Растителната физиология като наука

ФИЗИОЛОГИЯ
Въведение
.

Растителната физиолоВъведение. Растителната физиология като наука: предмет и задачи, връзки с другите науки, методи и нива на изследване, историческо развит
ие и съвременни направления

ФР е наука, която изучава жизнената дейност на растителните организми по време на тяхната онтогенеза и при различни условия на външната среда. Нашият курс е „Основи на растителната физиология”. Допълнително ФР се изучава в специализирани избираеми и задължителни дисциплини като Физиологична екология на растенията, Фитохормони и растежни регулатори, Частна физиология на полските култури, Сл
едбер
итбена физиология и др.

Обект на ФР са растенията, техните органи и клетки, клетъчни орган
ФФР е наука, която изучава жизнената дейност на растителнит
е органи
зм
и
по време на тяхната онтогенеза и при различни условия на външната среда. Нашият курс е „Основи на растителната физиология”. Допълнително ФР се изучава в специализирани избираеми и задължителни дисциплини като Физиологична екология на растенията, Фитохормони и растежни регулатори, Частна физиология на полските култури, Следберитбена физиология и др.

Обект на ФР са растенията, техните органи и клетки, клетъчни органели, протопластните, клетъчните и тъканните култури, а така също и трансгенните
растени
я.

Предмет на ФР са функциите и съставящите ги физиологични процеси и тяхната зависимост от различни вътрешни и външни фактори. Функцията е понятие от по-общ порядък, тя включва 2 или повече закономерно свързани процеса. Например функцията хранене на растенията включва въздушно и кореново хранене, които се реализират
чрез физиологичните про
цеси фотосинтеза и минерално хранене. Наред с тях други основни физиологични процеси са водният обмен, растежа, развитието и размножаването на растенията и редица други.

Задачи: Основните задачи на ФР са изучаване на:
общите закономерности на жизнената дейност на растенията чрез съставящите я фукции и процеси;
механизмите за тяхното регулиране;
зависимостта им от факторите на средата;
разработването на
теоретичните основи
за повишаване на биологичнат
а и стопанска продуктивността на растенията.

Историческо развитие:
17 век; холандския учен Ван Хелмонт – водната теория (200 г.); опит с върба
18 век; швейцарския учен Сенебие – издава 5-томен труд,
в който събира сведенията по ФР, въвеж
да термина ФР и посочва предмета и задачите
19 век; формират се всички р
ООбект на ФР са растенията, техните органи и клетки, клетъчни органели, протопластните, клетъчните и тъканните култури, а така също и трансгенните растения.

Предмет на ФР са функциите и съставящите ги физиологични процеси и тяхната зависимост от разли
чни вътрешни и външни фа
ктори. Функцията е понятие от по-общ порядък, тя включва 2 или повече закономерно свързани процеса. Например функцията хранене на растенията включва въздушно и кореново хранене, които се реализират чрез физиологичните процеси фотосинтеза и минерално
хранене. Наред с тях друг
и основни физиологични процеси са водният обмен, растежа, раз
ви
тието и р
ППредмет на ФР са функциите и съставящите ги физиологични процеси и тяхната зависимост от различни вътрешни и външни фактори. Функцията е понятие от по-общ порядък, тя включва 2 или повече закономерно свързани процеса. Например функцията хранене на растенията включва въздушно и кореново хранене, които се реализират чрез физиологичните процеси фотосинтеза и минерално хранене. На
ред с тях други основни физиологични процеси са водният обмен, ра
стежа,
развитието и размножаването на растенията и редица други.

Задачи: Основните задачи на ФР са изучаване на:
общите законом
ерности на жизнената дейност на растенията чрез съставящите я фукции и процеси;
м
еханизмите за тяхното регулиран
е;
зависимостта им от факторите на средата;
разработване
т
о на теоретичните основи з
а повишаване на биологичната и стопанска продуктивността на растенията.

Историческо развитие:
17 век; холандския учен Ван Хелмонт – водната теория (200 г.); опит с върба
18 век; швейцарския учен Сенебие – издава 5-томен труд, в който събира сведенията по ФР, въвежда термина ФР и посочва предмета и зада
чите
19 век;
формира
т се всички раздели на ФР, които са свързан с имената на много учени.
Съвременен етап – молекулярните основи на ФР, моделни растения – Arabidopsis, трансгенни растения, др.

Етапи в развитието:

Основи на кореновото хранене (водната теория, хумусовата теория на Teer, Arnon, изследванията на Либих за кръговрата на веществата, на руския учен Прянишников за азотния обмен и др., появата на хидропонни разтвори на Кноп и др.
Проблема за превръщането на енергията – Пристли, Ингенхауз и Сененбие разкриват фотосинтезата като физиологичен процес през 1772-1782 г. Тимирязев за ролята ха хлорофила; изследванията върху дишането на Лавуазие, Бах, Паладин, Вартбург, Кребс и др.
Съвременен етап – интегриране на познанията, разработването на тъканните култури, молекулярни изследвания и т.н.

Българския принос към ФР
Д-р Петър Козарев – изследвания върху водния обмен в началото на 20 век
Академик Методи Попов – въпросите за стимулацията
Проф.
ЗЗадачи: Основните задачи на ФР са изучаване на:
общите закономерности на жизнената дейност на растенията чрез съставящите я фукции и процеси;
механизмите за тяхното регулиране;
зависимостта общите закономерности на жизнената дейност на растенията чрез съставящите я фукции и процеси;
механизмите за тяхното регулиране;
зависимостта им от факторите на средата;
разработването на теоретичните основи за повишаване на биологичната и стопанска продуктивността на растенията.

Историческо развитие:
17 век; холандския учен Ван Хелмонт – водната теория (200 г.); опит с механизмите за тяхното регулиране;
зависимостта им от факторите на средата;
разработването на теоретичните основи за повишаване на биологизависимостта им от факторите на средата;
разработването на теоретичните основи за повишаване на биологичната и стопанска продуктивността на растенията.

Историчесразработването на теоретичните основи за повишаване на биологичната и стопанска продуктивността на растенията.

Историческо развитие:
17 век; холандския учен Ван Хелмонт – водната теория (200 г.); опит с върба
18 век; швейцарския учен Сенебие – издава 5-томен труд, в който събира сведенията по ФР, въвежда термина ФР и посочва предмета и задачите
19 век; формират се всички раздели на ФР, които са свързан с имената на много учени.
Съвреме
ИИсторическо развитие:
17 век; холандския учен Ван Хелмонт – водната теория (200 г.); о17 век; холандския учен Ван Хелмонт – водната теория (200 г.); опит с върба
18 век; швейцарския учен Сенебие – издава 5-томен труд, в който събира сведенията по ФР, въвежда термина ФР и посочва предмета и задачите
19 век; формират се всички раздели на ФР, които са свързан с имената на много учени.
Съвре18 век; швейцарския учен Сенебие – издава 5-томен труд, в който събира сведенията по ФР, въвежда термина ФР и посочва предмета и задачите
19 век; формират се всички раздели на ФР, които са свързан с имената на много учени.
Съвременен етап – молекулярните основи на ФР, моделни растения – Arabidopsis, трансгенни растения, др.

Етапи в развитието:

Основи на кореновото хранене (водната теория, хумусовата теория на Teer, Arnon, изследванията на Либих за кръговрата на веществата, на руския учен Прянишников за азотния обмен и др., появата на хидропонни 19 век; формират се всички раздели на ФР, които са свързан с имената на много учени.
Съвременен етап – молекулярните основи на ФР, моделни растения – Arabidopsis, трансгенни растения, др.

Етапи в развитието:

Основи на кореновото хранене (водната теория, хумусовата теория на Teer, Arnon, изследванията на Либих за кръговрата на веществаСъвременен етап – молекулярните основи на ФР, моделни растения – Arabidopsis, трансгенни растения, др.

Етапи в развитието:

Основи на кореновото хранене (водната теория, хумусовата теория на Teer, Arnon, изследванията на Либих за кръговрата на веществата, на руския учен Прянишников за азотния обмен и др., появата на хидропонни разтвори на Кноп и др.
Проблема за превръщането на енергията – Пристли, Ингенх
ЕЕтапи в развитието:

Основи на кореновото хранене (водната теория, х
умусовата
О
Основи на к
ореновото

х
ранене (водната теория, хумусовата теория на Teer, Arnon, изследванията на Либих за кръговрата на веществата, на руския учен Прянишников за азотния обмен и
др., появата на хидропонни разтвори на Кноп и др.
Проблема за превръщането на енергията – Пристли, Ингенхауз и Сененбие разкриват фотосинтезата като физиологичен процес през 1772-1782 г. Тимирязев за ролята ха хлорофила; изследванията върху дишането на Лавуазие, Бах, Паладин, Вартбург, Кребс и др.
Съвременен етап – интегриране на познанията, разработването на тъканните култури, молекулярни изследвания и т.н.

Българ
ския
принос към ФР
Д-р Петър Козарев – изследвания върху водния обмен в началото на 20 век
Академик Методи Попов – въпросите за стимулацията
Проф. Кирил Поп
ов - фо
то
с
интезата и основаването на ФР като учебен предмет
Организация на изследванията по ФР: катедри, ИФР.

Връзки с другите науки: ФР е биологична наука със Проблема за превръщането на енергията – Пристли, Ингенхауз и Сененбие разкриват фотосинтезата като физиологичен процес през 1772-1782 г. Тимирязев за ролята ха хлорофила; изследванията върху дишането на Лавуазие, Бах, Паладин, Вартбург, Кребс и др.
Съвременен етап – интегриране на познанията, разработването на тъканните култури, молекулярни изсле
двания и
т.н.

Българския принос към ФР
Д-р Петър Козарев – изследвания върху водния обмен в началото на 20 век
Академик Методи Попов – въпросите за стимулацията
Проф. Кирил Попов - фотосинтезата и основаването на ФР като учебен предмет
Организация на изследванията по ФР: катедри, ИФР.

Връзки с другите науки: ФР е биологичн
а наука със силно разви
та интердисциплинарност.

по отношение на разглежданите обекти – ботаниката и отделните направления анатомия, морфология, цитология, екология и др.
във връзка с използването на нови принципи и методи – физика, химия, биохимия, биофизика, генетиката, молекулярна биология и др.
по отношение на прСъвременен етап – интегриране на познанията, разработването на тъканните култури, молекулярни изследвания и т.н
.

Българския принос
към ФР
Д-р Петър Козарев – и
зследвания върху водния обмен в началото на 20 век
Академик Методи Попов – въпросите за стимулацията
Проф. Кирил Попов - фотосинтезата и основаването на ФР като учебен предмет
Организация на изследва
нията по ФР: катедри, ИФР.

Връзки с д
ругите науки: ФР е биологична наука със силно разви
ББългарския принос към ФР
Д-р Петър Козарев – изследвания върху водния обмен в началото на 20 век
АД-р Петър Козарев – изследвания върху водния обмен в началото на 20 век
Академик Методи Попов – въпросите за стимулацията
Проф. Кирил Попов - фотосинтезата и основаването на
ФР като учебен предмет
Организация на изследванията по ФР: катедри, ИФР.

Връзки с другите науки: ФР е биологиАкадемик Методи Попов – въпросите за стимулацията
Проф. Кирил Попов - фотосинтезата и основаването на ФР като учебен предмет
Организация на изследванията по ФР:
катедри, ИФР.

Връзки с д
ругите науки: Проф. Кирил Попов - фотосинтезата и основаване
то
на ФР като учебен предмет
Организация на изследванията по ФР: катедри, ИФР.

Връзки с другите науки: ФР е биологична наука със силно развита интердисциплинарност.

по отношение на разглежданите обекти – ботаниката и отделните направления анатомия, морфОрганизация на изследванията по ФР: катедри, ИФР.

Връзки с другите науки: ФР е биологична наука със силно развита интердисциплинарност.
по отношение на разглежданите обекти – ботаниката и отделнит
ВВр
ъзки с
другите науки: ФР е биологична наука със силно развита интердисциплинарност.

по отношение на разглежданите обекти – бота
никата и отделните направления анатомия, морфология, цитология, екология и др.
въ
в връзка с използването на нови
принципи и методи – физика, химия, биохимия, биофизика,

генетиката, молекулярна би
ология и др.
по о
ппо отношение