Царица Хатшепсут - пример за успешно управление в Древен Египет

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 5.2
- 147 -

Царица Хатшепсут – пример за успешно управление
в Древен Египет

Златоживка Здравкова, Искра Славова

Queen Hatshepsut – an example of successful reign in Ancient Egypt: Hatshepsut – the woman,
who ruled the empire expanding from Africa to Near East for 22 years. She is a representative of the great
XVIII Egyptian dynasty, from which her father Tuthmosis I, her husband Tuthmosis II and her son in law
Tuthmosis III descended. In comparison to other female pharaohs, Hatshepsut's reign was long and
prosperous. She re-established the trading relationships, lost during the foreign occupation and brought
great wealth to Egypt. That stability gave Hatshepsut the opportunity to initiate imposing building campaign
that raised the Ancient Egyptian’s architecture to a standard, comparable to the classical architecture that
can not be compared to any other culture thousand years ahead.
This article introduces some of the most important times of the life of the queen, represented as an
ambitious and strong woman, who succeeded to seize an area, traditionally reserved by men – the supreme
power. This article describes a variety of slightly known facts for the mass reader, concerning Hatshepsut’s
figure.
Key words: Hatshepsut, pharaoh, woman, reign.

ВЪВЕДЕНИЕ
Свикнали сме да приемаме, че възможността жените и мъжете да имат
изравнен старт и възможности в живота е завоевание само на най-новото време. Но
както често става, и в това отношение се откриват паралели в древността. Макар че
повечето владетели в древния свят са мъже, има случаи и жени да съсредоточат в
ръцете си власт и влияние над определена държава. Някои от тях управляват
самостоятелно, други – в ролята на царски съпруги, което им дава възможност да
решават съдбините на народа и държавата си.
Страната на Нил – древният Египет, е исторически казус в Древния свят с
реално установеното равенство между мъжа и жената. Исторически погледнато, там
жената е сякаш равнопоставена на мъжа, което й дава възможност да заеме почти
всяка длъжност, която иска (освен някои строго резервирани за мъжа поради
наложените религиозни догми) – от нотариус, главен жрец на някое божество,
министър, везир, до регент на държавника и фараон. Наистина това не е ежедневна
практика и често срещащо се явление, но както историческите извори посочват, е
напълно изпълнимо. На няколко пъти жена успява да се изкачи на престола и да
прояви качества, по традиция приписвани само и единствено на мъжете-управници.
Целта, която си поставяме в изложението по-долу, е да проследим някои от изявите
на царица Хатшепсут в управлението на Египет.

ИЗЛОЖЕНИЕ
Принципно в Древен Египет наследствеността се предава по мъжка линия, но
ролята на царицата е доста важна. Още при ІІ египетска династия при управлението
на Бинотрис е прието, че и жените могат да изпълняват царските задължения.
Именно това прави и първата жена-фараон в древното царство – Нитокрис от VІ
египетска династия (2423 – 2263 г. пр. Хр., Старо царство), както и фараон
Нефрусебек, управляваща държавата в края на ХІІ династия (ок. 2000 – 1785 г. пр.
Хр., Средно царство). Тя е призната за истински цар – последният от нейната
родословна линия.
В годините на Новото царство влиянието на цариците нараства все повече.
Това е налице и при царица Хатшепсут, открояваща се сред всички тези прочути
жени. Единствено в годините на нейното управление (около 22) в страната цари мир
и просперитет – нещо, което не се случва при предшественичките й в Египет.
Първи Шамполион се натъква на сведения за Хатшепсут през 1829 г. В Деир
ел-Бахри той открива множество останки от разрушен храм. Едно от нещата, които

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 5.2
- 148 -
го озадачават, е надпис, включващ неизползваното другаде съчетание „Дъщеря на
Слънцето”, вместо обичайното „Син на Слънцето”, характерно за фараоните.
През 1961 г. археолозите завършват започналата възстановка на храма, чиито
релефи разказват за божествената поява на Хатшепсут на белия свят. Първата
картина изобразява Амон Ра (Амун), който съобщава, че царица Амозе (съпругата на
Тутмос І) ще му роди дете. По-нататък богът приема образа на Тутмос І. Той се
качва в ложето на жена си Яхмес. [2:77] След това Амон-Ра представя Хатшепсут
пред бог Хнум (богът на сътворението с глава на овен), за да извае новото бебе и
неговата душа на грънчарско колело. (виж приложение 7).[2:77]
Тялото и душата на малката Хатшепсут са изобразени като мъжки фигури.
Поради тази причина първоначално изследователите мислят, че фараонът е момче,
но след като йероглифите са разчетени, става ясно, че всъщност е момиче:
“Нейното тяло било покрито с най-нежен тамян... Кожата й била покрита със злато и
сребро и блестяла пред погледа на цялата страна като звездите в тържествената
зала” . (Надпис в Деир ел-Бахри) [2:78]

Макар че не е нито първата, нито единствената жена, управлявала Египет,
Хатшепсут

е една от най-изключителните и известни жени владетелки в античността.
За удивителния живот на тази царица се знае малко. Ма’ат-ка-Pа Хатшепсут
(“Справедливата душа на Ра”), както е спомената в надписите от онова време, е най-
голямата дъщеря на Тутмос І и царица Амозе (Яхмос). След като фараонът умира,
неговото място заема Тутмос ІІ (син на Тутмос І от една негова държанка на име
Мутнофрет [3:206] или Мутноджмет [2:65]). Когато Хатшепсут е на 15 години, се
омъжва за своя дванадесетгодишен доведен брат Тутмос ІІ, след което получава
титлата „Велика съпруга на фараона”. Смята се, че Тутмос ІІ управлявал Египет
между една и три години, когато настъпва и ненадейната му смърт.[2:67]

Има различни версии за това колко деца имат Хатшепсут и Тутмос ІІ. Със
сигурност тяхна дъщеря е Неферуре.[2:67] Според Инени, съвременник на
събитията, дъщерите са две – Нефура и Меритра.[1] Ф. Фанденберг също смята, че
царицата дарява Тутмос с две деца – Нофрура и Меритре-Хатшепсут.[3:211]
Фараонът има и незаконен син от Исида (“незначителна дама от харема”) – Тутмос
ІІІ.[2:67] Когато през 1490 г. пр. Хр. (годината, разбира се, е доста спорна) здравето
на фараона се влошава, той назначава своя син за съвладетел.[3:206-207]

След Тутмос ІІ за негов наследник е провъзгласен Тутмос ІІІ – все още малко
момче. За да не загуби контрол над държавата, Хатшепсут се обявява за регент, а
по-късно и за фараон.[2:68] Инени (главният архитект по времето на Тутмос І и
Тутмос ІІ) описва нейното възкачване на престола по следния начин: “По стария
закон жреците обявиха момчето за фараон и го венчаха за малката дъщеря на
Хатшепсут — Нефура. Тъй като господарят беше невръстен, царица Хатшепсут
(Една от най-забележителните жени в историята на Новото царство.) с помощта на
някои придворни, на везира и на върховния жрец, верни люде на нейния баща, сама
зае трона и за пръв път страната ни имаше за цар една жена. А сам бог, пък и всеки
обикновен човек, знае какво значи да получи власт млада, енергична и амбициозна
жена. Когато такава жена владее един дом, е все пак поносимо. Страда само
неговият стопанин. Но когато седне на трон — изпаща си целият народ”.[1]

Очевидно
много са били египтяните, които трудно приемали идеята жена да ги управлява.
И преди е имало случай жена да е регент в Египет. Смятало се, че тя в никакъв
случай не може да стане фараон, т.е. жив бог, с неограничената му власт,
самочувствие и другите му отличителни мъжки белези. Хатшепсут обаче обръща
древния закон наопаки – в своя полза.
Тя не елиминира Тутмос ІІІ, както правят други амбициозни жени. Въпросът е,
че именно Хатшепсут е водачът. Макар понякога Тутмос ІІІ да е изобразяван като
сърегент, като например на откритите блокове от Червения храм в Карнак, тя винаги
е представяна като водещата фигура.[6] Известно време тя вписва името на Тутмос

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 5.2
- 149 -
ІІІ във всички книжа и документи, но на деветата година от своето управление името
му изчезва, а това на Хатшепсут става единственото царско име. Получава и всички
символи на царската власт. В официалните документи тя дори използва мъжки
граматически форми, като променя името си на Хатшепсу и се вписва като Негово
Величество Хатшепсу.[5] Облича се в мъжки дрехи, за да изглежда като истински
фараон. Първоначално е изобразявана в женски одежди, под които ясно личи
женското тяло. После роклите се сменят с къси мъжки туники, чертите на лицето й
загрубяват, а бюстът й изчезва съвсем. Накрая се появява и добре оформена
брадичка.



Най-горният камък от обелиска Това са три различни фигури на фараон
на Хатшепсут, на който е Хатшепсут, при които ясно личи изобразено
настъпилата метаморфоза – преминаването короноването на владетелката от бог Амон
от женски външен вид към мъжки и получаването на царските символи.
(Egyptian museum in Cairo ) (Egyptian museum in Cairo )

Фактът, че жена заема
трона и поема всички
религиозни и политически
задължения, не се харесва на
част от жреците на бог Амон.
Следва създаването на
всеизвестната пропаганда за
заемането на престола и
властта от Хатшепсут. Част
от нея са надписите [2:77] и
изображенията, които
свидетелстват за евентуално
наследяване на трона от
Хатшепсут: “Това е моята дъщеря. Аз я поставям на моето място. Тя ще ме замести
на престола като мой наследник...”. Те са създадени, след като царицата става
фараон, за да покажат, че тя притежава властта законно.[2:76; 5]
Това вероятно налага създаването на мит, че Хатшепсут е дъщеря на Амон-Ра.
Този мит за „божествения брак”, при който сам бог Амон слиза при земната царица
Амозе (Яхмос), за да приеме образа на Тутмос І, и тя да зачене божествена дъщеря,
е изобразен върху стените на храма в Луксор на западния бряг на Нил. На нейния
обелиск дори е изписано: “Известната дъщеря на Амун, неговото специално дете,
създадено в негово присъствие, славният образ на Господаря на Вселената, чиято
красота била създадена от душите на Хелиопол; тя, която завзе земите подобно на
пръв бог и специално бе създадена, за да носи неговите корони... Самият Амун я

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 5.2
- 150 -
сложи да седне на неговия трон в Тива. Тя стана негова избраница като пазителка
на Египет, внушаваше благоговение и страхопочитание сред благородниците и сред
обикновените хора; жената Хор, която закриля своя баща...[2:83].
За близо 22 години управление Хатшепсут възстановява търговските мрежи,
засегнати по време на окупацията от хиксосите. Също така подготвя и финансира
експедиция до страната Пунт – вероятно в близост до днешна Сомалия. Един от
най-интересните разкази, описан по стените на храма, е за тази експедиция от
деветата година от царуването й. Египетската владетелка изпраща пет кораба,
всеки с дължина 70 фута (21 м), побиращи 210 души. Целта е да се набавят така
ценените тамян и аромати, за да ги дарят на храма на Амон. Донесени са ценни
дървета като абанос, също и слонова кост, злато, кожи – всичко, което може да се
хареса на бог Амон. Смята се, че на терасите на храма са засадени доставените
екзотични дървет