Профилактика, диагностика и терапия в млада и зряла възраст

Профилактика,
диагностика
и терапия *
в млада и зряла
възраст -
приоритети
на съвременното
здравеопазване
j
Под редакцията на
проф. Борислав Георгиев

Профилактика, диагностика и терапия
в млада и зряла възраст -
приоритети на съвременното
здравеопазване
nog редакцията на
проф. Борислав Георгиев
рецензент
проф. Боряна Делийска
АРБИЛИС
2019

Ъ < о 1 W
Профилактика, диагностика и терапия
6 млада и зряла възраст -
приоритети на съвременното здравеопазване
Първо издание
®„Арбилис" ООД, 2019
Под редакцията на проф. Борислав Георгиев
Рецензент проф. Боряна Делийска
Всички права са запазени. Никаква част о т това издание не може да бъде възпроизвеждана,
записвана в информационни системи за търсене или разпространявана под каквато и да
било форма или по какъвто и да било начин - електронен, механичен, фотокопирен, звуко
записен или друг, без изричното писмено съгласие на издателя.
Становището, изразено в това издание, е това на авторите и не отразява непременно
становищата или препоръките на редактора или на издателя.
Издателят е положил всички усилия, за да се гарантира, че информацията, съдържаща се в
тази книга, е точна към момента на издаване. Авторите, редакторът или издателят не
носят каквато и да е отговорност за загуби, причинени на всяко лице, което действа или
се въздържа о т действия в резултат на материала в това издание.
Книгата е предназначена за медицински специалисти.
ISBN: 978-619-7063-34-9
О тп е ч а та н о в България
за „Арбилис" ООД
София, България, 2019 г.
и . 122000009892
Книгата е издадена с подкрепата на:
Актавис - компания на Тева, "Алвоген фарма България" ЕООД,
ТП Егис фармасЬтикълс, Мерк България ЕАД, Рекордати България ЕООД, Санофи България

Автори
проф. Анна Кънева-Ненчева
Клиника по д е тска кардиология, Национална кардиологична болница, София
проф. Борислав Георгиев
Клиника по кардиология, Национална кардиологична болница, София
проф. Георги Момеков
Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, фармацевтичен ф ак ул те т,
Медицински ун и в е р си те т, София
проф. Любка М итева
Катедра по дерматология и венерология, Медицински ун и в е р си те т, София
доц. Анна Даииева-Димитрова
Клиника по ревматология, кардиология и хематология, СБАЛДБ „Проф. g-р Ив М итев",
Медицински ун и в е р си те т, София
дои. Камелия Генова
Отделение по образна диагностика, Национална кардиологична болница, София
доц. Лилия Демиревска
Клиника по кардиология. Военномедицинска академия, София
доц. Любомир Дурмиииев
Катедра по дерматология и венерология, Медицински ун и в е р си те т, София
доц. Ненчо Ненчев
Отделение по хемодиализа, УМБАЛ "Св. Иван Рилски”, София
доц. Нико Бенбасат
Катедра по фармакогнозия, фармацевтичен ф а к ул те т. Медицински ун и в е р си те т, София
доц. Параскев Недялков
Катедра по фармакогнозия, фармацевтичен ф а к ул те т. Медицински ун и в е р си тет, София
доц. Радка Савова
Клиника по ендокринология, диабет и клинична генетика. Катедра по Педиатрия, Медицински
ун и в е р си те т, София
доц. Румяна Симеонова
Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, фармацевтичен ф ак ул те т.
Медицински ун и в е р си те т, София
7

д-р Бойка Стоянова
Клиника по съдова хирургия, Национална кардиологична болница, София
д-р Венцислав Григоров
Клиника по кардиология, Национална кардиологична болница, София
д-р Георги Владимиров
Клиника по кардиология. Национална кардиологична болница, София
д-р Димитрина Гулева
Катедра по дерматология и венерология, Медицински у н и в е р с и т е т, София
д-р Йоана Пожараиика
Катедра по дерматология и венерология, Медицински у н и в е р с и те т, София
д-р Мария Бояджиева
УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев", К атедра по ендокринология, Медицински у н и в е р с и те т, София
д-р Милка Д и кова
Клиника по ревматология, кардиология и хематология, УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев",
К атедра по педиатрия, Медицински у н и в е р с и т е т , София
д-р Милко С то ян о в
Клиника по кардиология, Национална кардиологична болница, София
д-р Михаела Димитрова-М ладенова
СБАЛДБ „Проф. Иван М итев", Медицински у н и в е р с и т е т , София
д-р Наделин Николов
Клиника по съдова хирургия, Национална кардиологична болница, София
д-р Янка Коларска
Клиника по нефрология, УМ БАЛ "Царица Иоанна - ИСУЛ", София
8

Съдържание
13Увод
Млада и зряла възраст
Затлъстяването - глобален проблем
Венцислав Григоров 21
Артериална хипертония в млада и зряла възраст - има ли разлики в подхода?
Л илия Д ем иревска 35
Хипертония на бялата престилка и маскирана хипертония
Борислав Гзо р ги ев 51
Вторични дислипидемии
Геор ги Владим иров 89
Хиперурикемия и сърдечно-съдови заболявания 8 зряла възраст
Янка Коларска 107
Пикочна киселина, хиперурикемия и сърдечно-съдов риск
Бо рислав Геор гиев 117
Наркотици и сърдечно-съдов риск
Венцислав Гоигоров 161
фармакологична характеристика на наркотичните вещества
Гзорги Момеков 181
Аритмии при млади възрастни
Милко Ст оянов 195
Възможности на м ултидетекторната компютърна томография
и на магнитно-резонансната томография за характеризиране
на заболяванията на миокарда в млада възраст
Камелия Гзнова 229
С тати н и те в първичната превенция на сърдечно-съдовата болест
Борислав Гзор ги ев 253
9

Профил на безопасност и лекарствени взаимодействия на нестероидните
противовъзпалителни лекарства
Рум яна Сим еонова, Г зо р ги М оме кое 297
Лекарствени взаимодействия на природни и синтетични уроантисептици,
използвани за заболявания на отделителната система в млада възраст
Гзо р ги М омеков, П ара скев Н едялков, Н ико Б е н б а са т 315
Перитонеална диализа
Н ен чо Н ен че в 321
Хирургическо и интервенционално лечение на варикозната болест
Н аделин Николов, Бойка С т оян ова 331
Детско-юношеска Възраст
Ранен пубертет - диагностика и лечение
М ихаела Д им ит рова-М ладенова 345
Педиатрични аспекти на сколиотичната болест
Милка Д икова 359
Хранителни разстройства в детско-юношеската възраст
Радка С авова 365
Гръдна болка при юноши
Анна Къ н ева-Н ен чева 381
Синкопи, невровегетативна дистония
А н на Д аш ева-Д им ит рова 391
Ревматичен кардит - съвременно протичане
Анна Д аш ева-Д им ит рова 399
Вродени сърдечни малформации в юношеската възраст
Анна Кънева-Н ен чева 407
Лупус еритематозус в детска възраст
Д им ит рина Гулева, Л ю бом ир Д урм иш ев, Л ю бка М ит ева 419
Ювенилен дерматомиозит
Йоана Пожарашка, Л ю бом ир Д урм иш ев, Л ю бка М ит ева 429
Атопичен дерм атит в детска и зряла възраст
Л ю бом ир Д урм иш ев 447
10

Бременност
Захарен диабет и бременност
Мария Бояджиева
Бременност и лекарства за лечение на сърдечни и съдови заболявания
Рум яна Сим еонова

Увод
Ролята на Възрастта в определянето на приоритетите е един от най-протиборечи-
Вите проблеми В здравната политика. ОсВен тоВа тя е спорна тема В продължение на
много години В медицинската етика и философия и Всяко обсъждане на Възрастта, като
критерий за определяне на приоритети В здравеопазването, Вероятно ще предизвика
интензивен обществен дебат. Възрастта е лесно забележима характеристика; следова
телно е изкушаващо да се използва, когато трябва да се определят приоритети между
различни употреби на ресурси или групи пациенти. Всъщност Възрастовите съображения
засягат здравните системи по света. Следователно има спешна необходимост да се
изясни ролята, която Възрастта може да играе при разпределението на ресурсите В
здравеопазването.
На този фон има изненадващо малко систематични проучвания на оправданията
за използването на възрастта като критерий при определяне на приоритетите. Опре
делянето на приоритетите е силно чувствителен въпрос във всяка страна, в която се
Включва на дневен ред. Предложенията за използване на Възрастта като критерий за оп
ределяне на приоритета са особено противоречиви. Част от причината е, че въпросът
е сравнително лесен за комуникация с обществеността и за обсъждане в медиите без
използване на технически език. В резултат на това дискусиите обикновено са черно-бели.
Проблемът с възрастта обикновено се представя като тесния Въпрос дали Възраст
та изобщо има някаква легитимна роля за определяне на приоритета. Това засенчва
факта, че малко хора изглежда се противопоставят на Възрастовото определяне на
приоритет категорично във всяка възможна обстановка. Повечето хора са склонни да
използват възрастта като критерий поне при някои обстоятелства и поне по някакъв
начин. Това се показва от емпирични проучвания на обществените Възгледи относно
определянето на приоритетите: докато въпросите и методологиите на проучването
варират значително, повечето проучвания предполагат, че мнозинството приема, че
Възрастта може да има определена роля В определянето на приоритетите.
В същото време няколко държави издадоха документи за национална политика с
изрични указания за определяне на приоритетите В сектора на здравеопазването. Сред
тези страни са Норвегия, Швеция и Обединеното кралство. В по-голямата си част тези
насоки разглеждат възрастта двусмислено. Например, докато обикновено предупрежда
ват за възрастовата дискриминация и оставят въздействието върху възрастта на при
оритетите, те също препоръчват критерии, които са тясно свързани с възрастта, и
обсъждат обстоятелства, при които възрастта може да бъде легитимно съображение.
13

В допълнение, Възрастта често се използВа като индикатор В действителната кли
нична практика. Отчасти тоВа е, че хронологичната Възраст е обектиВна, лесно наблю-
даема мярка и е сВързана - или поне се смята, че е сВързана - с много фактори, които
се считат за Важни за Вземането на решения В сектора на здраВеопазВането. Например
Възрастта може да бъде показател за риска от заразяВане с болест, за очакваната те
жест на естествения ход на заболяването, за риска от нежелани събития от лечението,
за Вероятността от успешно лечение, за продължителността на ползата, ако лечение
то е успешно, и т.н. Решенията Въз осноВа на такиВа фактори могат да имат дълбоко
Въздействие Върху конкретни пациенти или групи пациенти, но ролята на Възрастта В
тези решения рядко е определяща. Всъщност дори клиницистите, изразяващи несъгласие
с определянето на приоритет Въз осноВа на Възрастта, могат сами да използВат Въз
растта по неВнимание на практика!
Възрастта Влиза В определянето на приоритета по много други начини. Например
тоВа Влияе на проучванията за ефективност на разходите, както и на оценките на
тежестта на заболяването.
Но Възрастта може да бъде и груб показател за очакваната полза за здравето: при
равни други условия по-младият пациент може да се Възползва повече от някаква намеса.
Много често емпирично мислим, че младият човек е по-здраВ от Възрастния. А и
младият човек по-рядко се чувства болен, по-малко се оплаква и по-рядко посещава лекар
ския кабинет. ТоВа е обяснимо, понеже с Възрастта се увеличава броят на хроничните
заболяВания и при Възрастните и старите хора коморбидностите са често наблюдава
ни. Тоест старият човек по-често ще посещава лекарския кабинет по повод на различни
хронични заболяВания, които има. Но и младите боледуват. При тях има и специфични
заболяВания, характерни за Възрастта, или специфични рискове за някои заболяВания,
които не са задължително свързани с младата Възраст. Нерядко поведението към боле
сти В детската Възраст трябва да Включва лечение и проследяване и след 15-годишна
или 18-годишна Възраст. Дори някои болести В детството са по-особени от тези при
Възрастните и ние като лекари трябва да знаем особеностите, за да сме наясно какво
да следим и как да контролираме пациентите.
Освен това трябва да познаваме и някои специфични заболяВания В младата Възраст,
за да ги търсим и профилактираме. Част от хроничните болести на Възрастния човек
започват още от първите декади и не се лекуват или се неглижира стриктният кон
трол и постигането на прицелните резултати, както е при артериалната хипертония
и дислипидемията.
Трябва да познаваме онези болести, които стартират В юношеството и налагат ле
чение през целия живот. Трябва да сме наясно и с болестите по Време на бременността,
за да проследяваме пациентките и след бременността.
Има специфи