Ръководство по хистопатология и имунохистохимия

Щ> ЗЖхрмщ, S, ^Зещрйпш
A\Wm\
1Р1ЬЖ©ШЖШШ
Ш М
Дмпзш с&доцмд шр :медицина, дентал на ^медицина
(цЕПЕЕЩПЦ)
специализанти

Е. Порязова, 3. Запрянов
РЪКОВОДСТВО
по хистопатология
и имунохнстохимия
Атлас за студенти по медицина, дентална медицина
и фармация,
специализанти и практикуващи лекари
2010

J\ u 1531 и
© Е. Порязова, 3. Запрянов
Под редакцията на: Доц. д-р 3. Запрянов, дм
© Медицинско издателство ВАП
За разпространение тел. 0899/ 190 200
© Всички права запазени. Нито една част от това издание не може да бъде
репродуцирана (по електронен или механичен път) и разпространявана
под каквато и да е форма без изричното писмено разрешение на
издателство “ВАП” - гр. Пловдив.
ISBN 978-954-8326-26-1
ЦЕНТРАЛИ* ,ч-А|
виьлиоик*
Ину4*
121700008239

Д-р Елена Гълъбова Поря юва-Маркова е родена
на 07.01.1%8г. в град Пловдив. Завършва медицина
във ВМИ - Пловдив през 1992г. От 1993г. е асистент
в Катедрата по Обща и клинична патология на МУ
- Пловдив. Защитава дисертация през 2009г. Автор
е на над 30 публикации у нас и в чужбина. Научните
й интереси са в областта на туморната патология и
имунохистохимията.
Ст. асистент
д-р Е. Порязова, дм
„На моите студенти, защото те ме научиха как обучението по патология
може да се превърне в приятно занимание”
Е. Порязова
Доц. д-р Запрян Николов Запрянов, д.м.е
роден на 12.09.1943г.3авършва медицина и работи
като невролог. През 1974г. придобива специалност
по”нервни болести” .
Специализира и работи по-късно в катедра по обща
и клинична патология на М.У.-Пловдив. През 1983г.
придобива втораспециал постно,, патологоанатомия”.
През 1986 г.защитава дисертационен труд. Въвежда
за първи път в страната количественото измерване
Доц. д-р 3. Запрянов, дм на Д н к в ядРата на ТУ^ори на ц.н.с.
Хабилитиран е като доцент през 1991г., като от 1993г. до декември 2005г.е
Ръководител на катедрата по обща и клинична патология. От 2001 г. е Началник на
Отделението по клинична патология , длъжност която заема и до днес. От 2003г. е
Председател на Общото събрание на МУ-Пловдив. Автор е на „Наръчник по обща
и клинична патология”. Съавтор е на монографията „Тумори на устната кухина и
челюстно-лицевата област”. Съавтор е на 8 колективни учебници и ръководства по
патология за студенти по медицина и дентална медицина. Автор и съавтор е на 182
научни труда изнесени и/или публикувани у нас и в чужбина. Работи предимно в
проучване на туморите- на ц.н.с., на стомашно-чревния тракт, на белите дробове
и на простатната жлеза. Разкрива първата в историята на катедрата по обща и
клинична патология и на отделението по клинична патология многофункционална
имунохистохимична лаборатория. Под научното му ръководство четирима
дисертанти са защитили дисертации, а петият е пред защита.
„Почтенност и трудолюбие - успехът Bitnai и идва след зях”
3. Запрянов

4
Ръководство но хистопатология и имунохистохимия
Съдържание
Предговор.................................................................................................................^
Изготвяне на хистологични препарати.........................................................7
Специални /хистохимични/ оцветявания.....................................................9
Имунохистохимична техника........................................................................... 10
Глава I Обща патология.....................................................................................И
1. Обратими клетъчниувреждания(остриихронични)
.........................12
2. Вътреклетъчнонатрупваненапатологични вещества
......................13
3. Натрупване на пигменти...........................................................................15
4. Натрупване на патологични вещества в междуклетъчния матрикс 18
5. Компенсаторно-приспособителни процеси
.........................................25
6. Необратими клетъчни увреждания. Некроза......................................29
7. Нарушения в кръвоообращението........................................................32
8. Възпаление.................................................................................................. 37
9. Регенерация и фпброза..............................................................................44
10. Тумори.........................................................................................................46
Глава I I Клинична патология........................................................................59
ГДихателнасистема......................................................................................59
2. Сърдечно-съдова система........................................................................66
3. Автоимунни запилявания и заболявания на съединителната
тъкан............................................................................................................... 70
4. Кръвотворна и лимфопоетичнасистема
..............................................72
5. Храносмилателна система......................................................................79
5.1. Патология на устната кухина и хранопровода
............................79
5.2. Заболявания на стомаха
.................................................................86
5.3. Патологични изменения на тънкото и дебелото черво
.............90
5.4. Патологични изменения на черния дроб, жлъчния мехур и
екзокринния панкреас..........................................................................96
6. Ендокринна система...................................................................................... 99
7. Отделителна система
...................................................................................103
8. Женска полова система
................................................................................110
8.1. Заболявания, свързани с бременността....................................110
8.2. Заболявания на маточната шийка
..............................................113
8.3. Заболявания на маточното тяло и ендометриума
.....................114
8.4. Възпалителни и туморни заболявания на яйчниците
............118

Предговор
8.5. Заболявания на млечната жлеза...............................................120
9. Мъжка полова система.......................................................................... 123
10. Нервна система..................................................................................... 127
10.1. Възпалителни заболявания на нервната система
.................128
10.2. Тумори на нервната система
....................................................130
Глава 111. Имунохистохимнчно изследване
................................................134
1. Отчитане на резултатите от ИХХ-изследване...............................134
2. ИХХ-маркери за доказване хистогенезата на тумора
..................136
3. ИХХ-маркери за отчитане на пролиферативната активност
на туморите, хормонални рецептори и антигени към
растежни фактори
.................................................................................143
Индекс.................................................................................................................150

6 Ръководство по хистопатология и имунохистохимия
П редговор
Представяме на Вашето внимание едно ръководство по патология, което
да бъде в помощ на учебната, диагностичната и научно-изследователската
работа на студенти и специализанти по медицина, дентална медицина
и фармация, на студентите от Медицинските колежи, както и на млади
специалисти в клинични, хирургични и морфологични звена.
Всеки, който се е докоснал до морфологичното изследване, се е убедил
в неговата сложност и разнообразие. Не е възможно обаче да бъде разбрана
патологията, без да е изучена нормалната структура на клетките, тъканите и
органите. Ето защо в ръководството са включени хистоснимки, представящи
тази норма. В отделни глави и раздели са разгледани патологични процеси,
които се изучават по Обща патология. В следващите глави са представени
измененията по системи и при различни нозологични единици, които са
предмет на изучаване от Клиничната патология. В последния раздел са
включени хистоснимки от имунохистохимичното изследване на тумори,
често срещани в клиничната практика.
През последното десетилетие науката патология се разви е изключително
бързи темпове в посока на имунохистохимичната типизация на туморите.
Вече не е достатъчно да се базираме само на морфологичните промени
в тъканите, когато имаме възможност да надникнем в молекулярните
контакти на клетките. Може би точно в тях е скрит ключът към диагнозата и
терапията на тежки онкологични заболявания, като карцинома на млечната
жлеза, колоректалния карцином и карцинома на простатната жлеза, особено
в ранните стадии на болестта.
Крайно време е да се промени виждането за патолога единствено като
лекар, който извършва обдукции, особено при все по-ниската аутопсионна
активност у нас и по света. В наши дни патологьт е лекарят, който поставя
точната диагноза на взетият от клинициста биопсичен материал, въз основа
на която се прави заключение и за необходимостта от предоперативна и
следоперативна химио- или лъчетерапия.
Биопсичното изследване е златен стандарт в медицинската диагностика,
подобно на времето по Гринуич, с което се сравняват всички часовници.
Имунохистохимичното изследване е задължителен етап от диагнозата и
определя схемата на терапия при онкологичните заболявания.
Надяваме се приложените микрофотографии на нормални тъ­
кани, патологични процеси и болестни единици и снимките от
имунохистохимичното изследване да подпомогнат учебната работа на
студентите и практическата работа на лекарите от различни медицински
специалности. Надяваме се е това да допринесем и за адекватната пост-
оперативна терапия на болните.

Инотвяне на хистологични препарати 7
Изготвяне на хистологични препарати
При изработването на хистологични препарати се цели материалът да
се направи достъпен за микроскопско наблюдение. Това е дълъг и сложен
процес, който се извършва в следната последователност:
А) Вземане на биопсичен материал
При вземане на материал за биопсично изследване трябва да се спазва
следното:
1. От паренхимни органи и кожа - спазва се общоонкологичният
принцип - туморна тъкан плюс граничната зона в органа, в който се развива
тумора.
2. От кухи органи (стомах, ректу м, бронх, матка)- чрез ендоскопскопия
- от патологичното огнище, а при резекция- материалът трябва да се взема
от цялата дебелина на стената на органа.
Изключение: При съмнение за малигнен меланом се прави радикална
резекция в здраво още на първия етап.
3. При язвени процеси и гнойни огнища - да се вземе материал заедно
с непроменената и гранична тъкан.
Б) Фиксиране на материала
Целта на фиксацията е да запази по възможност взетия материал за
хистологично изследване във вид, който е най-близък по строеж до този в
живия организъм.
Основният механизъм на фиксаторите се състои в това, че под
тяхното действие се променя колоидната структу ра на клетката, настъпва
денатуриране на белтъците, в резултат на което се прекъсва действието на
вътреклетъчните ензимни процеси, които водят до автолиза и разрушаване
на нормалната структура на тъканите.
Няма фиксатори, които да не променят макроскопската и микроскопската
структура. Фиксаторите трябва да се подбират в зависимост от целите, които
се поставят при проучването, респективно и методите на изследване.
При фиксация е необходимо:
Фиксиращата течност се разлива предварително в съответен съд, в обем
10-15 пъти по-голям от обема на биопсичния материал.
Биопсичният материал се потапя във фиксатора.
Средствата за фиксация се разделят на:
1. Обикновени фиксатори
2