Разписани теми по биология и химия за КСК МУ-Варна

1.КЪДЕ СА ЛОКАЛИЗИРАНИ ЖЕНСКИТЕ ПОЛОВИ ОРГАНИ И КАКВА Е ФУНКЦИЯТА ИМ?
Половата система се състои от органи, осигуряващи възпроизводството на човека. При човека тя е мъжка и женска.
Женската полова система включва женските полови органи, които лежат в таза или са прикрепени към него. Според местоположението си те са вътрешни и външни. Вътрешните органи са яйчници, маточни тръби, матка, влагалище, а външните – малки срамни устни, големи срамни устни и клитор. Те формират първичните полови белези на жената. Осигуряват образуването на женски полови клетки, на полови хормони, оплождането, развитието на зародиша и раждането, както и осъществяването на половия акт.
Яйчниците са женските полови жлези и представляват чифтен орган с формата на бадем (3 – 5 cm). Разположени са от две страни на матката в долната част на коремната кухина. В тях се развиват (узряват) половите клетки – яйцеклетките. Яйчниците образуват и отделят в кръвта женските полови хормони – естрогени (главно естрадиол) и прогестерон. Естрогените са отговорни за първичните полови белези и вторичните полови белези (млечни жлези, по-висок глас, разширяване на таза, по-голямо разпределение на мазнините в ханша, бедрата и гърдите, специфично окосмяване в определени части на тялото), циклични промени в лигавицата на матката по време на менструалния цикъл. Прогестеронът функционира, за да подготви лигавицата на матката за имплантиране на зародиша, регулира менструалния цикъл, увеличава сексуалното желание, регулира овулацията, стимулира развитието на млечните жлези по време на бременост, намалява контракциите на матката и подпомага за износването на плода.
Половите хормони са стероидни хормони. Те могат да преминават през клетъчната мембрана на прицелните им клетки, за да повлияят на генната експресия в ядрата на клетките.
Производството на хормони в половите жлези се регулира от хормони, секретирани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза). Този процес е под влияние на хормони от хипоталамуса (гонадотропин освовобождаващи хормони). Хипоталамусът и хипофизата са обединени в хипоталамо-хипофизна система. Регулацията се осъществява чрез принципа на отрицателната обратна връзка.
Хипофизата секретира лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон. Те се отнасят към семейството на гонадотропните хормони. Лутеинизиращият хормон стимулира яйчниците да отделят прогестерон. Яйчниците секретират най-високи нива на лутеинизиращ хормон в средата на менструалния цикъл. Той е свързан с предизвикване на овулацията, образувае на жълто тяло и секреция на прогестерон от него. Фоликулостимулиращият хормон регулира процеса на узряване на яйцеклетките. В яйчника този хормон стимулира нарастването и узряването на фоликулите, при което нараства секрецията на полови хормони - естрогени.
Липоцитите имат ендокринна функция – те секретират простагландини, които влияят на овулацията и менструацията.
Всяко момиче в началото на пубертета носи в яйчниците си около 40 000 първични яйцеклетки. От тях през периода на половата зрялост на жената – между 12 и 50 години, узряват около 450.
През първите 10 – 12 години от живота яйцеклетките са в покой. През пубертета яйчниците нарастват и започват да отделят яйцеклетки и хормони.
Маточните тръби имат дължина 10 – 12 сm и свързват яйчниците и матката. В единия край всяка тръба има фуниевидно разширение с множество ресни. Те обхващат яйчника така, че яйцеклетката да попадне в тръбата, а не извън нея. Отвътре маточните тръби са покрити с ресничест епител. Неговите реснички трептят в посока към матката и улесняват движението на яйцеклетката или на зародиша в тръбата. В маточните тръби се срещат яйцеклетката и попадналите в женската полова система сперматозоиди и се извършва оплождането.
Матката е кух мускулест орган с формата на круша. Състои се от тяло и шийка. В нейната стена се вгнездява зародиша. Тя има дължина 7 – 8 сm, но в края на бременността увеличава размерите си многократно. Намира се между пикочния мехур и правото черво. В горната и част са отворите на маточните тръби, а в долната – отворът на шийката. Матката има силно развита гладка мускулатура, която създава условия за нормалното износване на плода и за изтласкването му по време на раждането.
Влагалището е мускулеста тръба, свързваща матката с външните полови органи. Вътрешността му е покрита с лигавица, върху която се развиват микроорганизми. Те създават кисела среда, която предпазва от развитието на болестотворни микроорганизми
При полов акт във влагалището попада семенна течност. Оттам чрез активни движения част от сперматозоидите достигат до маточните тръби. Влагалището е част от пътя, по който преминава детето при раждане.
При момичета, които не са имали полов контакт, на входа на влагалището (на границата между външните и вътрешните полови органи) има тънка еластична ципа – химен (девствена ципа). Тя има един или няколко отвора, през които изтича менструалната кръв. При първия полов контакт хименът се разкъсва, което може да е придружено с известна болка и слабо кървене.
Малките срамни устни закриват входа на влагалището и отвора на пикочния канал. В предната им част, където се съединяват, е разположен клиторът. Той е богато кръвоснабден със сетивни нервни окончания. По анатомично устройство е сходен с мъжкия полов член, но е много по-малък. Големите срамни устни покриват малките и ги предпазват от нараняване и замърсяване.
Млечните жлези са изградени от съединителна тъкан и жлезиста епителна тъкан, която образува 15 – 20 делчета. Всяко от тях завършва с тънко каналче. Каналчетата се отварят в зърното, разположено в центъраа на жлезата. В началото на пубертета млечните жлези започват да се развиват и да нарастват. Зърната, както и по-тъмно оцветената кожа около тях, се уголемяват. Тези промени се предизвикват от женските полови хормони.
Основата функция на млечните жлези е да отделят мляко, необходимо за храненето на новороденото.

2.ОПИШЕТЕ ПРОЦЕСА ОВУЛАЦИЯ.
Яйчниците са женските полови жлези и представляват чифтен орган с формата на бадем (3 – 5 cm). Разположени са от две страни на матката в долната част на коремната кухина. В тях се развиват (узряват) половите клетки – яйцеклетките. Яйчниците образуват и отделят в кръвта женските полови хормони – естрогени (главно естрадиол) и прогестерон. Всяко момиче в началото на пубертета носи в яйчниците си около 40 000 първични яйцеклетки. От тях през периода на половата зрялост на жената – между 12 и 50 години, узряват около 450. През първите 10 – 12 години от живота яйцеклетките са в покой. През пубертета яйчниците нарастват и започват да отделят яйцеклетки и хормони.
Яйцеклетките зреят в мехурчета (фоликули) в яйчниците. Във фоликула яйцеклетката е заобиколена от придружаващи я клетки, които отделят естрогени. Постепенно под влияние на естрогените яйцеклетката узрява, а фолекулът се изпълва с течност – превръща се в зрял, Граафов фоликул (процес фоликулогенеза). Зрелият фоликул се пуква и яйцеклетката заедно с част от придружаващите я клетки попада в маточната тръба. Отделянето на яйцеклетката от яйчника се нарича овулация. Нормално двата яйчника се редуват при отделянето на яйцеклетки. Овулацията настъпва около 14 дни преди първия ден на следващата менструация, т.е. по средата на стандартния цикъл. След овулацията Граафовият фоликул се превръща в жълто тяло. То отделя женския полов хормон прогестерон, който подпомага вгнездяването на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица. До обрзуването на плацентата прогестеронът от жълтото тяло поддържа нормалното протичане на бременността. Ако яйцеклетката не бъде оплодена, жълтото тяло постепенно спира отделянето на прогестерон и се смалява. В яйчника започва да узрява нова яйцеклетка.
Половите хормони са стероидни хормони. Те могат да преминават през клетъчната мембрана на прицелните им клетки, за да повлияят на генната експресия в ядрата на клетките.
Производството на хормони в половите жлези се регулира от хормони, секретирани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза). Този процес е под влияние на хормони от хипоталамуса (гонадотропин освовобождаващи хормони). Хипоталамусът и хипофизата са обединени в хипоталамо-хипофизна система. Регулацията се осъществява чрез принципа на отрицателната обратна връзка.
Хипофизата секретира лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон. Те се отнасят към семейството на гонадотропните хормони. Лутеинизиращият хормон стимулира яйчниците да отделят прогестерон. Яйчниците секретират най-високи нива на лутеинизиращ хормон в средата на менструалния цикъл. Той е свързан с предизвикване на овулацията, образувае на жълто тяло и секреция на прогестерон от него. Фоликулостимулиращият хормон регулира процеса на узряване на яйцеклетките. В яйчника този хормон стимулира нарастването и узряването на фоликулите, при което нараства секрецията на полови хормони - естрогени.
Липоцитите имат ендокринна функция – те секретират простагландини, които влияят на овулацията.

3.КАК СЕ ОБРАЗУВА И КАКВА Е РОЛЯТА НА ЖЪЛТОТО ТЯЛО?
Яйчниците са женските полови жлези и представляват чифтен орган с формата на бадем (3 – 5 cm). Разположени са от две страни на матката в долната част на коремната кухина. В тях се развиват (узряват) половите клетки – яйцеклетките. Яйчниците образуват и отделят в кръвта женските полови хормони – естрогени (главно естрадиол) и прогестерон. Всяко момиче в началото на пубертета носи в яйчниците си около 40 000 първични яйцеклетки. От тях през периода на половата зрялост на жената – между 12 и 50 години, узряват около 450. През първите 10 – 12 години от живота яйцеклетките са в покой. През пубертета яйчниците нарастват и започват да отделят яйцеклетки и хормони.
Яйцеклетките зреят в мехурчета (фоликули) в яйчниците. Във фоликула яйцеклетката е заобиколена от придружаващи я клетки, които отделят естрогени. Постепенно под влияние на естрогените яйцеклетката узрява, а фолекулът се изпълва с течност – превръща се в зрял, Граафов фоликул (процес фоликулогенеза). Зрелият фоликул се пуква и яйцеклетката заедно с част от придружаващите я клетки попада в маточната тръба. Отделянето на яйцеклетката от яйчника се нарича овулация. Нормално двата яйчника се редуват при отделянето на яйцеклетки. Овулацията настъпва около 14 дни преди първия ден на следващата менструация, т.е. по средата на стандартния цикъл. След овулацията Граафовият фоликул се превръща в жълто тяло. То отделя женския полов хормон прогестерон, който подпомага вгнездяването на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица. До обрзуването на плацентата прогестеронът от жълтото тяло поддържа нормалното протичане на бременността. Ако яйцеклетката не бъде оплодена, жълтото тяло постепенно спира отделянето на прогестерон и се смалява. В яйчника започва да узрява нова яйцеклетка.
Вътрешната повърхност на матката е покрита с добре кръвоснабдена лигавица. Под действие на яйчниковите хормони тя периодично се разраства, набъбва и кръвонапълва. Така се подготвя да поеме оплодената яйцеклетка. Ако яйцеклетката не е оплодена, тя не се вгнездява в лигавицата на матката и до няколко дни загива. Настъпва менструация.
Половите хормони са стероидни хормони. Те могат да преминават през клетъчната мембрана на прицелните им клетки, за да повлияят на генната експресия в ядрата на клетките.
Производството на хормони в половите жлези се регулира от хормони, секретирани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза). Този процес е под влияние на хормони от хипоталамуса (гонадотропин освовобождаващи хормони). Хипоталамусът и хипофизата са обединени в хипоталамо-хипофизна система. Регулацията се осъществява чрез принципа на отрицателната обратна връзка.
Хипофизата секретира лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон. Те се отнасят към семейството на гонадотропните хормони. Лутеинизиращият хормон стимулира яйчниците да отделят прогестерон. Яйчниците секретират най-високи нива на лутеинизиращ хормон в средата на менструалния цикъл. Той е свързан с предизвикване на овулацията, образувае на жълто тяло и секреция на прогестерон от него. Фоликулостимулиращият хормон регулира процеса на уз