Сравнение на почвите, растит. и живот. свят на С.Америка и Европа

Почви
Разнообразните литоложки , геоморфоложки и климатични особености , както и растителността на двата континента са причина за голямото почвено богатство и разнообразие.
В арктичния пояс върху ниските крайбрежия и планинските подножия са разпространени скелетните почви.Това се дължи на високата влажност , слабото изпарение и продължителния зимен период.
В субарктичния пояс са разпространени тундровите блатни почви.
Тундровите почви в Европа покриват високите части на Скандинавските планини , о. Исландия , п-в Кола и Канин.В Северна Америка тези почви заемат пространствата между Аляска и полуостров Лабрадор.На юг достигат до Голямото мече езеро и крайбрежието на Хъдсъновия залив.
От почвите на умерения пояс в Европа широко разпространени са подзолните почви (Северна и Източна Европа , Британските острови) , блатни и полублатни почви (Финландия) , кафяви горски почви (на юг със засилване на умереноконтиненталния климат, в широколистните гори) , ливадни почви (в речните долини) , черноземите почви (в южните части на умерения пояс при наличието на льос и степна растителност – Долнодунавската и Среднодунавската низина) , кестенявите и сивите почви (при сух период и континентален климат) , смолниците (в котловините на Балканския полуостров и в източната част на Тракийската низина).
В субтропичния пояс на Европа преобладават червеноземните почви, канелените почви , жълтоземните почви (в по-влажните области) , червенопръстицата (във варовиковите области , наричат се още тера роса).Областите по билото на планините са заети от планинско-ливадни,торфенисти и скелетни почви.
В Северна Америка , около река Мисисипи и нейните притоци широка ивица се заема от алувиално-ливадните почви.Върху льосовата покривка са разпространени черноземите почви.С увеличаване на валежите те преминават в оподзолени и силно излужени почвени типове.Подножието на Скалистите планини и Големите равнини са заети от кафяви горски почви , които на юг преминават в червеноземни.
Най-високите части на Кордилерите са заети от скелетни и планинско-ливадни почви.
В големия басейн поради пустинния климат и силното изпарение са разпространени сивоземите и осолените почви.По западния бряг се срещат канелените почви , тера роса , а по речните долини – алувиално-ливадните почви.
В пустините Моухаве и Хийла са разпространени скелетните пустинни почви.
Растителност
В състава на съвременната растителност на Европа са запазени видове от предишни геоложки епохи , така наречените реликтни растения.Те са разпространени в южните части на континента , които не са били обхванати от плейстоценските заледявания.В Европа се срещат и европейски ендемити – видове , срещащи се само в континента.
Континентът попада в Холарктичната фитогеографска област.
Растителността на Северна Америка спада към Холарктичната и Неотропичната флористична област.Втората се поделя на две подобласти – Мексиканска ксерофитна – на север , и Карибска горска – на юг.
Поясът на тундровата растителност е разположен по северните крайбрежия на континентите. Представена е от лишеи , мъхове , многогодишни треви.
Преходният лесотундров пояс е разположен на юг от тундровия. Представен е от типична тундорва тревиста формация и редки нискорасли гори. В нея се срещат още черен и бял смърч , лиственица и др.
На юг от лесотундрата и в двата континента е разположен поясът на иглолистните гори , известен в Северна Америка като Северноамериканска тайга , а в Европа – като Европейска тайга.В Европа е представена от от европейски смърч , обикновен бор , бяла ела и др. (обхваща Скандинавския полуостров , Финландско-Карелската област , Урал и др.) , а в Северна Америка – от бял и черен бор , балсамова ела , смърч и др.(простира се от Тихия до Атлантическия океан).
На юг постепенно иглолистните гори преминават в смесени.В Европа те обхващат средните части на Източноевропейската равнина , южните части на Скандинавския полуостров и др.Разпространени са липата , кленът , ясенът и др.
По на юг и в двата континента е разположен поясът на широколистните гори.В Европа той е съставен от дъбови и букови гори.Широко разпространение имат в Атлантическа Европа и по-високите части в областта на Средиземноморието.В Северна Америка от Прериите до атлантическото крайбрежие пространствата са покрити с широколистни гори , представени от дъб , бук , орех и др.
Степната растителност е най-разпространена в южните части на Европа - Източноевропейската равнина , Среднодунавската и Долнодунавската низина и др.Представена е от коило , власатка и др. Вътрешността на Северна Америка е заета от обширна степна област (прерии) , в която преобладава тревистата растителност – бизонова трева , трева грама и др.
На север , на прехода на степта със смесените гори, се образува лесостепен пояс с характерни крайречни гори сред обширни тревисти площи.
В обсега на Големия басейн (Северна Америка) широко разпространена е полупустинната растителност.В Европа тя липсва.
Средиземноморската растителна област е типична само за Европа.В нея се срещат много реликтни и ендемични видове.Главни видове са пинията , корковият дъб , кипарисът , маслината и др.От храстовите формации разпространени са тамянът , хвойната и др. Средиземноморието е родина на някои широко разпространени растителни видове , като овес , леща , лен , лоза и др.
В Източна Тракия и в Странджа е разпространена понтийската растителност , представена от зелениката , лавровишнята и др.
Калифорнийското крайбрежие и Голямата Калифорнийска долина са покрити с вечнозелена и твърдолистна храстова субтропична растителност.
По тихоокеанския бряг е разпространена саваната , а покрай реките – галерийните гори.
Животински свят
Животинският свят на Европа принадлежи към Палеарктичната зоогеографска област , която включва Европейско-Сибирската , Средиземноморската и Централноазиатската подобласти.
Фауната на Северна Америка има предимно холарктичен характер.Континентът се отделя в самостоятелна неарктична зоогеографска област.В южните райони се срещат и животински видове от неотропичната зоогеографска област.
Европа :
Арктичната зоогеографска подобласт обхваща най-северните части на континента.Характерни представители са северният елен , белият заек , бялата мечка и др.Крайбрежието се обитава от тюлени и моржове.От птиците се срещат яребици , диви патици , диви гъски и др.
Европейско-Сибирската зоогеографска подобласт обхваща иглолистните ,смесените и широколистните гори.В обширните иглолистни и смесени гори се срещат катерица , заек , лос и др. , а от птиците – глухар , кълвач , орел и др.В широколистните гори представители са благородният елен , сърната , дивата котка и др.От птиците – дропла , орел , кукумявка и др.
Към средиземноморската зоогеографска подобласт спадат кошутата , муфлонът (планински овен) , прилепи , хамелеони , планинската яребица , гълъбът , змията , костенурката и др.
В Централноазиатската зоогеографска подобласт се срещат различни видове гризачи , чакалът , фазанът и др.
Характерни представители за планинските области са сърната , мечката , рисът , вълкът и др. , а от птиците – сокол , ястреб , орел и др.
Северна Америка :
Крайбрежието на Северния ледовит океан е обитаван от голям брой арктични видове – северният елен , бялата мечка , полярната лисица и др.В прибрежните води са разпространени тюленът моржът и др.Скалистите брегове се обитават от различни морски птици – канадската гъска и др.
В обширната област на иглолистните гори се срещат северният елент , американският лос , бобърът , зайците и др.
В Апалачите характерни представители са гигантската костенурка , опосумуът и различни видове птици.
В областта на Прериите , Големите равнини и в полупустинните области на Кордилерите се срещат бизони , антилопа , змии и др.В планинската област на Кордилерите се срещат рисът , сивата мечка гризли , миризливецът и др.
Към неотропичната зоогеографска област попадат южните части на Мексико и Средна Америка.Разпространени са пумата , мравоядът , папагалите и др.