Политическа икономия

40
Класическата политическа икономия
от ХVІІ до началото на ХІХ век
Проф. д-р Цветан Илиев*
* Международно висше бизнес училище
Clasical political economy
from XVII century until the beginning
of XIX century
Prof. PhD Tsvetan Iliev*
* International Business School
Abstract: The subject of research in this paper is the formation of
the economy as a separate scientific field under the name
political economy in the 17th century until the beginning of the
19th century. The subject of the study is the changes that occur
in the methodology, ideas and interpretation of the main
economic categories in the field of the classical political economy.
On this basis, the aim of the work is to highlight the main views
of the economic life of society in England and France from the
early 17th century until the beginning of the 19th century.
JEL Classification: F13, F23.
Key words: economic classicism; political economy; labor theory
of activity; salary; rent, interest.
І. Възникване на класическата политическа икономия в Англия и
Франция
1.1. Исторически контекст на възникването на ранния класицизъм в
Англия през ХVІІ век.
В историята на икономическата мисъл е прието разбирането, че през
ХVІІ век епохата на първоначалното натрупване на капитала в Анг-
лия е приключила. Обществено – стопанските процеси навлизат в нов
етап от своето развитие. Преминава се от просто стоково производство
към капиталистическа манифактура. Фокусът на интересите на бур-
жоазията се измества
от сферата на търговията към производството.

41
Ако до този момент основното приложение на капитала е в обръщени-
ето, то с развитието на манифактурата в негова печеливша среда вече
се превръща производството. При тези условия се създават предпос-
тавки за бързо разрастване на промишления капитал и развитие на
редица отрасли. Особен напредък в Англия бележи текстилното про-
изводство
на вълнени платове. При него капиталистическата мани-
фактура заема най-значителен дял и към втората половина на ХVІІ
век то създава половината от националния доход на страната.
Сериозен напредък на манифактурно производство в това време се от-
белязва и в други отрасли. Например, ако в началото на ХVІІ
в. в Ан-
глия функционирали около 800 металургични пещи с капацитет от
500 тона метал годишно, то към 1680 г. техният добив достига 3 млн.
тона или 80 на сто европейското производство в отрасъла, поради за-
почналото използване на каменни въглища.
1

Капиталистическият начин на производство бързо навлиза и в селско-
то стопанство. Според различни сведения по темпове на разрастване
то дори надминава манифактурното производство в промишлените
отрасли.
2

Причината за ускореното развитие на капиталистическото производс-
тво в Англия се състои в интензивността на аграрния преврат в стра-
ната, известен в историята като „аграрна революция“.
3
Тя става факт
благодарение на масовото, включително и насилствено, обезземляване
на английските селяни и замяната им с нов тип стопански субекти в
земеделието – крупните арендатори – капиталисти. На мястото на
множеството дребни, разпокъсани и нископродуктивни стопанства се
създават големи капиталистически ферми на арендна основа с изпол-
зването на наемен труд. Фактор,
благоприятстващ този процес на „ед-
реене“ на селскостопанското производство, е наличието на високо пог-
лъщаеми вътрешни и външни пазари на продукцията. По този начин
капиталистически организираното земеделие и скотовъдство се прев-
ръща във високодоходно търговско предприятие. Земята става изгоден
обект за печеливш капиталовложения. Възниква нова обществено –
икономическа прослойка, наречена лендлордове. Това
са крупни зе-
мевладелци, които отдават под аренда големи участъци земя срещу
висока капиталистическа рента.
Същевременно, обезземляването на селяните от своя страна води до
образуването на нова икономическа прослойка – наемни работници в


1 Вж. Янова, В. В., Е. А. Янова. Экономическая теория. Микроэкономика. Макроэ-
кономика. „Эксмо“, М., 2009, с. 201 – 204.
2 Вж. Жамина, В. А., Е. Г. Василевского. История экономических учений. Ч 1. Изд.
МГУ, М., 1989, с. 252 – 267.
3 Пак там, с. 271 – 272. (Курсив мой: Цв. Ил.).

42
капиталистическите манифактури. По естествени причини, а именно
намирането на препитание, протича процес на увеличаване на градс-
кото население, който благоприятства допълнително промишлеността.
В следствие от това се разширява търсенето на материали на вътреш-
ните пазари, което допълнително тласка земеделието напред в своето
капиталистическо развитие.
Независимо от бурното развитие на капиталистическите манифакту
-
ри, в този период Англия е предимно аграрна страна. Промишленият
капитал все още не е успял да овладее изцяло общественото производ-
ство. Манифактурата, основаваща се на ръчния труд и занаятчийска-
та техника, е своеобразна пристройка, а за основа на икономическия
живот все още се използва дребното производство.
През ХVІІ
в. настъпват промени във външната търговия на Англия.
Възможностите за морска търговия стават все по-големи. Търговски
компании като Ост – Индийската, Московската, Мароканската и др. се
разпростират от Иран до Северна Америка, от Швеция до Индия и
Цейлон. Търговските компании, които в началото засилват позициите
на търговския капитал и са двигател
на първичното натрупване на
капитал, в новото време със силата на своите пазари и средства спо-
собстват развитието на промишлеността и на фермерското капиталис-
тическо земеделие.
4

При тези обществено – икономически промени едностранчивият ха-
рактер на меркантилизма, като идейно течение и стопанска практика,
става съвсем очевиден. Неговите предписания не решават икономи-
ческите проблеми на буржоазията, свързани с разширяването на ма-
нифактурната промишленост. На преден план изпъква потребността
от сериозен анализ на движението на капиталистическото производс-
тво, както
и на условията за неговото развитие. В по-конкретен сми-
съл, нужно било да се определи икономическата роля на труда, да се
изяснят закономерностите при формирането на работната заплата,
печалбата, лихвения процент, рентата и др. На тези въпроси меркан-
тилизмът не може да даде отговор, тъй като вниманието му е
насочено
единствено към сферата на обръщението.
Въпросите на икономическата теория започват да се поставят на нова
по-зряла методологична основа. Затова съществен принос има разви-
тието на науката в този период в най-различни сфери. Икономистите
се обръщат към математиката, статистиката, историята, материалис-
тическата философия на Франсис Бейкън, Томас Хобс, Джон
Лок и др.


4 Пак там, с. 280 – 284.

43
1.2. Уилям Пети – основоположник на ранната класическа
политическа икономия в Англия.
Уилям Пети (1623 – 1687 г.) е роден на 26 май 1623 г. в гр. Рамси,
Южна Англия в семейството на дребен занаятчия. Учи само две годи-
ни в местното училище, защото започва твърде рано да изкарва сам
хляба си. През своя живот сменя множество професии – занаятчия,
юнга на търговски кораб, матрос, дребен търговец и пр
.
Творческата си дейност в областта на икономическите познания за-
почва на четиридесет годишна възраст. През 1663 г. публикува първо-
то си значимо произведение, наречено „Трактат върху таксите и нало-
зите“. Наред с въпросите за таксите и налозите, предмет на научно из-
следване в него са и проблемите за цените на стоките,
поземлената
рента, цената на земята и т. н. В това свое произведение Пети за пър-
ви път излага виждането за трудовата субстанция на цената на стока-
та, поставяйки с това началото на класическата трудова теория за
стойността.
Други добили известност с идеите си негови произведения са: „Поли-
тическа анатомия на Ирландия
“ (1672 г.), „Политическа аритметика“
(1676 г.) и „Нещо за парите“ (1682 г.).
Методологическият подход на У. Пети към икономическите явления
се основава на метода на естествознанието. Той отделя внимание не
просто на отразяването на стопанските явления, както правят мер-
кантилистите, а прави опит за обяснение на вътрешната им същност.
В пълното разбиране на
природата на нещата Пети вижда същността
на науката и на нейната методология. По този начин той полага на-
чалото на приложението на научната дедукция при изследване на
стопанските явления и процеси. При него строгото наблюдение на
фактите се съпътства с логически дедуктивен анализ и обобщение, с
цел да се разкрият
вътрешните връзки между явленията в стопанския
живот. Този подход е взаимстван от методологията във философията
на Фр. Бейкън и Т. Хобс.
В ранните си писания Пети широко прилага описателния метод, като
в известна степен се придържа към меркантилистичните възгледи за
приоритетното положение на сферата на обръщение. Научните му
съждения в този
период са фрагментарно изложени и разпръснати в
различни разработки. По-късно, вече оформил свой собствен методо-
логически подход, той изследва вътрешната същност на стопанските
процеси и създава единна система от икономически възгледи, базира-
на върху трудовата теория за стойността. Така прави огромна крачка
напред в развитието на икономическата наука.

44
В творчеството на У. Пети могат да се очертаят няколко важни идейни
направления на неговите възгледи:
за стойността, за работната зап-
лата, за рентата
и за парите.
Възгледи за стойността.
Правейки опит да изясни естеството на цената на стоката или основа-
та, върху която различни по своя веществен състав стоки стават раз-
меними, Пети достига до гениален за времето си извод. Според него
размяната на стоките се предопределя от сравнителното количество
труд, изразходвано за тяхното производство. В произведението си
„Трактат
за таксите и налозите“ той разграничава два вида цени на
стоките: „естествена цена“ и „политическа цена“.
В понятието естествена цена Пети влага разбирането си за стойността
на стоката, като вътрешна основа на политическата цена. С последна-
та той определя пазарната цена, която може да се колебае около естес-
твената
. Разглеждайки естествената цена като вътрешна основа на
пазарната (политическата) цена, Пети я определя чрез труда. По този
начин той се придържа към меркантилистичния принцип за парите,
като прави заключението, че всяка стока се разменя за определено
количество скъпоценен метал (пари) на основата на труда изразходен
за създаването им. Количеството труд,
вложено в производството но
стоката, се съизмерва с труда, изразходен при добива на ценния ме-
тал, от който е сечена паричната единица. В случай, че производи-
телността на труда расте, например при добива на ценния метал, то
стойността на стоката измервана в този метал ще расте. С други думи
налице е
права зависимост между стойността на стоката и производи-
телността на труда в добива на ценния метал. Ето защо, Пети приема
че