Симеоновият златен век

69
СИМЕОНОВИЯТ „ЗЛАТЕН ВЕК”
Лекция 7

Цар Симеон –
организатор на Преславския културен кръг –
държавно-политически и културни идеи.
Симеоновите сборници и нормативизмът на епохата.
Кореспонденция на гръцки.
Идея за културно съперничество с Византия – програмата „Нов Птолемей”

Държавно-политически и културни идеи –
културно съперничество с Византия
От IX до XII век на територията на България се срещат две културни програми,
които си взаимодействат и противодействат:
1.
Византийската програма за християнизация, изразявана образно като
отношение между баща и син , между кръстник и кръщелник.
Тази метафора избира патриарх Фотий в посланието си до Борис I. Византия
приобщава, направлява, поучава. България е длъжна да я следва, проумява и
наследява. Фотий нарича Борис „нов Константин”, като по този начин още веднъж
подчертава придружаващата, провинциална същност на стбългарската култура.
2.
Симеон никога не търси тази прилика с Константин. Той живее с идеята за
културно изравняване с Константинопол. Старобългарската културна програма
се формира в Преславския книжовнически кръг на Симеон като програма „нов
Птолемей”. Така го нарича неизвестния автор на стихотворната възхвала.
Избирането на архетипа на Птолемей, владетел на египетската елинистична държава
през III век пр.н.е. е много показателно. Птолемеите превръщат столицата
Аликсндрия в уникален център за развитие на науката и изкуството на гр. език.
Птолемей II изгражда Александрийската библиотека; при него за богослужението на
еврейската колония , забравила свещения език се създава Septuaginta.
3.
Във Византия , по традиция и задължение , християнските владетели имат
като архетип Константин Велики. Симеон преднамерено търси друг образец, за да
демонстрира независимост от византийската власт.
В епоха, когато Константинопол е Новият Рим, българският владетел
изгражда модела на своята столица Преслав като Нова Александрия. Така
славянската писмена култура се схваща като нов етап в развитието на

70
универсалната християнска цивилизация, а не като продукт на локално –
византийската. В такава претенция има логика:
О Старобългарските книги имат за основа гръцките. Но от „ О ПНСМЕNЕХЪ” ,
разбираме , че гръцката литература и Библията са резултат на вековни
усъвършенствания.
О За основа на славянските книги Кирил и Методий избират Septuaginta. Тя се е
възприемала като универсална книга, а не като византийска. От нея се правят
латинските, коптски, египетски, етиопски, арменски , грузински , и др. преводи.
О Славянските книги са нов израз на извършеното в Александрия преди 12 века.
Открито е и бълггарското предимство: Птолемеите са езичници , Симеон – по
рождение християнин.
Към края на второто десетилетие на X век можем да отнесем осмислянето на култа
към Светите Седмочисленици (К. Преславски липсва от групата – следователно той
е инициаторът и творецът на този култ).
В агиографията и иконографията на седмочислениците се търи сакрализация на
самочувствието, че сътворението от Кирил и Методий, от Горазд и Ангеларий на
българска почва е било усъвършенствано и довършено от Климент, Наум (а може и
Сава?). Съотнасянето на бълг. мит за Седмочислениците (в съпоставка и
противопоставяне на александрийските 70 мъже – преводачи) свидетелства за
СИСТЕМНО НАБЛЯГАНЕ НА ИДЕЯТА: Птолемей и Александрия са архетипове за
дейността на Преславския книжовнически център.
Не само моделът за владетел, но и в архитектурата на Преслав, Симеон търси в
Стария завет. Преслав и Константинопол са с канализация (това е т-н. Соломонова
архитектура).
Симеоновите сборници – славянско средновековно Просвещение
Симеон е владетел от нов тип, който иска да се обгради с образовано болярство и да
издигне авторитета на българската столица. Определящо значение през Златния век
е религиозното богослужение. ПРbЛОЖЕNНЕ КЪNНГЪ попълва:
I.
Култово – богослужебния цикъл – цел: да се усвои християнството в пълнота
II.
Превод на съчиненията на Св. Отци - В. Мнихи, Йероним,
Гр. Богослов
– философи и поети. Образува се 300 томен корпус от книги, дело най-вече на Й.
Екзарх и К. Преславски. Този процес има непредполагаема страна – поражда се
интерес към хуманитарните дялове. Така се раждат Симеоновите сборнци
•
Посветени на владетеля
•
Поръчани и спонсорирани от него
•
Чрез предимствата и похвалите се изгражда апология на цар Симеон.

71
Изборник – Първи Симеонов сборник „Сбор от много отци”
Съдържа 383 заглавия от над 25 автори, които имат разнообразен характер
О исторически
О медицински
О природонаучни
О библиографски
О философски
О теоложки
О литературнотеоретически
Има познавателни задачи. Изложението е „накратко”, за да се запомни и да се
превърне в знание за „готов отговор”
О „За поетическите фигури” – Георги Хировоск
„Стословец” – Втори Симеонов сборник – Светославов
О правилата на християнската нравственост
О „Слово за четене на книгата”
О Слово на един баща към своя син – възпотава в дух на християнска
нравственост
Златоструй – 135 слова от Иван Златоуст – РИТОРИКА
О в стила на средновековните катени
О служат за проповеди
О ПРЕДИСЛОВИЕТО – възхвала на Симеон, в която се казва, че Симеон сам
избрал словата и името „Златоструй”
О метафоричен превод
О има основно значение за развитието на художествеността през
Средновековието.
Хронограф – творби с историческо съдържание и повествователни творби
О хрониката на Иван Малала (от Адам до Роман Лакатин 921г.)
О Александрия, Омир, Енеида, Ромул и Рем
О Библейски книги: Петокнижие, Исус Навин, Съдии, Тур , т.н. „Осмокнижие”
О Приписка, в която презвитер Григорий твърди, че е съставил тези книги по
заповед на Симеон
О Спор: Дали Григорий е превел целия Хронограф, по-точно хрониката на
Малала или само библейските книги.
„Шестоднев”
Първият от поредицата Симеонови сборници, дело на Йоан Екзарх.
О космогонично и естествено – научно съчинение, разясняващо християнския
модел да света

72
О компилация от „Шестодневите” на Василий Велики Кесарийски и Йоан
Златоуст
О Първото произведение, което служи за хуманитарни цели, а не за
богослужебни
Номоканон – законоправилник
О Потоя - граждански закон
О Сапоп - църковно правило
О изгражда на славянски, в условията на новопокръстена държава,
сложната система на властта
О предполага се , че огромният преводачески и редакторски труд , е бил
извършен в годините на Симеоновото монашество , преди възкачването му на
престола
О Симеоновият номоканон 14 титула изравнява юридическата култура в двете
столици , преодолява различията
О изрз на възприеманието на римското право в България , традиционно за
Балканите
О гръцка основа, а не славянския номоканон на Методий
О Морски закон, Земеделски закон, всички статии за брака, съчинение за ересите
т Чрез Симеоновите сборници хуманитарната образованост на Магнаурската
школа са станали достояние на българския читател.
т Симеоновите сборници съществуват; трансплантацията (Лихачов) на
византийската култура в България.
т По този начин България става трансмисия на византийската култура за всички
други славяни.
т През периода X – XVII век тези сборници обслужват хуманитарните знания.
т За пълния кръг на хуманитарното знание липсва само съчинения по музика.
Не се знае дали е съществувал сборник по математика
т Славянската средновековна мисъл никога не надхвърля Симеоновата епоха -
монолитна, оптимистична, граматична, хуманистична, епоха на културен подем
т Чрез Симеоновите сборници България получава необходимата култура за
равностоен диалог с Византия и Рим.
т Тези сборници са основа за възникване на оригинална българска мисъл.-
Началото – Йоановия „Шестоднев”. В него е заложена антропоцентричната теория (в
центъра: човека – Ренесанс). Тази философска концепция обуславя оптимизма на
Симеоновата епоха.
О създават се семантични образци: 1.”Бог е еманация на светлина” -
светлинната символика; 2. златото – съвършен метал – златна нимба –
антропоцентрична концепция.

73
О пълно ситуиране на жанровата система. 1. Всестранно развитие на
високите жанрове: житие , похвално слово , химн (канон). 2. Пълен цикъл
поучение: Кл. Охридски – календарния , К. Преслаяски – неделния
Кореспонденция на гръцки
„
Писма до Лъв Магистър”