница;
Е. Десен стернален ръб, предна граница, върхова граница.
11. Какъв вид церкусия се използва при определяне фаниците на
релативното сърдечно притьплепие?
A. Тиха перкусия;
Б. Умерена до силна перкусия;
B. Слаба перкусия;
Г. Умерена перкусия;
Д. Притъпена перкусия;
Е. Слаба до едва доловима перкусия.
12. В коя зона на прекордиума се сливат фаниците на релативното и на
абсолютното сърдечни притъпленпя?
A. В зоната на югулума;
Б. В аортната зона;
B. В зоната на a. pulmonalis;
Е. В надвърховата зона;
Д. В зоната на дясна камера и дясно предсърдие;
Е. В зоната на ictus cordis.
13. Коя фаница на релативното сърдечно притънление НЕ е вярно
дефинирана?
A. Дясна граница - по десния стернален ръб. Започва от III
междуребрие и достига до сърдечно-чернодробния ъгъл;
Б. Долна граница - долния ръб на IV ребро;
B. Еорна граница - долния ръб на III ребро отляво и
ненадминаваща латерално парастерналната линия;
Е. Дясна граница - дъговидна, започваща от парастерналната
линия на нивото на III междуребрие и достигаща 1 см навън
от ictus cordis;
Д. Върхова граница - започваща от IV ребро с изместване към
предна аксиларна линия;
Е. Латерална граница - от V междуребрие по лява
медиоклавикуларна линия.
7

14. Кои твърдения за контурите на границите на релативното сърдечно
нритъпление са вярни?
A. Горна граница - контура се образува от a. pulmonalis и малка
част от ляво иредсърдие;
Б. Долна граница - контура се образува от междукамерната
преграда и лявата камера;
B. Дясна граница - от контура на дясното предсърдие и горната
нразна вена;
Г. Лява граница - образува се от контура на лявата камера;
Д. Дясна граница - образува се от контура на дясното
предсърдие и дясната камера;
Е. Върхова граница - образува се от контура на ictus cordis.
15. Кои от изброените патологични промени, променят границите на
релативното сърдечно притьпление?
A. Хипертрофия на лявата камера;
Б. Дилагация на лявото предсърдие;
B. Хипертрофия на дясната камера;
Г. Дилатация на дясната камера;
Д. Дилатация на лявата камера;
Е. Дилатация на дясното предсърдие.
16. В кои от изброените случаи се увеличават границите на абсолютното
сърдечно притьпление?
A. Ексудативен плеврит;
Б. Ретрокардиални тумори;
B. При белодробен емфизем;
Г. Дилатация на сърдечните кухини;
Д. Ексудативен перикардит;
Е. Висок стоеж на диафрагмата с хоризонтално разположение на
сърдечната ос.
17. При кои заболявания симптомът „болка в сърдечната област"
предполага диференциално-диагностично да се мисли за:
A. Перикардит;
Б. Стенокардия;
B. Дисекация на аортата;
Е. Крупозна пневмония;
Д. Инфаркт на миокарда;
Е. Белодробен тромбоемболизъм.
8

18. При кои заболявания може да настъпи внезапна сърдечна смърт?
A. Състояние след остър миокарден инфаркт;
Б. Малигнени тахиаритмии;
B. Хипертрофична кардиомиопатия;
Г. Пароксизмално предсърдно мъждене;
Д. Аритмеогенна дяснокамерна дисплазия;
Е. Синдром на Brugada.
19. Кои от таргетните органни увреждания са характерни при
артериална хипертония?
A. Лявокамерна диастолна дисфункция;
Б. Транзиторни исхемични атаки;
B. Атеросклеротична съдова болест;
Г. Субарахноидален кръвоизлив;
Д. Мозъчен инсулт;
Е. Нефросклероза.
20. Кои генетични механизми определят вариациите на
артериалното налягане?
A. Изолираният ефект на единичния ген;
Б. Резидуални вариации;
B. Ген - ген взаимодействие;
Г. Културално онаследяване;
Д. Влияние на външни фактори;
Е. Ген - външна среда взаимодействие.
21. Кои сърдечно-съдови рискови фактори обуславят артериалната
хипертония?
A. Дислипидемия;
Б. Захарен диабет;
B. Стрес;
Г. Намалена физическа активност;
Д. Тютюнопушене;
Е. Фамилна анамнеза за хипертония.
22. Кои от изброените симптоми насочват към вторична артериална
хипертония?
A. Клонично-тонични гърчове;
Б. Хирзутизъм (Cushing синдром);
B. Парестезия и полиурия (първичен хипералдостеронизъм );
Г. Макуло-папулозен обрив по кожата;
Д. Прогресирашо увеличаване на телесната маса;
Е. Клаудикацио на долните крайници.
9

23. Какви сърдечни шумове могат да се аускултират при артериална
хипертония?
A. Систолен шум на каротидните артерии;
Б. Систолен шум на феморалните артерии;
B. Систолно-диастолен шум в дорзо-лумбалната област;
Г. Холосистолен шум на ictus cordis;
Д. Систолен шум по всички аускултаторни места на
прекордиума;
Е. Систолно-диастолен шум на коремната стена.
24. Кои от изброените неинвазивни изследвания имат приложение
при поставяне на диагнозата артериална хипертония?
A. Торакална рентгенография;
Б. Електрокардиография;
B. Ехокардиография;
Г. Венозна урография;
Д. Компютърна томография;
Е. Магнитна резонансна томография.
25. Кои от изброените промени на клетъчната мембрана детерми­
нират артериалната хипертония?
A. Повишаване на интрацелуларната калциева концентрация;
Б. Абнормен йонен поток;
B. Промени в степента на фосфорилация на миозиновите леки
вериги;
Е. Алкализация на клетката;
Д. Повишено количество на интрацелуларен натрий;
Е. Инхибиране на натриево-калиевата помпа;
26. Кои от изброените механизми на инсулинова резистентност и
хиперинсулинемия могат да доведат до артериална хипертония?
A. Редукция на вазодилатиращи простагландини;
Б. Повишен пресорен и алдостеронов отговор към ангиотенцин II;
B. Повишен вътреклетъчен калций;
Е. Повишена стимулация на активитета на симпатикусовата
нервна система;
Д. Повишена секреция на ендотелин;
Е. Повишена стимулация на съдовите гладкомускулни растежни
фактори.
ю

27. Кои от изброените лабораторни тестове са свързани с определяне на
таргетното органно увреждане при болни с артериална хипертония?
A. Микроалбуминурия;
Б, Калций в кръвта;
B. Общ холестерол и триглицериди;
Г. Глюколизиран хемоглобин;
Д. Тиреоидостимулиращ хормон;
Е. Креатининов клирънс.
28. Кои от диагностичните тестове се прилагат при суспекция за
симптоматична хиперт