Психиатрия - учебник за МУ

ПСИХИАТРИЯ
ОТ САКСБИ ПРИДМОР
Катедра „Психиатрия и медицинска психология“
МУ-Варна

САКСБИ ПРИДМОР
ПСИХИАТРИЯ
Варна 2016

ПСИХИАТРИЯ
©
Саксби Придмор
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и разпространявана по
какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, електронна или механична, включително
и фотокопиране, записване, сканиране и публикуване в Интернет, без писменото
разрешение на автора.
ISBN 978-619-221-027-4

ПСИХИАТРИЯ САКСБИ ПРИДМОР
3

Настоящият учебник е издаден с любезното съгласие и съдействие на неговия автор
проф. Саксби Придмор, за което изказваме нашата огромна благодарност.
Изказваме благодарност на всички включили се в превода и редакцията му, особено на
доц. П. Маринов и д-р С. Раловска.
Учебникът е насочен към специалисти психиатри, лекари, специализиращи психиатрия,
и студенти медици. Той представлява компендиум от психиатрични знания,
представени в светлината на ДСН-4, ДСН-5 и МКБ10. Богато илюстриран и тематично
структуриран, учебникът би могъл да бъде полезен в психиатричната подготовка на
всеки лекар с интерес към психиатрията, на психолози и други професионалисти.


Проф. д-р Риналдо Шишков, дмн
Ръководител Катедра по психиатрия и медицинска психология при МУ-Варна.

ПСИХИАТРИЯ САКСБИ ПРИДМОР
4

За автора:
Саксби Придмор е професор по психиатрия в Университета в Тасмания-
Австралия и има практика по обща и съдебна психиатрия.
На проф. Придмор е присъдена изследователска степен по неврология.
Има специализации по психиатрия, обществено здраве, медицина на
зависимостите и медицина на болката.
Проф. Придмор има постижения в проучванията и лечението на болестта
на Хънтингтън, както и транскраниалната магнитна стимулация. Автор е
на учебници по медицина, монографии и рецензирани статии. Негово хоби
е писането на поезия, като е написал над 200 поеми в литературни
списания и антологии.

ПСИХИАТРИЯ САКСБИ ПРИДМОР
5

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение в психиатрията ........................................................... 6
2. Хардуеър ........................................................................................ 17
3. Класификация на психичните разстройства .............................. 47
4. Налудности и налудно разстройство .......................................... 58
5. Халюцинации ................................................................................ 75
6. Форма на мисленето ..................................................................... 92
7. Шизофрения ................................................................................... 112
8. Тъга и депресия ............................................................................. 144
9. Разстройства с повишение на настроението - психологични
понятия .......................................................................................... 168
10. Личност и личностови разстройства ......................................... 184
11. Посттравматично стресово разстройство ................................. 204
12. Разстройства при употреба на вещества .................................. 221
13. Обсесивно-компулсивно разстройство (окр) ........................... 253
14. Хранителни разстройства ........................................................... 272
15. Антипсихотични лекарства ........................................................ 291
16. Антидепресанти ........................................................................... 304
17. Анксиолитици и хипнотици ....................................................... 322
18. Стабилизатори на настроението ................................................ 333
19. Страх и тревожност ..................................................................... 347
20. Стареене и деменция ................................................................... 369
21. Делир ............................................................................................ 389
22. Соматизация ................................................................................ 400
23. Мнимо разстройство и симулация ............................................ 417
24. Детска психиатрия ...................................................................... 429
25. Съдебна психиатрия ................................................................... 447
26. Висши корови функции (ВКФ) .................................................. 457
27. Фронтални дялове – изследвания при леглото на болния ...... 471
28. Електроконвулсивна терапия (ЕКТ) ......................................... 479
29. Транскраниална магнитна стимулация (ТМС) ........................ 491
30. Тестове: психиатрични, неврологични, психологични ........... 503
31. Самоубийството: широк поглед ................................................ 518
32. Медикализация на страданието ................................................. 537
33. Теория на ума и психопатология ............................................... 551
34. Психоневроимунология (невроендокриноимунология) ......... 566
35. Хронична болка ........................................................................... 575
36. Автоимунен енцефалит .............................................................. 589

ПСИХИАТРИЯ САКСБИ ПРИДМОР
6


ГЛАВА 1

ВЪВЕДЕНИЕ В ПСИХИАТРИЯТА

Превод: Силвия Раловска
Редакция: Рая Димитрова

Целта на това издание е да се представи достъпно за четене описание на психичните
разтройства и тяхното лечение. Целевата група на четивото са студенти по медицина,
но и общата публика би могла да намери информация, която представлява интерес за
нея. Психичните разстройства оформят огромен, мистериозен и проблематичен обем от
познания. Те остават огромно предизвикателство за науката, правителството и
човечеството. Ако включим и по-малко тежките форми на разстройствата, повече от
25% от западното население ще страда от психично разстройство в даден момент от
живота си (The World Health Report, 2001).

Термините психично разстройство, психиатрично разстройство, психична болест до
един означават едно и също. Те се отнасят до група от признати медицински състояния,
при които централната фигура е психологическия дистрес или инвалидност.

Диагностичният и статистически наръчник, 5-то издание (ДСН-5, публикуван през 2013
година (DSM-5)), заявява:
„Психично разстройство е синдром, характеризиращ се с клинично значимо нарушение
на когницията, емоционалната регулация или на процесите на развитие, в основата на
психичното функциониране на индивида. Психичните разстройства обикновено се
свързват със значителен дистрес или инвалидизация в социални, трудови и други важни
дейности.”

Не съществува задоволителна дефиниция на „психично разстройство” (включително
гореспоменатата). От гледна точка на ежедневната практика, обаче, това не
представлява огромна тревога, тъй като съществува всеобщо разбирателство по
въпроса кои разстройства влизат под този чадър. Например, налице е съгласие, че
шизофренията, биполярното разстройство и обсесивно- компулсивното разстройство са
сред групата на психичните разстройства, докато въоръженият грабеж, варицелата и
остаряването не са.

Въпреки това, от теоретична и политическа гледна точка, липсата на дефиниция за
психично разстройство позволява прогресивното добавяне на нови „разстройства” под
чадъра. Необходимо е да бъдем нащрек за опасността от това да превърнем всички
форми на човешки преживявания (като например обикновеното разочарование) в
психични разстройства. Например, в момента се твърди, че срамежливостта може да
бъде диагностицирана като „социална фобия” (Francis, 2013).

Системи на класификация
Понастоящем налице са две основни класификационни системи. И двете са създадени
от големи екипи от добре обучени професионалисти, използващи широки
информационни ресурси. Тези отделни екипи също са работили заедно, така че в
повечето отношения техните документи са много сходни или еднакви.

ПСИХИАТРИЯ САКСБИ ПРИДМОР
7

Американската психиатрична асоциация създава ДСН. („Психиатрия” на Саксби
Придмор е писана, когато се използва четвъртото издание- петото е публикувано
наскоро, така че учебникът е в процес на обновяване).

Класификацията на психичните и поведенчески разстройства на Международната
класификация на болестите, десето издание (МКБ-10) е публикувана от Световната
здравна организация в Женева през 1992 година. (МКБ-11 ще бъде публикувана през
2015 година). МКБ се използва в клинични условия във Великобритания. Въпреки това,
в много части на света (Австралия, например) се използва предимно за
административни цели (като средство за преброяване на броя на случаите с конкретно
разстройство, явяващи се в клиниките и т.н.)

Основи на класификацията

Понастоящем психиатрията се намира на мястото, на което са стояли вътрешните
болести през 19-ти век- а именно - психиатрията класифицира разстройствата по-скоро
според тяхната проява (признаци и симптоми), отколкото според тяхната етиология
(McHugh, 2005). Въпреки това, настоящите системи на класификация имат добра
надеждност, което е едно отлично начало. Анатомията, физиологията и патологията,
стоящи в основата на психичните разстройства, са трудни и са нужни заинтересовани
млади хора, които да разработят класификационна система, основана на етиология.
Невроизобразителните техники, генетиката и епигенетиката биха били звената, върху
които да се стъпва за разработването ѝ.

Симптоми и признаци

Тези термини се използват във всички направления на клиничната медицина. Ако някоя
сутрин се събудите със силна болка в големия пръст на крака си, това е симптом.
Симптомът е нещо, което пациентът забелязва и от което обикновено се оплаква. Ако
пръстът ви е подут, зачервен и болезнен при допир - това са признаци. Те са
наблюдения, направени по време на прегледа.

Симптомите и признаците оформят определени модели. Разпознаването на определен
модел, което води до идентифициране на разстройството, от което пациентът страда, се
нарича поставяне на диагноза. Най- вероятното разстройство в случай на болезнен,
подут, червен, чувствителен на болка голям пръст на крака, би било подагра. За
повечето медицински разстройства диагнозата се потвърждава чрез специални тестове,
като например кръвни и невроизобразителни изследвания. За съжаление, понастоящем
няма специфични тестове, които да потвърждават наличието на конкретно психично
разстройство. Въпреки това някои тестове могат да се използват за изключването на
някои състояния. Например, изобразителните техники изключват наличие на мозъчни
тумори, които биха могли да се проявят с признаци и симптоми, предполагащи наличие
на голяма депресия или шизофрения.

Няма нито един симптом, който да се открива само при едно разстройство. Болка в
големия пръст на крака може да е резултат от счупена кост; инфекция; форма на
артрит, различна от подагра; притискане на нерв на гърба, крака или стъпалото, както и
мозъчно заболяване. Болка в пръста може да се появи след като пръстът и целият крак
са били ампутирани.

ПСИХИАТРИЯ САКСБИ ПРИДМОР
8

Огънат крак след инцидент с мотор силно навежда на мисълта за фрактура на кост.
Други възможности включват дислокация на коляното или е възможно индивидът да
няма травма, а вродена деформация на долния крайник.
За да бъде диагностицирано дадено разстройство, дори в случаи на ясни медицински
състояния, събираме всички сим