Правното значение на мълчаливото съгласие в римското право статия

Статии по Римско частно право

Правното значение на мълчанието в Римското право

В съвременното право има нормативна позиция относно правното значение на мълчанието. В частното и публичното римско право се възприема като липса на волеизявление, респ. мълчалив отказ. В търговското право, а и във връзка с облекчаването на публичната администрация се създават условия за въвеждането и приемането на т. нар принцп за мълчаливо съгласие. Това обаче поражда въпроси относно границите на прилагането на този принцип, тъй като липсата на волеизявление от административен или друг компетентен орган не може да издаде административен или нормативен акт. Принципът има свое място при определени нормирани дейности, за коит се подава заяление за извършването им, и ако администрацията не открие основание за противопоставяне , с мълчанието си дава възможност на заявителя да ги осъществи. Така напр; при прекарно извършваните дейности в публично подземния фонд –собственост на държавата и пбщщините, както и някои други услуги от обществен характер в Испания се развиват от частни лица при условията на мълчаливо съгласие –тази теория е развита и обогатена от професор по Римско частно право от СУ . В случая обаче е от изключително значение предварителното оповестяване на нормативните условия за извършване на дейността, на изискуемите документи и сроковете, след които се счита, че е настъпил мълчалив отказ.
При обосноваването с принципа за мълчаливото съгласие се използва римската сентенция “ Qui tacet consentirevidetur”-, което се превежда „Мълчанието е знак на съгласие”. Темата за мълчанието, самият принцип, използван в римскоправната доктрина насочва към блигационните отношения.
От тук идва въпросът в какви хипотези липсата на волеизявлление може да има значение за волеизявлението. Този въпрос е от изключително значение за облигационното право, тъй като волеизявленията се правят по определен начин. В определена поредност и форма.
Този принцип за първи път се среща в каноническото право. Папа Бонифаций VIII в края на XIIIв нарежда към съществуващите 5 тома Decretallis да се включи и една нова книга от 251 декрета, издадени от самия него. Паул в книга 56 от коментара към преторския едикт казв, че този ,койт мълчи не се съгласява с всичко, но все пак е вярно, че той не отрича.