Учебник по основи на управлението

Национална школа по мениджмънт, февруари 2015 година
- 1 -
Подготовка за изпит по Основи на управлението:
I. Мениджмънт – процес на взаимодействие между две основни подсистеми на
фирмата: управляваща и управлявана.

II. Производствена система:





1. Управляваща подсистема – т.е. субектът на управление, състои се от мениджъри или
функционални органи (отдели), които оказват управленско въздействие върху
управляваната подсистема. То се основава на взети управленски решения и се изразява
с различни форми на разпореждания.

2. Управлявана подсистема – т.е. обектът на управление, състои се от индивиди или
обособени звена, които са подложени на управленско въздействие. От тях по обратен
път постъпва информация към управляващата подсистема, чрез което се регулира
взаимодействието между двете.
III. Обкръжаваща среда:
Дейността на индустриалните фирми се влияе силно от обкръжаващата среда. Тя
може да бъде стабилна и променлива.
1. Стабилна среда – характеризира се с:
- продукти, които не се изменят съществено с години;
- малки технологични иновации;
- постоянна мрежа от конкуренти, клиенти и др. на дадена фирма;
- постоянна правителствена политика.
2. Променлива среда – свързана e с:
- променящи се продукти или услуги;
- съществени технологични изменения, които правят използваните процеси и
техника остарели;
- непрекъснати промени в клиенти, конкуренти и други;
- непредвидими правителствени действия, които въздействат върху клиентските
интереси.
Управляваща
подсистема
Управлявана
подсистема
Управленско
въздействие
Обратна
връзка

Национална школа по мениджмънт, февруари 2015 година
- 2 -
IV. Принципи на мениджмънта:
Мениджмънта се осъществява съобразно с някои общи положения, формулирани
като основни принципи. По-важни от тях са следните:
- Единоначалието означава всички разпореждания към подчинените да се дават от
техния непосредствен мениджър;
- Единство на правомощия и отговорности на мениджърите , което се съчетава с
колективност при вземането на особено важни решения;
- Ефективност, която трябва да се осигури чрез задълбочен анализ и оценка на
информацията с оглед на вземането на оптимални решения от мениджърите;
- Правилен подбор и разпределение на кадрите, обусловено от квалификацията и
качествата на хората;
- Единство на конкретните цели с общите цели на фирмата и комплексност на
управленските решения с оглед на достигането им и други.

V. Методи на мениджмънта:
Мениджмънта може да се осъществи чрез три групи методи:
1. Икономически методи – те позволяват съчетаването на общите и индивидуалните
икономически интереси чрез цени, кредити, печалби, заплати и други;
2. Организационни методи – предназначени са да оказват въздействие върху хората чрез
регламентиране на структури, права, задължения, отговорности и други;
3. Социално-психологически методи – те оказват психосоциално въздействие върху хората за
мотивирането им чрез различни форми на морално стимулиране и други.

VI. Функция на мениджмънта:
Функцията на мениджмънта е съвкупност от мениджърски дейности, групирани
според:
1. Общността на задачите – определя основните функции на мениджмънта:
- Планиране – изразява се в определянето на целта, установяване на стратегията за
постигането й и разкриване на пътищата за реализацията й;
- Организиране – състои се в определяне на задачите, групирането и разпределението
им, определяне на взаимовръзките и последователността на изпълнението им;
- Ръководене – представлява координиране и направляване на дейността на хората,
мотивирането им, решаване на евентуални конфликти и други;
- Контролиране – то включва установяване на фактическото състояние, сравняване с
плановото и коригиране при наличието на значителни отклонения.

Национална школа по мениджмънт, февруари 2015 година
- 3 -
2. Обекта на мениджмънт – oпределя конкретните функции на мениджмънта: снабдяване,
пласмент, счетоводство и други.

VII. Връзки между звената:
За осъществяване на функциите на мениджмънта се изграждат специални звена във
фирмите. Между тях и останалите функционални звена на фирмите се установяват връзки,
които по своя характер са:
1. Линейни връзки между звената – това са връзки между звена на различни йерархични
нива, т.е. връзки на права и задължения, които имат задължителен характер;
2. Функционални връзки между звената – това са връзки между звена на различни
йерархични нива, които изразяват осъществяването на специфичен вид дейности,
необходими на мениджмънта и не винаги имат задължителен характер;
3. Връзки на съгласуваност и сътрудничество между звената – това са връзки, които се
осъществяват между звена на едно йерархично ниво, за да подпомогнат мениджмънта
и нямат задължителен характер.
Линейните и функционалните връзки са вертикални връзки, които са свързани с
разпореждания и изпълнение, а в ръзките на съгласуваност и сътрудничество са
хоризонтални връзки на взаимно консултиране.
VIII. Вземане на решение:
Основна мениджърска дейност е вземането на решение. То се разглежда като
определяне на въздействието, което управляващата подсистема трябва да окаже върху
управляваната за постигане на поставените цели. То е избор на действие за реализиране
на целите на основата на осъзнаване и оценка на възможните алтернативи.
Решенията на мениджърите трябва да бъдат:
1. Обосновани решения – решенията трябва да бъдат обективни, компетентни и конкретни,
като се съобразяват със съществуващите условия, възможностите, критериите и
съвременните постижения в съответната област;
2. Своевременни решения – решенията се отнасят за определена ситуация към даден период,
която изисква адекватна реакция. Несвоевременното вземане на решение може
предварително да обречени на неуспех провеждането му;
3. Съгласувани и непротиворечиви решения – дейността на много подсистеми и елементи
изисква вземането на голям брой решения в различни звена и на различни нива, които
трябва да бъдат предварително съгласувани;
4. Решенията се вземат от упълномощени лица – решенията трябва да се вземат от лица,
притежаващи необходимите правомощия, за да се осигури изпълнението им. В някои

Национална школа по мениджмънт, февруари 2015 година
- 4 -
случаи правата и отговорностите за вземането им могат да се предоставят (делегират)
на други.

IX. Правомощия и отговорности:
Правомощие – наличие на право за действие по определен начин. То може да се
делегира на подчинените.
Отговорност – задължението да се изпълняват определени функции. Тя е
легитимност за действие по определени начини.
Мениджърът може да делегира част от правомощията си на свой подчинен. Той
може да делегира и определени отговорности, но винаги цялостната отговорност за
функцията, която неговия отдел извършва за общия успех на фирмата трябва да бъде
негова. Погрешно е, ако се възлагат на подчинените отговорности без да им се предоставят
права, даващи им възможност да изпълнят тези отговорности. Затова правомощията
трябва да бъдат достатъчни, недвусмислено определени и предписани.
Смисълът на делегирането е, че дава възможност за вземане на решение по-близко
до мястото на действие. Това означава, че решението е необходимо да се вземе на същото
ниво, а не да се отнася по-нагоре. Друга важна особеност е, че вземащият решението трябва
да носи отговорност за последствията.
Правомощията се отнасят до правото на хората да вземат решения. То може да се
предоставя от мениджърите на други лица, т.е. да се делегира.
Делегирането на правомощия има определени предимства и недостатъци:
- Основните предимства са свързани с това, че хората на по-ниските нива в йерархията
получават възможност да вземат важни решения, засягащи мениджърски проблеми
от по-високо ниво. По този начин те се подготвят за издигане на по-високи постове с
по-големи правомощия и отговорности;
- Недостатъците са свързани с необходимостта от обучение на хората, което може да
бъде твърде скъпо. От друга страна, някои мениджъри се боят, че делегирането на
права означава да изгубят контрол върху дейностите. Други мениджъри пък се
страхуват, че ще се злепоставят, тъй като техните подчинени биха могли да
ръководят по-добре от тях.

X. Класифициране на решенията:
Решенията на мениджърите са твърде разнообразни. Те могат да се класифицират
по няколко основни признака:

Национална школа по мениджмънт, февруари 2015 година
- 5 -
1. Степен на неопределеност:
- Детерминирани - решения, при които резултатите от изпълнението им са
предварително известни;
- Вероятностни - решения, при които резултатите са очаквани с определена
вероятност.

2. Функции на мениджмънта:
- според основните функции – по планиране, организиране, ръководене и
контролиране;
- според конкретните функции – по стратегическо планиране, оперативно планиране,
снабдяване и други.

3. Мащаб на въздействие:
- общи – засягат системата като цяло;
- частни (конкретни) – засягат отделни подсистеми и елементи на системата.

4. Характер (роля):
- технически;
- икономически и други.
Взимането на решение е мениджърски процес, който протича в следната
последователност:
1. Възникване на проблема – въз основа на анализ на ситуацията се осъзнава необходимостта
от вземане на решение, която произтича от определянето на непосредствената цел и
формулирането на проблемите за решение;
2. Поставяне на проблема за решение – чрез селекция се избира проблемът, който трябва да
се реши;
3. Определяне на критерии за оценка на решенията – в зависимост от ситуацията и приетите
приоритети се подбират критерии, на които според важността може да се придаде
различна тежест;
4. Събиране и анализ на необходимата информация;
5. Разработване на алтернативи на решение;
6. Оценка и избор на оптимално решение – то е съобразно с подбраните критерии,
включително документално оформление;
7. Изпълнение на решението;
8. Контрол за изпълнението на решението.
При вземането на решение се прилага различен подход, в зависимост от характера
на решаваните проблеми.

Национална школа по мениджмънт, февруари 2015 година
- 6 -
1. Качествени подходи при вземането на решение – когато ситуацията и резултатите могат да
се характеризират само качествено, се прилагат логичното мислене и евристични
методи (при някои нестандартни, конфликтни ситуации се нал ага и нестандартно,
творческо мислене, когато много често помага и интуицията);
2. Количествени подходи при вземането на решение – когато могат да се