Сравнителна характеристика на климата и водите на С.Америка и Европа

Климат
И двата континента претърпяват промени по отношение на климата от неогена насам.Причините за това са планетарни и изменението на хоризонталното и вертикалното разчленение.
По отношение на географското си положение и двата континента граничат със Северния полюс.Това определя количеството получена топлинна енергия.Количеството топлина е почти два пъти по-голямо в южните части на континентите , отколкото в северните.По-голямата част от териториите на континентите попадат в умерения и субтропичния климатичен пояс.
Европа е разположена по-близо до Северния полюс , отколкото до Екватора , а Северна Америка е разположена от Северния ледовит океан почти до Екватора.
Релефът е друг основен фактор за формиране на климата.Северните части и на двата континента са с преобладаващ низинен и низинно-равнинен релеф.Огромните пространства на Източноевропейската равнина в Европа и Канадската равнина в Северна Америка позволяват нахлуването на арктични въздушни маси от север.
Планинските вериги със своето разположение и надморска оказват влияние върху развитието на атмосферните процеси и на двата континента.Високите планини в Европа са съсредоточени в южните части на континента – Кавказ , Алпите , Карпатите и др. Те служат като преграда за нахлуващите средиземноморски въздушни маси от юг и арктичните въздушни маси от север.Скандинавските планини , Урал и други спират нахлуването на въздушни маси от запад.
Широката отвореност на релефа на Северна Америка на север , изток и на юг , дълбокото врязване на Хъдсъновия и Мексиканския залив и меридионалното разположение на Кордилерите и Апалачите позволяват лесното проникване на арктични въздушни маси - през зимата , и тропични въздушни маси – през лятото.
Липсата на меридионално разположение на планински вериги по западния бряг , както и преобладаващият в Европа западно-източен въздушен пренос , силно разчленената брегова линия , позволяват проникването на влажен океански въздух дълбоко във вътрешността на континента.При движението си на изток атлантическият въздух , който е топъл през зимата и хладен през лятото , се трансформира в континентален.Той отдава значителна част от своята влага , като през зимата допълнително се охлажда , а през лятото се нагрява от подстилащата повърхнина.
Високата планинска верига на Кордилерите на запад ограничава тихоокеанското климатично влияние.Цялата област на изток от планинската преграда попада във валежна сянка.От друга страна Кордилерите предпазват тихоокеанското крайбрежие от неблагоприятното влияние на студените континентални въздушни маси от изток.
Валежите в Европа намаляват от запад на изток.Максималните валежни количества са измерени в станция Църквице – 5317 мм. годишно , а минималните – ст.Астрахан (160 мм. годишно).
Максимумът на валежите в Северна Америка са отчетени в станция Сан Хуан дел Норте (Никарагуа) – 6588 мм. годишно.
Климатът на Европа до голяма степен се формира и от характера на преминаващите въздушни маси над континента.С най-голямо значение са морският въздух на умерените ширини (хладен през лятото , топъл през зимата ) , континенталният въздух на умерените ширини (горещ през лятото и студен през зимата) , морският субтропичен въздух (преобладава в областта на Средиземноморието , топъл през зимата) , континенталният субтропичен въздух (горещ въздух, който преобладава през лятото над Южна и Югозападна Европа).През студеното полугодие нахлува арктичен въздух откъм север (континентален и морски).
С най-важно значение за климата на Северна Америка са тропичните , умерените и акртичните въздушни маси.
Голямо значение за климата на Европа имат така наречените „постоянно активни центрове“ – Исландският минимум и Азорският максимум.Освен тях влияние оказват и сезонните центрове – Арктичният и Сибирският максимум.
Важни климатични фактори за Северна Америка са Тихоокеанският или Алеутският баричен минимум и североизточните пасати в тропичния пояс на континента.
Важен климатообразуващ фактор са още океаните , моретата и теченията , които се формират в тях.И двата континента са под влияние на топли океански течения.
Във връзка с оформянето на исландския баричен минимум и с циклоналното действие в Европа се проявява огромното влияние, над по-голямата част от континента , на топлото течение Гълфстрийм и неговото продължение – Северноатлантическото , край бреговете на континента.
По западното крайбрежие на Севрна Америка влияние оказват топлото течение Куро Шио на север в Аляска и Канада и студеното Калифорнийско течение по на юг.По източното крайбрежие в Атлантическия океан се проявяват на север студеното Лабрадорско течение и топлите Гълфстрийм и Антилското течение на юг.Студеното Лабрадорско течение влияе силно изстудяващо на атлантическтоо крайбрежие и е причина за образуването на много гъсти мъгли и голяма облачност.Калифорнийсткото течение влияе охлаждащо върху преминаващите въздушни маси по тихоокеанското крайбрежие.Вследствие на това се повишава тяхното кондензационно ниво , когато стигнат по-топлата суша и дъждове не падат.
В арктичните острови и в северните части на Европа температурите са отрицателни (-12 до 18 градуса) , а в южните части – положителни (от 8 до 11 градуса).Най-високите юлски температури са отчетени в Прикаспийската низина и на Пиренейския полуостров – 22-26 градуса , а най-ниските – в северните острови (5 градуса).
Температурите в Северна Америка се повишават от север на юг.Освен това температурите по източното крайбрежие са по-високи в сравнение със западното.
Най-високата температура , която е измерена на континента е 56,5 градуса на сянка (Долината на смърта) , а най-ниската – около -70 градуса на о.Гренландия.
Характерни местни ветрове за Европа са мистралът (проявява се по меридионалната долина на река Рона от ледниците във високия регион на Алпите на юг към топлото Средиземно море) , бора (заражда се по далматинския и кавказкия бряг) , сироко (характерен за Южна Европа – вятър с тропичен произход), фьон (топъл и сух вятър , който се проявява по северните склонове на планините).
За Северна Америка - преобладаващите ветрове в континента са от запад , но духат и пасатни ветрове от североизток.
Континентът Северна Америка се поделя на шест климатични пояса – арктичен , субарктичен , умерен , субтропичен, тропичен и субекваториален , а Европа – на четири климатични пояса - арктичен , субарктичен , умерен и субтропичен.
Води
Реки- Европа
В Атлантическия океан се вливат пълноводните реки Сена , Гарона , Темза и др.Пълноводието им е през зимата.
В Балтийско море вливат водите си Одра , Висла ,Нева (най-малката плавателна река в света – 74 км.) и др.Тяхното пълноводие е през пролетта , а маловодието – през лятото и есента.
В Северно море се вливат реките Елба , Рейн и др. Рейн е една от най-дългите реки в Европа.тя има снежно-ледниково подхранване в горното течение и е пълноводна през цялата година.
Реките от южноевропейските полуострови и острови като Рона , Тибър , Струма и др. ,се оттичат към Средиземно море.Те имат зимно пълноводие.
В Черно море се вливат реките Дунав , Днестър , Днепър и др.
В Северния ледовит океан се оттичат реки от Източноевропейската равнина (Онега , Мезен и др.) и от Скандинавския полуостров (Тулома и др.).Реките от Източноевропейската равнина се подхранват със снежни води и имат продължително пълноводие.
Най-дългата река в Европа е Волга.Тя извира от Валдайските възвишения.Дължината и е 3531 км.Тя има най-голям водосборен басейн на континента – 1 380 000 км2. Пълноводието е през пролетта , а маловодието – през лятото , есента и зимата.Влива се в Каспийско море.
Реки- Северна Америка
Най-дългата , най-пълноводната и с най-голям водосборен басейн е реката Мисисипи. Водосборната и площ е 3 248 000 км2. Заедно с най-големия си десен приток – р.Мисури , тя достига дължина 6148 км.Реката води началото си от Скалистите планини , преминава през Големите и Централните равнини и се влива в Мексиканския залив.Тя има важно стопанско значение , като водите и се използват за корабоплаване , водоснабдяване , туризъм и др.
Директно в Атлантическия океан се вливат няколко сравнително къси , но пълноводни реки , които извират от Апалачите.Това са Хъдсън , Потоумък , Сейнт Лорънс и др.
Към Северния ледовит океан се отводноява ¼ от континента.Най-дългата река , която се влива е р.Маккензи (4240 км.).Тя извира от северните части на Скалистите планини.Друга по-значителна река е Съскачиуан , която извира от Скалистите планини и се влива в езерото Уинипег.От него изтича река Нелсън , която се влива в Хъдсъновия залив.
Към Тихия океан се отводнява малка част от континента.Най-дълга и пълноводна река е р.Юкон , която се влива в Берингово море.Други по-големи реки , са Фрейзър , Колумбия и Колорадо , които водят началото си от Скалистите планини.В средното си течение река Колорадо , врязвайки се в скалите , образува величествен каньон , известен като Големият каньон.
Езера - Европа
Най-голямата езерна система на Земята и най-големият резервоар на прясна вода са Големите американски езера , които включват езерата Горно , Ери , Онтарио , Мичигън и др.Горното езеро е най-сладководното езеро на планетата.Между езерата Ери и Онтарио е образувано голямо стъпало, на което река Ниагара е образувала прочутия Ниагарски водопад.
Езера – Северна Америка
Голяма част от тях са разположени на север и в планинските райони.Най-значителни са Ладожкото , Онежкото , Чудското и др.С тектонски и реликтен произход са езерата Балатон , Шкодренското , Охридското и др.Във варовиковите области се срещат карстови езера – Поповото езеро.Вулканските езера заемат кратерите на изгнаснали вулкани – Болсена и Албано.Друг вид езера са крайбрежните лимани и лагуни.Те се срещат по ниските крайбрежия на Европа – Сиваш , ПОморийска лагуна , лиманите на реките Камчия , Ропотамо и др.Крайречни езера – Сребърна.
Повечето от езерата са отточни , свързани със Световния океан.Малък брой , като Каспийско море например , са безотточни.Каспийско море е най-голямото солено езеро на земното кълбо.Площта му е 371 000 кв.км.
Други езера на континента са Голямо Мече езеро , Уинипег , Атабаска и др.
Във вътрешноконтиненталната област на Големия басейн се намира плиткото Голямо солено езеро.В Средна Америка са разположени няколко тектонски езера – Никарагуа , Манагуа и др.