Законът за съдене на людете и покръстването на българите

ISSN 2367-7007 IUS ROMANUM 2/2015

http://iusromanum.eu Страница 1 от 10

ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛ ГАРИТЕ
И ЗАКОНЪТ ЗА СЪДЕНЕ НА ЛЮДЕТЕ
Проф. д-р Димитър Токушев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Via Egnatia, ползван в древността от римските легиони, а по-късно от
генуезките и венецианските търговци, днес служи на западноевропейците,
за да подържат контакти с народите, населяващи Балканския полуостров.
1

От времето на великия Юстиниан І регионът е средоточие, където са се
преплитали разностранни интереси, той е място на конфликти и установя-
ване на контакти между различни цивилизации.
Предмет на статията са някои събития в българската средновековна
история от втората половина на ІХ в. Те дават основание да се твърди, че
най-старата славянска държава – България, много рано се превръща в
част от общата история на Европа. Това са:
 покръстването на българите и
 създаването на Закона за съдене на людете (ЗСЛ) – най-
древният български и славянски паметник от християнската епо-
ха.
Българската средновековна държава е обективен резултат от разви-
тието на държавността на прабългарите и славянските племена в края на
VІІ в. Нейното начало се отбелязва с подписания през 681 г. договор за мир
между прабългарския хан Аспарух и византийския император Константин ІV
Погонат, по силата на който Империята се задължава да плаща годишен
трибут. С факта на сключването на договора Империята признава, че на
континента се появява ново държавно образувание, което става субект на
международното право. Бъдещето на славянобългарската държава, въз-
никнала на територии, заграбени от Византия, е неразривно свързано с нея
през следващите столетия – до края на ХІV в.

1
Via Egnatia е най-краткият път от Адриатическо море към Тракия. Той преминава през
Дурацо, Елбасан, Охрид и Битоля, за да стигне до Солун, а от там – до
Константинопол.

ISSN 2367-7007 IUS ROMANUM 2/2015

http://iusromanum.eu Страница 2 от 10

През първите две столетия от своето съществуване езическа Бълга-
рия е държава от „варварски“ тип. Намираща се на кръстопътя между ви-
зантийския Изток и латинския Запад, още от своето създаване тя става
център, в който се преплитат интересите на големите християнски държа-
ви, стремящи се да я подчинят икономически, политически, религиозно и
културно. Това създава опасност за нейното съществуване
2
.
Затова през 864–865 г. прабългари и славяни, обединени в единна
държава по силата на историческа необходимост, се разделят със своите
езически божества и култове и приемат християнството. Покръстването на
българите не е случайно събитие или резултат от капризно хрумване на
българския владетел. Налагането на християнската религия като официал-
на в замяна на езическите култове на прабългари и славяни по своята
същност и съдържание е политически акт, обусловен от конкретно опреде-
лени обществено-политически и социално-икономически фактори. В по-
кръстването се проявява прозорливостта на големия държавник княз Бо-
рис І, пред когото историята поставя най-сериозни проблеми от вътрешно-
и външнополитически характер, чието решаване е било жизнено важно, за
да може младата българска държава да оцелее.
Покръстването на българите е многостранен по значение и последи-
ци политически акт. Историческите факти показват, че срещу него застава
част от управляващата прослойка. От Бертинските анали на реймския ар-
хиепископ Хинкмар научаваме, че недоволните от покръстването боляри
разбунтуват народа против княза и искат да го убият. Част от прабългар-
ската и славянската аристокрация, която не желае да се раздели със свои-
те езически божества и идоли, се противопоставя на владетеля и разпро-
странява мълвата, че „князът бил дал лош закон“. Създава се реална въз-
можност да бъде компрометиран грижливо замисленият и старателно осъ-
ществен политически план. Първият християнски княз не се поколебава да
накаже със смърт, както свидетелствува Хинкмар, петдесет и двама от бо-
лярите, които най-активно подтиквали населението към бунт, а обикнове-
ния народ оставил невредим. Като се ръководи от държавнически съобра-
жения, княз Борис І проявява твърдост, граничеща със жестокост и наказва

2
ГЮЗЕЛЕВ, В. Княз Борис І. София, Наука и изкуство, 1969, с. 178–208.

ISSN 2367-7007 IUS ROMANUM 2/2015

http://iusromanum.eu Страница 3 от 10

със смърт не само разбунтувалите се боляри, но и целите им родове,
включително и децата. Борбата за реставрация на езичеството обаче не
приключва с потушения бунт. Изворите разкриват, че приемникът на княз
Борис І – първородният му син Владимир Расате, през 893 г. прави открит
опит да възстанови езическата религия. Посочените факти са показателни
за остротата на възникналите във връзка с покръстването на българите
конфликти, които засягат сериозно върховните институции на българската
средновековна държава.
Княз Борис І не само покръства своите поданици, но той иска да има,
което е още по-важно, самостоятелна църква, управлявана от български
митрополит. Намиращ се между Константинопол и Рим , българският вла-
детел е трябвало да направи своя избор – да следва съветите или на пат-
риарх Фотий, или на папа Николай І. Двамата висши духовници са религи-
озни авторитети от най-висок ранг. Както константинополският патриарх,
така и римският първосвещеник, всеки един от тях, ръководен от собстве-
ните си интереси, не допуска отделните народности да имат самостоятелни
църкви.
Патриарх Фотий е енциклопедист, с изключителни дарования, с го-
лямо въображение, поклонник на античната култура, респектира със за-
видните си универсални знания и решителност. По време на своя понтифи-
кат полага трайни усилия за християнизирането на славяните. Той е един
от най-великите личности във византийския свят. Според Steven Runciman
папа Николай І е непоколебим и упорит човек, смел и далновиден, който в
преследване на целите си използва всички средства, с които разполага.
Отдава своите сили, за да утвърди могъществото и световното господство
на римския престол. С тези високообразовани за времето си мъже, които
познават из основи дипломацията, безспорно изтъкнати и талантливи
представители на каноническата и държавническата мисъл, трябва да се
пребори първият български християнски владетел
3
.
Зад привидно догматичните различия, които разделят Константино-
полската и Римската църква, стои политическият въпрос коя от двете вла-

3
РЪНСИМАН, С. История на първото българско царство. София, „Иван Вазов“,1993,
с. 88–89; ФОТИЙ, патриарх Константинополски до княз Борис. Папа Николай І до
българите. Състав. К. Янакиев. София, София С.А., 1994. 198 с.

ISSN 2367-7007 IUS ROMANUM 2/2015

http://iusromanum.eu Страница 4 от 10

сти – светската или духовната, има примàт – установяване на цезаропапи-
зъм или на папоцезаризъм. Византийската концепция за божествения про-
изход на императорската власт отрежда на патриарха ролята на посредник
между Христос и василевса. Затова патриаршията е институция за прокар-
ване на държавната политика, провеждана от императора. Отношенията
между държава и църква – цезаропапизъм, се определят от т.нар. „симфо-
ния“, която се основава на взаимното уважение, лоялност и взаимопомощ
между императора и патриарха. На Запад се налага папоцезаризмът, който
е обсебил напълно амбициозния Николай І, решен да осъществи невъз-
можната идея за установяване на вселенска теократична монархия и в тази
връзка той се стреми да наложи юрисдикцията си над Константинополската
църква, включително и да присъедини българската държава към катол и-
цизма. Двамата велики духовници фактически слагат началото на драма-
тична борба, която след два века ще раздели европейския свят. След мно-
го перипетии VІІІ вселенски събор (869–870), свикан в Константинопол,
удовлетворява трайното желание на княз Борис І – събор на представители
от всички християнски катедри, а не еднолично византийският патриарх или
римският папа, обявява самостоятелността на българската църква.
Независимо че византийски духовници покръстват българския вла-
детел и неговите поданици, константинополският патриарх отказва да
удовлетвори искането на княз Борис І да назначи българин за митрополит.
Това подтиква новия християнски княз да обърне поглед на Запад – към
Вечния град, надявайки се да получи от там отказаното му от патриарх Фо-
тий. На 29 август 866 г. българска делегация в състав кавхан Петър и бо-
лярите Йоан и Мартин, пристига в Рим. Наред с многобройните дарове за
„светите места“ княжеските пратеници носят обширно писмо със 115 въ-
проса, адресирано до папа Николай І. Въпросите са свързани както с рели-
гиозните догми и верската практика, които княз Борис І иска да изучи в по-
дробности, така и с разрешенията на светското право, които да съответ-
стват на новата религия. Запазените до наши дни 106 отговора съдържат
ценни сведения за състоянието на славянобългарското общество от среда-
та на ІХ в. със съществуващото в него имотно и социално разслоение, „с
наличието на бедни и богати, на знатни и прости“, което показва, че се раз-
виват раннофеодални отношения. Responsa Nicolai І ad consulta bulgarorum

ISSN 2367-7007 IUS ROMANUM 2/2015

http://iusromanum.eu Страница 5 от 10

дава разгърната картина на прилаганото по онова време в България ези-
ческо право, което по-всяка вероятност има прабългарски произход.
Като се ръководи от съображения да разбере новата религия с ней-
ните етични ценности и нравственост, княз Борис І иска да получи от рим-
ския първосвещеник „християнски“ и „светски“ закони. Съответните отгово-
ри са пределно ясни и не будят никакво съмнение: „И тъй много добре и
похвално е, дето заявявате на първо място в своите въпроси, че вашият
княз иска християнски закони“ (отговор 1); „А между въпросите и допитва-
нията вие казвате, че искате светски закони“(отговор 13).
4
Наред с това
българският княз се интересува по какъв начин да използва „съда за покая-
ние“, за да може да налага епитимийни (църковни) наказания. Папата отго-
варя, че отговорът на този въпрос ще бъде намерен между книжата, които
неговите епископи Павел Популонски и Формоза Портуенски ще донесат в
България. Значителна част от отговорите с правно съдържание се отнасят
до наказателното право и дават възможност да се разкрие структурата на
извършваните деяния в Средновековна България, които се квалифицират
като:
 престъпления против държавата и военни престъпления – бунт
против владетеля (отговор 19), бягство на свободен човек през
границата (отговор 20), бягство от бойното поле (отговор 22), от-
каз да се влезе в сражение (отговор 23), явяване на война с не-
марливо приготвено оръжие, кон или