Растениевъдство 1 част

ПРЕДГОВОР
Растениевъдството е отрасъл Растениевъдството е отрасъл от селск
о
то стоп
анство, който има за-дачата да осигурява производство на

проду
кт
и
от растителен произход. Те представляват голяма част от храната на чо
в
ека, фуража за домашните жи-вотни и суровините за хранителната, тексти
л
ната и други
о
трасли на про-мишлеността.
ГГРУПИРА
Н
Е НА ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
От съществуващото голямо растително разноо
б
разие п
олските култу-ри наброяват над 100 видОт съществуващото
г
олямо
р
а
стително разнообразие полските култу-ри наброяват над 100 вида. При тя
х
ното изучаване в растениевъдството гру-пирането им е извършено въз осн
о
ва на използв
а
нето на основния продукт от дадена култура. На този принцип полските култури са об

ЗЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Към групата на
з
ърнено-
житните се отнасят: пшеница, ръж, тритика-ле, ечемик, ов
е
с, ца
ре
в
ица, сорго, ориз и просо. Отглеждат се Към групата на зърнено-житните
с
е отнасят: пшеница, ръж, тритика-ле, ечемик, овес, царевица, сорго, ор
и
з и просо. От
г
леждат се за продовол-ствени, фуражни и технически цели. Ботанически са обединени
2. Белтъч
и
ните са в лесноусвоима форма.
3. Зърното е с ниско съдържание н
а
влага
(12–14 %), поради което може да се съхранява лесно и про
д
ължит
ел
н
о време и е тра3. Зърното е с ниско съдържание на влага (12–14 %), пор
а
ди което може да се съхранява лесно и продължително време и е транспор
т
абилно.
4. От
п
адъците от мелничарството се използват като съществена част при съставяне на дажби

ККулту
р
аПлощи, млн. daДобиви,Площи, млн. daДобиви, kg/daПроизводств
о
, млн.
t1990 гДобиви, kg/daПроизводство, млн. t1990 г. 
1
995 г
.
П
роизводство, млн. t1990 г. 1995 г. 2005 г. 1990 г.1995 г.2005
г
.1990 г.
г
. 1995 г. 2005 г. 1990 г.1995 г. 2005 г. 1990 г.1995 г.20

5 г. 1
990 г.1995 г.2005 г.11990 г.1995 г.2005 г.1990 г19
9
5 г.
20

5 г.1990 г. 1995
2005 г.1
9
90 г. 1995 г.2005 1990 г. 1995 г.2005 г.Пшеница1995 г.20

5 г.П
шеница2312.2005 г.Пшеница2312.12163.6ППшеница2312
.
1216
3.
6
6
.2250.8289.85256.2250.8289.8592.250.8289.8592.2542.289.8592.
2
2
.2542.5626.5Ръж542.5626.5Ръж 168626.5Ръж 168.2102РРъж 168.210 1
226.738.
2

ТТрит
икале 12.516.935.2396.5366 12.516.935.2396
.
5366
.2
38216.935.2396.53635.2396.5366.23396.5366.2382.84.5366.2382
.
84.56.213382.84.56.213.5Eч4.56.213.56.213.5Eчем13.5Eч
е
мик 736EEч
е
мик 736.9681.3564.7 736.9681.3564.7241.2206.681.3564.7241.2206.564.72
141.0138
.
3Овес 20138.3Овес 206.817ООвес 206.8173.9 206.817
3
.9118.
0193.0165.173.9118.0193.0165.118.0193.0165.9208.
1
93.0
16
5
.9208.339.9165.9208.339.928.9208.339.928.924.639.928.924.
6
.
81470.2367.
9
з
ърно) 415.9425.4426.9136.6128.3133.456 415.9425.4426.
9
128.425.4426.9136.6128.426.9136.6128.3133.136.612
8
.313
3.
4
6
.
1352.61494.9
1535.1352.6366.01535.1352.6366.0400.45352.6366.0400.4518.366.0400.4518
614.7Пр
о
со 374.73ППросо 374.7359.235 374.7359.2359.279.971.
4
359.279.971.4359.279.971.476.1279.971.476.129.
7
1.47
6.
1


Таблица 2. Площи, доби
в
и и производс
т
во на зърнено-житни култури в България

КултураПлощи, хил. daДобивТаблица 2. Пл
КултураП
л
ощи, хил. daДобиви,Площи, хил. daДобиви, kg/daПроизводство, х
и
л. t 

г.Пр
ои
з
водство, хил. t 1990 г.1995 г.2005 г.1990 г. 1995 г.2005 г.19
9
0 г. 199511990 г.1995 г.2005 г.1990 г
1995 г.2

05 г.1990 г. 1995 2005 г.1990 г. 1995 г.2005 1990 г. 1995
г
.2005
г.1990 г. 1995 г.2005 г.1990 г. 1995 2005 г.1990 г
.
199
5
г
.2005 1990 г. 1995 г.2005 г.Пшеница1995 г.2005 г.Пшеница1162
7
2005 г.Пшеница11627.711811ППшеница11627.711811.21134.411627.7
1
1811.21134.4
455.1211811.21134.4455.1290.93231134.4455.1290.9323.55455.1290.9323.55
141.8131
.
6201.2137.131.6201.2137.1136.201.2137.1136.849.3137.113
6
.849.3
Трити
ка
1
8.0Тритикале–ТТритикале–107.0110.0–204.7245.5–107.107.01
1
0.0–204.724110.0–204.7245.5––204.204.7245.5–21.927.245.5
–
ч
е–21.921.927.0Eчемик27.0Eчемик3599.EEчемик3599.53962.12764.3599.53962
385.4296
.
0260.41387296.0260.41387.4117260.41387.41172.7721387.41
1
72.772
0.0Овес1172.7720.0Овес352.23720.0Овес352.235
7
.ООв
ес
352.2357.23352.2357.2361.7182.357.2361.7182.5131.361.7182.51
3
1.8179.182.5131.8179.764.3131.8179.764.347.1179.764.347.165
.
064.347.1
6
5.0Ца47.165.0Царевиц65.0Царевица (зъЦЦаревица (зърно)4244.04750.03408.0
293.4122
1
.01800.0101221.01800.01000.0Сорг1800.01000.0Сорго (зърн
1
000.0
Сорго (зърно)–24ССорго (зърно)–24.030.0–145.820

.0–
3.
5
3.56.0200.0–3.56.0Ориз–3.53.56.0Ориз6.0Ориз105.ООриз
105.913.846
1
05.913.846.8237.913.846.8237.93646.8237.9361.23237.9361.2320.325.2361
5.015.0
Прос15.0Просо–35.0ППросо–35.058.0–11–35.035.058.0–
1
14.358
.0–114.3163.8–114.114.3163.8–4.09.5163.8–4.0
9
.5
БО
Т
А–4.04.09.5БОТА9.5БОТАНИЧЕББОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Ф
и
г. 1. Растение на ръж във фаза
братене: зародишни корени (1);
адвенти
в
ни 

Фиг. 1.
Фиг. 1. Р
а
стение на ръж във фаза
братене: зародишни корени (1);
адвентивн
и
корени
(2); мезокотил (3)Коренова система. Житни-те растебрат
е
не: з
ар
о
дишни корени (1);
адвентивни корени (2); мезокотил (3)Коренова систем
а
. Житни-те растения формират брадест тадвентивни корени (2); мезокотил

(3)Коренова
с
истема. Житни-те растения формират брадест тип коренова система, съставена от пър-
с
тавен е от влагалище и петура (фиг. 2).
ъ
тно стъ
блото и му придава еластичност и здравина. То също фотос
и
нтези
ра

и в някои случаи има решаващо значение за продуктивност Влагалището об
х
ваща плътно стъблото и му придава еластичност и здравина. То също фото
с
интезира и в
н
якои случаи има решаващо значение за продуктивността на посева.
Петура
е
тие. Житните култури формират два вида съцветия – пшени-цата, еч
е
мика, р
ъжта и тритикале – клас, а соргото, ориза, овеса и просо
т
о –
ме
т
лица (фиг. 3). Царевицата образува мъжко и женско съцветие – кочан и м
е
тлица.

Фиг. 3. Клас на ръж (1), метлица на овес (2), мъжко съцвети
е
– метлица (3
)
,
женско съцветие – кочан на царевица (4) 
Фиг. 4. Клас на пшеница:
коленч

Фи
г
. 4.Фиг. 4. Клас на пшеница:
коленчато вретено (1); класче (2)
Съставен е от чле-несто коленчато вреколенчато вретено
(
1); к
ла
с
че (2) Клас. Съставен е от чле-несто коленчато вретено с при-седнали

върху всяко колянце раз-личен брой к Клас. Съставен е от чле-несто ко
л
енчато вретен
о
с при-седнали върху всяко колянце раз-личен брой класчета (по 1 многоцветно при п
Фи
г
.

Фиг.Фиг. 5. Класче от пшеничен клас:
класови плеви (1); външ
н
и цветн
и плеви (2);
вътрешни цветни плеви (3); тичинки (4);
пло
д
ник с
б
л
икласови плеви (1); външни цветни плеви (2);
вътрешни цветни плеви (3)
;
тичинки (4);
плодник с близалце (5); лодикули (6);
вретенце (7)Клас
ч
е. При всички

жит-ни има еднакво вътрешни цветни плеви (3); тичинки (4);
плодник с близалце (5);
Класче. П
р
и всички жит-ни има еднакво устройство. Из-градено е от класови
п
леви (
glu-mae) и различен брой цветчета (фиг. 5).
Цветчета. Съ
с
тоят
се

(от вън навътре) от: цветни плеви – външна (palea inferior) и вътреш-
н
а (palea superior); плодник с двуделно пересто близaлце; три (шест при

ориза) тичинк
и
; две лодикули (lodiculae), които раз-тварят цветните плеви по време на цъфтежа; в
в
а част (от 1 до 10 броя ембрионални корени, покрити с удължена т
р
ъбеста
обвивка – колеориза)
и
ния с
и
к
рай с централната част, а с другия – с ендоспермата;

царевицата липсва) – ролята му не е напълно изяснена; възможно е да е
в
торият (недор
а
звит) семедел.
във
в
ъздушно
сухо зърно на зърнено-житни култури

КултураБезазотнвъв въздушносухо зърно на зърнено-житни култур
и



ККултура
Безазотни
екстрактни Безазотни
екстрактни
вещества
Белтъ екс
т
рактни
вещества
Белтъчини
Мазнини
Пепелнивещества
Белтъчин
и
Маз
ни
н
и
Пепе
ББелтъчини
Мазнини
Пепелни
вещества

ММазнини
Пепелни
веще
с
тва
Цел
ППепелни
вещества
ЦелулозаПшвещества
ЦелулозаПшеница
•

оби
ЦЦелулоза
• обикновена
•
• обикновена
• твърд • обикновена
• твърда
79.9
77.4
13.9
1
6
.0
2.0
2.1 • твърда
79.9
77.4
13.9
16.0
2.0
2
779.9
77
.
4
13.9
1677.4
13.9
16.0
2
113.9
16.0
2.0
2.116.0
2.0
2.1
1
.
9
22.0
2.1
1.9
22.1
1.9
2.0

11.9
2.0
2.3
22.0
2.3
2.4
2
2
.3
2.
4
Ръж82.4Ръж80.9
9
12.82.0
2
.12.42.02.12.4Т2.12.4Трити2.4Тритикале
л
е 77.616.12.12.12.1Ечемик777.616.12.12.1
16.12.1
2
.12.12.12.12.1Е2.12.1Ечеми2.1Ечемик77
7
7.212.22.42.9577.212.22.42.9
12.22.4
2
.95.22.42.95.2О2.95.2Овес5.2Овес68.5
.
511.76.068.511.76.03.4
11.76.0
3
.411.56.03.411.53.411.5Царе11.5Царевица78.
а
11.65.3
1
.52.65.31.52.6С1.52.6Сорго2.6Сорго 78
7
8.913.83.81.9178.913.83.81.9
13.83.8
1
.91.83.81.91.8О1.91.8Ориз 1.8Ориз (арп
р
па) 72.57.62.25.911.8Просо69.812.1472.57.62.25.91
7.62.25
.
9112.25.911.85.911.8Прос11.8Просо69.81
9
.812.14.54.69.812.14.54.3
12.14.5
4
.39.24.54.39.2
4.39.2

с
твото на глутена зависи главно от съдържанието и съотношението н
а
глиади
ните и глутенините, тъй като глобулините се разтварят в
2
%-ов
в
о
ден разтвор на NaCl, а глиадините се разтягат по-слабо от глутенините.

Добро е съотношението 1:1.
р
жа в зърното
н
а обикновената пшеница, ръжта и ечемика.
л
ичественото съдържание на белтъчините в зърното оказват влияние
с
ортът,
прилаганата агротехника и външните биологични фактори. Г
о
рещот
о
и
сухо време при наливането на зърното благоприятстват пови-шаването им

и обратно.
р
веници.
Коли
ч
ественото съдържание на белтъчините от центъра към пери-ферията на зърното намаляв
В зависим
о
ст от изискванията си към дължината на деня житните се делят на:
• расте
ния на дългия ден (пшеница, ръж, тритикале, ечемик и ове
с
);
•
ра
с
тения на късия ден (царевица, сорго, ориз и просо,).
Фази на развитие
.
Зърнено-житните растения в онтогенезиса си пре-минават през следните
ф
енофази: • ра
с
тения на дългия ден (пшеница, ръж, тритикале, ечемик и овес);
• растения на късия
ш
ен воден режим на почвата по време на покълването и поникването
(
т.нар.
шарена влага) кълновете и младите растения могат да заги
н
ат (и
зс
ъ
хнат).
Трети лист. При съчетаване на оптимални условия фазата настъп-в
а
около три седмици след поникването. Връхната пъпка се изнася към по-в
ъ
рхността на п
о
чвата чрез удължаване на първото подземно междувъзлие (хипокотил) при някои житни
Цъфтеж. З
а
почва няколко дни след изкласяването или изметлява-нето. Цъфтежъ
т
при еч
емика изпреварва изкласяването.
Най-напред цъфти съцвет
и
ето н
а
ц
ентралното стъбло, а останалите – по реда на образуването им. Класът ц
ъ
фти от средата към върха и основа-та, метлицата – от върха към основат
а
, а кочанът –

от основата към върха.
Самоопрашващите се култури (пшеница, ечемик, тритикале, ове

ППШЕНИЦА
Зн ОБИ
К
НОВЕНА
ПШЕНИЦА
Значение, произход, разпространение, добиви. Оби
к
новен
ат
а
Значение, произход, разпространение, добиви. Обикновената пше-ница (п
ш
еницата) е най-важното селскостопанско растение както в световен, так
а
и в национал
е
н мащаб. Това се дължи на изключителното ѝ значение като основна зърнено-хлебна ку
Продукция
т
а от нискокачествените сортове обикновена пшеница и отпадъците о
т
мелнич
арската промишленост се използват за изхранване на почти

всичк
и
с
елскостопански животни.
Сламата е качествена суровина за производство
т
о на хартия. Из-ползва се като груб фураж и постеля за селскостопански
т
е животни.
Пш
е
ницата произхожда от Предна Азия, Кавказ и югоизточната част на Балканския полуост