ВЕЩНО ПРАВО

Съдържание

ВЕЩНО ПРАВО
Способи за придобиване на право на собственост

I. ВЕЩНО ПРАВО

Способи за придобиване на право на собственост и други вещни права
Теодора Гроздева

Обща характеристика
Характеристика на вещните права:
а) Вещните права са притезателни права – т.е. права, според които притежателят им може да изисква от едно или много други лица извършването или неизвършването на нещо. Напр. собстве- никът може да иска от третите лица да се въздържат от всякакви действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост. б) Вещните права са абсолютни притезателни права – т.е. пра- ва, според които притежателят им може да иска извършването или неизвършването на определени действия от неограничен брой лица,
от всички (erga omnes).
в) Вещните права са имуществени абсолютни права – т.е., те дават право на притежателя им да иска от останалите лица да се въздържат от въздействие върху определена вещ.
Видове вещни права:
В нашата правна система вещните права са ограничен брой. За- конът не предоставя на лицата възможност да учредяват вещни пра- ва с каквото искат съдържание. Могат да бъдат учредявани само такива вещни права, чието съдържание е определено в законите (в този смисъл е чл. 55 от ЗС, според който вещните права върху чуж- да вещ се придобиват или учредяват, само доколкото са предвидени в законите).
а) Пълно вещно право – правото на собственост. То включва в себе си правото да се държи, да се ползва и да се разпорежда с вещ- та, предмет на това право.
б) Ограничени вещни права, т.нар. права върху чужда вещ са:

правото на строеж (пристрояване, надстрояване), което включ- ва в себе си правото да се построи и държи постройка в чужд имот и правото на собственост върху тази постройка,
правото на ползване,
поземлените сервитути по Закона за опазване на селскостопан- ското имущество, по Закона за устройство на територията, Закона за водите, Закона за енергетиката (и отменения Закон за енергетика- та и енергийната ефективност) и Закона за горите.

Видове способи за придобиване на правото на собственост и други вещни права
Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Съгласно чл. 55 от ЗС ограничените вещни права се придо- биват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начи- ни, определени в закона.
Други начини за придобиване на право на собственост и ог- раничени вещни права са:
а) приращението, б) преработването,
в) присъединяването,
г) наследяването по закон и завещание – от факта на приемане на наследството,
д) делбата,
е) по силата на съдебно решение по чл. 33 от ЗС, чл. 66 от ЗС, чл.
199 от ЗУТ за изкупуване,
ж) чрез преобразуването на държавни и общински предприятия, з) приватизацията, която е особен случай на придобиване на пра-
во на собственост по силата на сделка,
и) придобиването чрез публична продан по ГПК,
й) придобиването по регулация – чрез образуване на съсобствен парцел или придаване по регулация на маломерни части от един имот към съседен имот (в периода преди влизане в сила на ЗУТ). Това е особен случай на придобиване по силата на административен акт (влязъл в сила дворищно-регулационен план),

к) чрез отчуждаване в полза на държавата или общината – държа- вата или общината придобиват правото на собственост въз основа на административен акт – отчуждителната заповед,
л) чрез обезщетяване за отчужден в полза на държавата или об- щината имот – в този случай физическите или юридическите лица, които се обезщетяват, придобиват правото на собственост също по силата на административен акт – заповедта за обезщетяване,
м) при изграждане на сграда от ЖСК: съгласно чл. 35, ал. 2, изр. 2 от Закона за ЖСК, правото на собственост върху жилището или другиге обекти на собственост в ЖСК се придобива от член-коопе- ратора с издаването на нотариален акт от нотариуса след влизане в сила на решенито на ОС на ЖСК за приемане на окончателната цена на обектите в ЖСК и определяне на припадащите се общи части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж,
н) по реституция – по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, по Закона за амнистията и връща- не на отнети имущества, по Закона за кооперациите. При различни- те реституционни закони собствеността се придобива или по адми- нистративен ред или по силата на закона при наличието на опреде- лени предпоставки,
о) по административен ред – напр. сервитутът за преминаване през чужд селскостопански имот от собственика на селскостопан- ски имот, който няма изход на обществен път – чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество,
п) по силата на самия закон – например:
законните сервитути за частна полза по Закона за водите, които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и водопрекарване – чл. 103, ал. 2 и чл. 105 от ЗВ.
сервитутът в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот енергиен обект, изграден преди м.07.1999 г. (преди вли- зане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност) – пар. 26 от ПР на Закона за енергетиката и чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ.

съпругът по отношение на придобитата по време на брака със съвместен принос вещ – чл. 19 от СК от 1985 г.
Способите за придобиване на правото на собственост и ог- раничени вещни права се делят най-общо на два вида:
а) Първични (оригинерни) – при тях във фактическия състав на придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право не влиза като елемент съществуването на това право у опре- делено лице. Такъв способ е например придобивната давност,
б) Производни (деривативни) – във фактическия състав на при- добиването влиза съществуването на това право у определено лице. В повечето случаи е налице и правоприемство между това друго лице и придобиващия правото на собственост. Възможно е обаче и производно придобиване без правоприемство. Например, такова е придобиването на право на собственост върху плодовете от една вещ в полза на собственика на тази вещ. В този случай, за да придо- бие правото на собственост върху плодовете, лицето следва да е собственик на вещта, която ги произвежда. Собственикът на вещта придобива плодовете въз основа на своето право на собственост, никой не му прехвърля собствеността върху плодовете, така че в случая няма правоприемство.
Правоприемството при деривативните способи за придобиване е два вида:
прехвърлително правоприемство или т.нар. транслативна сукцесия – когато се прехвърля цялото право, напр. собственикът прехвърля правото на собственост върху имота си на друго лице.
учредително правоприемство или т.нар.конститутивна сукцесия – когато лицето, което притежава пълно вещно право върху имота (притежателят на правото на собственост) ограничава това свое пълно вещно право, като учредява (конституира) едно ограничено вещно право върху вещта в полза на приобретателя. Затова чл. 55 от ЗС има една съществена разлика от чл. 77 от ЗС (говори се не само за придобиване, но и за учредяване на ограничени вещни права).
Нередовност на исковата молба:
Когато се предявява установителен или осъдителен иск за собст- веност, способът за придобиване на право на собственост върху да- дена вещ винаги следва да бъде конкретно посочен в исковата мол- ба. Не е достатъчно да е записано, че ищецът е собственик на имота

по наследство и делба. Следва да се посочи от кого е наследство, дали е наследство по завещание или по закон, каква делба (добровол- на или съдебна) и кога е извършена. Когато се твърди, че ищецът е собственик по давност, в исковата молба следва да се посочи през кой период от време е осъществявано давностното владение (например от 1992 г. до 2003 г.). Когато се твърди, че е собственик по силата на гражданско-правна сделка, следва да се посочи каква сделка, между кои страни, кога е извършена тази сделка, в какъв писмен акт е обек- тивирана (нотариален акт №... от ... г., том ..., договор с нотариална заверка от г. или др.).

Придобиване на право на собственост по силата на гражданско-правна сделка
Това е най-често срещаното основание за придобиване на пра- во на собственост и ограничени вещни права. По своя характер то е деривативно (производно) и предполага правоприемство между прехвърлителя и приобретателя по договора. Т.е. ако прехвърлите- лят не е бил собственик на имота, то и купувачът по сделката не би могъл да стане собственик. Тази сделка (между лицето, което не е собственик на имота, но го продава или дарява, и лицето, което е купило или получило имота като дарение) не е нищожна, тъй като в случая не е налице никое от посочените в чл. 26 от ЗЗД основания за нищожност на договорите. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗЗД, продажбата на чужда вещ обуславя възможност за разваляне на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което означава, че облигационното правоотношение е действително, тъй като на разва- ляне подлежат само валидните договори. Поради това, че се касае за деривативно основание за придобиване на собственост, тази сделка, макар и действителна, няма транслативен ефект – купувачът не може да придобие правото на собственост върху имота и съответно не може в процес по чл. 108 или 109 от ЗС да се легитимира като собственик. Това означава още и че ако към момента на сделката прехвърли- телят е бил собственик на имота, но след това неговото правно ос- нование бъде унищожено (развалено и др.подобни), приобретелят ще загуби правото си на собственост, защото е унищожено основа- нието на прехвърлителя му. С оглед гарантиране на стабилност в

отношенията на собственост, в сега действащото ни право приложе- нието на това общо правило е значително стеснено от няколко раз- поредби на закона:
а) Чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, според който правата на третите лица, придобити добросъвестно от приобретател по привидно съглаше- ние, се запазват. А когато се отнася до права на трети лица върху недвижим имот, придобит от приобретател по привидно съглаше- ние, правата на тези трети лица се запазват, ако са придобити преди вписване на иска за установяване на привидността.
б) Чл. 33, ал. 3 от ЗЗД, според който унищожаването на договор поради крайна нужда не засяга правата, придобити от третите лица преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора.
в) Чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, според който развалянето на договор, който подлежи на вписване, не засяга правата на третите лица, при- добити преди вписване на исковата молба.
г) Чл. 135, ал. 1, изр. последно от ЗЗД, според което недействи- телността по чл. 135 от ЗЗД не засяга правата на трети лица, които са придобити от тях добросъвестно и възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Добросъвест- ността на третите лица се свързва в тази хипотеза с извършване на увреждащата кредитора сдел