10 резюмирани теми /лекции/

ТТерминът „икономикс” означава: фундаментална иконом. теория; иконом анализ; иконом като научна или учебна дисциплина; стоп науки и полит икономия.

ОБЩЕСТВЕНОТО СТОПАНСТВО – ОБЕКТ НА ТЕОРИТ. АНАЛИЗ
Общ. Стоп. Е сложна динамична система от взаимосвързани, взаимнообусловени и взаимодействащи си
с
топ дейности и субекти, които се реализират в сферите на произв, разпределението , размяната и портебл на мат. и дух. блага в рамките на опр. соц. пр
остранство. В соц. пространство стоп. дейности осъ
ществяват субекти и институции с благотвор, религиозна, културна, образователна и др. цели.
ООБЩЕСТВЕНОТО СТОПАНСТВО – ОБЕКТ НА ТЕОРИТ. АНАЛИЗ
Общ. Стоп. Е сложна динамична система от взаимосвързани, взаимнообусловени и взаимодействащи си стоп дейности и субекти, които се реализират в сфериОбщ. Стоп. Е сложна динамична система от взаимосвързани, взаимнообусловени и взаимодействащи си стоп дейности и субекти, които се р
еализират в сферите на произв, разпределе
нието , размяната и портебл на мат. и дух. блага в рамките на опр. соц. пространство. В соц. пространство стоп. дейности осъществяват субекти и институции с благотвор
, религиозна, културна, образователна и др. цели. Вс физ и юр лица са стоп субекти.

Сфери, сектори и главни суб на общ стоп.
Общ стоп като сист вкл в себе си както стоп суб, така и разнообр стоп дейности, които те извършват в сф на произв, разпр, размяната и потребл на разл мат и дух блага. Произв е процес на въздействие на стоп суб в/у прир сили, вещество, енергия и инфо с цел създваването на мат или дух блага нужни за състеств на човешкото общ и неговото развитие. Процесът на взаимодействие м/у стоп суб и прир представлява трудовият процес. Той има 3 осн ел: труд, средства на труда и предмети на труда. Труда е целесъобр съзнателна дейност на вс топ суб. Насочена към приспособяване и видоизменяне на предм на външната природа с цел създаване на блага, удовлетворяващи разнообр потребности на общ и неговите чл. Трудът е предварително осмислена, планирана, целесъобразна дейност. При него стоп суб си поставя: опр цел, план за действие, контрол на движението, сравнение м/у постигнатото и плана, създава оръдия и средсвя на труда.. Ср-вото на труда въздейства в/у прир вещество, за да ги превърне в полезни блага. Оръдията на труда се използват за непосредствено въздействие и преобразуване на природата. Предмет на труда е вс онова, към което е насочен човешкия труд и които той видои
зменя и приспособява с помоща на ср-та на труда, за д
ССфери, сектори и главни суб на общ стоп.
Общ стоп като сист вкл в себе си както стоп суб, така и разнообр стоп дейности, които те извършват в сф на произв, разпр,Общ стоп като сист вкл в себе си както стоп суб, така и разнообр стоп дейности, които те извършват в сф на произв, разпр, размяната и потребл на разл мат и дух блага. Произв е процес на въздействие на стоп суб в/у прир сили, вещество, енергия и инфо с цел създваването на мат или дух блага нужни за състеств на човешкото общ и неговото развитие. Процесът на взаимодействие м/у стоп суб и прир предс
т
авлява трудовият процес. Той има 3 осн ел: труд, средства на труда и пред
мети на труда. Труда е целесъобр съзнателна дейност на вс топ суб. Насочена към приспособяване и видоизменяне на предм на външната при
рода с цел създаване на блага, удовлетворяващи разнообр потребнос
ти на общ и неговите чл. Трудът е предварително осмислена, планирана, целесъобразна дейност. При него стоп суб си поставя: опр цел, план за действие, контрол на движението, сравнение м/у постигнатото и плана, създава оръдия и средсвя на труда.. Ср-вото на труда въздейства в/у прир вещество
, за да ги превърне в полезни блага. Оръдията на труда се използват за непосредствено въздействие и преобразуване
н
а
природата. Предмет на тр
уда е вс онова, към което е насочен човешкия труд и които той видоизменя и приспособява с помоща на ср-та на труда, за да ги превърне в блага. Всеобщ пред на труда – земята. Тя е първичен ресурс. Работната сила е съвкупност от способностите на индивида, които той използва в произв на мат или дух блага. Произв отношения – връзките м/у хората в производството. Функционалната роля на разпределението – установяване на пропорциите, в които отделните звена и суб на общ стоп вземат участие в присвояването на произв продукти. Според териториялните граници общ стоп може да е: местно, общиснко, областно, регионално, нац, интеграционно и световно. Според отрасловия признак могат да се разгр три сектора: първичен (селско стоп); вторичен (индустрия); третичен (услуги). Според институционалния признак – собствеността са: частен сектор, държ сектор. Според технолог признак са: ниско, средно и високотехнологични отрасли. За нискотехн. са характ традиционните механични машини.
Същност и гл насоки на технолог преустройство на стоп в раз
витите страни
Най-важни на
с
оки: гъвкава репрограмиана автоматизация на произв; масово използване на новите инфо технологии; технолог преустройство.
Осн тенденции в структорното преустройство на стоп в разв страни
Най-важна тенденция – обособяването и динамичното развитие на многоотрасловия и технологично интегриран комплекс от наукопоглащаеми и високотех отрасли. Втора тенд – появата на нови елементи на стоп. Трета – създ на информ инфраструктура, която тясн се интегрира с отраслите на съобщенията. Др тенд е същественото увеличаване на дел
а на вис
окотехнолог отрасли в продукцията на обработващата промишленост.

ПРЕДМЕТ НА ИКОНОМ ТЕОРИЯ
Ксенофонт – науа за упр на дом стоп
Монкретиен – полит икономия има събирателен характер и вкл знания за дом и държ стоп.
Меркантилизъм – наука за погатсвтото, чийто източник е външната търговия.
Физиократизъм – полит икономия като наука за об
щ богатсвто, създавано от израсхо
двания труд в селското стоп.
Адам Смит – Счита, че тази наука трябва да изучава иконом отношения и законите на производството, разпределението, размяната и потребл на богатсвото.
Алфред Маршал замества термина „полит икономия” с „икономикс” и подчертава, че икономиксът има по-широко значение, отколкото полит икономия. На Маршал са теориите за: пределната полезност, пределната призводителност на произв фактори и равновесието. Той е баща на микроикономикса.
Джон Кейнс – Главната зад на икономикса е разработката на стоп политика, спомагаща за формирането на „ефективно” търсене, иконом растеж, пълна заетост и благосъстояние на обществото.
Д. Лейдлър и Сол Естрин – Иконом
тео
Д. Бег, С. Фишер и Р. Дорнбуш – Икономиксът изучава как общ решава какво, как и за кого да произв.
Обобщено – Икономикса не е само чиста, но и приложна наука за рац избор на начините за ефективно, алтернативно и природосъобр използване на оскъдните ресурси в произв, разпред и потребл на макс бла
г
а с мин разходи с цел най-пълноценно удовлетворяване на безгранините потребности и желания на насОбобщено – Икономикса не е само чиста, но и приложна
наука за рац избор на начините за ефективно, алте
рнативно и природосъобр използване на оскъдните ресурси в произв, разпред и потребл на макс блага с мин разходи с цел най-пълноценно удовлетворяване на безгранините потребности и желания на настоящите и бъдещите поколения на човечеството.

ОСНОВНИ РАЗДЕЛИ НА ИКОНОМ ТЕОРИЯ
Обособ на критерии се извършва според 2 гл критерия. В зависимост от характера на изводите от изследвания материал икономиксът се дели на позитивен и
нормативен. А според обекта на изсл – мик
ро, макро, мезо, международен, сравнителен и инстуционален икономикс. Микроиконом се занимава с поведението на микроиконом ед в стоп живот (идивидуалния потреб). Макр
оиконом анализира състоянието, поведението и диамиката на нац икономика като цяло. Мезоиконом изследва поведението на транснац и многонационалните компании. Междунар иконом анализира взаимодействието на нац икономики. Сравнителният икономикс прави сравн анализ на разл иконом системи.

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ИКОНОМ ТЕОРИЯ
А) Познавателна – С нея се изгражда система от възгледиза: иконом отнош; иконом закони и механизмите за тяхното проявление и практ използване в соп практика. В/у тази функция се изгр мирогледната, методологичната и практическата функция.
Б) Мирогледна – формира цялостното виждане за света.
В) Методологична – п
ООСНОВНИ РАЗДЕЛИ НА ИКОНОМ ТЕОРИЯ
Обособ на критерии се извършва според 2 гл критерия. В зависимост от характера на изводите от изсОбособ на критерии се извършва според 2 гл критерия. В зависимост от характера на изводите от изследвания материал икономиксът се дели на позитивен и нормативен. А според обекта на изсл – микро, макро, мезо, международен, сравнителен и инстуционален икономикс. Микроиконом се занимава с поведението на микроиконом ед в стоп живот (идивидуалния потреб). Макроиконом анализира състоянието, поведението и диамиката на нац икономика като цяло. Мезоиконом изследва поведението на транснац и многонационалните компании. Междунар иконом ана
лизира взаимодействието на нац икономики. Сравнителният икономикс прави сравн анализ на разл иконом системи.

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ИКОНОМ ТЕОРИЯ
А) Познавателна – С нея се изгражда система от възгледиза: иконом отнош; иконом закони и механизмите за тяхното проявление и практ използване в соп практика. В/у тази функция се изгр мирогледната, методологичната и практическата функция.
Б) Мирогледна – формира цялостното виждане за света.
В) Методологична – подходи за изучаване на иконом критерии, закони и механизми на тяхното използване от др иконом дисциплини.
Г) Практическата – изработване на механизъм за трансфор
м
ация на теоритичните знания на стоп агенти в практически умения.

ОСНОВНИ
ПРОБЛЕМИ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ИКОНОМ ТЕОРИЯ

ОСНОВНИ ИКОНОМ ВЪПРОСИ И ПРОБЛЕМИ
Три осн въпроса: КАКВО, КАК И ЗА КОГО ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА?
Ка
кво да се произв?
Или което е същото: как трябва да бъдат разпр
ограничените ресурси за произв на разл стоки и услуги?
Как да се произв?
Или как трябва да се организират ресурсите, защото една и съща стока или услуга може да се произв по разл начини и с помоща на разл комбинации от произв фактори.
За кого да се произв?
Предлага отг на въпроса дали разп
ределението на благата м/у чл на общ трябва да е равномерно или да има неогр различия?
Производство и потребление
Р
а
звитието на новите технол
огии и новите суровини и мат опр начина, по който се произв стоките и услугите. Обратно, необходимостта от произв на дадена стока или услуга често води до откр на нови мат и технологии.

ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМ МИСЛЕНЕ (АКСИОМИ В ИКОНОМ ТЕОРИЯ)
Недостатачност на благата
Изходна аксиома на иконом теория е, че съществуващите потребности винаги са по-големи от наличните блага или възм за тяхното задоволяване. Оттук сл принципът на недостатачността. Никога не ще има достатачно блага, за да се задоволят вс същ потребности.
Благата за задоволя