Психиатрия и психопатология - лекционен курс

1


ПСИХО ПА ТО Л О Г ИЯ И ПСИХИА ТР ИЯ


В ЪВ ЕДЕНИЕ
(18.10.1994 г.)
I. С какво се характеризира съ временната психиатрия ?
1. Психиатрията е много активна терапевтична дисциплина от 50 -те години насам. Настъпва пр ом я на в сф ер ат а на психиат р ия т а: В к рая на
30-те години с е появява лечението с електрошок, през 50 -те години са открити мощни успокоителни медикаменти, а след това -
антидепресантите. Т .е., промяната, която настъпва през 50- т е год ини ф икс ира прелома в с ъ временната пс ихиатрия.
2. Появата на психоанал изат а е онзи ф актор, който до голяма степен променя психиатричното мислене и тласка психиатрията в нова посока.
Посочените два елемента (биологичното лечение и психоанализата) водят до едно следствие:
3. Прилагане на психиатрията в общността . В миналото пс ихиатричните кл иники са се намирали извън града. В настоящия момент този вид
болници ("лудници") не съществуват. С ъвременната психиатрия е дейност, която се "прави" в общността и включва служби, които д ават
възможност на личността да посещава консултация, терапия, като ж ив е е у дом а с и. Т .е . ле че ние то с е пров е жда в к онте к с та на обичайния жив от
на човека, избягва с е абс олютната изолац ия на болните. П с ихиатричните клиники в техния предиш ен вид с а закрити в И талия през 60-те години
(този период се характеризира с отстъпление от консерватизма - дв иже ние на х ипитата и др.), поя в я в ат с е т.нар. изв ъ нболнични зав е де ния . Т ози
пример маркира новата пс ихиатрична идеология - за интеграция на психичноболния в обществото.
Вс е пак пс ихиатрията е една репрес ивна дейнос т (въ преки хуманнос тт а на с ъ в ре м е нната пс их иатрия ) и к рие рис к ов е от злоу потре би. Т ак а
че, за да се прилага тази практика коректно, се предполага наличието на много висок морал у терапевта и на подходящи условия за
провеждането на лечението. С ъвременната психиатрия се опитва д а работи в общността. О т психиатричния речник са отпаднали
компрометираните понятия, работи се с друг словесен апарат.
М ежду психопатология и психиатрия има разлика. Психопатологията е част от психиатрията и е по- теоретично ориентирана. Изучават се
патологични пс ихични явления. П с ихиатрията е медиц инс ка дис ц иплина, която лекува на базата на пс ихопатологията. С ъ временната пс ихиат рия
е по-терапевтична.
II. Гол емите имена в психиатрия та:
1. В края на XV III в. Френската революция обуславя прелом в разбиранията за устройството на обществото. В този период за пръв път в
Европа се назначава лекар, който да оглави психиатрично заведение. Т ова е Филип Пинел (P hilipe P inel, 1745-1 8 2 6 ), изв е с те н в ис тория та на
психиатрията със снемането на веригите от болните и превръщ ането на полузатворническите убежища в болници. Психично разстроените се
признават оф иц иално за болни.
2 . У ченик и приемник на делото на Ф.П инел е Е.Еск ир ол (E.Esquirol, 1772- 1 8 4 0 ). В с в ое то знам е нито с ъ чине ние " В ъ рх у х алюц инац иите при
душевно болните" той за пръ в пъ т разграничава илюзиите от халюц инац иите. П ръ в опис ва различни индивидуални характерис тики на душ евната
боле с т. О с обе но голе м и с а зас лу гите м у за издигане на к линичното м ис ле не на пс их иатъ ра.
3. Бързо развитие на психиатричната мисъл се наблюдав а и в Германия. С ред учените, работещи в тази област, особено се откроява Емил
К репелин (E.Kraepelin, 1856- 1926), основоположник на съвременната научна психиатрия
. В началото на XX в. Крепелин подема идеите на
К.Калбаум и ги довежда до край. За да се говор и за боле с тна е диниц а, с поре д К албау м с а не обх одим и 4 к рите рия : 1 ) П с их ична с им птом атик а; 2 )
Т елесни симптоми; 3) Протичане; 4) Изход. О т него заимства термина "болестна единица". Главната му заслуга се състои в разпространението на нозологичния принц ип. К линико-нозологичното направление приема схващането, според което съществуват отделни, самостоятелни,
обособени психични заболявания, наричани още болестни единици. У чението за болестите и тяхното обособяване се нарича нозологи я (от гр.
нозос - боле с т, и лого с - учение). Н аченки на пъ рвите опис ания на някои по -важни пс ихопатологични с ъ с тояния с е намират у Ф.П инел, Е .Е с кирол
и др. по отношение на повече патологични състояния. Към четирите критерия на Калбаум той прибавя още два - етиология и патологоанатомия.
Днес някои изс ледователи добавят ощ е един критерий - лечението на определена болест; освен това на мястото на телесната и психична
с имптоматика с е приема единен критерий - клиничната картина, но се приема, че тези шест критерия са достатъчни за разграничаването на
болестите една от друга. Счита се, че най -голямата заслуга на Е.Крепелин са обособените от него две нови най -ш ироко разпространени ендогенни
психози:
- dement ia praecox (де м е нц ия пре к ок с , бу к в . " ранно оглу пя в ане " ). П од тов а наим е нов ание в 1 8 5 7 г. ф ре нс к ия т пс их иатъ р Б .М оре л е опис ал
простата форма на шизофренията, а през 1898 г. Крепелин, въз основа на прогностичен критерий, в същия термин обособил четири ф орм и на
шизоф рения. Но това название не е много подходящо, тъй като шизоф ренията не води зад ължително до деградация на личността, а и последната
не с е изразя в а в оглу пя в ане .
- манийно-д епресивна психоза (1896): ендогенно психично заболяване, характеризиращо се с последователно редуване на болестни прояви
на възбуда или потиснатост.
Крепелин задъ лбочено проучва още неврозите, разстройствата на личността, олигоф рениите, интоксикационните и инф екциозните психози.
В продължение на 43 години Крепелин постоянно изменя своята класиф икация на психичните болести, която първоначално обхваща 17
единиц и.
4 . Швейц арс кият пс ихиатъ р Ойген Блойлер (E ugen Bleuler, 1 8 5 7-
1939) през 1911 г. предлага заболяването, описано от Крепелин в
термина "деменция прекокс", да бъде наречено "шизоф рения " (гр. s c hizophrenia - букв."разкъсана душа"). По това време към психиатричните
болести е включена и епилепсията, но днес това добавяне е отречено. (Забележка: невролозите се интересуват от органичните увр еждания на
нервната система, а психиатрите - от неорганични разстройства.)

2
III. В психиатрията съществуват три направл ения (парадигм и):
1 . Биол огично (генетично) направление, понякога то с е нарича конс титуц ионално -нас ледс твено или биологично -генетично. Н а
наследствеността се определя водеща роля при психичните разстройства. Представители: Хипократ (460 -3 7 5 г.пр.н.е .); Ф.П ине л, к о йт о през
1809 г. пише за "наследствено умопобъркване"; Е.Ескирол е аргументирал наблюденията си за наследствеността на психичните боле сти с
конкретни ц иф рови данни; Б.М орел (1 8 0 9 -1 8 7 2 ), ф ренс ки пс ихиатъ р, придава пъ рвос тепенна роля на нас ледс твените механизми и мотивира
своето схващане за израждане на човешкия род, според което болестните отклонения прогресивно нарастват в потомството, като ра згле жда
наследствеността не статично, а динамично; лайпцигският невролог П.М ьобиус през 1892 г. за пръв път въвежда поня тията "екзогения" и
"ендогения", за да разграничи външните от вътрешните причини на психозите. И др. Големият тласък идва от появата на ф армакола гичните
препарати т.е. става ясно, че има психични разстройства, които се влияят ф армаколагични препарати - норадреналина, с еротонина, допамина.
Яс но е, че при мозъ чните с труктури има повреди на ниво рец ептори и пренас яне. Н а депрес ията влияе с еротонина, на ш изоф ренията допамина,
на настроението, агресивността, възбудата влияят гамааминомаслената киселина и ацетилх олина. М ного с а в ажни: не ок орте к с а и по-с пец иално
че лния дя л на м озъ к а - при повреда - апатия, аболия (безволие, нежелание за прогнозиране на дейс твия); лимбичната с ис тема - емоц ии и памет -
при увреда - епилепс ия, хипос екс уалнос т (намалена с екс уалнос т); ретикуларната ф ормация отговаря за съня и бодърстването - при у в ре да не
може да се контролира степентта на бодрост и релаксация. О т медикаменти се повлияват също така и различни тежки психози (възб у дит е ,
депресиите, тревожните състояния не са психози). Важ но е обаче да с е знае , че липс в ат ц я лос тни причинно-с ледс твени връ зки между причините
и заболяването, а се наблюдават само корелации между различните ф актори.
2 . Психоанал итично направление с ос новоположник Зигмунд Фройд.Шарко пръ в използвапс ихологични мет оди за премахване на с имптоми.
Фройд разработва идеята за йерархичния принцип на развитие на психиката (Id, Ego, Superego), обръща внимание на детството и н а
травматизма. Прилага схващането за историческото развитие на психиатричните явления - всяко явление има причинно-следствена връзка с
миналото. Психоанализата променя цялата концепция за болестта. Представители: М аргарет М алер, М елани Клайн (вж. впр. 5 - V ); К аре н Х орни
(Karen Horney). Името й се произнася и като "Керин", защото е емигрирала в С А Щ и е и зв е с тна к ато ам е рик анс к а пс их иатъ рк а, но в с е пак е от
германски произход. Р азвива теорията за вътрешната конф ликтност на личността; индивидуалната психология на А лф ред А длер посту л ир а , че
комплексът на непълноценност има корени в ранното детство; според Ха ри С . С ъливан (Harry Stack Sullivan, американски психиатър)
решаваща роля за развитието на човешката душевност имат интерперсоналните отношения; Е рих Фром говори за хуманистичната природа на
човека. И др.У падъка на психоанализата започва от прекаленото инт ересуване от контекста.
3 . Системното направление с ъ здател - Бейтън) обяснява възникването на психичните болести с разстройването на една система от
отношения (например, дисф ункция на отношенията в семейството). Психичната болест възниква, когато човек се намира в патогенна система от
отношения. С поред системния подход лечението се изразява във ф амилна (системна) терапия. С истемният модел излиза от причинно
с ле дс тв е ната в ръ зк а и с е доближав а до инте рак ц ионния м оде л.
Т рите направ ле ния в ник ак ъ в с лу чай не с а против ос тоя щ и е дно на дру го. Т е с а с ам о различни обя с не ния на е дин ф е ном е н.

В ъпр ос 1. ПОВ ЕДЕНИЕ НА БОЛЕДУВ АНЕ
(25.10.1994 г.)
I. Въпросът се отнася до това как хората боледуват. Идеята за болестта е една схема, абстракция.
Всяка болест по същество е един стрес (от англ. stress - напрежение). Т ермин, използван за обозначаване на ш ирок кръ г с ъ с тояния на
човека, въ зникващ и в отговор на разнообразни необичайни или патологични, екс тремални дразнители (с трес ори) и проявяващ и с е с
адаптац ионен с индром. Т ерминъ т за пръ в пъ т е в ъ в е де н в патология та от к анадс к ия у че н от ав с трийс к и произх од Х анс С е лие в 1 9 3 6 г.. С поре д
вида на стресора и характера на влиянието му се наблюдават различни видове стрес, като най -общ ата клас иф икац ия е: ф изиологичен с трес и
пс ихологичен с тре с . П ос ле дния т с е де ли на инф ор м ационен (въ зниква в с итуац ии на инф ормац ионно претоварване) и ем оционал ен стрес (появява
се в ситуации на заплаха, опасност и др.). Р азличните ф орми на стрес (импулсивна, задръжна, генерализирана) водят до изменени е в
протичането на психичните процеси, емоционални сривове, трансф ормация на мотивационната структура на дейността, нарушения на
двигателното и речевото поведение. С тресът може да окаже както положително (мобилизиращо), така и отрицателно влияние върху д ейността
(дистрес).
К ои с а психологичните фази на стреса ?
1-ва фаза - ш ок ов а р еа к ция ;
2-ра фаза - на отричането (отричайки ф акти от реалността, човек защитава своя А з). Човек е застрашен да "застине" на една от ф азите
(основно - на втората) при преработка на стреса. Т ов а с е проя в я в а пре дим но в м ис лите (так ив а х ора не изразя в ат с традание то). В ъ нш ния т израз
на с к ръ б и с трах е в лизане в тре тата ф аза;
3-та фаза - на страданието (осмисляне на събитието, предизвикало стреса). Фаза на "наводн