Ръководство за дисекционни упражнения по анатомия на човека

Г. Балтаджиев, С. Бакьрджиева, К. Ичев, К. Койчев,
Сп. Николов, Вл. Овчаров, Хр. Чучков
РЪКОВОДСТВО
ЗА ДИСЕКЦИОННИ УПРАЖНЕНИЯ
ПО АНАТОМИЯ НА ЧОВЕКА
ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И СТОМАТОЛОГИЯ
Под редакцията на Владимир Овчаров
Медицинско издателство
foAPCO

Г. Балтаджиев, С. Бакърджиева, К. Ичев, К. Койчев,
Сп. Николов, Вл. Овчаров, Хр. Чучков
РЪКОВОДСТВО
ЗА ДИСЕКЦИОННИ
УПРАЖНЕНИЯ
ПО АНАТОМИЯ
ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И СТОМАТОЛОГИЯ
Под редакцията на Владимир Овчаров
MB "АРСО" — 1898 г.

1ШШ
/
РЪ КО ВОД СТВО П О Д И С Е К Ц И О Н Н И У П Р А Ж Н Е Н И Я
Г Балтаджиев, С. Бакърджиева, К. Ичев, К. Койчев,Сп. Николов, Вл. Овчаров, Хр. Чучков
Първо издание — 1998 г.
1 2 1 1 0 0 0 0 5 5 7 1
© Г Балтаджиев, С . Бакърджиева, К. Ичев, К. Койчев,Сп. Николов, Вл. Овчаров, Хр. Чучков
© Медицинско издателство "АРСО" — ЕТ "Арсо-Асен Петров" гр. София, ул. "Здраве" № 2, тел.: 5166318
Всички права запазени. Нито една част от това издание не може да бъде репродуцирана (по електронен или
механичен път) и разпространявана под каквато и да е форма без изричното писмено разрешение на издателство
А РС О — София, ул. Здраве 2.
ISBN 954-8967-33-2

СЪДЪРЖАНИЕ
Обши положения при провеждане на дисскционнитс упражнения (Вл. Овчаров)...............................................................5
Глава (Сп. Николов)....................................................................................................................................................................................................................7
Главен мозък (Хр. Чучков)..................................................................................................................................................................................................15
Сетивни органи (К. Койчев)............................................................................................................................................................................................. 23
Шия (С. Бакърджиева)............................................................................................................................................................................................................25
Гръб (Вл. Овчаров).................................................................................................................................................................................................................... 36
Гръдна стена и органи на гръдната кухина (К. Койчев).............................................................................................................................42
Корем (К. Ичев) ..........................................................................................................................................................................................................................49
Таз (Вл. Овчаров).........................................................................................................................................................................................................................69
Горен крайник (Хр. Чучков) .............................................................................................................................................................................................75
Долен крайник (Г. Балтаджиев)......................................................................................................................................................................................82

Ръководство за дисекционни упражнения / 5
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДИСЕКЦИОННИТЕ
УПРАЖНЕНИЯ
Целта на дисекционните упражнения е да бъде
изумено макроскопското устройство на човешкото
тяло. Наблюдението, прилагането на теоретичните
познания и самостоятелното провеждане на дисек
цията са от съществено значение за добиването на
познания, които ше бъдат необходими за усвоява
нето на клиничните дисциплини и за лекарската и
стоматологична практика.
Анатомичните дисекции се извършват върху пред
варително подготвени човешки тела. Те трябва да
бъдат третирани с респект и достойнство. Неумест
но е в секционните зали да се слуша музика, да се
поема храна, да се правят неуместни груби шеги,
да се пуши Фотографирането в залата е нежелател
но, по изключение е допустимо само с изричното
позволение на ръководителя на дисекционния курс.
Не трябва да се забравя, че тези човешки тела дават
на бъдешите лекари и стоматолози възможността да
бъде изучена човешката анатомия. На вратите на мно
го дисекционни зали има известния надпис Hie
mortui vivos docent — тук мъртвите учат живите.
Труповете са фиксирани със специален разтвор,
съдържащ формалин, етанол, бактерицидни и фун-
гицидни средства, 24-48 часа след смъртта, който
се вкарва обикновено през бедрената артерия. След
това труповете се поставят в басейн с фиксационен
разтвор, където престояват няколко месеца. В резул
тат на тази обработка тъканите променят своя цвят
и консистенция, което трябва да се има предвид от
студентите. По време на дисекционния курс трупо
вете трябва да се поддържат влажни като се обвиват
внимателно със съответните навлажнени покривки.
Не трябва да се допуска трупът или части от него да
изсъхват и се втвърдяват, тъй като това ще попречи
съществено на дисекциите.
За провеждането на дисекционния курс е задъл
жително студентите да имат скалпел (желателно е
да бъде анатомичен — с коремче) и анатомична
пинсета (без зъбци). Наложително е скалпелът да
бъде добре наточен. За целта в дисекционната зала
са поставени за тази цел точила. Използването на
скалпели със сменяващо се острие крият съществе
на опасност от порязване. Използването им трябва
да бъде много внимателно.
В дисекционната зала е забранено влизането без
престилки. Тъй като косите задържат по-дълго ми
риса на формалин може да се използват бели шап
ки и кърпи. Носенето на пръстени и гривни не е
желателно от хигиенна гледна точка. За провежда
нето на дисекциите е необходимо да се спазва из
рядна дисциплина, старание и взаимопомощ. Пред
варителната теоретична подготовка е абсолютно не
обходимо условие за изработване на качествени пре
парати и за изучаване структурата на човешкото тя
ло. Желателно е използването на учебници и атласи
по време на дисекционните упражнения.
Всички работещи на даден труп или препарат сту
денти са колективно отговорни за дисецирането и
постигането на дадената цел по време на дисекци
онния курс. Задачите, които трябва да бъдат изпъл
нени за съответната дисекция са оповестени на таб
ло в дисекционната зала или пред нея.
След завършването на дисекцията, работно мяс
то трябва да бъде старателно почистено Останалите
на дисекционната маса и на пода късове тъкан трябва
да бъдат събрани в съответните съдове.
За успешното провеждане на дисекционния курс
трябва да се спазват някои правила на дисекцион
ната техника.
След нанасяне на съответните кожни разрези за
почва препарирането на кожата. Повдигането и се
осъществява с пинсета. а след това може и с ръка,
като острието на скалпела е насочено под наклон
към долната повърхност на кожата. Последната се
отделя от подлежащото подкожие. За осъществява
нето на това е необходимо кожата да бъде непре
къснато обтегната, за да се избегне получаването
на “джобове” , с които ще се повдигне и подлежа
щата тъкан, включително нерви и съдове.
Подлежащите фасции трябва да се препарират
внимателно със скалпела, чието острие е косо на
сочено към тях. Понякога е възможно мастната тъ
кан от подкожието да бъде тъпо отстранена с пръс
ти от съответната фасция
Сухожилните разтеглици и сухожилия се препа
рират като се работи и почиства в посока успоредна
на посоката на техните влакна.
Мускулите също се препарират като се спазва по
соката на техните влакна и фасциите се премахват
от тяхната повърхност. Скалпелът се движи плоско
над тяхната повърхност. Особено внимание трябва
да има при препариране прехода между мускулното
тяло и съответното сухожилие и особено при нали
чието на сухожилна разтеглица.
При препарирането на съдовете, последните се
освобождават от тяхната адвентиция. Обръща се вни
мание на разположените в нея вегетативни нервни
влакна. Препарирането на съдовете се провежда по
посока на тяхната дължина, като съединителната
тъкан се повдига с пинсета и се изрезва обикнове
но с остър копиевиден скалпел.
Нервите се препарират като се освобождават от
околната съединителна тъкан Препарирането се осъ
ществява по посока на надлъжната им ос.

6 / Ръководство за дисекционци упражнения
Настоящото ръководство за дисекционни упраж
нения е написано от представители на катедрите по
анатомия в Медицинските факултети във Варна, Пле
вен, Пловдив, София и Стара Загора. В него е събран
опитът на няколко поколения български анатоми. В
него има правила за провеждане на дисекционните
упражнения описани от проф. Д. Каданов (1939). Ла-
тинската терминология е съобразена с най-новите
корекции залегнали в Nomina anatomica от 1998 г. На
дяваме се, че предложеното ръководство ще подпо
могне изучаването строежа на човешкото тяло от сту
дентите медици и стоматолози и за едно унифици
рано провеждане на дисекционните упражнения в 5
Медицински факултета на България.
-----------------------------------------------------------------;

Ръководство за дисекционни упражнения / 7
ГЛАВА
За външна граница на главата с по-каудално раз
положената шия служи симетрична линия, която
започва от protuberantia mentalis, преминава по basis
mandibulae до angulus mandibulae, след което дости
га до долната точка на porus acusticus externus и по
linea nuchae superior се насочва към protuberantia oc
cipitalis externa Всички посочени обекти са видими
и достъпни за палпация (опипване) В дълбочина гла
вата се ограничава от шията чрез външната повърх
ност на черепната основа.
Главата има окръглена форма, индивидуалните,
възрастовите и расово-етническите различия, на коя
то варират в широки граници. Нейните особености
са обект на подробни антропологични (краниоло-
гични) проучвания. Като се изключат аномалиите и
патологичните случаи, формата на главата може да
се сведе до два основни типа: брахицефална (с по-
големи напречни размери и долихоцефална (с по-
големи надлъжни размери). Определящо значение
за формата на главата има черепът. Той, от своя стра
на, е зависим от височината и размерите на тялото,
т е от коституционалния тип, както и от мозъка (за
neurocranium) и дъвкателния апарат (за viscerocra-
nium).
Главата се изследва най-добре при дорзално от
веждане спрямо шията и трупа.
Чрез оглед и палпация се намира поленцето, gla
bella. над корена на носа и разположените встрани
от него симетрични arcus superciliares. По горния ръб
на входа към очницата, на около 15 mm латерално
от radix nasi може да се палпира foramen (incisura)
frontale, а на около 10 mm латерално от него — inci
sura (foramen) supraorbiralis, през които преминават
латерално и медиално съдово-нервни снопчета. По
страничния ръб на очницата се опипва добре sutura
frontozygomatica, а по средата на долния ръб — su
tura zygomaticomaxillaris, на около 8-12 mm под коя
то се намира foramen infraorbirale с едноименния
съдово-нервен сноп. Встрани от очницата се наблю
дава (при слаби индивиди) и палпира arcus zygo-
maticus, зад който се разполага темпоро-мандибу-
ларната става Достъпна за наблюдение е и намира
щата се в regio auricularis ушна мида, чиито размери
и морфология имат практическо антропологично и
клинично значение. В тилната област при много ин
дивиди върховата част на squamaoccipitalis образува
лесно установима изпъкналост, 40-50 mm тилно,
от която се намира protuberantia occipitalis externa.
Встрани от нея може да се опипа дъговидната linea
nuchae superior, под която костта е покрита от мощ
ната тилна мускулатура. В слепоочната област могат
да се определят границите на едноименния мускул;
при живи индивиди това става най-лесно при свър
зана с контрахирането му аддукция на долната че
люст. Кожата в областта на мозъчната част на глава
та е обикновено