Статии

Статии по Римско частно право

Рени Георгиева Антонова
Юридически факултет, УНСС, поток 611 група 6059 фак. номер 16160047

Организираната престъпност в Древен Рим- De iure publicо, Малина Новкиришка

Резюме
Терминът „организирана престъпност” се възприема като синоним на извършване на определени престъпления от организирани криминални общности с цел господство върху дадени територии. Най-често организираните общности използват стихийните въстания на роби за осъществяване на своите намерения такъв пример е въстанието в Италия, с което оптиматите и популарите искали да направят държавен преврат.
Първото появило се престъпление в Древен Рим е perduellio –предателството още по времето на Рем и Ромул.
По-късно се появява Crimen majestatis immunitae престъпления, свързани с уронването авторитета на държавата. Към crimen majestatis се отнасят и престъпленията свързани с изповядването на различна религия далеч от официално приетата. С появата на юдаизма се появава и изплащането на еврейския данък както и накзанията за тези, кито изповядват религията.
Друга специфична форма на организираната престъпност е пиратството.Не е възможно да се определи точната дата на неговия произход приема се, че с усъвършенстването на корабоплаването и появата на търговски кораби, жителите на крайбрежните земи се изкушили по лек начин средства за своя живот. Постепенно римските императори организират специална морска охрана за защита на големите морски пътища, която се финансира от крайбрежните държави и самата армия. Самата корупция действа като тестер за новите правни режими. В сртремежът да се заобиколи или наруши законът се проявяват неговите непълнотии и противоречия, т.е постига се обратна информация за правоприлагането.

Система на престъпленията според collation legume mosaicarum et romanorum- De iure publico-Малина Новкиришка

Резюме

Това съчинение е съставено според господстващо становище в края на IV и началото на V век.
То е своеобразна кодификация на библейското и римското наказателно право. Всъщност съчинението представлява сборник, в който паралелно са разгледани на първо място предписанията на обичайното право на Юдея като „Мойсееви закон” и съответстващи на някои от Десетте Божии заповеди.
В сборника напълно отсъстват престъпления против политческата система.
В първа глава са разгледани най-важните принципи при определяне на престъпление и съответното му наказание.
Същестен момент в сборника е, че всяко престъплние се наказва независимо от статуса на лицата, тъй като се респектира животът .Улпиниан в своя lex Cormnelia казва ,че всеки, който е извършил престъпление независимо дали е чужденец, роб или римски гражданин трябва да получи съответното наказание.
Освен това с представени и наказанията, които са предвидени в зависимост колко тежко е извършеното деяние. Наред със смъртнотто наказание е и разпъването на кръст както и хвърляне на зверовете на арената или осъждане на работа в рудниците. В четвърта глава се разглеждат престъпленията, които разрушават брака и морала- прелюбодеянието и кръвосмешателството. Юдейските закони са сурови и предвиждат смъртни наказания за прелюбоделците.
В глава шеста се санкционират лъжесвидетелствата. Те се наказват с изгнание или заточение на остров.
В глава единадесета се разглеждат престъпления типични за тогавашното време, а именно отвличането на добитък. Според Мойсеевия закон на ощетения собственик на откраднатото животно се дължи обезщетение в по-голям размер. Например, ако някой е откраднал или убил едно теле, той дължи на собственика четири други телета.
Collatio е едно съчинение със светски характер, което има колкото практическа, толкова и научна стойност.

Общество, изкуство и право по времето на Октавиан Август: жената през призмата на римския комикс- списание ius romanum бр.1/2015
Резюме
В почти всички култури, и най-вече в Рим, изоображението е от основно значение за изразяване на опасения и желания. Скулптури, мозайки и картини ни разкриват културата и обществото по онова време. Векове по-късно е ясно, че изоображението продължава да е метод за синтезиране и представяне на идеи.
В Рим боговете се показват в момента, когато трябва да раздадат даровете си на простосмъртните.
В действителност римския комикс ни показва едно общество, което се стреми да си достави наслада за сетивата и да провокира емоции включително и плътски желания. В тази статия е преставен многоликия образ на жената в Древен Рим. Жените са показани като варварки, като амазонки или като воини. Те са смятани за необразовани, всяващи ужас и хаос и манипулирани от мъжете в племето. Римският комикс разкрива тематта за жената лидер, която сопоред много автори би довела до унищожение, но жената лидер се е срещала само при варварите или при амазонките.
В Древния Рим според преобладаващото мнение жените са били подчинени на мъжете заради тяхната телесна подчиненост по природа. Дори се казва, че те притежавали ограничен разум и непостоянен характер. Както се вижда , тези предположения образували основополагащите принципи на римската правна теория. Всъщност римските жени в семейноправен аспект са стояли под две власти. Първата власт е ''patria potestas" - властта на pater familias ( бащата ), на когото са се подчинявали както мъжете, така и жените в дадено семейство. Обаче мъжете след навършване на пълнолетие получавали свобода. За жените в сравнение с това се казвало, че настойничеството преминава върху следващия мъжки роднина, респективно върху определения от бащата настойник. Втората власт е т.н. ''manus potestas'' - тази власт изхожда от съпруга. Бракът манус означавал за жената подчиняване на авторитета на мъжа. Нейният статут е описан от учения Гай тя преминава във семейството на мъжа и приема положението на дъщеря. ". Гръцкото влияние се наблюдава и в римската живопис, като достигналите днешно време модели са предимно фрески, използвани за украсяване на стени и тавани във вилите на римския елит. Археолози намират образци на римската живопис в Помпей, на база на които учените обособяват четири периода в развитието на това изкуство. През първия период (2в. пр. н.е. – средата на 1в. пр. н.е.) широко използвани имитации на мрамор и зидария, включително и изображения на митологични персонажи. Вторият стил, наложил се през 1в. пр. н.е., прокарал идеята за реалистично изобразяване на триизмерни архитектурни елементи и пейзажи. Третият стил, възникнал при управлението на Август (27 г. пр. н.е. – 14 г. от н.е.), отрекъл установения реализъм в услуга на скромните украшения. Последният стил, наложил се през 1в., прокарал като тенденция представянето на сцени от митологията, запазвайки архитектурните елементи и абстрактни образци.От самото си възникване, римската литература била силно повлияна от гръцките автори. Някои от старите запазени творби са епически поеми, разказващи ранната военна история на Рим. С възхода на

Locatio-conductio operaris и съвременните договори за наем на работа--„Theo noster” Малина Новкиришка

Резюме
Договорите за наем на работа и техните разновидности днес са част от ежедневието на всеки човек. Трудовите договори, договорите за изработка, договорите за предоставяне на услуги и договорите за строителство са едни от най-масовите съглашения, в резултат на които едно лице полага определен труд или цели постигането на определен резултат срещу,което получава определено възнаграждение.
Понятието location-conductio произтича от консенсуален договор, които в римското право включва три съглашения:locatio-conductio rei –наем на вещи, location-conductio operarum- наем на услуги, location-conductio operis-наем на работа.
Договорът за изработка е бил познат още на римското право като location-conductio operis и представлявал договор, по силата на коитоедната страна –изпълнителя (conductor) приема задължението да изпълни в полза на другата страна възложителят (locatur) определена работа.
Locatio-conductio operarum е първоизточникът на днешния трудов договор. Работата в Рим не е намерила такова приложение сред свободните граждани.
Затова В Рим се правело разграничение между физическата работа, която се изпълнявала от робите и интелектуалната, която се изпълнявала от хора от висшето общество.
В малко случаи работата, която се извълшвала от изпълнителя е извършвана под надзора на възложителя.
Прекратяването на договорите е в зависимост от постигнатия резултат или с изтичането на срока, за които страните са постигнали съгласие.
Специфично основание за прекратяване на договора е и неспособността на изпълнителя да извърши възложената му задача.
При погиване на веща изпълнителят носи отговорността за нейното въстановяване, но ако дефвектът при изработването на стоката е в материала донесен от възложителя той същия носи отговорност за щетите.
В последната хипотеза попада и непреодолимата сила vis maior, ако вещ погине при земетресение или пожар изпълнителят не носи отговорност.

Аргументирането като елемент на общата теория на правото- -„Theo noster” Малина Новкиришка

Резюме
Аргументирането свързва твърденията в доводи. Аргументацията е опит да се докаже или обоснове една теза. Тя изисква прилагане на логически знания и умения при обосноваването и оценката на своя или чужда теза. Затова тезата е съществена черта на самостоятелното логическо мислене, свързана е с процесите на взимане на решение по едни или други практически проблеми, участието в дискусии, задаването на въпроси, оформянето на убежденията и ценностната система на всеки човек.Убеждаващата сила на аргументирането е в зависимост от връзката между аргумента и умозаключението, с което завършва процесът пореализиране на силогизма.При аргументирането съществуват и некоректни аргументи;аргумент към аудиторията, когато се позоваваш не на доводи, а на собствени чувства;аргумент към личността, когато се появяват мнимите недостатъци в аргументирането; аргумент към силата, когато има насрещно насилие; аргумент към състраданието,когато се опитваш да възбудиш у другата страна съжаление; аргумент към човека, когато използваш чуждия аргумент като свой. По времето на римската Република се акцентира на видната роля на ораторите в процеса. Адвокатите са техните безценни помощници, които в пряк смисъл носят свитъците със закони, издирват свидетели и осигуряват явяването им, събират доказателствен материал, агитират вещи лица и поддръжници в тълпата и пр. Те се грижат и за популярността на оратора, както и за манипулирането на общественото мнение преди и по време на процеса в полза на защитаваната кауза, те проучват и направляват всички онези невидими нишки за разрешаването на съдебния спор, които само привидно са съсредоточени в ръцете на съдията.

Понятието „добри нрави” и въпросът за индефицирането на защитавания от правото морал-„Theo noster” Малина Новкиришка
Резюме

Под наименованието „добри нрави” се разбира границата межу доброто и злото, положителната и отрицателната страна в правото.
Употребата на добрите нрави терминологично се съсредоточава в случаите, в които трябва да се посочат моралните граници на поведението, чието преминаване правото санкционира. "Добрите нрави" са ограничения Те слагат рамки на свободата, с която субектите на правото разполагат. Така се нареждат до изричните законови забрани. Но именно до тях, а не върху или вместо тях.Когато законодателят прибегне до тази формулировка, той вече е свършил огромна друга работа. Очертал е ясно границите на безспорното. Освен това "добрите нрави" са и основания, с чиято помощ сделки или административни актове стават нищожни, засегнати лица могат да търсят компенсация, доброволни действия все пак се третират и наказват като закононарушения. Колкото и да са неясни като условие, "добрите нрави" - тъкмо защото са елемент на правото - са прецизни в последиците. Моралът бива пет типа:общочовешки, официален ("добрите нрави"), господстващ, колективен и субективен. "Общочовешкият морал" е съвкупност от общоприети в световен мащаб нравствени възгледи и ценности, морални норми. "Оф