ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА ОБЩАТА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

1. ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА ОБЩАТА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ
(МИКРО- И МАКРОИКОНОМИКА)

1. Възникване и развитие на икономическата наука. Предмет на общата
икономическа теория
2. Основният икономически проблем
3. Граница на производствените възможности
4. Методология, функции и раздели на общата икономическа теория
Чрез изучаването на първата глава се получават знания за основните понятия и
концепции на икономическата наука, установяват се възможностите за
обясняване и анализиране на обективните явления на икономическия живот.
Разкрива се историческия път на възникване и утвърждаване на
икономическата наука, съвременното състояние на теоретичното икономическо
знание и неговата практическа роля в съвременното общество.

1.1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА. ПРЕДМЕ Т
НА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ
Икономическата наука възниква като опит на човека да даде систематизирано
изложение на икономическите факти и процеси. Още в дълбока древност
(Гърция, Рим, Китай) учените философи са се опитвали да отговорят на редица
икономически въпроси.
Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) е дефинирал икономиката като богатство,
състоящо се от материални блага и се е отнасял неблагосклонно към
хрематистиката като богатство от пари. Платон (427–347 г. пр.н.е.) е един от
първите, който достига до разбирането за размяната като процес на
съизмерване и изравняване на различни стоки и поставя въпроса за
обективната основа и равнището на цените. Мислителите на Древен Рим –
Сенека (4 г. пр.н.е.–65 г.) и Лукреций Кар (99–55 г. пр.н.е.) са изследвали
икономическата причина за разложението и гибелта на робството. През
Средновековието Август Блажени (353–430 г.) и Тома Аквински (1225–1274 г.)
проповядват ново отношение към труда, богатството и частната собственост.
Характерното за мислителите през този период е, ч е те не са отделяли
икономическите аспекти на обществените процеси. В техните учения
икономическите възгледи са съпътствали философските, моралните,
историческите и други идеи.
Като самостоятелна наука икономическата теория се утвърждава през
XVIII век. Счита се, че с публикуването през 1776 г. на книгата на Адам Смит
(1723–1790 г.) "Богатството на народите" се поставя началото на
систематическото изложение принципите на пазарната икономика. През този
период съществуващият икономически ред започва да се раз пада. Появяват се
условия за възникване на нов тип стопанство, основаващо се на пазарните
икономически отношения между труда и капитала.
Идейни предшественици на икономическата наука са представителите на
меркантилизма , които считат, че източник на богатството е търговията, а

предмет на икономическата наука – стоковото и парично обръщение. По - късно
се появява учението на физиократите, които преодоляват неправилните
схващания на меркантилистите за източника на богатството и издигат на свой
ред представата си за него – селскостопанското производство. Насочването на
вниманието към сферата на производството на материалните блага е важен
момент за утвърждаването на икономическата наука, но свеждането й само до
един отрасъл (селското стопанство) ограничава възмож ностите за изграждане
на цялостна представа за икономическите процеси. Този недостатък на идеите
на физиократите се избягва от представителите на класическата школа – А.
Смит, Дейвид Рикардо (1772-1823 г.). Те смятат, че богатството на нациите се
създава във всички отрасли на материалното производство и поставят основите
на трудовата теория на стойността. Адам Смит разкрива ролята на
производителния труд и условията за получаване на печалба като източник за
нарастване на богатството. Д. Рикардо изгражда еди нна концепция за научно
обяснение на икономиката като сложна система и поставя като централен
въпрос на икономическата наука разпределението на националния доход.
Особено място в историята на икономическата наука заемат марксизмът като
критическо отражение на икономическите процеси в условията на
капиталистическата частна собственост. К. Маркс (1818 -1883 г.) изследва
зависимостта между производителните сили и производствените отношения и
обосновава условията за изменение на социалния строй на обществото.
Неокласическата школа доразвива идеите на икономистите класици. Една
част от нейните представители - Уилям Джевънс (1835-1882 г.), Карл Менгер
(1840-1921 г.), Леон Валрас (1834-1910 г.) създават теорията за пределната
полезност и определят субективните оценк и на индивидите за полезността на
благата като определящ фактор за размяната и цената.
Алфред Маршал (1842-1924 г.) се смята за основател на съвременната
микроикономика. Той въвежда нови подходи и понятия – равновесния
анализ, еластичността като измерител на реакцията на една икономическа
величина при промяна на друга величина, понятията за краткосрочност и
дългосрочност в икономиката и др. А. Маршал възприема професията на
икономиста за благородна, тъй като тя е насочена към постигане на по -добро
материално здраве (икономическо благополучие) за всички хора.
С името на Джон М. Кейнс (1883-1946 г.) е свързана появата на ново
направление в икономическата мисъл – кейнсианството. То поставя в центъра
на изследванията макроикономическия анализ. Кейнс се отказва о т някои
основни принципи на неокласическата теория и преди всичко от тезиса, че
пазарът е саморегулираща се система. Според него пазарът не осигурява
"ефективно търсене" и затова то трябва да бъде стимулирано от държавата.
Чрез провежданата парично -кредитна и фискална политика се цели да се
стимулират потребителските разходи на домакинствата и частните инвестиции
на фирмите, което ще доведе до нарастването на националния доход.
През 70-те години на ХХ век постепенно кейнсианските идеи губят своята
значимост и биват заменени с нови. Особено активни в противопоставянето на
кейнсианството са възгледите на икономистите, формиращи новата класическа
макроикономика и икономическата теория на предлагането. Особена актуалност
придобива монетаризмът като икономическа доктрина, която определя
първостепенната роля на парите, реализираща се в условията на
саморегулиращата се пазарна система и ограничена държавна намеса. Основен
представител на това направление е Милтън Фридман (р.1912).

Представителите на икономиката на п редлагането приемат, че за
икономиката е здравословно вниманието да се насочи не към търсенето, а към
съвкупното предлагане. Те препоръчват намаляване на данъците, облекчения
за фирмите, мерки за ограничаване на регулирането и др. Теорията за
рационалните очаквания е едно от най-новите направления на
икономическата теория. В рамките на това направление се прави опит за
анализ на макроикономически проблеми чрез методите на микроикономиката.
Приема се, че икономическите агенти са способни бързо да се приспосо бяват
към динамиката на икономическата конюнктура, използвайки наличната
информация. Рационалният икономически субект е способен да взема правилни
решения и оттук се прави изводът, че намесата на държавата в икономиката е
ненужна.
Икономическите идеи са ре зултат и отражение на времето, в което са
възникнали. Тези от тях, които са получили потвърждение за своята
правилност, са се съхранили и оказват влияние върху живота на хората. Джон
Кейнс пише, че "...идеите на икономическите и политическите мислители, и
когато те са прави, и когато грешат, са по-влиятелни, отколкото обикновено се
счита. Хората на практиката, които считат себе си за напълно лишени от
всякакво интелектуално влияние, са често роби на някой икономист от
миналото"
1
.
Богатството на идеи в съвременната икономическа наука може да се установи
чрез обобщаване и систематизиране на голямото разнообразие от определения,
които се срещат в учебниците по обща икономиче ска теория (микроикономика и
макроикономика). Най-важните от тях, приведени в един от най -популярните
учебници, се свеждат до разбирането, че икономиката:
 изучава как цените на труда, капитала и земята ... се използват за
разпределение на ресурсите;
 изследва поведението на финансовите пазари и анализира как те
разпределят капитала в икономиката;
 анализира влиянието на държавното регулиране на икономиката и
ефективността на пазара;
 изучава разпределението на доходите и предлага помощи за бедните,
които не вредят на икономиката;
 изследва влиянието на държавните разходи, данъците и бюджетния
дефицит върху икономическия растеж;
 изучава нарастването и намаляването на безработицата и обема на
производството, формиращи деловия цикъл и разработва държавната
политика, насочена към повишаване на темповете на икономически
растеж;
 изучава моделите на търговия между страните и анализира влиянието на
търговските бариери;
 изследва икономическия растеж в развиващите се страни и предлага
пътища за ефективното използван е на ресурсите.
Посочвайки, че списъкът с определения може да се увеличи многократно, П.
Самуелсон и У. Нордхаус предлагат следното определение: "Икономиката
(икономическата теория) е наука за това как обществото използва редките
ресурси за производство на ценни стоки и за тяхното разпределение между
хората"
2
.
Определението включва две основни концепции на икономиката – ограниченост
на ресурсите и благата и необходимост от ефективното им разпределение и

използване. То отразява т.нар. основен икономически проблем.

1.2. ОСНОВНИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ
В основата на икономическата наука стоят два фундаментални факта – първият
отразява неограничеността на материалните потре бности на обществото, а
вторият отчита ограничеността на ресурсите за производството на стоките и
услугите. В противоречието между неограничеността на човешките потребности
и ограничеността (оскъдността) на производствените ресурси са заложени
основните проблеми на икономиката.
Потребността е състояние на индивида, свързано с усещането за недостиг,
което той се стреми да преодолее. Съществува голямо разнообразие от
потребности: според неотложността – първични и вторични; според
възможностите за задоволяване – индивидуални и колективни; според връзката
с цените на стоките и услугите – еластични и нееластични. Материалните
потребности включват освен човешките и потребностите на частните
предприятия и на правителствения сектор. Във всеки определен момент
съществуват незадоволени потребности. Потребностите са свързани с
историческото и социалното развитие на обществото. Те се изменят и нарастват
под влияние на много фактори – технически прогрес, реклама и др.
Потребностите стимулират икономическата активност на х ората. Основна цел на
всяка икономическа дейност е стремежът за задоволяване на непрекъснато
изменящите се и нарастващи материални потребности.
Ресурсите са стоки и услуги (производствени фактори), използвани в процеса
на производството. Те биват труд, земя, капитал, предприемачески
способности.
Земя (природни ресурси) - включва както селскостопанските земи, така и
запасите от естествени ресурси – вода, гори, полезни изкопаеми.
Труд – представя се чрез времето, изразходвано от човека в производствения
процес. Определя се от физическите и умствените способности на хората,
реализирани в трудовия процес. Той е първичен производствен фактор и е един
от най-важните ресурси на съвременната икономика.
Капитал – това са блага (капиталови, инвестиционни), използвани за
производство на стоки и услуги – сгради, машини, съоръжения, материали. Те
са вторичен производствен фактор, тъй като са резултат на предишна
производствена дейност. Капиталовите блага се наричат още "физически"
капитал или "реален" капитал за разлика от парите, които често се наричат
"финансов" капитал.
Предприемачески способности са функция на работната сила, изразяваща се в
специфични умения за организация на производството и постигането на
високоефективни резултати. Разглеждат се като самостоятелен ресурс поради
нарасналото им значение в съвременната икономика.
Икономическите ресурси са ограничени както по естествени причини (земя,
вода и др.), така и по икономически при