Религия

Разпространява се безплатно! “Един час с Бога”, Лари Лий 1
ЕДИН ЧАС С БОГА
Как да прекараме един час в молитва
Лари Лий

Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете,
защото това е Божията воля за вас в Христос (І Солунци 5:17-18).

На корицата:
По-скоро неприятно усещане отколкото наслада асоциира необходимостта от едночасова
молитва в много от християните днес. Но това чувство може да бъде променено, ако разгърнете
страниците на тази книга, в която ще откриете конкретни напътствия на Лари Лий по този
въпрос. Решителна промяна в живота на Лий настъпва, когато Бог му разкрива същността на тъй
популярната Господна молитва (Матей 6:9-13). В началото той с покорство започнал да рецитира
добре познатите думи на Господната молитва. Това му отнело точно двадесет секунди. Веднага
Бог го подтикнал да стори това отново, но това да стане бавно и сега дълбоко да вниква в
съдържанието на думите. Така започнал да открива, че всяка една фраза от Господната молитва е
с дълбоко духовно съдържание, очертаващо ясна посока в поклонението ни пред нашия Бог.
Тази книга е издадена в САЩ под заглавието „Не можахте ли да бдите поне един час” и
става бестселър по онова време. Така Лари Лий споделя своята опитност в изграждането на личен
молитвен живот. Чрез тази книга вие ще разберете как ежедневно да прекарвате в молитва
по-дълго време. Ще откриете и пътя, който ще ви отведе в реалното Божие присъствие,
което ще промени вашия живот. Лари Лий е основател на „Църквата на канарата” в Рокуел -
Тексас, САЩ. Започва с 13 човека, като в момента наброява над 20 000. Много от членовете на
тази църква са приели Христос като личен Спасител, идвайки от други градове на страната.
Феноменалното израстване на църквата и нейното влияние сред обществото се дължи на
застъпническата молитва на нейните членове. Лари и неговата съпруга Мелва имат три деца -
John, Joanna и Joy.
„Тази книга е разпалваща искра за растежа на църквите и оказва огромно влияние върху
молитвения живот на хиляди християни.” Yoido Full Gospel Church bulletin, Seul, Korea

СЪДЪРЖАНИЕ:
Предговор
Неговото име не е Хенри
Радикална промяна
Чети написаното с червено и се моли за сила
Най-важното от всички призвания
Божествена прогресия
Господи, научи ни да се молим!
Не можеш ли да прекараш един час?
Присвояване на Божиите имена
Придобиване на Божиите обещания
Божието царство в теб и твоето семейство
Божието царство в твоята църква и нация
Да бъдеш в Божията воля
Да посрещнеш Божиите изисквания
Изправни отношения с всички
Обличане на Божието всеоръжие
Изграждане на защитна ограда
Подчинение на най-динамичната Божия заповед
Поставяне първите неща на първо място
Образци за следване

Разпространява се безплатно! “Един час с Бога”, Лари Лий 2
Заради десетимата

„Голяма сила има усърдната молитва на праведния.” (Яков 5:16).

ПРЕДГОВОР
През студената и черна нощ на Христовото предаване, учениците Му не можаха да бдят
един час в молитва с Него. В Гетсиманската градина, докато Исус се молеше усърдно в такава
агония на духа, че потта Му се стичаше на земята като големи капки кръв, Неговите ученици,
неосъзнаващи вечната стойност на произтичащите събития, заспаха. Страдащ и тъжащ в Духа,
Исус събуди учениците Си и ги попита: „Не можахте ли да бдите с Мене един час?” (Мат. 26:40).
В тази трагична сцена е отразено състоянието на църквата днес. Исус, нашият Ходатайстващ
Първосвещеник се моли, Неговите ученици спят и сатана печели битка след битка, поради
неизпълнение на техните задължения. Не е възможно да бъдат изброени неуспехите, провалените
репутации, пораженията, разрушените домове и множеството други трагедии, които биха се
избегнали, ако вярващите бяха се молили. Не е възможно да се измерят унищоженията, които
можеха да се предотвратят и осъждението, което можеше да се отмени само, ако Божиите хора
бяха отделяли време да се молят. За това сме виновни както аз, така и ти. Но аз не написах тази
книга, за да изпратя някого на изправително пътуване. Написах я, защото знам какво означава да
бъдеш преследван от призвание за молитва и защото знам какво е да позволиш на спънките и
умората да потъпчат това призвание. Бог ме е преследвал шест години с призванието за молитва,
преди аз най-накрая да се подчиня на Неговия апел да прекарвам един час всеки ден в молитва.
Но когато го направих, моят живот и служение бяха революционизирани.
Искам да те уверя: когато се молиш един час на ден, нещо свръхестествено ще се случва.
Това няма да бъде постигнато за една нощ, но бавно и неусетно желанието за молитва ще посява
солидно в почвата на твоето сърце от Святия Дух. Това желание изскубва плевелите на апатия и
небрежност, и узрява в дисциплина за молитва. Тогава, един ден ти откриваш, че молитвата не е
вече задължение или непосилна работа; вместо това, дисциплината в молитва е донесла плода на
насладата. И ти откриваш, че с нетърпение очакваш ежедневното си време с Бога.
Свръхестествената работа на молитвата продължава и тя завладява и променя всяка сфера
на твоя живот. Забелязваш, че сърцето ти не е вече лишено от присъствието и обещанията на
Бога. Разбираш как да подреждаш и поддържаш Божиите приоритети в живота си; научаваш как
да присвояваш Божието продоволствие за личните си нужди. Животът се придвижва в едно ново
измерение, когато започваш да изпитваш по-голяма радост и реализиране в отношенията си с
хората. И когато ходиш в сферата на Духа, а не в сферата на плътта, ти откриваш как да се
движиш в Божията сила и да стоиш в победата, която Исус спечели за тебе. От къде знам? Знам,
защото това се случи с мен, когато се подчиних на призванието за молитва. Знам, защото то се
случи и с вярващите след Христовото възнесение.
Помисли за момент: кое преобрази дремещите ученици, обезсърчените вярващи и
нерешителните последователи, описани в последните глави на Евангелията, в решителна,
амбициозна и обединена армия в Деяния на апостолите? Кое ги превърна в мощна духовна
армия, която срещаше трудности и ги обръщаше във възможности; една армия, характеризираща
се със здрав разум и смели решения, а не с неясно мислене и объркване; една армия, която в едно
поколение обърна света с главата надолу за Исус Христос? МОЛИТВАТА.
Молитвата, която развързва силата на Бог и черпи от Неговите вечни източници. Кое ще
преобрази дремещите ученици, обезсърчените вярващи и нерешителните последователи днес в
една мощна маршируваща армия с освобождение за нейна песен и изцеление в ръце?
МОЛИТВАТА. Молитвата, която изтръгва победите, спечелени от Исус за нас от
лакомите сатанински зъби. Молитвата, която с устрем напада адовите порти. Ако не се молиш
системно един пълен час всеки ден, но би искал да се научиш, вземи тайните на молитвата, на
които Святият Дух ме е научил и започни да ги практикуваш. Когато започнеш да се молиш така,
както Исус ни учеше, твоят молитвен живот няма вече да бъде безполезна и случайна опитност;
напротив, прекарването с Господа един час в молитва ще стане лесно и естествено.
Не би ли преклонил глава в молитва точно сега: „Господи Исусе, вложи в сърцето ми
желание за молитва. Помогни ми да изграждам едно ежедневно, постоянно време за молитва.
Трансформирай молитвата ми от задължение в наслада. Направи ме мощен войник в Твоята
молитвена армия”? Амин. Моли ли се с тази молитва? Съгласен ли си с нея? Тогава по-добре е да

Разпространява се безплатно! “Един час с Бога”, Лари Лий 3
извадиш униформата си от нафталина, да лъснеш медните си копчета и да приготвиш обувките
си, защото, войниче, Божията армия вече марширува.
Лари Лий

1.
НЕГОВОТО ИМЕ НЕ Е ХЕНРИ

През 1968 г. бях седемнадесет годишен, когато тежките врати на психиатричната болница
„Майка Франсис” в Тайлър, Тексас, се затвориха и заключиха зад мен.
Имах чисто нова кола кабрио, имах прекрасна приятелка; бях играчът на града по голф със
стипендия; живеех в голяма къща. (Целият втори етаж беше мой - две спални, две бани и
кабинет.) Имах много неща. Но в тази обстановка влязох силно депресиран умствено, защото
външно имах всичко, а вътрешно - нищо. Седмици преди това потърсих помощ от баща ми,
който печелеше пари от бизнес с петрол и газ в Тексас.
„Татко, помогни ми” - помолих го аз. Но баща ми беше алкохолик и не познаваше Исус;
неговото сърце беше празно като моето. Всичко, което направи, беше да ме погледне за момент
втренчено с недоверие и да извика гневно: „Лари, всяко дете, имащо всичко, което ти имаш,
трябва да има нещо общо с наркотиците, ако е депресирано.” Майка ми, която беше християнка,
се намеси в моя защита. „Моят син не взема наркотици - възрази тя, шокирана от обвинението на
баща ми. - Може би има мозъчен тумор или нещо друго.”
През това ужасно време на депресия една неделя сутрин отидох на църква, търсейки нещо
реално. Толкова много се нуждаех от помощ, че в края на службата отидох в предната част на
църквата, наблюдаван от всички мои приятели, седящи на задните редове, и казах на пастора:
„Господине, можете ли да ми помогнете по някакъв начин? Не съм добре умствено и не зная
каква е причината.” Знаеш ли какво направи пасторът? Той просто ме потупа по рамото и
прошепна успокояващо: „Ще се оправиш, сине. Ти си добро момче. Ето, попълни тази карта.”
Всичко, което моят баща ми предлагаше, беше пари, а всичко, което църквата имаше за
мене, беше карта за попълване. Аз не знаех накъде другаде да се обърна, така че когато майка ми
продължи да настоява, че имам някакъв физически проблем, аз отидох на лекар. След като
обстойните прегледи не откриха физическа причина за моите дълбоки емоционални проблеми, аз
бях приет в една психиатрична клиника и започна серия от психологически изследвания.
Скоро докторът влезе в стаята ми и каза с недоумяващ тон: „Ти си депресиран, нали? Това
ще ти помогне.” Той ми подаде четири успокоителни таблетки и следващото нещо, което знаех,
беше, че на всеки четири часа някой ми носеше четири малки хапчета. Аз загубих блещукащите
светлини на реалността и вместо тях се търколи мъглата. Лекарите наричаха това нервно
разстройство, но всъщност то беше „греховно разстройство”. Бях грешник, който не разбираше
Христовото изкупление от греха. Не знаех, че животът можеше да има цел. За шестте седмици в
тази клиника аз дори не видях слънцето. Част от времето лежах упоен със затворени очи. Когато
идвах в съзнание, мислех, че черната жена, която миеше пода, беше майка ми, а пациентът на
отсрещната страна на стаята беше докторът. Това бях аз - наследник на богатство, но изгубил ума си.
Моите покрусени родители неохотно правеха постъпки за приемането ми в градската
психиатрична болница. Но преди да бъда прехвърлен,