Царевица 2

Царевица – Царица на културите

Царевицата е важна фуражна, продоволствена и техническа култура. Отглежда се основно за зърно, което се отличава с висока хранителна стойност и се използва главно за храна на селскостопанските животни

Значение
В някои страни на света тя е основна храна за населението, а в други се използва за производство на хляб чрез прибавка към пшеничното брашно.
В царевичното брашно няма глутен, за това не може да се приготви такъв хляб, какъвто се получава от пшеничното или ръженото брашно. От зърното се приготовляват и сухи закуски (корнфлекс, попкорн), или консерви
Освен за храна на животните и човека, зърното на царевицата се използва за производство на скорбяла, глюкоза, декстрин, масло, спирт, грис

Царевицата, в сравнение с останалите житни, образува голяма надземна маса, която в зелено състояние се използува за храна на животните в свежо състояние /за зеленоизхранване/ или под формата на силаж.
След узряване листно стъблената маса се използува като груб фураж. Тя е и суровина за получаване на целулоза.

Голямо е агротехническото значение на царевицата като окопна култура. Тя е основен предшественик на пшеницата. При поливни условия може да се засява като втора култура за уплътнено използване на земята.

БИОЛОГИЧНИ изисквания
Изисквания към топлината.
Нуждае от повече топлина за поникване. Семената й прорастват при температура 8-100 С, а поникването започва при минимална температура 10-120 С. Тя се нуждае от топло време не само в периода на поникване, но и през началните фази на развитие. Ниските температури от -20 С, -30 С през пролетта повреждат кълновете, а когато те са с по-голяма продължителност предизвикват загиване на младите растения. До появата на генеративните органи, оптималната температура за развитието на царевицата е 18-200 С, а по време на цъфтежа на съцветията -25 -300 С. През тази фаза при съчетаване на температури от 35-380 С и ниска атмосферна влажност прашецът само за 1-2 h изсъхва и губи способността да прораства.
Изисквания към светлината
Царевицата е светлолюбиво растение на късия ден. В началните фази след поникването си не понася засенчване,, следствие на прекомерно сгъстяване на посева или от силно заплевеляване
Изисквания към влагата
Царевицата спада към сравнително сухоустойчивите култури.
През вегетацията изискванията на царевицата към влага са различни. Покълнването започва когато семената поемат вода, равняващо се на 45% от масата им.
Критичен по отношение на влагата е периода - 10 дни преди изметляването - 20 дни след изметляването. Тогава става интензивното натрупване на сухо вещество, протичат цъфтежа, оплождането и формирането на зърното, за което е необходима много вода.Изискванията на царевицата във влага намаляват от млечна зрялост до узряването. Недостигът на влага обаче във фаза млечна зрялот може да е причина за прекратяване на наливането на зърното и не доброто озърняване на кочана до върха.

Изисквания към почвата.
Царевицата е с големи изисквания към почвата. Почвата трябва да е с добър воден, въздушен и хранителен режим, да бъде рохкава, чиста от плевели.Най-подходящи са черноземните и наносните почви по поречието на реките. Неподходящи за отглеждането и са бедните, леки, засолени, киселите и с близки подпочвени води почви.

АТРОТЕХНИКА НА ЦАРЕВЦАТА ЗА ЗЪРНО
Място в сеитбообръщението
Царевицата не е взискателна.Най-добри предшесвеници за отглеждането й са бобовите култури: грах, фасул, фиева смеска, люцерна и др. Добри предшественици, а те са и основни при отглеждането на царевицата в нашата страна са пшеницата и ечемикът, неподходящи са овесът и царевицата, а лош - захарното цвекло, слънчогледът и соргото. Царевицата се отглежда успешно в смесени посеви с фасул, соя, грах и др. Понася засяване след себе си – 5 до 6 години.Натрупва голяма органична маса.Оставя почвата чиста след себе си.
В уплътнени сеитбообръщения царевицата може да се отглежда при напояване като втора култура за зърно или за зелена маса след репко, зимен грах, фий, ръж за зелена маса и др.

Обработка на почвата
Навременната обработка на почвата е важно условие за осигуряване на стабилни добиви от царевицата. Основната обработка зависи от предшественика, почвения тип и климатичните фактори.
След зимни житни куртури оранта трябва да се извърши веднага след прибиране на предшественика, но не по-късно от август. Когато оранта не може да се извърши навреме, както и на площи заплевелени с многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели, непосредствено след жътвата се извършва подмятане на стърнището на 8-12 cm. дълбочина с лемежни плугове. След това се извършва оран на съответна дълбочина в зависимост от почвения тип. На предшественици, които се прибират късно веднага след прибирането им трябва да се извърши оран на дълбочина в зависимост от почвения тип, а при наличие на растителни остатъци да се осигури заораването им. Не трябва да се допуска извършване на оранта през пролетта, защото получените добиви са много ниски. Оранта след късни предшественици да се извършва с плуг с предплужници и се заравни чрез дискуване или валиране за да се предотврати изпарението на влагата. На почви с тежък механичен състав не трябва да се извършва заравняване на оранта защото във влажни години се увеличава плътността им. Оранта след различните предшественици през есента се поддържа чиста от плевели чрез допълнителни обработки, в зависимост от степента на заплевеляване. При слабо заплевеляване се извършва дискуване или култивиране на 8-10 cm., при силно заплевеляване или при поникване на много самосевки се извършва преораване на 10-12 cm. Не е необходимо извършване на допълнителни обработки на площи чисти от плевели и самосевки.
След предшественик царевица основната обаботка не се различава съществено от обработката след късни предшественици. Тя трябва да се извършва веднага след прибирането на царевицата, когато няма много растителни остатъци. При наличие на много растителни остатъци обработката включва надробяването им чрез дискуване или чрез специални раздробители, след което се извършва оран на дълбочина с която се осигурява заравяне на надробените растителни остатъци. Оранта трябва да се извърши веднага след прибирането на царевицата, защото всяко закъсняване понижава качеството й, следствие на което се понижава и добива.
След предшественик люцерна се извършва обработка с лющилници на 7-8 cm., за да се подрежат кореновите шийки и се предотврати израстването на издънки от спящите пъпки. След просъхване на кореновите шийки се извършва оран на 20-25 cm. До есента ако в изораната площ поникне люцерна се провеждат допълнителни обработки за унищожаването й.
При отглеждане на царевицата с напояване се налага текущо подравняване на площите, което е по-добре да се извърши през есента. Извършването му през пролетта води до уплътняване на почвата и влошаване качеството на предсеитбените обработки.
Пролетната предсеитбена подготовка е важно звено в обработката на почвата. През пролетта броя и вида на обработките зависи от почвените и климатични условия, от степента на заплевеляване и образуване на почвена кора. В зависимост от това обработките могат да бъдат брануване, култивиране или дискуване.
При извършване на допълнтелни обработки за поддържане на оранта през есента и площите са чисти от плевели, рано през пролетта предсеитбените обработки са брануване и култивиране. При използуване на ефикасни хербициди се извършва предсеитбено култивиране с едновременно брануване или завличане с влачка за запазване на влагата в повърхностния почвен слой.
С предсеитбените обработки през пролетта не трябва да се прекалява, защото във влажни години почвата се уплътнява, а в сухи години се създават условия за ветрова ерозия.
При отглеждане на царевицата на наклонени терени и за да се предпази от ерозия, оранта трябва да се извършва на гребени или да се оставят отворени бразди през 1 m. Това се постига чрез удължаване на отметателната дъска на последното плужно тяло с 40 cm или чрез премахване на последното плужно тяло.
Основната обработка (оран) в райони с изразена ерозия трябва да се извършва с плоскорези, които не обръщат почвения пласт.
Царавицата в нашата страна се засява и след предкултура като репко, зимен грах, ръж за зелено и др. В този случай площта се дискува 1-2 пъти веднага след прибиране на предкултурата и се пристъпва към сеитба.

Торене.
То е с голям ефект върху добива от царевицата. Този ефект е особено силно изразен при отглеждането на хибриди с висок потенциал на продуктивност при напояване.
Съществено влияние върху ефекта от торенето оказват моментът и начинът на внасяне на торовете. При отглеждане на царевицата без напояване най-добре е азотната торова норма да се внесе еднократно с една от предсеитбените обработки. На много леки по механичен състав почви азотната норма трябва да се внася на части - предсеитбено и с едно или две подхранвания.
Когато царевицата се отглежда с напояване половината от азотната норма се внася предсеитбено, а друга - като подхранване, съчетано с набраздяването за гравитачно поливане.
Торенето на царевицата с високи азотни и фосфорни норми предизвиква блокиране на микроелементите молибден и цинк, в резултата на което се появява хлороза (жълтеене на растенията). При такава поява е необходимо растенията да се пръскат с 30-40 l/da 0.25-0.30 % разтвор на цинков сулфат или 0.1% разтвор на натриев молибдат.
Задължително условие от което зависи ефектът от такова третиране на посева е образуваните капки да са едри и да се задържат върху листата поне 10-15 min. С добър резултат е и третирането на семената. То се извършва по полумокър начин с 3-4 l разтвор за 100 kg семена с 30-40 g цинков сулфат или 40-50 g натриев молибдат.
Разтворът на натриев молибдат трябва да се приготви с топла вода и да се употреби ведната докато е топъл, за да се избегне кристализирането на молибденът.
Царевицата реагира добре на торене с органични торове, като най-голямо значение има оборския тор. При неполивни условия преди оранта трябва да се внасят по 2-3 t на декар, а при поливни 3-4 t на декар добре угнил оборски тор. На площите торени с оборски тор, се запазват нормите за торене с азот, като се
изключва торенето с фосфорни и калиеви торове през първата и втората година. Пресният оборски тор и торовата течност са с висок ефект при царевицата и може да се използуват чрез шербетуване с поливната вода.
На кисели почви се прилага варуване, за подобряване на почвената реакция, физичните свойства на почвата и хранителния режим на царевицата. Количеството на варуващите материали основно калциев карбонат, се определя от степента на киселинност на почвата, като се внасят по 400-800 kg/da.
Когато в царевичния посев се появат специфичните признаци по листата, следствие неприложено микроторене с цинк и молибден, може да се приложи подхранване с Вуксал или Фиксал. При царевицата се прилагат всички видове Вуксал, но най-често тип 1 и тип 4 в доза 0.2-0.6 l/da. От серията Фиксал се използуват две форми - Фиксал А в доза 0.5 - 1 l/daи фиксал Б в доза 0.8-1.5 l/da.
Посевите се третират чрез двукратно пръскане - първото във фаза 4-ти - 5-ти лист на царевицата едновременно с внасянето на хербицидите, а второто във фаза изметляване.