Преходът от Мит към Логос (Мит и Логос)

МИТ И ЛОГОСПреходът от мит към логос, осъществен в Древна Гърция, променя културната история на Европа. Хората излизат от ирационалността на митичния поглед към света и започват да мислят логически, обяснявайки и поставяйки под въпрос всяко познание. Без този преход бихме живяли в едни примитивен свят.
Митът съобщава, че нещо „е”. Не се търсят причините, нито точното време на случване, защото те не са от значение. Самото поставяне под въпрос на мита и опита за неговото обяснение чрез използване на факти би го разрушило. Защото той не се основава на такива.
Най-често митът описва нещо, отдавна минало във времето, или такова, за каквото човечеството няма памет като сътворението на света, живот след смъртта, различни типове персонажи и герои, богове и т.н. Без обяснения и без фактологическо време. Затова може да се каже, че митологичното възприемане на света е неисторическо. Човекът просто вярва в нещо, не го осъмнява, но в същото време няма доказателства, или памет, че то се е случило. Това е мисленето, което логосът преобръща.МИТМит (гр. μῦθος, mythos) е предавана словесно смислова структура. Думата е общо употребима в древна Гърция, но в течение на вековете влаганото в нея съдържание търпи промени. Мит, в съвременната култура, най-общо се използва за означаване на разказ, който има основополагаща и легитимираща роля. Определянето на твърдения като 'мит' е критическо, като предава въздържание или несъгласие относно тяхната истинност. В подобен смисъл 'мит' се употребява за народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са предадени спомените за случки и събития от историята на даден народ.
Митовете съществуват като относително устойчиви повествования в рамките на дадена общност. Те изпълняват своите функции като препращат един към друг образувайки митология. В древността е бил форма за опознаване и обяснение на света. Древногръцките, древноегипетските и други източни митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура. Често митовете са в основата на религиозни и теологични учения и теории. Митът е пряко свързан с религията.
Митът е синкретично изкуство, зародило се около 3000 г. пр. Хр. Предаването, разказването на митовете ставало само на просветените – на мъже навършили определена възраст. Митът е бил съвкупност от изкусни действия – пеене, танци, рисуване, устно слово, докато сега е в поетична форма.
В съвременния език думата мит е придобила една забележителна двоичност: мит може да притежава както и значението на „измислица“ или „плод на въображението“, така и коренно противоположното значение на „достоверен“ или „свещен разказ“. За да се разбере това противоречие възможно най-добре, нека цитираме един пасаж от първа глава на „Мит и Реалност“ на основателя на науката сравнителна религия Мирча Елиаде:
„Най-малко от петдесет години насам западните учени започнаха да подхождат по съвсем1 различен начин към изучаването на мита в сравнение с колегите си от деветнадесети век например. За разлика от своите предшественици, които са разглеждали мита в обичайното значение на думата, т.е. като „басня“, „измислица“, „плод на въображението“, те го възприемаха така, както е бил разбиран в архаичните общества, в които положението е точно обратното: „мит“ означава „достоверен разказ“ и дори разказ, който е най-скъпоценно притежание поради това, че е свещен, образцов, значим. Тази нова семантична ценност, придавана на термина „мит“, прави донякъде двусмислена употребата му в съвременния говорим език. Т.е. днес думата се използва и в значението на „измислица“ или „измама“, и в това познато най-вече на етнолозите, социолозите и историците на религията значение „свещено предание, първично откровение, образцов модел“.
Всеизвестно е, че след Ксенофан (ок. 565-470 г. пр. н. е.), който пръв е критикувал и отхвърлил „митологическите“ изрази на божествеността, използвани от Омир и Хезиод, гърците са продължили неотклонно да отстраняват от mythos всяка ценност от религиозно метафизическо естество. Противопоставеният на logos, а след това и на historia, mythos е започнал накрая да означава „това, което не може да съществува в действителност“. Юдео-християнството пък, от своя страна, е обявило за „лъжа“ и „измама“ всичко, което не е намирало оправдание или не е било узаконено от двата Завета.“ЛОГОСλογος (логос) — Слово
Логос (Слово) – в класическата Гръцка философия се отнася за универсалната божествена логика. Логосът е една вечна и непроменлива истина, съществуваща от времето на творението. Във Уикипедия четем, че Логос първоначално означава „основа“, „мнение“, „очакване“, „слово“, „реч“, „логика“.
В Библията думата Логос е преведена, като „Слово“. В Библията се казва, че първоначално било Словото и чрез него всичко е създадено. Погрешно е да се смята, че Бог или Исус са Словото. Словото е атрибут на Бог. Той мисли, разсъждава, планира по определени абсолютни принципи. И аз имам думи и мога да говоря. Аз не съм „думите“, те произлизат от мене, така и „Словото“ не е Бог, а произлиза от него.
Логос, също означава „Логика“, „План“ или „Идея“, които създаваме с разсъжденията си. И аз имам планове, но аз не съм планът, той е продукт на творчеството ми. Така и Бог е произточника на Логоса – Словото, той не е Словото. Но както и ние творим с логиката си, така и Бог твори със Словото (Логоса).
На Български често превеждат Логос като „Наука“. Но трябва да уточним, че Хераклит я използва в тази насока, но по-скоро, като „Принципи“ (Научни принципи и закони). Значи говорим за „Принципите“ в божията логика и план (Словото).
Ако не бяха ранните християнски философи, като св. Августин и др. днес много от основните християнски концепции нямаше въобще да съществуват. Това което те правят е да свържат Християнските концепции с Гръцката философия. Така те отварят пътя за приемане и разбиране на Християнството.
2
Как всичко е станало чрез Словото?
Чрез Словото всичко стана… Значи всичко е станало според принципите, планът и идеите на Бог. Значи света не е съществувал, а е бил само в идеите и мислите на Бог. Бог започва да разсъждава, създава „Логически План“ според неговите абсолютни Принципи и Закони. След това отнема милиарди години докато този план, „Логос“, постепенно се развие и стане реалност.
В началото бе Словото (Логос) Йоан 1:1-3
След това се казва, че Словото стана плът. Това е защото Исус за първи път е въплътил Божието слово. Исус не е Словото, а е първия който наистина живее според него. Той е първия достигнал съвършенство и пълно единство с Божиите принципи и идеали. Затова се казва, че Исус е „истинската лоза“, а ние трябва да се присадим към него. Следователно, трябва да станем като него – както и да се присъдим към неговата кръвна линия, свързана с Бог.
Какво означава да се храниш със Словото?
Словото е философия, начин на мислене, определени принципи и логики, начин на живот.
Храня се чрез Словото Му, обогатявам се… Да се Храниш чрез словото, означава да го учим, вярваме и практикуваме… Исус Христос е въплъщение на Словото. Значи, че той въплъщава Божиите принципи, закони… Ако и ние живеем според Словото (Принципите на Бог) тогава и ние ще станем негово въплъщение, като Исус. Затова Библията казва, че той е първия, но ние следващите.***Преходът „от мит към логос“ показва едно мисловно преобразуване, осъществено в древна Гърция, което определя развитието на Европейската, в голяма степен и на Световната култура през следващите векове, защото поражда идеята за наука.Основната специфика на този преход е възникването на изискването за научност на изказа. И двете думи „мит“ и „логос“ означават „слово“ и „разказ“ и първоначално са взаимозаменими – т.е. синоними. В последствие с възникването на философските настроения в Древна Гърция, постепенно, но не изведнъж, двете понятия стават контрапункти. Под „логос“ започва да се разбира само тази реч, която е ясно артикулирана и смислово разчленена, а „мит“ – обратно – възприема значението на измислена история, небивалица, несвързано бърборене. Първото и най-важното различие между „мит“ и „логос“ е това, че:Логосът работи с обяснение, митът с ритуализация. „Логосът“ посочва причините и принципите, дефинициите на това, за което се говори. Пример:1. „Светът има начало във времето“, защото ако нямаше начало, то до сега трябва да е протекла една безкрайна поредица от неща и състояния. Но по определението си „безкрайност“ означава тъкмо това, че тази поредица не може да бъде завършена. Следователно или светът има начало, или ние изобщо не можем да говорим за безкрайност.Митът от своя страна казва само, че „нещо е“ , без да обяснява „защо е“ и „какво е“: „В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“.3Въпросът дали митът разказва истина или лъжа, е външен по отношение на самия мит. В мита се вярва, той не бива проблематизиран, той не се „знае“. Едва, след като вярваме в мита, той става „Мит“ – т.е. разказ, който има смисъл за нас. Питането „дали това е истина или лъжа, защо е така, какво се има предвид като се казва така в мита“ – е функция на „логоса“. В египетската митология душата на отделния човек – индивидуалната душа – се казва Ба. Тя бива изобразявана по следния начин: Когато Древния Египтянин вижда този знак, той вижда в него самата Душа Ба. Ние, като рационално мислещи археолози обаче, не виждаме „Душата Ба“, а казваме „Ба тоа майстор“ – мислейки си за изкусно създадената картина, писменост или за самата култура, но не и за самата душа Ба, в която ние вярваме.Разсъждението върху мита или дискурса върху мита променят и деконструират мита. Митът става обект на науката (или „логоса“) и тя го различава от себе си като „измислица“, „старческо бърборене“ или „детски приказки“. Изследва го, описва го като вид литература и чертае историческото му развитие.Почти всички митове, ако сте обърнали внимание, са посветени на нещо, което не е непосредствено дадено в опита. Митовете описват най-често нещо отдавна отминало във времето или нещо, за което няма фактологична памет: началото на света, живота след смъртта, началото на даден род, партия, музикална група и т.н. Това са все важни елементи, които създават идентичност. Ние искаме да знаем това, за да разберем кои сме, но нямаме непосредствено познание за него. Митът попълва тази празнота със своя разказ, който винаги има характера на символ, а не на конкретен факт (тъй като е ясно, че такова конкретно знание няма как да бъде придобито).Разговорът за символа е извършване на ритуал, чрез думи и действия, а не обяснение на факти.За да разберем как един конкретен образ става символ, трябва да знаем какво е „символ“. Думата произхожда от гръцката дума „сюмболон“ – медальон, разделен на две половини и съхраняван като опознавателен знак от свързани с взаимно гостоприемство хора и техните потомци. Символът е предмет или дума, чийто смисъл се задава винаги от отнесеността му към нещо друго. Ч