Пищови

3.Реално осъществена комуникация няма дори и в случаите, когато текстът еприет, но разтълкуването му не е завършило с извличане на дълбочинния му смисъл.Например при неразбиране на виц, на научно изложение, на карикатура и т. н. сеполучава неуспешна комуникация. В такива ситуации, в които не се достига до взаимноразбиране, терминологично се говори за некомуникация.От същинската комуникативна интеракция между две или повече лица трябва дасе отличава и квазикомуникацията (от лат. quasi – “като че ли”). Тя наподобявакомуникацията по това, че се създава някакъв знаков продукт (езиков текст, рисунка,телодвижение и т. н.), но всъщност няма реален обмен на информация междуучастниците в общуването. За квазикомуникация може да се говори например привзаимодействия с магически цели – при баяния против уроки, при изказване наблагопожелания от типа „Златна ти уста!“, „Зло да те не види!“, при употреба наругатни и проклятия, при изричане на молитви и др. Квазикомуникация има във всички случаи, когато създаваният текст не е адресиран към друг човек или към друг разбиращ сигналите жив или технически обект в света, който оценяваме като реален тук и сега.Комуникацията е сложно явление с много разновидности и разнообразниконкретни прояви, например:• общуването може да протече във формата на диалог с размяна насъобщения от двама и повече участници, но и под формата на монолог, вкойто целият текст е дело само на един участник;• понякога общуват само двама души, друг път са цяла конкретна група(при разговор в къщи на масата или на урок в училище) или неизброимомножество (при използване на средствата за масова комуникация –вестник, радио, телевизия и пр.);• освен между хора комуникация може да се осъществи и между хора иживотни;• няма причини да се отрича и комуникацията само между животни, тъйкато представителите на много животински видове (например китове,делфини, бозайници, птици, пчели, мравки и др.) разполагат с достабогати системи от сигнали, чрез които могат да обменят помежду сиважна за тях информация;
4.може да се говори и за комуникация между човек и машина (с някакваформа на изкуствен интелект), а дори и за комуникация между машини;• за комуникация може да се приеме и общуването със самия себе си (т.нар. автокомуникация) например чрез създаване на записки в дневникили на конспект на лекция, чрез писане на напомнителни бележки,предназначени за самия себе си; в такива случаи се осъществява ипредаване, и приемане на текст, както е при общуването между различнииндивиди – разликата е в това, че и двете роли при автокомуникацията сеизпълняват от един и същ човек.Когато при описанието на комуникацията се поставят някакви ограничения,например ако под комуникация се разбира само взаимодействие в диалогов режим, еналице тясно схващане за комуникацията. Схващането е тясно и в случай, чекомуникацията се ограничава само до човешките взаимодействия, но от обхвата ѝ сеизключва общуването с животни и/или между животни. Същото е положението и аковзаимодействието с машини и между машини не се приема за комуникация или пъкобщуването със самия себе си се определя като нещо, различно от комуникацията.Широките схващания за комуникацията не поставят нито едно от изброенитеограничения за нейния обхват.Срещат се обаче и свръхшироки схващания за комуникацията, чрез коитонейният обхват се разширява до описаните по-горе случаи на квазикомуникация илипък извън сферата на човешкото участие (пряко или посредством вложения в машиниизкуствен интелект) и покрива и сферата на генетиката, а дори и на неживата природа.Например според някои теории онаследяването на гени (предаването на геннаинформация) е специфичен вид комуникация между поколенията. Други теории пъкдефинират като комуникация всяко физическо взаимодействие (например присблъскване на твърди тела или при смесване на течности).Накратко: широките схващания за комуникацията са достатъчно широки, за даобяснят разнообразието както на най-типичните социални контакти между хората вмалки или големи групи, така и на по-особените случаи на взаимодействие (с животнии машини, между животни и т. н.).На основата на казаното дотук може да се обобщи, чекомуникация е налице, когато преднамерено излъчен от един участниквъв взаимодействието текст бива успешно приет, осмислен и разбранот съответния комуникативен партньор.

6. КОМУНИКАТИВЕН ПАРТНЬОРКомуникативен партньор или комуникант е всеки участник в конкретнокомуникативно събитие (разговор, интервю, телевизионен дебат и пр.). Броят накомуникативните партньори в дадена комуникативна ситуация може да бъде найразличен – от (минимум) двама до безкрайност.Всеки от комуникативните партньори изпълнява точно определенакомуникативна роля, свързана с извършването на специфични дейности ипостигането на резултати от тях (в случай на комуникация със самия себе сисъответното лице изпълнява и двете комуникативни роли и всъщност само на себе си екомуникативен партньор).1.2.1.1. Участникът в комуникацията, който е източник на сигналите, насоченикъм другия комуникативен партньор, се определя като АДРЕСАНТ (от лат. adressans„изпращащ”). Това е източникът, отправителят, подателят на съобщението. Често катосиноним за адресант се използва терминът комуникатор.Адресантът участва в комуникацията, като поражда отделен знак или знаковкомплекс, например устно или писмено изказване или поредица от изказвания, жестили поредица от жестове, светлинен сигнал, снимка, видеокадър, комбинация отизговорени и написани неща, формиращи съответно цялостен текст (монолог) или частот текст (например реплика в диалог). С оглед на конкретните измерения накомуникативната ситуация и на използваните средства за изразяване адресантът можеда бъде говорещ (преподавател, инструктор, разказвач на виц, телевизионен водещ и т.н.), пишещ (автор на криминални романи, на стихотворения, на доноси и пр.), рисуващ(художник, графитист и др.) и т. н.Адресантът може да бъде създател на собствен текст. Тогава се титулува авторили – по-общо – продуцент (например автор на роман, автор на сценарий за реалитишоу, художник, създаващ оригинална графика или живописно платно). Това е една отвъзможните комуникативни роли, изпълнявани от адресанта.5. Комуникативна ситуация се нарича съвкупносттаот елементи и фактори, при които в даден случай сеосъществява общуване.Всяка комуникация протича при конкретни обстоятелства и в присъствието наконкретни участници – например при разговор в домашна обстановка или наофициален прием взаимодействат точно определени хора, при преглед в лекарскиякабинет също, при четене на вестник или книга положението е друго, при телефоненконтакт или при взаимодействие чрез електронен сайт ситуацията е още по-различна.Но колкото и да са разнообразни случаите, всеки път са необходими няколко основнинеща, за да се формира конкретната комуникативна ситуация и да се осигуривъзможността в нея да се осъществи комуникация. Тези винаги присъстващи иабсолютно неотменими компоненти и фактори на комуникативната ситуация саследните:комуникативни партньори, код, канал, медия,текст (съобщение),контекст.Изброените компоненти и фактори (включени съответно в съкратени или вудължени списъци) в специализираната литература се наричат още компоненти,елементи или аспекти на комуникацията.

7. Друга възможност е ролята на адресанта да се сведе до възпроизвеждането начужд текст. Тогава адресантът се определя като репродуцент. Това може да бъденапример рецитатор, разказвач на приказки, изпълнител на песен, филмов илитеатрален актьор, говорител в новинарско предаване по радиото или телевизията, койтопросто чете чужд текст, и др.Поради множеството функции, които адресантът може да изпълнява, Ъ. Гофманпредлага специфично разбиване на самата адресантска роля до отделни позиции, всякаот които може да се заема от един и същ човек, но и от различни участници вобщуването: автор, аниматор, принципал.Аниматор (animator) – производител на материалната страна на текста;участник в комуникацията, който осигурява възможността текстът дабъде сетивно възприет.Принципал (principal) – лицето или институцията, чиито гледни точки,идеи или интереси (финансови, политически, икономически, нравствении т. н.) са довели до създаването на текста и в типичния случай сапредставени в него. Това може да бъде например издател на вестник,рекламодател, автор на идеята за филмов сценарий и пр., но същополитическа, идеологическа или икономическа формация, заради коятотекстът се пуска в обръщение.КАНАЛКомуникативен (или знаков) канал се нарича “трасето”, физическата среда, презкоято по време на комуникацията текстът като материален обект се “транспортира” отадресанта до адресата. Хората могат да приемат информация по пет канала:слухов (аудитивен, аудиоканал)зрителен (визуален, видеоканал)за допир (тактилен)обонятелен (олфакторен)вкусов (густативен)За езикова комуникация се използват слуховият канал (при говорене и слушане)и зрителният канал (при писане и четене). Разбира се, двата канала могат да секомбинират, така че връзката да бъде аудио-визуална. За езиковата комуникация нахората с увредено зрение с помощта на брайлова азбука съобщението се предава потактилния канал. Но и останалите видове комуникация извън езиковата също използватосновно слуховия и зрителния канал поотделно или заедно – например графики,живописни платна, танц и пр. разчитат на зрителния канал, а музикалните текстове извуковите сигнали от всякакъв вид използват слуховия канал.

2.Комуникацията се осъществява винаги чрез текстове, изградени от някаквизнаци. Могат да се използват единични знаци (например червената светлина насветофара, кимване с глава, указателна стрелка и др.), но също и малки или големиобединения от знаци (като например надпис от типа на „Авариен изход“ или каторомана „Тютюн”).Знакът е сетивно възпринимаем обект, койтo представя друг обект и носи информация навъзприемащия за този друг обект.Според съвременната представа знакът е преди всичко информационен обект.Той представя (замества) не себе си, а нещо друго – някакъв друг, намиращ се извъннего обект (денотат, референт, обозначаемо). Знакът служи за съхраняване, предаване иполучаване на информация за обозначавания обект. Знакът винаги “излиза извън себеси”, той значи нещо повече от себе си.Има най-различни видове знаци, с които хората си служат при комуникацията –езикови (словесни, вербални) знаци, мимики, жестове, звукови сигнали, светлиннисигнали, значки, емблеми, указателни табели и т. н. Разбира се, най-важни за човешкатакомуникация са езиковите знаци. Те могат да се употребяват както самостоятелно, такаи в комбинация с всякакви други знаци, произлизащи от други знакови системи(кодове). Така е например в устното междуличностно общуване, когато хората говоряти същевременно жестикулират, правят мимики, заемат определени пози и т. н., или пъкв рекламните клипове, излъчвани по телевизията, където в комбинация могат да влязатговор, музика, танц, цветови, светлинни и много други видове знаци, възприемани чрез зрението и слуха.Текст е всяка подредена съвкупност от знаци,образуващи цялостно единство, на което в даден случайможе да се припише смисъл.Според знаците, от които са построени, текстовете се делят на езикови (роман,писмо, устен разказ и пр.), неезикови – например визуални (картина, карта на пътищата,ням филм, танц, мимика), акустични (звуков сигнал, музикална пиеса) и др. икомбинирани (например карикатура с думи, комикс, звуков филм, песен, опера).Комуникацията изисква успешно създаване и възприемане на даден текст.Само създаването на текст (написване на писмо, начертаване на план, създаванена скулптура, заснемане на филм или видеоклип) все още не е достатъчно заосъществяването на комуникация. За да се стигне до комуникация, създаденият тексттрябва да бъде възприет и осмислен от някого.

1.Терминът КОМУНИКАЦИЯ се извежда от лат. сommunicatio „споделяне,съобщаване”, а като негови синоними на български се използват още общуване икомуникативна интеракция (от лат. interactio „взаимодействие”).Комуникацията е вид социално взаимодействие с минимум двама участници,които използват средства от опред