Царевица

Царевица
Презентация

1.Преди повече от 4 хиляди години в Америка царевицата е била основната хлебна култура.
У нас е пренесена в началото на XVIII в. Тук тя има различни названия: куку- руз, мисир, мамули, гълъби, влашка.
Царевицата е пълноценен продукт за хранене, защото в нея има всичко, от което се нуждае нашият организъм.Кой не би се учудил, като узнае, че от царевицата се получават след преработване... 150 вида продукти. От нея се прави брашно, нишесте, глюкоза, олио (вече го има и на нашия пазар); тя се използва в спиртната и консервената промишленост, а също и в медицината. Царевичното брашно служи за добавка към ръжен или пшеничен хляб и за приготвяне на сладкарски изделия. Любопитно е да се знае, че приятните навкус пуканки се усвояват по-добре, отколкото другите видове царевични изделия (в 100 г има 348 ккал). Особено полезна е царевицата в нейната млечна зрялост, когато може да се консервира или замразява за храна като зърна в ястия, салати, гарнитури, прибавка към супи и др.
Царевицата е култура с широка употреба на крайния продукт - зърното. Най-голямо е значението на зърното като храна за селскостопанските животни. Поради високата й продуктивност и многостранна употреба царевицата е известна като „царица на полята.
Особености в агротехниката при отглеждане на царевица
У нас царевицата се засява главно след пшеница и ечемик, които се смятат за добри нейни предшественици. Още по-подходящи са многогодишните и едногодишните бобови култури. Царевицата се отглежда с успех и като краткотрайна монокултура главно при поливни условия.
Подготовка на почвата за отглеждане на царевица зависи от предшественика, заплевеляването и т.н., но общо взето, включва следните основни звена: дълбока оран, плитка есенна обработка за борба с плевелите и пролетни предсеитбени обработки.
Дълбоката оран е от особено значение. При редуване на царевицата с пшеница и ечемик тя се извършва веднага след прибирането им, а ако това е невъзможно, стърнището се подмята и се оре до края на август. Дълбочината на оранта е 18-20 см при по-леките и 20-25 см при по-тежките почви. Веднъж на 4-6 години се оре по-дълбоко - на 26-28 см. След люцерна или други треви най-напред се извършва плитка обработка на 6-8 см, за да се подрежат кореновите шийки, а по-късно, след изсъхването на растенията, се оре с плуг с предплужник на дълбочина 26-28 см.
През есента при заплевеляване на площта се извършват 1-2 плитки обработки - обикновено култивиране или дискуване.
Пролетната предсеитбена обработка на почвата се състои най-често в едно ранно и едно предсеитбено култивиране с брануване. През вегетацията се извършват 2-3 обработки за окопаване на междуредията.
При висока химизация броят на обработките може да се редуцира в зависимост от физичните свойства на почвата и от степента на заплевеляване.
Торенето на царевиците зависи от типа на почвата и от запасеността й с хранителни вещества, от планирания добив и т.н. Примерни норми за нашите условия са 15-20 кг на декар N и 8-10 кг Р2О5 при неполивни условия и 25-30 кг N и по 15-17 кг Р2О5 и К2О при поливни условия. Добър ефект пти торенето на царевиците дава оборският тор, но поради недостиг се тори главно с минерални торове. Оборският тор, фосфорните и калиевите торове е най-добре да се внасят преди основната обработка на почвата. Азотните торове при неполивни условия се внасят преди предсеитбената обработка, а при поливни най-често 1/2 от тях се внасят преди сеитбата и 1/2 за подхранване. Добри резултати се получават и от торенето с микроелементите цинк (на карбонатните черноземи и на смолниците) и молибден (на сивите горски почви).
Сеитбата на царевица се извършва с калибрирани и обеззаразени семена от най-подходящи за района хибриди. Започва при затопляне на почвата до 10°С на дълбочина 8-10 см. В Южна България този срок обикновено настъпва през първата половина на април, за централните райони на Северна България - през второто десетдневие на април, а за Добруджа и високите полета - към края на април. Засяването на царевицата се извършва с пневматични сеялки за пунктирна сеитба. Междуредовото разстояние е 70 см, като семената падат в реда на 20-30 см едно от друго, а дълбочината е средно 6-8 см. Сеитбената норма зависи главно от гъстотата на посева и тъй като след пунктирната сеитба обикновено разреждане не се извършва, с нормата се определя броят на растенията на декар. Гъстотата на посева зависи от много фактори - от хибрида, типа на почвата и запасеността й с хранителни вещества, дали отглеждането на царевица става при поливни или при неполивни условия и т.н. Най-често при неполивни условия гъстотата на посева варира от 5000 до 6000 растения на декар, а при поливни - от 6000 до 7000. При това положение сеитбената норма варира от 1,5 до 2 кг семена на декар.
Грижите през вегетацията на царевицата се състоят най-често в борба срещу почвената кора и плевелите, в подхранване, напояване (при поливни условия) и борба срещу болестите и неприятелите.
Борбата срещу почвената кора се води чрез брануване с леки или с ротационни брани напречно или косо на редовете. Може Да се извърши както преди поникването, така и след това до появата на 4-5 листа. Обикновено с него се унищожават и много от пониците на поникналите плевели.
За борба срещу едногодишните плевели може да се използват много и различни хербициди. Подборът им, дозите, сроковете за внасяне и т.н. зависят от вида на заплевеляването и от съчетаването им с обработката на почвата. При ефикасно действие на хербицидите се извършват само 1-2 обработки в междуредията с тракторни култиватори.
Напояването на царевицата при нашите условия можа да повиши добивите повече от 2 пъти. До изметляването трябва да се поддържа влажност на почвата 70-75% от ППВ, при изметляването и цъфтежа - 80-85%, а след това отново 70-75%. Това се постига, като при нормални години се извършват 2-4 поливки, за предпочитане чрез дъждуване с поливна норма 50-50 м3 вода на декар.
През вегетацията при необходимост се води борба и срещу болестите и неприятелите по царевицата. По-важни болести по царевицата у нас са обикновената главня, листният пригор, стъбленото и кореновото гниене, ръждата, плесенясването на семената и др., от неприятелите по царевицата - телените червеи, малкият царевичен хоботник, стъбленият пробивач и др.
Как да торим царевицата?

1
2
3
4
5
(16 гласа, оценка 4.50 от 5)

За да получим високи добиви е необходимо да торим та правилно и достатъчно. Торенето на царевицата зависи от типа на предшественика, запасеността на почвата, възможностите за напояване, гъстотата на посева и вегетационния период на хибридите.
Прието е запасеността на почвата да се определя, като слаба, средна, много добра и отлична.

За да получим 100 кг. добив зърно царевицата извлича от почвата 2,5-3 кг. азот, 1-1,3 кг. фосфор, 2,2-3 кг. калий и около 3 кг. магнезий.
На декар от микроелементите с реколтата се извличат 40-80 г. бор, 240-260 г. манган, 80-160 г. мед, около 1 г. молибден, 30-40 г. цинк.
Царевицата е особено чувствителна към недостига на цинк, най-вече върху карбонатни почви. На такива почви царевицата се засяга и от недостиг на бор и желязо.
Нужно е да се направи анализ на почвата за да се определи торовата норма за декар. При невъзможност да се направи могат да се приложат следните примерни торови норми за торене на царевица:
Царевица без напояване:
преди сеитба N16P16K16 – 35-40 кг/дка, подхранване с амониев нитрат 10-18 кг/дка;
преди сеитба N18P36 – 15-22 кг/дка, подхранване с18-30 кг/дка;
преди сеитба N6P28K28 – 20-30 кг/дка, подхранване с амониев нитрат – 20-30 кг/дка.
Царевица с напояване:
преди сеитба N16P16K16 – 50-70 кг/дка, подхранване с амониев нитрат 24-36 кг/дка;
преди сеитба N18P36 – 25-32 кг/дка, подхранване с амониев нитрат 32-36 кг/дка;
преди сеитба N6P28K28 – 32-42 кг/дка, подхранване с амониев нитрат – 40-50 кг/дка.
Балансирано наторената царевица е по-устойчива на засушаване.
За да получим високи добиви от царевица е необходимо да водим борба срещу болестите и неприятелите по царевицата.
Много стопани прилагат 4-7 годишно монокултурно . Това води до бързо повишаване на:
плътността на редица опасни плевели – паламида, бутрак, балур, кощрява и др;
болести – главни, фузариози и др;
неприятели – телени червеи, хоботници и др.
При отглеждане на царевицата на поливни условия е нужно броят, ритъмът и количеството вода при отделните поливки да се съобразяват с количеството паднали валежи и нуждите на културата през отделните месеци и фази.
Неприятели по царевицата - хоботници

1
2
3
4
5
(4 гласа, оценка 3.75 от 5)

Сивият царевичен хоботник има едно поколение годишно, а сивият цвеклов хоботник има двегодишно развитие, което протича в три календарни години. И двата неприятеля зимуват в почвата.
Сивият цвеклов хоботник е бръмбар с черно, покрито с гъсти сиви и сиво-кафяви власинки и люспи тяло. Сивият царевичен хоботник е също с черно тяло, покрито със землистосиви люспи. Размерите са респективно 8,5-12 мм и 6,6-8 мм. Освен в размерите двата вида се различават и по формата на преднегръда. При сивия царевичен хоботник преднегръда е с трапецовидна форма, по-широк отколкото дълъг, с ясно изразени странични ръбове. При сивия цвеклов хоботник той е със заоблени странични стени и е по-дълъг отколкото широк.
Вредят възрастните насекоми, които нападат младите растения: прегризват кълновете и стъблата под почвената повърхност, а по листата правят периферни нагризвания. След появата на 5-7 лист поради загрубяване на листата опасността за сериозни повреди от хоботниците е отминала. Бръмбарите не летят, а се придвижват с пълзене. Женските снасят яйцата си поединично или на купчинки в почвата, около растенията. Високите температури повишават активността на хранене. Отглеждането на царевицата при поливни условия ограничава числеността на сивия царевичен и сивия цвеклов хоботник.
Борба с неприятелите по царевицата - сив царевичен хоботник и сив цвеклов хоботник
Различни агротехнически мероприятия могат да намалят популационната численост на хоботницитепо царевицата и повредите от тях: сеитбообращение с ненападащи се култури, пространствена изолация и борба с плевелната растителност, върху която първоначално се изхранват бръмбарите през пролетта. От значение, за по-лесното преодоляване на повредите от хоботниците са и останалите агротехнически мероприятия - комбинирано торене, оптимална посевна норма, срокове на сеитба и т.н.
Важно е да се определи числеността на хоботниците през есента, преди презимуване, и после отново през пролетта, когато започне развитието на растенията. При висока плътност (над 8 бр./м2) в площи, които ще се заемат през пролетта с окопни култури, преди или по време на сеитбата може да се внесат гранулирани инсектициди, регистрирани за борба с телените червеи. След сеитбата е необходимо засетите площи да се валират.
Основният метод за контрол на тези неприятели по царевицата е третиране на семената с инсектициди със системно действие - Гаучо ФС 600 - 800 мл/100 кг семена; Мачо 600 ВС - 800 гр./100 кг семена; Космос 500 ФС - 750 мл + 600 мл вода за 100 кг семен