Университет за национално и световно стопанство
Катедра труд и социална защита
ДИПЛОМНА РАБОТА
Тема:
Сравнителен анализ
между пенсионно застраховане и
допълнително доброволно пенсионно
осигуряване
Изготвил: Научен ръководител:
Специалност: Застраховане и социално дело Проф. д-р ик. н. Марин Нейков
ФN:991304
София, 2004г.
Съдържание:
УВОД.......................................................................................................................4
ГЛАВА 1
СЪЩНОСТ НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО
ОСИГУРЯВАНЕ И НА ПЕНСИОННОТО ЗАСТРАХОВАНЕ
1.1Същност на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Кодекс
за социално осигуряване........................................................................................6
1.2Същност на пенсионното застраховане.........................................................19
1.2.1Закон за застраховането....................................................................19
1.2.2Застраховка "Живот". Търговски закон...........................................32
1.2.3Пенсионно застраховане...................................................................40
ГЛАВА 2
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО
ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ И ПЕНСИОННО ЗАСТРАХОВАНЕ
2.1Нормативна база..............................................................................................42
2.2Доходност.........................................................................................................47
2.3Инвестиции.......................................................................................................49
2.4Продуктова политика......................................................................................50
2.5Данъчно облагане............................................................................................57
2.6Надзор...............................................................................................................61
2
ГЛАВА 3
АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА ПО ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО
ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ И ПЕНСИОННО ЗАСТРАХОВАНЕ
3.1Развитие на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване............65
3.2Развитие на пенсионното застраховане.........................................................73
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ...................................................................................................78
Използвана литература.........................................................................................80
ПРИЛОЖЕНИЕ 1..................................................................................................82
ПРИЛОЖЕНИЕ 2..................................................................................................84
ПРИЛОЖЕНИЕ 3..................................................................................................92
3
УВОД:
До средата на 90-те години на XX век населението на България
разчита единствено на съществуващото задължително социално осигуряване
и не усеща потребност от допълнителни методи за увеличаване на
сигурността си след пенсионна възраст.
В условията на преструктуриране на българската икономика през
последните десетина години в социалната сфера се проявяват съществени
проблеми, свързани с намаляване реалните доходи на населението,
нарастване броя на лицата, нуждаещи се от социална защита и нарастване на
безработицата. Демографските проблеми и настъпилото застаряване на
населението на страната са причина за непрекъснатото намаляване на
числеността на заетите и нарастване на равнището на пенсионния товар.
Отрицателно в това отношение се отразява и емиграцията на млади и
трудоспособни хора и заетостта в сенчестата икономика.
Кризата в разходопокривната пенсионна система в България,
изградена изцяло на солидарен принцип, вещае финансова катастрофа при
нарастващо всеобщо недоволство от страна на осигурени и осигурители.
Ето защо, в края на 90-те години на миналия век България се ангажира
с идеята за изграждане на триколонна пенсионна система.
С приемането на новото пенсионно законодателство в края на 1999 г.
България пристъпва към осъществяването на мащабна пенсионна реформа.
Тя цели не само усъвършенстване на разходопокривната система, но и
създаване и развитие на система за допълнително задължително и
допълнително доброволно пенсионно осигуряване, осъществявана на
капиталово-покривен (фондови) принцип. Управлението на допълнителните
пенсионни фондове се осъществява от лицензирани частни
пенсионноосигурителни дружества.
С приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване се
въвежда нов модел на пенсионно осигуряване. Това поставят редица
проблеми и
пред пенсионното застраховане като начин за гарантирането на
допълнителен доход към този от задължителното пенсионно осигуряване за
постигане на по-голяма социална сигурност.
4
Пенсионното застраховане възниква като допълнение на социалното
осигуряване с цел да се покрият по-високи специфични потребности на
застрахованите. То е не само начин за осигуряване на допълнителен доход,
но и за спестяване и за инвестиране с цел да се получи шанс за печалба. То
спомага за обвързване на доходите, получавани след пенсиониране, с
трудовата активност, с личната инициатива и спестовността на лицата преди
този момент.
В периода 1996-1997 г. икономическите фактори – хиперинфлация,
ниска платежоспособност на хората, а в следващите години и деноминация
на лева, се отразяват неблагоприятно върху портфейла на пенсионните
застраховки, сключени преди този период. През следващите 2-3 години за
повечето компании има застой в сключването на нови договори. Едва през
2001 г. пенсионното застраховане отбелязва бурно развитие и достига
значителен дял в пазара на животозастрахователните продукти – 46.56%.
Това се дължи на благоприятния данъчен режим през този период относно
премиите и застрахователните плащания по пенсионните застраховки.
Целта на настоящата дипломна работа е запознаване със същността,
развитието и перспективите на пенсионното застраховане и допълнителното
доброволно пенсионно осигуряване, разкриване на техните допирни точки и
характеристиките, по които се различават. В това отношение са разгледани:
Същността на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и
на пенсионното застраховане;
Правната им регламентация – Кодекс за социално осигуряване и Закон
за застраховането, Търговски закон, Закон за облагане доходите на
физическите лица, Закон за корпоративното подоходно облагане;
Сравнителен анализ между допълнителното доброволно пенсионно
осигуряване и пенсионното застраховане;
Анализ на дейността на Доброволните пенсионни фондове и на
застрахователните дружества;
Тенденции и перспективи на развитие на допълнителното доброволно
пенсионно осигуряване и пенсионното застраховане;
Правомерността и обосноваността на теорията са илюстрирани с таблици
и графики.
Настоящето развитие на България показва, че без финансова стабилност и
гаранции за заетост и ръст на доходите, позволяващи на работещите да се
осигуряват и/или застраховат, не е възможна социална държава.
5
Укрепването на вътрешните стопански сили и създаването и поддържането
на добре функциониращи пенсионни и застрахователни системи е в интерес
на общоевропейската политика за социална сигурност, което от своя страна
представлява един от сегментите за присъединяването ни към структурите на
Европейския съюз.
ГЛАВА 1
СЪЩНОСТ НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО
ОСИГУРЯВАНЕ И НА ПЕНСИОННОТО ЗАСТРАХОВАНЕ
1.1Същност на допълнителното доброволно пенсионно
осигуряване. Кодекс за социално осигуряване
Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО) е
дейност по набиране на доброволни осигурителни вноски, управление на
Доброволен пенсионен фонд и осъществяване на плащания при настъпване
на осигурителен случай. ДДПО е вид осигуряване на лицата, при което
сумите, подлежащи на изплащане, се определят от събраните в
индивидуалните осигурителни партиди осигурителни вноски и дохода от
инвестиции. Плащането на допълнителната пенсия, както и еднократното
или разсрочено изплащане на набраните средства по индивидуалната
партида, е независимо от пенсиите и обезщетенията, отпуснати съгласно
Кодекса за социално осигуряване
В България допълнителното доброволно пенсионно осигуряване все
още набира скорост, но бележи бързо развитие и придобива все по-
нарастващо значение в нашата социална практика. Първите дружества,
извършващи допълнително доброволно пенсионно осигуряване, са
регистрирани през 1994 година. За шест години функциониране в тях са
обхванати над 450 хиляди работници и служители, а натрупаните активи
надхвърлят 80 млн.лв. Осигурените лица в доброволните пенсионни фондове
към 30.09.2003 г. са 497 161 души, a нетните активи на доброволните
пенсионни фондове към 30.09.2003 г. достигат 228 424 хил. лв.
Допълнителното дороволно пенсионно осигуряване е уредено чрез
Кодекса за социално осигуряване, приет на 26.06.2003 г. С него се уреждат
обществените отношения, свързани с допълнителното доброволно
пенсионно осигуряване; учредяването, лицензирането, преобразуването,
6
прекратяването и ликвидацията на пенсионноосигурителните дружества;
учредяването, управлението и прекратяването на доброволните пенсионни
фондове; държавния осигурителен надзор върху дейността по
допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, защита на осигурените
лица.
Целта на доброволното пенсионно осигуряване е създаване на условия и
възможности за получаване на допълнителна пенсия чрез доброволно
участие на граждани и работодатели в спестовно-инвестиционни схеми. То
се осъществява въз основа на следните основни принципи (чл.209, ал.1
КСО):
1.доброволност на участието;
2.юридическа самостоятелност на пенсионния фонд от пенсионно-
осигурителното дружество;
3.прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4.разрешителен режим и държавно регулиране;
5.задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
Дейността по трети стълб се осъществява от частните
пенсионноосигурителни дружества на капиталовопокривен принцип. Едно
пенсионноосигурително дружество може да учредява и да управлява само
един фонд за ДДПО. За да управлява такъв фонд, пенсионноосигурителното
дружество трябва да поиска разрешение от заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор (чл.218, ал.1 КСО). След получаване на
разрешението фондът трябва да бъде вписан в регистъра на съда.
Минималният размер на капитала на пенсионноосигурителното
дружество е 5 млн. лв. То трябва да разполага по всяко време със собствен
капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 50 на сто от минималния
капитал.
Пенсионноосигурителното дружество и фондът за допълнително
доброволно пенсионно осигуряване са отделни юридически лица (чл.214,
ал.5 КСО). Това означава, че доброволния пенсионен фонд не носи
отговорност за задълженията и за загубите на пенсионноосигурителното
дружество, което го управлява и представлява. Пенсионноосигурителното
дружество отговаря имуществено пред осигурените лица за загубите,
настъпили по негова вина и гарантира изпълнението на задълженията си към
осигурените лица със своите активи (чл.215, ал.1 и 2 КСО). Друга мярка за
сигурност е невъзможността пенсионноосигурителното дружество да
7
предоставя заеми и да бъде гарант на трети лица (чл.121г, ал.1 КСО).
Задължение на пенсионноосигурителното дружество, защитаващо средствата
на осигурените лица, е създаването на общи и пенсионни резерви, като то не
може да раздава дивиденти на акционерите си преди да е отделило средства
за резервите.
Всяко пенсионноосигурително дружество съставя правилник за
организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно
осигуряване, който се приема от общото събрание на акционерите.
Правилникът трябва да съдържа (чл.228, ал.2 КСО):
1. наименованието на фонда;
2. наименованието, седалището и адреса на управление на
пенсионноосигурителното дружество, което го управлява;
3. условията за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
4. условията и реда за сключване на осигу
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте