Същност, състав и източници на капитала

КАПИТАЛЪТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Същност, състав и източници на капитала
Икономическата теория определя капитала, труда и земята като основни
фактори на производствено-стопанската дейност. За разлика от пос-
ледните два фактора, които са първични, капиталът е вторичен и е про-
дукт на човешкия труд.
Капиталът е икономическата форма на имуществото на предприяти-
ето, с което то осъществява основната си дейност, за която е
създадено с цел получаване на доход. На практика това са вложените в
имуществото на предприятието пари, паричните средства, с които то
разполага и си набавя необходимите производствени ресурси. В този смисъл
капиталът е източник на производствените ресурси на предприятието, поради
което се отразява в пасива на баланса, и има точно определен състав.
В зависимост от собствеността капиталът на предприятието се раз-
деля на собствен и привлечен. От своя страна, в зависимост от срока
на ползване, привлеченият капитал се разделя на дългосрочни и
краткосрочни пасиви. В състава на собствения капитал се включват шест
основни групи - капитал, премии от емисии, преоценъчен резерв, резерви,
резултати от предходни периоди, резултати от текущия период. В състава
на дългосрочните пасиви се включват дългосрочните задължения и приходи
за бъдещи периоди, а в краткосрочните пасиви - краткосрочни задължения
и приходи за бъдещи период.
Групата капитал е съставена от основен капитал и допълнителен
(запасен) капитал на предприятието . Основният капитал се формира от
парични и апортни вноски на собствениците при учредяване на предприя-
тието и при увеличаване на капитала. В зависимост от вида на организа -
ционно-юридическата форма на предприятието основният капитал се раз -
деля на дялове или акции, като за дружествата с ограничена отговорност и
акционерните дружества българ ското търговско законодателство регла -
ментира минималната величина на основния капитал - съответно 5 и 50
хил. лв. Основният капитал на предприятието е относително постоянна
величина и по решение на собствениците може да се намалява или увели -
чава за сметка на допълнително привличане на капитал, връщане на капи -
тал, печалби и загуби. Допълнителният (запасен) капитал също се форми ра
от парични вноски на собствениците, но има временен характер и под лежи
на връщане. При това направените вноски не увеличават броя и но-
миналната стойност на акциите или дяловете, вследствие на което не пре -
дизвикват промени в управлението на предприятието и в разпределение то
на финансовия резултат. За тези вноски може да се договори и лихва.
Премиите от емисия е разликата между емисионната и номиналната
стойност на емитираните акции на предприятието.
Резервите, резервният капитал на предприятието се формира от
отчисления от печалбата и предназначението му е да покрива загуби от
дейността. Минималният размер на отчисленията е 10 % от печалбата, а
общата стойност на резервите се определя в устава на предприятието и от
търговското законодателство.
Резултатите от предходни периоди и от текущия период всъщност са
неразпределените печалби, оставащи в разпореждане на предприето. Нали -
чието на неразпределена печалба не винаги означава, че по сметките на пред -
приятието има конкретна блокирана сума. Във всички случаи обаче на нея
съответства конкретна част от активите на предприятието, които могат да
бъдат вземания, продукция, материали и д р.
Привлеченият капитал (дългосрочни и краткосрочни пасиви) се
формира от разнообразните задължения и приходите за бъдещи периоди
на предприятието. Задълженията към държавата, социалното осигуряване,
персонала, доставчици и т.н. формират значителен ресурс в дейността на
предприятието. Особено място имат заемите, които могат да бъдат бан кови
и облигационни. Дългосрочните банкови заеми са за инвестиционни цели, а
краткосрочните - за оборотни средства. Дългосрочен характер имат и
облигационните заеми. Облига ции могат да емитират само акционерни
дружества с най-малко две приключени финансови години.
Източниците за осигуряване на капитал могат да бъдат вътрешни
и външни за предприятието. Разграничаването им е до определена сте -
пен условно, тъй като се основава на конкретността на източниците и тях -

ната собственост. Към вътрешните източници се отнасят неразпределена -та
печалба, амортизациите и освобождаването на капитал. Външните из -
точници са в сферата на дяловото и кредитно финансиране на капитала.
Дяловото финансиране се осъществява чрез увеличаване размера на дя -
ловото участие на съдружниците и привличане на нови съдружници с пуб -
лична емисия на акции. Кредитното финансиране се осигурява от банкови
заеми и емитиране на облигации.
Структура на капитала
Структурата на капитала се определя от съотношението (относи -
телния дял) на собствения и привлечения капитал в общата стойност на
капитала на предприятието. Състоянието и динамиката на структура та на
капитала на предприятието е под въздействието на комбинираното влияние на
редица производствени и финансови фактори. Производстве ните фактори, по-
важни от които са стойността на технологичното оборуд ване, сезонност на
производството, продължителност на производствения цикъл и т.н., пряко
определят структурата на активите. Така, например, големият относителен дял
на дълготрайни материални активи изисква на личието на по-голям дългосрочен
капитал, който обикновено е собствен; сезонността на производството и
дългият производствен цикъл изискват по -голям оборотен капитал, който може
да бъде осигурен както от собст вени, така и от заемни източници.
Финансовите фактори произтичат от степента на развитие на капиталовия
пазар и цената на капитала.
Проблемът за структурата на капитала на предприятието възниква, за щото
при увеличаване дела на привлечения капитал се реализират реди ца
положителни ефекти, по-съществени от които са:
• по-ниска е цена на привлечения капитал,
• нараства възвращаемостта на собствения капитал,
• данъчните облекчения губят своята привлекателност.
В същото време обаче възникват и поредица от отрицателни ефекти, като:
• нарастване на финансовия риск,
• нарастване на риска от фалит на предприятието,
• нарастване на ограниченията от страна на кредиторите за използ
ване на заемния капитал.
Силно въздействие от отрицателните ефекти оказва нарастването на
риска, особено бизнес рискът и финансовият риск. Бизнес рискът се
изразява в несигурността за предприятието да достигне планираната печалба
от дейността (брутна печалба) вследствие на неконтролируемо изменение на
приходите при установената структура на разходите. Фи нансовият риск се
изразява в несигурността на инвеститорите за размера на нетния им доход от
инвестициите вследствие на бизнес риска и неоп равданото увеличаване дела
на заемния капитал. Тези два вида риск оби кновено се измерват чрез т.нар.
оперативен и финансов ливъридж, опреде ляни по формулите:
Оперативен ливъридж =Приходи - Променливи разходи Печалба от дейността
Финансов ливъридж =Печалба от дейността Печалба от дейността - Лихви
Проявата на отрицателни ефекти при увеличаване дела на заемния ка питал
предизвиква необходимостта и стремежа да се формира оптимална структура
на капитала. Оптимална е онази структура на капитала, при която
претеглената цена на капитала е минимална, а пазарната стой ност на
предприятието е максимална.
Цената на капитала се определя от неговата доходност, която пред-
приятието трябва да осигури на инвеститорите и се изразява в процент към
пазарната стойност на съответната част от капитала. В този смисъл цената
на капитала се проявяв а като алтернативен разход за инвестито рите,
предоставящи капитал на предприятието.
Обикновено цената на собствения капитал е равна на размера на
нерисковата доходност в икономиката на страната плюс добавка за риска,
характерен за конкретния отрасъл и кон кретното предприятие. Тя се
измерва като отношение на дивидента (дохода), който собствени -
ците очакват да получат от притежаваните акции, и пазарната им

стойност.
Цената на привлечения капитал се определя от процентното съотно -
шение между размера на лихват а и пазарната стойност на дълга. На практика
се приема, че цената на привлечения капитал е равна на лихвения
процент, при който е получен кредита. Като правило цената на привле -
чения капитал е по-ниска от цената на собствения поради по -ниския риск и
поради признаването на лихвите за разход на предприятието. Всъщност за
предприятието е по изгодно и лесно да осигури изплащането на лихви от
оперативната печалба (печалбата от дейността), отколкото изплаща нето на
дивидент с размера на лихвата от печалбата след облагането с данъци.
Трябва да се подчертае обаче, че структурата на капитала на предпри ятието
може да бъде изменяна в сравнително тесни граници, тъй като върху нея
оказват влияние редица фактори. По-важните от тях са:
• Целите на предприятието;
• Типичната структура на капитала в отрасъла, към който принадле
жи предприятието;
• Наличието на вътрешни източници за финансиране на капитала;
• Дивидентната политика на предприятието;
• Степента на концентрация на собствеността;
• Кредитните ограничения, в това число

* размерът на предприятието,
* нарастването и структурата на активите на предприятието,
* стабилността на приходите на предприятието;
• Цената на заемния капитал, определяна от размера на договоре
ната лихва за ползването му;
• Цената на собствения капитал, определя на от размера на отчис
ленията от печалбата за собствениците на капитала;
• Равнището на данъчното облагане;
• Очакванията за инфлация;
• Достъпност до заемен капитал и предлагане на заемен капитал;
• Състоянието на капиталовия пазар.
Ценни книжа на предприятието
Стандартното определение за ценни книжа е, че те са документи с
материализирано право, което може да се ползва без предявяване на
документ. В съвременния свят обаче съществуват и изключения от та зи
дефиниция, тъй като съществуват и безналични ценни книжа и ценни книжа на
приносител. Едновременно с това категорията включва както ка -питалови, така и
парични (търговски) ценни книжа.
Често, в съвременните условия, на предприятието му се налага да пол зва
разнообразни видове ценни книжа. Най -често за набиране на собствен и
привлечен капитал се използват акциите и облигациите.
Акциите са ценни книжа, които удостоверяват, че притежателят им е
собственик на част от капитала на акционерното дружество, пропор-
ционален на номиналната им стойност. Акциите могат да бъд ат обикновени и
привилегировани, поименни и на приносител, налични и безналични, от първа и
последващи емисии, без номинална стойност и др.
Обикновените акции дават право на глас в общото събрание на акци -
онерите, право на дивидент, размерът на който обач е не е гарантиран, и право
на ликвидационен дял след удовлетворяване на притежателите на облигации и
привилегировани акции. Привилегированите акции не дават право на глас в
общото събрание на акционерите, но осигуряват фик сиран или допълнителен
дивидент. Съотношението "обикновени -привилегировани акции" определя една
от характеристиките на емисията - при доминиране на обикновените акции
емисията е с "ниско съотношение", а при доминиране на привилегированите
акции емисията е с "високо съотношение".
При поименните акции акционерите се вписват в книгата на акционерите на
предприятието, като прехвърлянето им се извършва чрез джиро и съответно

вписване в книгата. Когато е наложена забрана за продажбата им от страна на
предприятието, те се наричат винкулирани. Акциите на приносител се
прехвърлят чрез пряко предаване на купувача, а собстве ността се доказва чрез
самото им представяне.
Наличните акции са отпечатани на купюри с номинална стойност, определена в
устава на предприятието, заедно с купони за получаване на дивиденти в
продължение на 20 години. До отпечатването им предприяти ето издава временни
удостоверения, които също са ценни книжа и могат да бъдат прехвърляни.
Собствеността при безналичните акции се удостоверява с депозитарна