Топографска анатомия на Ванков и Ичев

Проф. В. БАНКОВ, проф. К. ИЧЕВ
ТОПОГРАФСКА
АНАТОМИЯ
УЧЕБНИК ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА
Трето издание
МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
СОФИЯ • 1988

© Ванко Начев Банков, Кирил Н иколов Ичев, 1980, 1984, 1988
с /о Jusautor, Sofia
611

ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
При написването на настоящия учебник ние се ръководехме от схващането, че
топографската анатомия е част от общата анатомия на човека, която изучава чо­
вешкото тяло по области и слоеве и изяснява пространствените отношения на ана­
томичните обекти. Съгласно учебните планове и програми преподаването по топог­
рафска анатомия в нашата страна се осъществява от катедрите по анатомия и хисто-
логия като естествено продължение на преподаването по систематична анатомия.
Поради това настоящият учебник е съобразен по съдържание с учебника по анато­
мия на човека от Г. Гълъбов и В. Ванков. Илюстративният материал се състои от
рисунки и схеми, изработени по наши указания от доц. д-р С. Бакърджиева. За
някои от тях като основа са ползувани илюстрации от известни атласи и учебници
(Pemkopf, Schumacher, Лубоцкий и др.). В настоящото издание са внесени промени
в илюстративния материал с оглед повишаване на неговата информативност и улес­
няване на читателя при разучаването му. Учебникът е предназначен за студенти по
медицина, но може да се ползува и от лекари.
А вторите

ГОРЕН КРАЙНИК
По протежение на горния крайник се различават следните участъци: рамо, миш-_
ница, предмиш«ипа, кцтуя и а- Тези участъци се подразделят на отделни топог-
рафскоанатомични области — regiones membri superioris, а именно: regia deltoidea,
regio brachii anterior et posterior, regio
cubiti anterior et posterior, regio antebrachii
anterior et posterior, «regio carpi anterior et
posterior, palma et dorsum manus (фиг. 1).
РАМО
Към рамото се отнася делтовидната
област с раменната става. Някои автори
прибавят и области, които според офи­
циалната анатомична номенклатура при­
надлежат към гърдите (подключична и
подмишнична) или към гърба (лопатко-
ва). В настоящия учебник те са разгледани
в разделите „Гърди“ и „Гръб“ .
ДЕЛТОВИДНА OKJTA T J — RFPIO DELTOIDEA
Делтовидната област съответствува
на разположението на m. deltoideus, който
й придава характерните очертания. Тя се
ограничава отгоре от acromion scupulae,
clavicula и spina scapulae, т. е. от костите,
от които започват делтовидният мускул.
За предна и задна граница служат съот­
ветно предният и задш ят ръб на мускула,
а за долна — неговото залавно място.
Кожата в тази област е сравнително
гладка и подвижна. В подкожната мастна
тъкан се намират крайните разклонения
на i ^ u ^ n ^ i ^ r a c l ^ кой­
то се отделяаНГазиЙг^
му в субделтовйдйгбтоТфостранство. Тези
клончета заобикалят задния ръб на муску­
ла и се насочват напред по неговата вън­
шна повърхност. В горната част на об­
ластта навлизат nn. supraclaviculares
Фиг. I. Области на горния крайник
1 г. deltoidea: 2 г. brachii anterior: 3 r. brachii posterior: 4
r. cubiti anterior: 5 r. cubiti posterior: 6 r. antebrachii anterior:
7 r. antebrachii posterior: 8 r. carpi anterior: 9 r. carpi
posterior: 10 palma manus: 11 dorsum manus
5

laterales, идващи от шийната област. Външната повърхност на мускула е покрита
от еЛйоименната фасция — J^ci^<^t^idea. Тя отделя вертикални пластинки, про­
никващи между мускулните снопчета.
Под делтовидния мускул се намира пространство, наречено spatunn.
subdeltoideum. В него се разполага рехава съединителна тъкан, която в дълбочина
постепенно се сгъстява, за да добие
5 вид на плътна фиброзна пластинка,
обозначавана като дълбок лист на
делтовидната фасция. Нагоре тя се
излъчва към processus coracoideus и
acromion scapulae, а със задната си
част се прикрепва към fascia
injOtaspjnata.
^ В повърхностния рехав слой на
субделтовидното пространство се
разполага съдово-нервният сноп,
образуван от^п. axillaris и a. et_y_. д
circumflexa humeri posterior (фиг. 2). \ j
Този сноп излиза от foramen axillare **
laterale на равнище, което съответст-
вува на средата на задния ръб на т .
deltoideus и отстои на околоб cm от
acromion scapulae. |Отдолу и отзад
^/навлиза ^deltoideus (наречен още г.
' anastomoticus) на a. profunda brachii;
този клон анастомозира с а.
circumflexa humeri posterior. В 15 %
от случаите той е силно развит и за­
мества изцяло a. circumflexa humeri
posterior, която липсва. В предната
част на този слой се разклоняват гц
et v. circumflexa humeri anterioт/В
субделт овидното пространство се
разполагат и две синовиални тор­
бички, свързани една с друга —
bursa subdeltoidea и непосредствено
над нея — bursa subacromialis; те за­
лягат върху tuberculum majus humeri
и сухожилието на m. supraspinatus.
В по-дълбок план, под задната част на делтовидния мускул се разполагат лате-
ралните части на m. supraspinatus, т . infraspinatus и т . teres minor, залавящи се за
tuberculum majus humeri, а по-напред — сухожилието на дългата глава на m. biceps
brachii, разположено в sulcus intertubercularis, както и tuberculum minus humeri с
прикрепващо се към него плоско сухожилие на m. subscapularis. Предната част на
делтовидния мускул покрива processus coracoideus и части от прикрепващите се за
него m. coracobrachialis, късата глава на m. biceps brachii и т . pectoralis minor.
Фиг. 2. Делтовидна област и раменна става
1 m. deltoideus; 2 n. axillaris, a., v. circumflexa humeri posterior; 3 —
foramen axillare laterale; 4 m. supraspinatus; 5 acromion; 6 bursa
subacromialis; 7 humerus; 8 m. teres major; 9 m. triceps brachii (caput
longum)
6

РАМЕННА СТАВА — ARTICULATIO HUMERI
Раменната става се разполага в дълбочина на делтовидната област. Главата на
раменната кост, разположена в ставната яма на лопатката, предизвиква равномерно
изпъкване на делтовидния мускул и характерната конфигурация на делтовидната
област. При луксация в ставата тази конфигурация се нарушава — настъпва хлътва­
не на делтовидния мускул и изпъкване на акромиона. Ставната капсула е покрита
отгоре и отзад от плоските сухожилия на m. supraspinatus, т . infraspinatus и т . teres
minor, а отпред — от сухожилието на m. subscapularis. Тези сухожилия срастват с
капсулата и изпълняват ролята на динамични връзки на ставата. Непокрити остават
два участъка на капсулата — долно-преден и горно-преден. Поради това главата на
раменната кост се измества най-често в тези две посоки — различават се съответно
luxatio axillaris и luxatio subcoracoidea.
Ставната капсула образува три издувания. Подмишничното издуване —
recessus axillaris, представлява гънка на капсулата в предно-долната й част — при
отвеждане на мишницата то се изглажда. В участъка на това издуване капсулата се
намира в непосредствено съседство с n. axillaris, поради което при аксиларна лукса­
ция този нерв често се уврежда (вж. фиг. 2). Субскапуларното издуване — recessus
subscapularis, се продължава в едноименната бурса — bursa m. subscapularis
subtendinea, която понякога се съобщава с bursa subcoracoidea. Третото издуване —
recessus intertubercularis, е представено от синовиалното влагалище на сухожилието
на дългата глава на m. biceps brachii. Го се разполага в едноименната бразда на
раменната кост и завършва сляпо на н уго на хирургичната шийка. При натрупва­
не на течности в ставната кухина (пк ;ръв и др.) ставната капсула се разкъсва в
областта на описаните издувания и тг адат в околните пространства: от аксилар-
ното издуване — в подмишничната >- ... от субскапуларното издуване — в подло-
патковото леговище, от интертуберкуларното издуване — в субделтовидното прост­
ранство или предното леговище на мишницата.
Раменната става се кръвоснабдява от клонове на a. circumflexa humeri posterior
et anterior. Тези артерии се движат по хирургичната шийка на раменната кост и
отделят в проксимална посока клончета, едни от които проникват в главата на тази
кост, а други залягат върху ставната капсула и се разклоняват в нея. Проксималната
(лопаткова) част на ставната капсула в горната и горно-предната си част се кръвос­
набдява от множество тънки клончета, произлизащи от a. suprascapularis и а.
thoracoacromialis, а в предната си част — от клончета, излизащи от анастомозата
между a. suprascapularis и a. circumflexa scapulae; тази анастомоза заляга по предна­
та повърхност на шийката на лопатката.
М И Ш Н И Ц А
Мишницата е частта от горния крайник, включена между рамото и лакътната
област. За проксимална граница служи циркулярната линия, преминаваща през
долните краища на сухожилията на m. latissimus dorsi и т . pectoralis major, а за
дистална — линията, преминаваща на два напречни пръста проксимално от двата
епикондила на раменната кост. Чрез две надлъжни линии, прекарани от епиконди-
лите в проксимална посока, мишницата се разделя на две топографски области:
предна — regio brachii anterior, и задна — regio brachii posterior. Те съответствуват
на двете костно-фасциални леговища, в които се разполагат двете мускулни групи
на мишницата — предната и задната. Двете леговища са отделени едно от друго
чрез междумускулните прегради, представляващи фиброзни пластинки, свързващи
мишничната фасция — fascia brachii, с раменната кост (фиг. 3). Латералната прегра­
да — septum intermusculare brachii laterale, се простира от tuberositas deltoidea до
7

латералния епикондил. От предната й страна заляга m. brachialis, в дисталната част
на мишницата — m. brachioradialis, а от задната й страна — латералната глава на
m. triceps brachii. В дълбочина тя се прикрепва към латералния ръб на раменната
кост. Медиалната преграда — septum intermusculare brachii mediale, е по-плътна от
латералната. Тя се разполага между m. brachialis — отпред, и медиалната глава на
m. triceps brachii — отзад. По такъв
начин леговищата се заграждат по­
върхностно от мишничната фасция,
странично от междумускулните пре­
гради, а в дълбочина — от раменна­
та кост. Предното леговище се съоб­
щава нагоре с подмишничната яма,
а надолу с лакътната яма. Задното
леговище нагоре се съобщава с под­
мишничната яма, а надолу завър­
шва сляпо — мишничната фасция се
прикрепва към olecranon ulnae и епи-
кондилите на раменната кост.
ПРЕДНА ОБЛАСТ НА МИШНИЦАТА —
REGIO BRACHII ANTERIOR
В състава на regio brachii
anterior са включени меките тъкани,
разположени от предната страна на
раменната кост и двете междуму-
скулни прегради. По повърхността
на крайника в тази област се очерта­
ва надлъжна вретеновидна изпъкна­
лост, предизвикана от m. biceps
brachii, която от двете си страни —
латералната и медиалната, е загра­
дена от двете бицепсни бразди —
sulcus bicipitalis lateralis и sulcus
bicipitalis medialis.
Кожата в тази област е гладка и подвижна, като от медиално към латерално
постепенно задебелява. Подкожната мастна тъкан е сравнително слабо изразена
и се свързва с подлежащата фасция посредством добре оформен слой от рехава
съединителна тъкан. В подкожието се разполагат повърхностните съдове и нерви.
У. basilica заляга в sulcus bicipitalis medialis, към средата на мишницата прекосява
мишничната фасция (през hiatus basilicus) и субфасциално се влива във v. brachialis.
В непосредствена близост с вената се намира n. cutaneus airtebrachii medialis, пред-
ставен от два клона, които излизат от hiatus basilicus. Вената и нервът се намират
медиално от дълбокия съдово-нервен сноп на мишницата (a. et v. brachialis и n.
m ediatin g), от който ги дели само фасцията. По цялото протежение на sulcus
bicipitalis lateralis се разполага v. cephalica. В този участък се намират и клончетата
на n. cutaneus brachii lateralis inferior, отделящи