Планови органи и структури в Китай, Индия и Япония

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Планови органи и
структури в Китай,
Индия и Япония
7/3/2012

Изготвил: Стелиана Валентинова Василева, поток 161, група 1608, ф.н. 101110032
Прогнозиране и планиране, 2012г

I.Планова комисия (Индия)
Плановата комисия е институция от правителството на Индия, която формулира
петгодишните планове на страната.
1.История:
Зачатъци на икономическо планиране, произхождащо от върховната власт на
държавата, за първи път се появили през 1930г по време на Британското господство.
Колониалното правителство на Индия формално установило Планов съвет, който
функционирал от 1944г до 1946г. Частни индустриалци и икономисти формулирали поне
3 плана за развитие през 1944г.
След като Индия получила независимост е установен формален модел на планиране
и е създадена Плановата комисия, която се отчита директно пред министъра на Индия. И
така, Плановата комисия е създадена на 15 март 1950г с председател министъра Jawaharlai
Nehru. Въпреки че Плановата комисия не е регламентирана законово, тя е допълнително
конституционно тяло, което е поставено чрез генерална заповед.
Първият петгодишен план е пуснат в ход през 1951г и два следващи петгодишни
плана са формулирани до 1965г, когато е имало прекъсване поради Индо-Пакистанския
конфликт. Две последователно години на суша, обезценяване на валутата, общо
увеличаване на цените и ерозия на ресурсите разстроил плановия процес и след три
годишни плана между 1966г и 1969г, четвъртия петгодишен план е създаден през 1969г.
Осмият план не е могъл да бъде стартиран през 1990г поради бързо променящата се
политическа ситуация и годините 1990-91 и 1991-92 са третирани като годишни планове.
Осмият план е стартиран през 1992г.
За първите осем плана акцентът беше в разрастването на публичния сектор със
сериозни инвестиции в основна и тежка индустрия, но от стартирането на деветия план
през 1997г публичния сектор е по-малко обявяван като приоритет в текущото планиране в
държавата.
2. Организация

Откакто е създадена комисията е претърпяла множество промени. С министъра като
бивш председател, комитетът е номинирал заместник-председател, който е получил ранг
на пълноправен министър. Господин Montek Singh Ahluwalia е понастоящем заместник-
председател на комисията.
Министрите от кабинета с важни министерски постове действат като временни
членове на комисията, докато пълноправните членове са експерти в областите икономика,
индустрия, наука и обща администрация. Комисията работи чрез своите няколко
подразделения, които са 2 вида: Общо планово подразделение и Подразделение на
програмната администрация. По-голямата част от експертите в комисията са икономисти,
което я прави най-големият работодател в сферата на индийските икономически услуги.
3. Функции
Функциите на Плановата Комисия са създадени чрез решение на парламента през
1950г както следва:
1.Да се направи оценка на материалните, капиталовите и човешките ресурси на
страната, включвайки техническия персонал и изследвайки възможностите за
увеличаване на тези ресурси, които са считани за недостатъчни във връзка с
националните изисквания.
2.Да се формулира план за най-ефективното и балансирано използване на ресурсите
на страната.
3.Да се дефинират стъпките, по ред на приоритетите, чрез които планът трябва да се
осъществи и да се определи разпределението на ресурси за изпълнението на всяка от
стъпките.
4.Да се посочат факторите, които тенденциозно спират икономическото развитие
5.Да се определят условията, които трябва да бъадт установени за успешното
изпълнение на плана в рамките на съществуващата социално-политическа ситуация на
страната.
6.Да се определи спецификата на механизмите, нужни за осигуряване на успешното
изпълнение на всяка от стъпките от плана във всички негови аспекти.

7.Да се оценява периодично постигнатия прогрес в изпълнението на всяка от
стъпките на плана и освен това да се препоръчат мерки, които трябва се смятат за важни
от гледна точка от успешно изпълнение на плана
8.Да се правят от време на време нужните препоръки взимайки предвид нещата,
които се смятат за необходими за улесняването изпълнението на тез функции. Такива
препоръки могат да бъдат свързани с преодоляване на икономическите условия, текущи
политики, мерки или програми за развитие. Те могат дори да бъдат раздадени в отговор
на някои специфични проблеми, отнасящи се до комисията.
От високо централизирана планова система, индийската икономика постепено се
придвижва към показателно планиране, където Плановата Комисия се наема с
построяването на дългосрочна стратегическа визия за бъдещето и решава приоритетите
на цията. Тя разработва секторни цели и предоставя допълнителен стимул за растежа на
икономиката в желаната посока. Тя също играе интегрираща роля в развитието на
холистичния подход към формулирането на политиката в критични области на човешкото
и икономическото развитие. В социалния сектор програмите, които изискват
координация и синтез като здравето в провинциите, питейната вода, енергийните нуджи в
провинциите, грамотността и опазването на околната среда трябва тепърва да бъдат
предмет на координирано формулиране на политика. Това е довело до разнообразност на
агенциите. Комисията сега се опитва да формулира интегриран подход за справяне с този
проблем.
II.Съвет за икономическо планиране и развитие, Китай
Съветът за икономическо планиране и развитие е правителствена организация,
отговорна за очертаване общите планове на икономическото развитие в свободната зона
на Република Китай. Той, освен това, определя проекти за развитие, предложения и
програми, подчинени на изпълнителната власт. Той координира икономическите дейности
по съставяне на политиките на министерствата и агенциите и проследяване изпълненито
на развитието на проекти, мерки и програми. СИПР играе и роля на съветник на
централното правителство при форулирането на икономическа политика.

Агенцията е създадена през 1984г. Настоящият председател на съвета е господин Ho
Mei-yueh. Председателят се отчита на министъра и трите вице-президента и един
генерален секретар.
Членовете на съвета включват бюрократи от други агенции. Те включват:
·Министър без министерски пост, Изпълнителна власт
·Управител на Централната банка
·Министър на финансите
·Министър на икономиката
·Министър на транспорта и съобщенията
·Председател на съвета по земеделието
·Генералния секретар на изпълнителната власт
·Директор на бюджетния, счетоводния и статистическия директорат
·Председателя на Комисията на публичното строителство
·Представител на Съвета на трудовите въпроси
Структура
Вътрешната структура на агенцията е следната:
-Департамент на общото планиране
-Департамент на икономическо проучване
-Департамент на секторното планиране
-Департамент на планирането на работната сила
-Департамент на градското и жилищното планиране
-Департамент на финансови анализ
-Департамент по надзора
-Департамент на общите въпроси
-Офис на персонала
-Офис на правителствената етика
-Счетоводен офис
-Център за икономическа дерегулация и иновация

III. Икономическа
планова агенция, Япония
До януари 2011г Икономическата планова агенция на Япония е под юрисдикцията на
министър-председателя. Една от ключовите й отговорности е била да изпълнява ролята на
секретариат на Икономическия съвет на кабинета. Докато ИПЕ не е била кабинетно
министерство, нейния генерален директор е бил официално член на кабинета. През
януари 2001г нейните функции са прехвърлени на новосъздаденият кабинетен офис,
който функционира като секретариат на Икономическия съвет и фискалната политика.
Титлата генерален директор е променена на министър на икономиката и фискалната
политика.
ИПЕ е създадена на 20 юли 1955г, но нейните преки предшественици датират от 12
август 1946, когато е създаден Борда за икономическа стабилизация по волята на
съюзническите сили. Когато окупацията приключила, бордът официално се преименувал
на Икономическа агенция по разискването на 1 август 1952г и се превърнал в
Икономическа планова агенция на 20 юли 1955г.
ИПЕ била отговорна за изготвянето на националните икономически планове и за
изготвянето на множество икономически статистики и проекти. В тези ранни години
нейните планови функции били на преден план. Базират на оценяване на потенциалната
производителност в различните индустрии и на бариерите пред постигането на този
потенциал, дългосрочните планове поставили серия от цели в областта на инвестирането,
заетостта и производството. Тези планове първоначално били препоръки, тъй като
японското правителство има ограничена власт да оформя дейността на частния сектор.
Но частните фирми имали предвид плановете и прогнозите относно условията на
търсенето и предлагането на ИПЕ в тяхното собствено планиране.
Плановете на ИПЕ засягат и правителственото поведение. През 50-те и 60-те години,
програмите по даване на заеми на правителствените финансови организации като
Японската банка на развитието, са базирани на публичните планове на ИПЕ. Публичното
инвестиране също отразява тези планове в някаква степен. С времето плановете
променили своя фокус от следвоенната реконструкция за бърз растеж към социалното
благополучие. През 90-те много планове се фокусирали върху реакцията или към
икономическата стагнация или върху икономическото преструктуриране.

Най-известният от множеството икономически планове на ИПЕ е несъмнено Планът
за увеличаване на приходите. Провъзгласен от министър-председателят Хаято Икеда през
1960г, планът претендирал за удвояване на БВП на Япония за едно десетилетие. Въпреки,
че е смятан за нереалистичен за времето си, целта е била постигната за 7 години.
Значителните инвестиции от страна на правителството са дали резултат в плана за
удвояване, но за най-голяма заслуга се счита латентния потенциал на японската
икономика: способната, но все още недостатъчно ефективно използвана работна сила,
бързото капиталово натрупване и способността за получаване на достъп и усвояването на
технологичния напредък. Публичното инвестиране е било насочено основно към
транспорта и регионалното развитие.
ИПЕ продължила да се занимава с дългосрочно планиране, но практическите ефекти
от плановете са намалели по важност, тъй като ролята на правителството в икономиката е
отслабена. През 1980г и 1990г най-съществените документи, създадени от ИПЕ били
годишните кабинетни икономически прогнози. Макроикономическите проекции в тези
прогнози поставили основата на бюджетните и данъчните разисквания. През 1990г тези
предвиждания