Трудова експлоатация над деца

ТУ Варна, ФЕ, Катедра Социални и правни науки.

Курсова работа по НПЗД

Тема: Трудова експлоатация над деца

Изготвил: Петранка Иванова Проверил : доц. Л.Аврамов
II курс СМ, фак. №51452409 /…………………/

Съдържание :
Увод
Изложение
Исторически обзор
Същност на Конвенция № 182
Национална стратегия за децата 2008 – 2018
Същност на Конвенция № 182
Очаквани резултати по отношение на целта ,свързани с намаляването на полагане на детски труд са
Заключение

Увод
Дете е човек, който не е достигнал зрялост, в биологичен смисъл това е човек във възрастта между раждането и пубертета. За синоним на дете могат да се ползват невръстен, подрастващ, малолетен или непълнолетен ,а периодът, в който хората са деца се нарича детство. Дете по смисъла на Закона за закрила на детето е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Децата до 14 години са малолетни лица, а от 14 до 18 години - непълнолетни. В повечето страни за възрастно лице пред закона се счита човек на 18 години, но има вариации. Някои от дейностите, които не са разрешени за индивиди под 18 години включват: употребата на алкохол или цигари, женитба без съгласието на родителите, гласуване на избори, хазартни игри, управление на моторно превозно средство и други.
Правата на детето са човешки права на децата, с подчертано внимание към правата на специална закрила и грижа, осигурявани на младите , включително правото на общуване с двамата биологични родители, на човешка идентичност, както и правото на основните нужди като храна, платено от държавата образование, здравеопазване и наказателното право, подходящо за възрастта и развитието на детето. Интерпретациите на правата на децата варират от позволяване за децата на способността за автономни действия до прилагане на законова и държавна грижа за освобождаване на децата от физически, умствени и емоционални злоупотреби.
По цял свят се използва трудът на деца, като броят на засегнатите малчугани е над 165 милиона. Това сочи статистиката на Международната организация на труда, направена въз основа на информация и данни от ЮНЕСКО. Докладът обобщава ситуацията в 34 държави. Най-много работещи деца са регистрирани в страните от Азия и Тихоокеанския регион, както и в Африка южно от Сахара

Изложение
Исторически обзор
През вековете детето е нямало глас, нямало е право на мнение , не се е приемало като личност и следователно е нямало права.
В епохата на Римската империя за пълнолетие се е смятал периода на навлизане в пубертет. По-късно за пълнолетие се е смятало навършване на 25 годишна възраст. . Бащиното всемогъщие е доминиращо през това време: бащата отглежда детето, позволява му да живее и му разрешава социално съществуване. Той има право да му отнеме наследството и дори да го убие. Едва 16 век възниква закона забраняващ убийството на дете.
Ще разгледаме как се е развивало отношението към децата през вековете във Франция.
През Средновековието не съществува понятие като детство, детето е било възрастен в малко тяло, независимо социалното положение на семейството. Едва на седем годишна възраст детето се отделя от майка си и се потапя в света на възрастните.
През 17 век в по привилегированите семейства децата започват да се различават от възрастните по дрехи и занимания.
Започват да се увеличават училищата и все повече внимание се отделя на здравето и хигиената на децата през 18 век, но въпреки това масово хората изоставят децата си ,наблюдава се и преждевременна смърт при 25% от децата преди навършване на една година . Френската революция е първия фондаментален момент отнасящ се до правата на детето. 1793 Камвасерес променя Гражданския кодекс като дефинира правата на родителите(наблюдение и закрила) и техните задължения(изхранване и отглеждане). Републиката прокламира свобода и равенство на правата от раждането,а като пълнолетие се приема навършването на 21 години.
Характерно за епохата е жените и децата да са подчинени на главата на семейството – бащата. Често има експлоатация на детския труд ,честа практика е децата на пет годишна възраст да работят в заводи.
През 19 век се появява правото на образованеи и борба срещу експлоатация на детски труд. Август Бланки и Виктор Юго се мобилизират в защита на децата. През 1841 година е приет първия закон, забраняващ работата в завод на деца под осем години ,а през 1874 година, минималната възраст за работа в завод, мини и строежи е фиксирана на 12 години. Но един от най-важните закони е гласуван от 1882 от Жул Фери, с който училището във Франция става задължително до 13 годишна възраст. Чрез този закон експлоатацията намалява и децата започват да се ограмотяват.
Една от първите организации ,които се занимават с трудови теми и въпроси, в частност международните стандарти на труда и достоен труд за всички е специална агенция на ООН, която се нарича Международна организация на труда ( МОТ). Организацията е със седалище в Женева, основана е на 11 април 1919 по предложение на френските индустриалци Роберт Оуен и Франсоа Легран.
Един от първите документи засягащи експлоатацията на деца е Женевската декларация за правата на детето приета през лигата на нациите приета през 26 септември 1924 г. Четвърта точка на декларацията гласи : „Детето трябва да бъде поставен в положение да изкарват прехраната, и трябва да бъдат защитени срещу всяка форма на експлоатация.“
През август на следващата година - 1925 г., в Женева, Швейцария, се провежда първата „Световна конференция за благосъстоянието на децата“, на която присъстват представители на 54 страни, които приемат и подписват Женевската декларация, както и официално определят датата 1-ви юни за Международен ден на детето.
Следващата стъпка в исторически план която допринася за борбата с експлоатация на детския труд е Поставлението на Декларацията за правата на детето ,провъзгласена на Общото събрание на ООН от 20 ноември 1959 г. Общото събрание на ООН взема под внимание много факти свързани ,с които стигат до това решение. Някои от тях са : поради физическа и умствена незрялост ,децата се нуждаят от специални грижи , както и подходяща правна система, преди и след раждането му. Всеобщата декларация за правата на човека и в уставите на специализираните международни организации, които се занимават с благоденствието на децата ,вземат под внимание ,че човечеството дължи на децата най-доброто, което има. Целта на Декларацията за правата на детето е то да може да има щастливо детство и да се ползва за свое собствено благо и за благото на обществото от правата и свободите, изложени в нея, и призовава родителите, мъже и жени като отделни лица, а така също и отделни доброволни организации, местните власти и националните правителства да признаят тези права и да се стремят да ги спазват чрез законодателни и други мерки.
Девета точка от декларацията засяга темата за експлоатация на децата. Тя гласи ,че то трябва да бъде защитена срещу всички форми на небрежност, жестокост и експлоатация. Във никакъв случай не трябва да се позволява да бъде обект на какъвто и да е трафик. Ако детето не е достигнало минималната възраст за работоспособност , нетрябва да се допуска детето да полага какъвто и да е труд. Не трябва да бъде допускано детето да упражнява някаква професия или заетост която може да повлияе на здравето ,образованието, физическото или умственото му развитие.
Ключовият момент в исторически план ,засягащ полагане на каквато и да е трудова заетост от деца е "Конвенция относно най-тежките форми на детския труд". Конвенцията е оформена като междонародна след редица закони и конвенции предложени през десетилетията на 20 век, които са разгледани на Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и провела своята 87-а сесия на 1 юни 1999 г.

Конвенцията за принудителния труд от 1939 г. – обхваща някои от най тейките форми на труд.
Допълнителната конвенция на Организацията на обединените нации за премахване на робството, търговията с роби и институциите и практиките, подобни на робството от 1956 г., след като реши да приеме различни предложения във връзка с детския труд, което е точка четвърта от програмата на сесията.
Конвенцията и Препоръката относно минималната възраст за приемане на работа от 1973 г., в допълнение на това се счита като основен приоритет за национални и международни действия нуждата от приемане на нови инструменти за забрана и премахване на най-тежките форми на детски труд, включително международно сътрудничество и помощ. ефективното премахване на най-тежките форми на детски труд изисква незабавни и всестранни действия, вземайки под внимание значимостта на безплатното основно образование и необходимостта да се отстранят децата от всички тези видове труд и обезпечаване на тяхната рехабилитация и социална интеграция, отчитайки нуждите на техните семейства.
Конвенцията за правата на детето, приета от Генерална асамблея на Организацията на обединените нации на 20 ноември 1989 г. - дете е всяко лице на възраст под 18 години, освен ако според закона, приложим по отношение на детето, то не навършва пълнолетие на по-ранна възраст
Международната конференция на труда на нейната 83-та сесия през 1996 г., признава, че детският труд до голяма степен е вследствие на бедност и че дълготрайното решение е в постоянния икономически растеж, водещ към социален прогрес и в частност смекчаване на бедността и всеобщо образование.
Декларацията на Международната организация на труда за основнитепринципи и права при работа и нейните последващи дейности, приета от Международната конференция на труда на нейната 86-а сесия през 1998 г.

Същност на Конвенция № 182
Член 1 от Конвенция № 182 гласи ,че Всяка държава член, която ратифицира тази конвенция, трябва по спешност да предприеме незабавни и ефективни мерки за осигуряване забраната и ликвидирането на най-тежките форми на детския труд.
Член 2 от Конвенция № 182 гласи ,че под термина „дете“ ще се разбира всяко лице под 18 годишна възраст.
В член 3 се разглежда в четири подточки какво обхваща израза "най-тежките форма на детския труд“:
„(а) всички форми на робство или практики, подобни на робство, такива като търговия и трафик на деца, крепостничество заради дългове и крепостничество изобщо, както и насилствен или принудителен труд, включително насилствено или принудително набиране на деца за използването им във военни конфликти;
(b) използването, доставянето или предлагането на деца за проституция, за производство на порнография или порнографски изяви;
(c) използването, доставянето или предлагането на деца за незаконни дейности, в частност за производство и трафик на наркотици, определени в съответните международни договори;
(d) работа, която по своето естество или при обстоятелствата, при които се упражнява, е възможно да увреди здравето, безопасността и морала на децата.".
Член 4 е разделян на 3 точки , като първата точка гласи че трябва да се определи от национални закони, постановления или от компетентната власт видовете работа, посочени в чл. 3, буква "d",вземайки предвид съответните международни стандарти. Втора точка гласи че трябва да се открие от заинтересуваните организации на работодателите и на работниците и служителите къде се упражнява така определеният вид работа.Точка три гласи , че списъка на определените видове работа съгласно § 1 на този член трябва да бъде периодично преглеждан.
Друга важна част от Конвенцията е член 6 ,който е разделен на 2 точки. Първата точка гласи всяка държава член трябва да разработи и внедри програми за действие за ликвидиране на най-тежките форми на детския труд ,а втора точка гласи, че тези програми за действие трябва да бъдат разработени в консултация със съответните институции и организации.
Следващия член 7 ,също е разделен на 3 точки ,но ние ще се спрем само на втора точка, която гласи ,че всяка държава членка трябва да вземе в предвид образованието за ликвидиране на детския труд и трябва да вземе ефективни и срочни мерки за:
„(а) предотвратяване ангажирането на деца в най-тежките форми на детския труд;
(b)