Учебник дистанционно обучение

Първа глава - ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ

УЧЕБНИ ЦЕЛИ

След усвояване на материала в тази глава вие ще можете:

да обясните същността на организацията и нейните елементи и характеристики;

да разберете съдържанието на управлението и предизвикателствата, свързани с него;

да идентифицирате основните управленски функции;

да определяте свързващите процеси в управлението;

да класифицирате най-важните управленски роли и умения;

да изясните мястото на целите в процеса на управление на организацията.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В обществената практика функционират различни видове организации: малки, големи, частни,
държавни, временни, постоянни, производствени, научноизследователски и др. При това те
преминават през различни фази от жизнения цикъл и във връзка с това се нуждаят от специфични
управленски въздействия. Основни елементи на организациите са хората (техният най-важен
ресурс), изпълняваните от тях задачи и управлението, което насочва усилията и творчеството на
сътрудниците за решаване на задачите. Важна причина за съществуването на организацията е
невъзможността участниците да постигнат целите поотделно.

Мениджмънтът е комплексна дейност, която се отличава с редица функции: формулиране на
системата от цели, координиране на усилията и разпределение на ресурсите на организацията за
постигане на целите, управление на функционалните процеси, запазване целостта на
организацията в процеса на нейното развитие, изследване на взаимодействието на организацията
с бизнес средата, управление на промените, ускоряване процесите на обучение и самообучение в
организацията и др.

2. СЪЩНОСТ, ЕЛЕМЕНТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Според речника на чуждите думи организацията е многопланово понятие: "Организацията е
съчетание, устройство, обединение на нещо или на някого в едно цяло; привеждане в стройна
система; група от хора, обединени от обща програма, обща цел или задача." [1, с. 506].
В специализираната литература могат да бъдат посочени множество определения на
организацията. Според Честър Бернард организацията представлява динамична социална
система, в която се осъществяват координирани действия (в рамките на формални и неформални

процеси), които създават възможности индивидите да постигнат такива резултати, които те никога
не биха могли да постигнат поотделно [15].

Л. Гулик защитава тезата, че "разделението на труда е основа на организацията; фактически
причината за нейното възникване". Във връзка с това авторът твърди, че именно организацията е
необходима за координацията, а не обратното, като първостепенна роля играят целите [26, с. 3].

Г. Морган формулира осем ключови метафори за организацията, които характеризират различни
аспекти на нейното функциониране [28]:

1. Организацията като съвкупност от механизми: съвременните организации използват огромно
количество машини. При тази метафора се подценява необходимостта от гъвкавост и адаптиране
на организацията към измененията във външната среда, включително стремежът за непрекъснато
обучение.

2. Организацията като организми (по аналогия с биологията). Организацията се разглежда като
съвкупност от реакции на социалните потребности. В случая се преувеличава значението на
способността на организацията да запази своята цялост.

3. Организацията като мозък. Организацията се разглежда като самоорганизираща се система. В
случая се преувеличава ролята на самообучението като водеща цел на организацията.

4. Организациите като носители на култури. Морган акцентира върху взаимовръзките между
култура и стратегия. При това специално внимание трябва да се обърне на политическите фактори
в процеса на формиране на системата от пълномощия.

5. Организациите като политически системи. При анализа на организацията специално внимание
трябва да се обърне на групите на влияние върху нея и свързаните с тях властови пълномощия.

6. Организациите като носители на деформации. Авторът насочва вниманието върху
нерационалното поведение на организациите, свързано с бавните темпове на иновации и
промени.

7. Организациите като поток и трансформация. Те се разглеждат като комплексни системи с
обратна връзка, които се стремят към устойчивост.

8. Организацията като инструмент за господство. В случая се посочва отрицателното въздействие
на организацията върху външната среда (замърсяване на околната среда, предлагане на продукти,
които застрашават здравето на потребителите и др.).

Според П. Дракър организацията служи за преобразуване на човешките усилия в конкретна
продукция и личните усилия създават обществени ползи [19].

Том Бърнс дефинира организациите като съвкупност от три социални системи: система на
формална власт (необходима поради целите на организацията, използваните технологии и
стремежа за справяне с особеностите на външната среда), система за кариерно развитие на
сътрудниците и политическа система (характеризира системата на пълномощия) [16].

Организациите като системи притежават редица специфични особености, които усложняват
процеса на тяхното управление [14, с. 33-34]:

Задължителен активен елемент е човекът.

Обособеност, единство и системност на елементите и връзките.

Процесът на целеполагане се осъществява от вътрешния орган на управление.

Наличие на единна организационна култура.

Всяка организация е уникална по отношение на вътрешните променливи и бизнес средата.

Комплексност (разделение на труда, диференциация, йерархични нива).

Отчитане на особеностите на конкретната ситуация в процеса на управленско въздействие върху
организационната система.

Формализация (система от разработени правила и процедури съобразно степента на
централизация и децентрализация).

Възможности за самоорганизация и развитие на системата като отговор на намаляване на
неподредеността (вж. изложението, посветено на системния подход във втора глава).

Взаимодействие между членовете чрез каналите за комуникация и постоянния обмен на
информация.

Адаптивно поведение на организацията спрямо измененията във вътрешната и външната среда.

На фигура 1.1 са представени основните елементи на организацията според Х. Минцбърг [25]:

Операционно ядро – то осъществява основния производствен процес в организацията.

Стратегически апекс (връх) – той включва поне един мениджър, който контролира системата като
цяло.

Персонал на средно равнище – броят на тези мениджъри е право пропорционален на размера на
организацията; те представляват средната линия между операционното ядро и стратегическия
апекс.

Организационна техноструктура – включва сътрудници, чийто брой нараства с развитието и
усложняването на организацията; те се занимават с планиране и контрол на дейността на
останалите сътрудници в контекста на властовата йерархия.

Помощен персонал – сътрудници, които оказват разнообразни вътрешни услуги: продажба на
кафе и закуски; пощенски услуги; юридически консултации и др.

Към тези пет елемента, обозначени на фигурата по-горе, може да се добави още един, свързан с
идеологията, т.е. наличието на силна "култура" в организацията [8, с. 157].

Развитието на организациите се подчинява на редица принципи и закони:

инерционност: необходим е определен период от време за изменение на ресурсния потенциал на
системата, след като е осъществено въздействие върху нея по линия на външната и вътрешната
среда; изменението приключва известно време след осъщественото въздействие;

композиция: организацията като цяло има приоритет пред изграждащите я елементи;

синергизъм: положителен или отрицателен – възможностите на организацията като цяло са по-
големи или по-малки от сумата на възможностите на нейните елементи;

постоянни промени и необходимост от адаптивно поведение на организацията;

необходимо разнообразие: организацията ще бъде устойчива, ако се състои от качествено
разнородни елементи;

онтогенеза: циклично развитие на организацията в рамките на качествено различни стадии
(раждане, развитие, смърт);

устойчивост: стремеж за поддържане на динамично равновесие (външна като резултат от
осъществяването на разнообразна дейност, която се изменя съобразно особеностите на бизнес
средата, и вътрешна – свързана с особеностите на елементите, които я изграждат, и
взаимовръзките между тях);

информираност: редът в организацията зависи от обема и качеството на разполагаемата
информация;

рационалност: развитие на организацията в условията на по-икономичен режим на дейност и др.

В резултат на своето развитие организациите на бъдещето ще притежават следните по-важни
характеристики:

гъвкавост и адаптивност спрямо измененията на бизнес средата;

глобални сфери на дейност;

човешките ресурси се разглеждат като интелектуален капитал;

работа в екипи;

индивидуална работа с клиентите;

социална отговорност;

мрежови принцип на изграждане и слаба йерархичност;

децентрализация;

ускорени темпове на иновации;

непрекъснати обучение и самообучение и др.

Упражнения

1. Обяснете специфичините особености на организацията като система.

........................................................................................................................................................

........................................................................................................................................................

........................................................................................................................................................

2. Характеризирайте връзките между основните елементи на организацията според Х. Минцбърг.

........................................................................................................................................................

........................................................................................................................................................

........................................................................................................................................................

3. УПРАВЛЕНИЕ И УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ
Думата "мениджмънт" има латински, италиански и френски корени (латински език: "manus" –
ръка, власт, сфера на пълномощия; италиански език: "manneggiare" – свързано с управлението на
собствеността и търговските предприятия през средните векове; френски език: "manegerie").
Съгласно Краткия оксфордски речник на английския език думата "management" се използва за
първи път в своето съвременно значение през 1670 г. и означава "управление на търговски дела"
като противоположност на предишното значение, свързано с умението "да се владее" меча или да
се управлява кон. През ХХ век много често понятиет