Теми по Медицинска психология за Дентални

ТЕМИ ПО МЕДИЦИНСКА ПСИХОЛОГИЯ
СПЕЦИАЛНОСТ ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА
ФДМ – СОФИЯ

Колеги,
Темите са разработени по конспекта от 2024 г. В тях е събран и подреден последователно
материалът от лекциите на доц. Аврамова и лекциите и моногра фията на проф. Бонев.

Теми №6 и №7 от уст ните теми ги четете директно от лекциите.

СПОРНО ЧЕТЕНЕ!





-2024-
СОФИЯ

ПИСМЕНИ ТЕМИ
Тема №1
Психология като наука – определение, предмет, задачи и методи.
Още в древността възникват различни философски течения, като част от тявх се опитват да
обяснят устройството и начина на функциониране на душата. Първото философско течения в
древността за душата се нарича анимизъм, по-късно се появява идеализма на Платон
Аристотел се опитва да постави разбиранията си за психиката и душата на основата на
медицината. Един от неговите трудове се казва „За душата“
Като самостоятелна наука Психологията се обособява през 1879 г. в Лайпциг – създава се
първата в света „Лаборатия за психологически изследвания“ от философа и физиолог Вилхелм
Вунд.

Психологията е експериментална наука и развитието й тръгва от Европа. Вунд въвежда първия
метод, използвам при иследването на усещанията (зрителни, слухови) – ИНТРОСПЕКЦИЯ –
самонаблюдение. Устаноявва,че и психичното може да се изследва с апаратура.

Съвременната психология възника на границата между философия и социлогията и природните
науки.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ – Психологията е наука за фактите, закономерностите и
механизмите на ПСИХИКАТА , която е формира се в мозъка образ на
действителността, въз основа и с помощта на която се осъществява
управлението на поведението и дейността, имащи за човека личностен и
социален характер.

Психиката е фундаментална категория в психологията. Тя се определя като свойство на високо
организираната биологична материя, което отразява обективната реланост под формата на образи и
отношения, както и под формата на мускулни двигателни реакции. Основната функция на психиката е
да регулира и управлява дейността на индивида при взаимодействието му с околния свят.

Обект на психологията са закономерностите на психиката, като особена форма на поведение на
хората. Тези закономерности на психиката на многопластови и могат да се изучават в най-различни
аспекти.

Задачи на психологията:
1. Фундаментални задачи:
- Да се изясни генезиса и развитието на психиката във филогенетичен и онтогенетичен
аспект;
- Да се изняснят същността и закономерностите по които функционира психиката.
- Екзистенциална задача – изясняване смисъла на живота,

2. Теоретични задачи
- Непрекъснато осъвършенстване и задълбочаване на знанията за психиката и нейните
форми;
- Критичен анализ на постиженията и слабостите на науката психология до момента;
- Обобщаване на теоретичните концепции и създавване на глобална теория.
- Формулиране на по-близки и по-далечни цели за развитие (от лекцията)

3. Приложни задачи
- Усъвършенстване на изследователските методи на психологията
- Усъвършенстване на психологичното консултиране и психотерапия;

- По-ефективно включване на психологията в ежедневието и дейностите на хората.


Методи:

I. Наблюдение
1. Самонаблюдение;
2. Обективно наблюдение – непосредствено (пряко)/опосредствано (непряко) – чрез анкети и
др.
II. Експеримент
1. Лабораторен експеримент – извършва се при специално създадени лабораторни условия;
2. Естествен експеримент – извършва се при условията на всекидневната работа, на игрите, на
обучението, в класната стая и др.
III. Тестове
Това са най-популарните методи за събиране на информация. Те представляват
последователност от задачи. Тестовете биват:
- Вербални и невербални (графични)
o Картинков тест на Розенцвайг за фрустрацията – 24 картинки с фрустиращата
ситуация;
o Тест на мастлените петна на Роршах – проучва личностните характеристики и
емоционалното функциониране на пациентите
o ТАТ Тест – 31 картинки провокиращи фантазии и интерпретации
- За постижения (необходимо е да получат максимален брой точки)
- За време (времето за отговор е ограничено)
- Стандартизирани (индивудланите постижения на човека се съпоставят със средните на
група от хора)
- Скалирани (съспоставят се резултатите на отделни хора, за да се определи кой е с по-
висок или по-нисък резултат

Всички тестове съдържат следните елементи:
1. Задача;
2. Лист за отговори
3. Ключ
4. Стандарт – разпределение на възможните резултати по групи
5. Интерпретация
6. Теоретична основа и операционализация на термините
7. Статистическа информация
ФЕНОМЕНЪТ СОЦИАЛНА ЖЕЛАТЕЛНОСТ – Има въпроси в тестовете, които даден отговор индикират
склонноста на хората да лъжат при даването на отговори с цел да се покажат в по-привлекателна
социална среда. При определение стойности на тези отговори може да се заключи, че тестът не е
достоверен, а при други да се определи като съмнителен (хем да, хем не)

IV. Анкета, беседа, интервю
V. Метод на психологичната характеристика
VI. Анализ на продуктите на дейността.

Тема №2
Сравнителна психология – основни типологични методи
Сравнителната психология изучава връзката между развитието на психиката във филогенезата
и антропогенезата. Предметът й включва проблемните области на еволюционната, диференциалната и
кроскултуралната психология.
Еволюционна психология – сравнява човека с животното (човекоподобни маймуни), търси
общото между поведение и мотиавция
Диференциална психология – сравнява отделния чоек по темперамент, характер, личностови
характеристики
Кроскултурна психолгоия – сравнява големи групи от хора – етнически, национални
религиозни.

Сравнителната психология е полипарадигмална наука, а психичните явления са
свръхдетерминирани в течение на времето. Парадигмата се променя, както се е твърдяло, че земята е
плоска, а след това сферична.
В сравнвителната психология има няколко вводещи парадигми, като не може да се каже коя е
основната и на какво се дължи феномена. Винаги отговаряме на въпроса „Според кого?“ или „Кой го е
казал“
ОСНОВНИ ТИПОЛОГИЧНИ МЕТОДИ
- Когнитивно типологичен модел – Теории на Дж. Кели за личностните конструкти, Локус
на контрола – скала на Ротър;
- Диспозиционен типологичен модел – Теории на Г. Олпорт, Р. Кетел, Ханс Айзенк и В.
Ядов;
- Психоаналитичен типологичен модел – Зигмонд Фройд; А. Лоън, Ерих Фром, Юнг, Андру
Самюелз;
- Типологични модели на К. Леонхард и А.Е. Личко – акцентуации на характера и
темперамента;

ДИСПОЦИЗИОНЕН ТИПОЛОГИЧЕН МОДЕЛ:
СЪЩНОСТ:
Най-близко по съдържание до понятието личностна диспозиция (черта) е понятието
АТИТЮД
1 - нагласа, позиция, отношения
Различията между диспозицията и атитюда могат да се търся тнай-вече по посока на степента
на обобщеност – чертата притежаа по-висока степен на обобщеност отколкото атитюда.
Сравнително по съдържание и съвместимо по обем с понятието атитюд, е понатиеот
установка´- състояние на психиката, вид нагласа, насторйка, определяща възприятието в известна
степен независимо от обекта.
Сродните диспозиции са навиците. Те също представляват детерминиращ тенденции, но
диспозициите имат по обобщен характер. Действителната черта в определена степен представлява
резултат от комбинирането и интеграцията на два или повече навика.

Изводи: Понятието установка и понятието атитюд са сравними по съдържание, като обемите им се
намират в отношение на субординация: обемът на установката се включва изцяло в обема на атитюд, доколкото
установката се отнася само до функционирането на физиологичните механизми у човека и има несъзнаван
характер. Понятията личностна диспозиция и атитюд са сравними, като обемите им са в отношение на
субординация: чертата притежава по-висока степен на обобщеност, отколкото атитюда. Аналогичен извод
можем да направим за отношението между понятията личностна диспозиция и навик.
Теоретичните модели, които представят човвешката личност изградена от набор от черти или
диспозиции се наричат trait-теории. Има две водещи идеи, които обединяват различните концепции в
това направление
1. Хората демонстрират постояннство в свовите постъпки, мисли и емоции, независимо от
миналото време събития и жизнен опит;
2. Няма двама души, които да си причилат. Уникалността на всяка личност се изразява с уникална
комбинация от личностни черти (диспозизии)

1
Организирана предразположеност към отговор в благоприятна или неблагоприятна насока спрямо специфичен
клас социални обекти

Различни trait теории
- Гордън Олпорт – структура на личността се разглежда като представена от черти, като в
същото време се приема, че поведението се мотивира от чертите.
- Р. Рекетл – Защитава тезата, че предсказването на поведението може да се осъществи с
уравнението за спецификация R=f.(S.P) – Специфичната човешка реакция R е някаква неопределена
функция f от стимулираща ситуация S и от структурата на личността P

ХАНС АЙЗЕНК
Допуска, че основните черти имат физиологичен корелат в мозъка. Също така приема, че
елементите на личността могат да бъдат разположени йерархично. Най-високо и с най- голяма степен
на обощеност стоят определение суперчерти (типове), които оказват мощно влияние върху
поведението. Всяка една от суперчертите е съставена от няколко съставни черти. Те представляват
по-повърхностно отражение на основнополащият тип или специфични качества, които са присъщи на
този тип. Съставните черти са изградени от много първични реакции, които на свой ред са изградени
от специфични реакции.
Според Айзенк са нужни не поввече от три суперчерти (типове), за обясненеито на по-голямата
част от поведението на човека. В ранните изследвания той обособява два типа – интроверсия-
екстраверсия и невротизъм – стабилност. По-късно въвежда и трети тип – психотизъм – сила на
суперегото. В съответствие с тази типология хората могат да бъдат разделени на четири групи.

- Стабилен интроверт (флегматик) – спокоен уравновесен, надежден, контролируем,
миролюбив, внимателен грижовен, пасивен;
- Невротичен интровер (меланхолик) – чести промени в настроенията, тревожност,
разсърдливост, песимизъм, необщителност;
- Стабилен екстраверт (сангвиник) – лидерство, безгрижие, веселост отзивчивост,
разговорливост, общителност;
- Невротичен екстраверт (холерик) – прояви на тревожност, агресия, лесна възбудимост,
емоционално неустойчив, непостояннство, импулсивност
Екстравертите са по-търпеливи към болка, правят повече повички по време на работа, възбудата пови