СТРАТЕГИИ ЗА РАБОТА С НАДАРЕНИ УЧЕНИЦИ

Стратегии за работа с надарени ученици

Задължение на всяка общност е да се грижи, подпомага, напътства и развива своите деца, ако иска да си подсигури надеждно бъдеще. Надарените деца се нуждаят от специално наблюдение и грижи. Държавата както и нацията трябва да им осигурят необходимите условия и средства за развитие. Когато обществото не прави нищо за разпознаването, поддържането и развитието на своите надарени деца, бавно и трайно губи шансовете за своето бъдещо развитие.
Но какво означава точно да си надарен? Дали просто не значи да изкарваш отлични оценки, да си по-интелигентен от средното или добре образован? Все още не се дава ясна дефиниция за надареност. Съществуват различни теории по този въпрос. Има спорове за това, кои фактори определят детето като надарено-дали наследствените заложби или средата и обучението. Доказано е, че успехът е основен маркер за установяване на способностите и компетенциите на дадена личност. Необходимо е образователната система да се погрижи да задоволи потребностите на надарените деца още в ранна възраст. Трябва да се осигури по-разширен учебена материал, клубове по различни дейности, извънкласни занимания, чрез които децата да развиват своя потенциал максимално.
Преди да бъдат установени стратегиите за работа, трябва да изградят методи за разпознаване на талантливите деца. Трябва да се познават основните характеристика на надарените, за да успеят да се диагностицират в педагогическата практика. Наблюдението е сред най-често използваните методи за диагностициране на надарените деца. Различни негови варианти могат да бъдат прилагани. Основава се на методологическото положение за единство между дейност и психика, за диалектическата връзка между дейността и развитието на способностите. Наблюдението дава възможност да се събере информация за поведението на децата в различни ситуации. Този метод лесно може да се осъществи, поради възможността за продължителен и непосредствен контакт на учителя с учениците в урока и извън него, в класната стая, в кабинетите, в работилниците и др. Чрез наблюдението могат да бъдат открити както интересите и наклонностите, така и способностите на учениците.
Добра възможност за диагностициране на надарените деца предоставят оценъчните скали. Чрез тях се оценяват отделни характеристики на личността на ученика. Пример за такава скала е, в която са разгърнати дадени качества на надарения човек , които трябва да се оценяват по петобалната система. Най-ниската оценка е 1, ако качеството не се наблюдава или съвсем слабо е налице, а най-висока е оценката 5- ако качеството е силно развито. Тези характеристики на личността включват: характер на ученето-дали има добре развит и напреднал речник, дали използва разнообразни речеви изрази, проявява ли наблюдателност, креативност и задълбочено мислене, колко бързо се спраявя с поставени задачи; характеристика на мотивацията-дали проявява трайни и сериозни интереси, дали е самокритичен, лесно ли се отекчава от еднотипни задачи; характеристика на креативитета-отличава се с оригинални идеи, проявява любознателност, взема бързо решения, интересува се от подобряване на предмети и форми за работа; характеристика на социалното поведение-чувства увереност да общува със съученици и възрастни, не се притеснява да представя работата си пред класа, клони към доминиране над другите; общи способности на лиността-проявява висока обща надареност, проявява специални способности, отличава се с инициативност и целенасоченост.
Тестовете принадлежат към диагностичните методи, чрез които се цели да се разкрият индивидуалните особености на учениците, включително на надарените. При тях не се разчита на наблюдението и самонаблюдението, а се използват самите резултати от изпълнението на поставени задачи. Използването им не изисква специална апаратура, но създава трудности при съставянето и стандартизирането им, като изисква добра квалификация. Тестовете са подходящи както за изследване на общата надареност, така и на специалните способности, за измерване на интелигентността на творческите способности. Чрез целенасочено създаваните тестови методики се разкриват възможности не само за диагностика, но и за прогноза на творческата дейност.
Един от важните въпроси, от които зависи развитието на надарените ученици, е разработването на ефективни и разнообразни форми на работа с тях. За целта успешно биха могли да се използват всички класноурочни, класно-неурочни, извънкласни и извънучилищни форми на обучение, както и общите организационни форми на обучение-фронталната, груповата и индивидуалната, ако разбира се бъдат осигурени всички необходими условия. По-важните от тах са: поставяне на задачи, съобразно особеностите, интересите и способностите на учениците; осигуряване на възможност за свободно избиране на предпочитан тип учебна задача-по съдържание, характер на дейността, равнище на абстрактност, творчески елементи и пр. Добра възможност за формиране на умения за творческо мислене на учениците с обща надареност имат някои процедури с универсално приложение в отделните форми; осъзнаване наличието на проблем и дефинирането му; намиране и обмисляне на много варианти на действие; намиране на оригинални решения, определяне на главното в проблема; детайлно оформяне и уточняване на подробностите в предлаганите решения; сдържане на стремежа за бързо приключване на проблема; разбиране и откритост за емоционалните преживявания; разглеждане на идеите в контекст; създаване на необичайни комбинации; генериране на ярки, живописни образи и представи; използване на различни гледни точки; описване на нещата отвътре, откъм скритата им страна; излизане извън обичайните граници; използвани на неочаквани елементи, изненада, необичайни комбинации, разглеждане на проблема в измерениятато на бъдещето.
Интересно е изследването на Ф. Стоянова за работата с надарените ученици по пътя на ускоряването или на обогатяването. Под ускоряване се разбира тръгване по-рано на училище, в сравнение с останалите връстници, прескачане на един или няколко класа, по-рано постъпване във висше училище или пък ускорено изучаване само на един предмет, по който ученикът е проявил по-големи способности и интереси. Спори се по целесъобразността на този подход, макар че в Концепцията за развитие на средното образование в България се подчертава, че за да не се задържа развитието на учениците, чиито възможности изпреварват тези на връстниците и се усигурява ускорено преминаване на един клас в друг. Опасенията са във връзка с това, че детето не бива да бъде лишавано от неговото детство дори тогава, когато в своето умствено развитие е надраснало връстниците си.
Избързването може да се отрази отрицателно върху емоционалното и физическото развитие на ученика и върху неговата социализация. Повечето от педагозите се насочват към другия начин на работа-чрез обогатяването на масовите учебни програми и адаптирането им към нуждите на тази категория ученици. Акцентира се главно върху формиране и развитие на уменията им за анализ и синтез, оценка и дедуктивни умозаключения. Благоприятен ефект има разработването на диференцирани учебни планове и програми в училище. Израз на хуманност спрямо личността на детето е даването на възможност да избере учебния план, по който да се провежда обучението, както и учебните предмети за факултативно изучаване. Целесъобразно е използването на възможностите и на външната диференциация относно обособяването на специализирани паралелки и така наречените елитни или специални училища, в които се създават условия за развитие както на общата надареност, така и на специалните способности на учениците. Трябва да се има предвид и ролята на различните извънкласни и извънучилищни форми-кръжоци, секции, групи по интереси-било в училище, или в центровете за работа за деца. Наред с деференциата, важно значение има и индивидуализацията на учебно-възпитателната работа. Тя се постига чрез съобразяване на учебното съдържание, формите и методите на обучение с индивидуалните особености на учениците. Това може да се отрази чрез: индивидуални занимания с даровити деца по време на фронтална или групова самостоятелна работа; индивидуална работа по съгласувана предварително програма; индивидуална работа по обогатена програма; под наставничество на индивидуален ръководител; независимо учене по предварително съставена съвместно от учителя и ученика програма и др.
Дуги форми на работа, които се използват, например в американски училища, са занимания с надарени ученици в така наречените стаи на възможностите или стаи за допълнително обучение, в които в определен ден и час, под ръководството на специалист у учениците целенасочено се развиват творческите способности, формират се умения за оценка на събития, факти, идеи, личности; учениците могат да овладеят различни видове техники за решаване на проблеми, да изградят изследователски умения. Характерно за тази форма е и необходимостта от диференциране на пространството в определените стаи. Това се определя от детерминантите: възраст на учениците, учебни предмети, лични предпочитания на учителя, специфични инструкции. Обособяват се различни учебни центрове-за направляване и инструкции, за двигателна активност, за групова дейност, за индивидуална работа.

Изготвил:
Атидже Дунгьова
Приложна лингвистика, III курс
Фак. номер: 15300421001

Използвана литература:
1.Тодорина Д. Технологичен модел за подготовка на бъдещите учители за работа с надарени деца, Благоевград 2009
2.Тодорина Д. Стратегия за развитие на надарените ученици, Благоевград 2001
3.Алипиева Д. Надарените деца-стимул или проблем за българското образование, Русенски университет „Ангел Кънчев“