Специфичен Т клетъчен имунен отговор

Специфичен Т клетъчен
имунен отговор

Да разпознава и елиминира собствени организмови
клетки, инфектирани с интрацелуларни патогени или
да отстранява собствени мутирали клетки.

Насочен е срещу:
-Вирусни инфекции
-Ракови клетки
-Инвазии с интрацелуларни паразити –лайшмания,
токсоплазма и др.
-Инфекции с интрацелуларни бактерии - туберкулоза и
др.
-Гъбични инфекции
Клетъчно-медииран имунен отговор
(КИО): основни функции

Антиген зависима диференциация на
T лимфоцити

 Генерират се през антиген-независимата
фаза на онтогенезата на Т клетките в тимуса
- Различават се по специфичността на техния
ТКР
- Заселват и се активират в регионалните
лимфни възли
Те са CD4+ T лимфоцити и разпознават MHCII
Наивните Тh се обозначават и като Тh0

Т хелперни лимфоцити

Наивните CD4+ Т
клетки се активират
след получаването на
два сигнала от АРС:
1) специфичен сигнал
- взаимодействие MHC
клас II представен
пептид със ТКР
2) допълнителен
сигнал – от
костимулаторни
молекули –
взаимодействие
В7:СD28
Активиране на Th лимфоцити–
имунен синапс (формира се в лимфните
възли)
1 2

MHC II -
антиген
В 7
Т
клетъчен
рецептор
CD 28
APC
CD4+ Th
клетка

Активирането на Тh е резултат от
едновременното действие на двата сигнала R-L

имунен синапс
T cell activation triggered by peptide/MHC recognition on an Antigen Presenting Cell (APC). Scanning
electron microscopy images illustrating the dramatic morphological changes following antigen
recognition. (From J. Immunol. 2001, 166:5540-49).
0 min 5 minutes 20 minutes
имунният синапс е важен за:
1.Специфичността на T cell-APC комуникацията
2.Ефективен T cell сигнал

Взаимодействието Тклетка - АПК е особено важно за
активацията на Тh лимфоцити, защото води до
повишаването на експресията на костимулаторни молекули
от АПК и оттук до повишаване на антигенната презентация и
активацията на Т клетките.
конститутивна индуцирана
Експресия на взаимодействащите мембранни молекули
Т клетка
Дендритна
клетка

Трети сигнал
–цитокинов
отговорен за
пролиферация
и
диференциация
на Th

Пролиферация на активираните Th
Осигурявя се от
цитокини: основно
IL-2.
Свързването на IL-2
към неговия
рецептор индуцира
прехода G1 - S на
митотичния цикъл.
IL-2
IL-2 R
пролиферация
Авто- и паракринна
стимулация с IL-2
IL-2

Наивните Th лимфоцити се
диференцират до различни
субпопулации ефекторни
клетки. Всяка от тях има
различни функции в
регулацията на ИО
Диференциацията се
ръководи от цитокини и
транскрипционни фактори
По време на ПИО част от
активираните Тh клетки се
диференцират до Тh на
имунната памет.
Диференциация до ефекторни Тh
1986 – Th1 vs Th2 model of T
helper cell function (Tim
Mosmann, Coffman et al.)

Диференциация към Тh1 – развитие на КИО

Под влияние на IL-12 секретиран от АПК и в
присъствието на IFN-. IL-2 и IFN- са
цитокини на Тh1 имунен отговор
Интрацелуларен
патоген
Неспецифичен имунитет
Специфичен имунитет
Антиген
Макрофаг/дендритна
клетка
IFN-
IL-12
IFN-

Nature-2011; Figure 1: Role of T-bet in the differentiation of helper T cells.(T-bet
in disease; V. Lazarevic & L H Glimcher)
When naive CD4 T cells (TH0) are activated in the presence of IFN-gamma and
IL-12, they differentiate into the TH1 subset. The differentiation of TH1 cells is
critically dependent on the transcription factor T-bet.

Диференциация към Тh2 –развитие на ХИО
Екстрацелуларен
патоген
Неспецифичен
имунитет
Специфичен
имунитет
Макрофаг/дендритна
клетка/В клетка
IL-4
IL-4,
13
Под влияние на IL-4 секретиран от АПК и
други имунни клетки. IL-4 и IL-13 са белег
на Тh2 имунен отговор.
TLR
Антиген

Диференциация към Тh17 – медиира
възпалението
Под влияние на TGF-β и IL-6 и в
присъствието на IL-23 секретирани от АПК .
IL-17 e белег на Тh17 имунен отговор.
IL-17
IL-23 TGF-β, IL-6
Th1
Th2
Наивен
Th

Основна прицелна популация –
неутрофили, макрофаги, тъканни
клетки
Основен ефект – тъканно
възпаление
Биологични функции – защита срещу
бактерии в ГИТ
Ефекти на Тh17
Патология
 Хронично
възпаление
 Рак
 Неатопична астма
 Автоимунни
заболявания
- Мултиплена склероза
- Ревматоиден артрит
- Болестта на Крон
- Псориазис

Тh1 субпопулацията опосредства
развитието на клетъчен имунен
отговор, чрез секрецията на IFN-
:
- повишава фагоцитиращата
активност
- индуцира продукцията на
антитела от субкласове на IgG за
които макрофагите и NK
клетките имат Fc рецептори -
АЗКЦ
- повишава експресията на MHC II,
антигенната презентация и
активация на Тh клонове, силата
на ИО
Секретира IL-2 основен растежен
фактор за цитотоксичните Тк –
увеличаване броя на активираните
Тк
Регулация на ИО чрез Тh1
 Патология – алергични
реакции от IV тип
(реакции на забавена
свръхчувствителност)

Тh2 субпопулацията
опосредства развитието на
хуморален имунен отговор,
чрез секрецията на IL-4, IL-5,
IL-13
- Повишава В клетъчната
пролиферация и
диференциация
- Повишава
антитялопродукцията на
субклас IgЕ и IgG4
Регулация на ИО чрез Тh2
 Патология –
алергични реакции
от I тип (IgЕ атопия)

IL-12 и IFN- супресират развитието на тип Th2 ИО
IL-4 подтиска развитието на тип Th1 ИО
Взаимоотношения между Th1 и Th2

Естествени
Индуцируеми – от
Th0 в присъствието
на TGF-β и IL-10
Основни функции –
регулация на ИО
Супресират ИО
чрез секрецията на
IL-10,TGF-β и други
механизми

Т регулаторни клетки

Наивните Тк се генерират през
антиген-независимата фаза на
на Т-лим.онтогенеза. Тe се
активират в процеса на
клетъчeн контакт с
професионалните антиген-
представящи клетки –
дендритни клетки и макрофаги.

имунологичен синапс- пряк
физически контакт между АПК и
Т лимфоцита посредством
мембранно асоциирани
молекули .

Зони на активация – регионални
лимфни възли.
Активиране на Тк – реализиране на КИО

 Активационен,
специфичен сигнал -
взаимодействие MHC
клас I представен
антиген : ТКР
Сигнал от
костимулаторни
молекули -
взаимодействие
В7 : CD28
предотвратяващ
анергия


Двата главни рецепторни сигнала от
АПК са:
B 7
T клетъчен
рецептор
CD 28
APC
CD8+ Tc клетка
MHC I-антиген

В имунологичния синапс
присъстват и множество
други взаимодействия между
мембранни молекули на
двете клетки, които
подпомагат плътния контакт
между тях

Пролиферация и диференциация
За деленето на активираните
Тк е необходим трети сигнал,
интерлевкин-2 (IL-2).
Клонална експанзия -
представлява усилено
митотично делене на
активираната Т-клетка. В
резултат се увеличава броя
на антиген-специфичните Т-
лимфоцити.
IL-2 се продуцира от активирани Th1 клетки. Само
под влиянието на IL-2 активираните Тк
пролиферират и се диференцират до ефекторни
цитотоксични Т лимфоцити (Тс).

Ефекторна фаза на Т цитотоксичния ИО
Ефекторните Тк напускат
лимфните възли и
циркулират в организма.
Убиват всяка соматична
клетка по чиято мембрана
техният ТКР разпознае
конкретния комплекс MHC
клас I : представен антиген
който е предизвикал
тяхната активация.
Към местото на инфекция
се привличат от хемокини,
продуцирани от имунни клетки
убиват
Ефекторни
цитотоксична Т
клетки
Вирусно инфектирани
соматични клетки