Смисълът на страданията , авт. арх. Серафим

Смисълът на страданията
Архимандрит Серафим
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Сине мой, не презирай наказанието от Господа
и не отпадай духом, кога те изобличава.
Защото Господ наказва, когото обича;
бичува всеки син, когото приема".
Ако търпите наказание, Бог постъпва
с вас като със синове. Защото кой е
тоя син, когото баща му не наказва?..
Всяко наказание изпърво не се показва
да е за радост, а за скръб; но отпосле
на обучените чрез него то принася
мирен плод на праведност.
(Евр. 12:5-7, 11)
~~~~~~~~~~~~~~~~
Дойдете при Мене всички отрудени
и обременени, и Аз ще ви успокоя.
(Мат. 11:28)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Увод

Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат:
Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия,
неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта
на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е
безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове.
Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята.
Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към
пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че страданията не крият тогава в
себе си никакъв смисъл, който да ги омекоти, затова те двойно повече тежат.

Тук ще се постараем да разгледаме въпроса за страданията в светлината на
Божественото откровение.

За мъка или за радост сме създадени?

Преди всичко, за нас трябва да е ясно едно: Бог ни е създал не за скръб, а
за радост. Къде виждаме ние най-напред човека? В рая! Според свидетелството на св.
Библия, особено на Новия Завет, човекът е предназначен за рая, а не за ада. Това, че
мнозина гинат, не значи, че такива са били Божиите намерения за човека. Не! Бог е
любов (1Иоан.4:8). Той не иска смъртта на грешника (Иез. 33:11), а тъкмо обратното -

да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим.
2:4). Многознаменателно е следното обстоятелство: на Страшния съд Спасителят ще
каже на праведните: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете
царството, приготвено вам от създание мира. А на грешниците ще рече: Идете от
Мене, проклети в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:34,
41). Оттук ясно се вижда, че по Божия благ план раят е бил приготвен за човеците, а
адът - за демоните.


Адам

Ето и Адам Бог постави в рая. В това прекрасно място на радостите първия
човек е бил неизказано честит, защото е бил около Бога. Щастието е при Бога. Вън от
Него или далеч от Негоняма никаква истинска и трайна радост. В Царството Божие,
дето ще царува Сам Бог, няма да има никаква скръб. Бог ще отрие всяка сълза от очите
(Откр. 7:17). Адам дотогава беше честит в рая, докато вътрешно бе свързан с Бога чрез
благодатта. Но откъде се появиха скърбите? - От греха. Щом Адам съгреши, взе да се
мъчи, макар че още беше в рая. Грехът носи в себе си своето наказание. Дяволът
погубва приятелите си, които изпълняват неговата воля. Съвестта укорява оногова,
който върви против нея и нарушава Божиите заповеди. Преди Бог да изгони Адам от
рая, Адам сам вътрешно го напусна, като наруши Божия закон и изгуби благодатта. Той
започна да страда от момента, когато падна. И тъй не Бог е виновен за страданието на
Адама, а сам той. Бог го бе създал за радост, а той избра скръбта.


Християните

Но някои ще кажат: Щом Адам е съгрешил, защо и ние днес страдаме заради него?
- Защото сме негови деца и като такива трябва да споделим участта на нашия
първородител. Този отговор засяга само едната страна на въпроса - обективната. Но тук
има и друга една страна. Та е субективната. Тъкмо в нея се съдържа силата и утехата на
нашата вяра. Ние не страдаме по някаква независеща от нас необходимост. Всеки е
ковач на собствената си съдба. По силата на това обстоятелство ние не по фатална
необходимост сме длъжни да участваме във всички бедствия и страдания, на които
стана жертва Адам. Ние можем, ако искаме, да изберем друг път на живота, не пътя на
непослушанието и гордостта, които погубиха Адам, а пътя на послушанието и
смирението и да станем още тук на земята щастливи. Тава отчасти е било възможно
още във Вехтия Завет. И тогава е имало праведници, като например св. цар Давид,
които са намирали в копнежа си по Бога загубената радост на човешкия живот. Колко
повече е възможно това в Новия Завет, след идването на Иисуса Христа, Който за това
слезе на земята, за да обнови и възроди падналата в грях човешка природа, за да ни
възвърне благодатта и загубеното райско блаженство!
Словото Божие свидетелствува за Спасителя и Неговите чудни благодатни
дарове: На всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде
възможност да станат чеда Божии (Иоан.1:12). Да станеш Божие чадо, не е ли това
все едно да се върнеш в изгубения рай? Не е ли то дори нещо повече? Ето колко благ е
Бог към нас, чедата на Адам. Той ни дал възможност да избегнем бедствената участ на
нашия прародител, стига само да искаме. Адам беше надарен от Бога със свободна

воля, но злоупотреби със свободата си, наруши Божия закон и затова взе страда. И ние
имаме от Бога този велик дар - свободата.Ако прегърнем Божия закон, ако подчиним
своята грешна воля на Божията света воля, няма да страдаме като Адам, но още в тоя
живот ще предвкусим райските радости, а и в бъдещия век вечно ще блаженствуваме с
ония, които са угодили Богу. Доказателство за това са светиите. Те още на земята са
били като в рая, защото всякога са били в тайнствено общение с Бога, никога не са
отстъпвали от Неговия закон и чрез смирението си са стояли твърдо в блогодатта, която
ги е правела безкрайно честити. Един от най-лъчезарните светци, който е умрял малко
повече от един век - св. Серафим Саровски - е постигнал такава радост но земята, че тя
просто е преливала бреговете на душата му и е приласкавала всички, които са идвали с
вяра при него. Всеки срещнат Саровският светец е приветствувал с думите: "Що те
води при убогия Серафим, радост моя". Той е горял в такова блажено и радостно
настроение, че се е чувствувал всякога като на Великден. Ето защо нерядко, дори и
сред зима, той е казвал на случайно срещналите го: "Христос воскресе, радост
моя!" Освен това св. Серафим Саровски е живял в дивен мир и с животните. При него е
идвала огромна мечка от гората, за да яде сухари от дланите му. С него са другарували
горските птички. Не напомня ли това положението на Адам в рая? А колко по-чудно е
положението на праведниците горе на небето!


Радост в скръбта

И тъй, не по необходимост ние страдаме. Страданието по същество не е нищо
друго, освен отдалечаване от Бога. С Бога и в ада би било добре. Знае се, че преди
Иисуса Христа никой праведник не е имал достъп до рая. Следователно, умрелите с
вяра вехтозаветни праведници са били в ада, дето са очаквали избавлението си. Но
мъка до тях не се е докосвала, защото те са били с Бога. В книгата Премъдрост
Соломонова се казва: А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги
докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели... но те си пребъдват в мир
(3:1-3). Без Бога и в рая би било страшно. Ето тази е тайната причина на страданието -
богоотдалечеността и богооставеността. При Бога ли е човек, той е щаслив и казва като
Псалмопевеца: Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам
(Пс.72:25). Изворът на радостта е Бог, а изворът на страданията - дяволът. За това и
скърбите, които ни идват по Божия воля в тоя временен живот, крият в себе си радост и
водят към небесна слава, стига да ги понасяме с вяра и упование в Божия благ
промисъл. И обратното, временните греховни радости, с които дяволът ни мами, крият
в себе си отрова, и техния край е пълно разочарование. Който следва Бога, той и в
страданията е честит. Св. ап. Павел говори: Огорчават ни, а ние винаги сме радостни
(2 Кор.6:10). А който следва дявола, той и в земните си радости е злочест. Колко
нечестивци има, които на тоя свят уж благоденствуват. Но надникнете в сърцата им!
Ще видите в тях такова страдание, такава пустота! Вярно е, че и праведниците не
остават без страдания в живота. Сам Спасителя е предрекъл на своите апостоли: В
света скърби ще имате (Иоан. 16:33). И св. ап. Павел говори направо: Всички, които
искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (2 Тим. 3:12). Но
колко са различни тия скърби, гонения и страдания заради Христа и в Христа от
скърбите на нечестивите! Там скърбите водят към безнадежност и отчаяние, а тук - към
упование и радост. Скърбите на безверниците са бури, които всичко опустошават, а
сълзите на вярващите са тих, благодатен дъждец, който помага да пораснат и разцъфнат
в душата най-хубавите цветя на добродетелите. Ето кое е необикновеното в нашата

скъпа християнска вяра: тя внася и в страданията радост. Тя превръща и скърбите
в блаженство.
На тайната вечеря, малко преди Иисус Христос да напусне земния живот, Той
завеща на Своите любими ученици като някакъв най -скъп дар скърбите и
сълзите: Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът
ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени (Иоан. 16:20), им рече Той, и радостта ви
никой няма да отнеме (16:22). Ето такава вечна радост, която никой не може да отнеме,
дава само Христос. В Своята проповед Той провъзгласи за блажени ония, които тоя
грешен свят смяташе за най-окаяни. Блажени бедните духом, блажени плачещите,
блажени кротките, гладните и жадните за правда, изгонените заради правда и пр. На
всички тях Спасителят рече: Радвайте се и се веселете! Колко странно! Да се радваш,
когато си нещастен, беден, безпомощен, гонен, наскърбяван, презиран, мразен,
клеветен! Светът до Христа не знаеше да се радва на такива беди. Но ето, сега всичко
се обърна чрез силата на Богочовека. Сега и скръбта по Бога ражда радост. На ония,
които любят Бога,... всичко съдейства към добро (Рим. 8:28). За вярващите скръбта е
загубила своето отровно жило. Тиха надежда е изместила горчивата утайка на
страданията. Те не са вече непоносимо тежки, защото раждат сладки плодове. Радвайте
се и се веселете! Защото тия страдания са огнена пещ, в която златото става още по-
чисто. Тия страдания са оня чук в ръцете на скулптора, с който той прави изваянието си
още по-хубаво. Тия страдания са ония трънливи и стръмни пътеки, които водят към
слънчеви върхове и райски кръгозори. Радвайте се е се веселете! Защото Сам Иисус
Христос освети със Своя подвиг пътя на страданието! Радвайте се и се
веселете! Защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и
да страдате за Него (Филип. 1:29). Словото Божие страданието за Христа дар. То е <