Учебник за Линукс

1.1.1.1.Какво означава Linux ?
Linux е свободна Unix-подобна операционна система започната от Linus Torvalds

LinuLinux е свободна Unix-подобна операционна система започната от Linus Torvalds със съдействието на програмисти от целия свят.
Linux е независима POSIX-
р
е
а
лизация и поддържа истинск
а

многозадачност, виртуална памет, споделени библиотеки, зареждане при поискване, чисто управление на паметта, мрежови услуги съгласно стандартите TCP/IP, както и други услуги достъпни в Unix-подобните системи.
Тъй като е защитена от лиценза  HYPERLINK "http://www.linux.org/info/gnu.html" GNU General Public LicenseLinux е независима POSIX-реализация и поддържа истинска многозадачност, виртуална памет, споделени библио
т
еки, зареждане при поискване, чисто управление н
а
паметта, мрежови услуги с
ъ
гласно стандартите TCP/IP, както и други услуги достъпни в Unix-подобните
с
и
стеми.
Тъй като е защитена
о
т
лиценза  HYPERLINK "http://www.linux.org/info/gnu.html" GNU General Public License, изходните текстове на програмите формиращи Linux са достъпни за всеки.
1.2.Основни понятия в Li
nux
Като многозадачна операционна система Linux във всеки един момент от работата си поддържа няколко активни програми в паметта.
Най-важната и същевременно задължителна програма е ядрото (kernel).То се занимава с управлението на хардуера, паметта, ра
зпредел
я ресурсите на компютъра между обикновените програми, управлява мрежовия трафик, файловата система и прави още куп важни неща.
Останалите активно работещи програми се наричат процеси (process). При стартиране на Linux най-напред в паметта се зарежда и стартира ядрото, което като се намести и разбере че компютъра е в добро зТъй като е защитена от лиценза  HYPERLINK "http://www.linux.org/info/gnu.html" GNU General Public License, изходните текстове на програмите формиращи Linux са достъпни за всеки.
1.2.Основни понятия в Linux
Като многозадачна операционна система Linux във всеки един момент от работата си поддържа няколко активни програми в паметта.
Най-важната и същевременно задължителна програма е ядрото (kernel).То се занимава с упра
влението н
а хардуера, паметта, разпределя ресурсите на компютъра между обикновените програми, управлява мрежовия трафик, файловата система и прави още куп важни неща.
Останалите активно работещи про
грами се наричат
процеси (process). При стартиране на Linux най-напред в паметта се зарежда и старти

1.2.1.2.Основни понятия в Linux
Като многозадачна операционна система Linux във всеки един момент от работата си

КатоКато многозадачна операционна система Linux във всеки един момент от работата си поддържа няколко активни програми в паметта.
Най-важната и
същевремен
но задължителна програма е ядрото (kernel).То се занимава с управлението на хардуера, паметта, разпределя ресурсите на компютъра между обикновените програми, управлява мрежовия трафик, файловата система и прави още куп важни неща.
Останалите активно работещи програми се наричат процеси (process). При стартиране на Linux най-напред в паметта се зареждНай-важнат
а и същев
ременно задължителна програма е ядрото (kernel).То се занимава с управлението на хардуера, паметта, разпределя ресурсите на компютъра между обикновените програми, управлява мрежовия трафик, файл
Опитайте се да четете този учебник преди и след инсталацията. Така ще увеличите шанса си да разберете по-добре процеса на инсталация и работата на системата изобщо.
Има няколко важни източника на детайлна информация:
HOWTO документите ще ви светнат как да инсталирате
и

п
олзвате някои важни средст
в
а
. Те са предназначени за начинаещи. Обикновено се намират в директорията /usr/doc/HOWTO и /usr/doc/HOWTO/mini. Има ги и на много места в Мрежата.
Командата man име_на_програма_или_функция дава детайлна информация за начина на ползване на съответната програма/функция. Още по-подробна информация за параметрите и начина на използване на програмите и функциитеИма няколко важни източника на детайлна информация:
HOWTO докум
е
нтите ще ви светнат как да инсталирате и ползват
е
някои важни средства. Те
с
а предназначени за начинаещи. Обикновено се намират в директориятаHOWTO до
к
у
ментите ще ви светнат как д
а

инсталирате и ползвате някои важни средства. Те са предназначени за начинаещи. Обикновено се намират в директорията /usr/doc/HOWTO и /usr/doc/HOWTO/mini. Има ги и на много места в Мрежат
а.
Ко
мандата man име_на_програма_или_функция дава детайлна информация за начина на ползване на съответната програма/функция. Още по-подробна информация за параметрите и начина на използване на програмите и функциите дава командата info име_на_програма_
или_фун
кция, чийто текст е организиран с хипертекстови връзки.
Много големи програми се придружават от HTML-учебник. Тези учебници могат да се четат и директно от Мрежата.
Стандартите за работа на Мрежата са описни в документите RFC (Requests For Comments). Те са в директория /usr/doc/RFC или подобна а също и на много места в Мрежата.
Най-точната, но и най-трудна за разбиране документация са самите изходни текстове на програмите.Командата man име_на_програма_или_функция дава детайлна информация за начина на ползване на съответната програма/функция. Още по-подробна информация за параметрите и начина на използване на програмите и функциите дава командата info име_на_програма_или_функция, чийто текст е организиран с хипертекстови връзки.
Много голем
и програми
се придружават от HTML-учебник. Тези учебници могат да се четат и директно от Мрежата.
Стандартите за работа на Мрежата са описни в документите RFC (Requests For Comments). Те са в дирек
тория /usr/doc/RF
C или подобна а също и на много места в Мрежата.
Най-точната, но и най-трудна за разбиране документация са самите изходни текстове на програмите. Те са за тези, които искат да вникнат в най-дребните детайли от работата на конкретна програма, с евентуалната цел да поправят грешки или да подобрят работата й.
/" WhatIs.
com е хубав тълковен речник за компютърни термини.
1.4 Кратка история на Linux
Linux е започнатa от Линус Торвалдс, (студент по това време) като програма-хоби.
В началото на разработката на системата той искал тя да прилича на MINIX (малка UNIX ОС разработена от Andy Tanenbaum), затова първите дискусии относно Линукс се провели в USENET групата coМного
големи пр
ограми се придружават от HTML-учебник. Тези учебници могат да се четат и директно от Мрежата.
Стандартите за работа на Мрежата са описни в документите RFC (Requests For Comments). Те са в дирек
2.1.2.1.Потребители root и user
c
/
g
uide21.html" \l "accounts"

Потребителски account-и. Файлът /etc/passwd
е
бителски имена
u
lgaria.org/public/guide21.
h
tml" \l "passwords" Пароли
u
b
lic/guide21.html" \l "home"

home директория
бителски имена
c/guide
21.html" \l "spec_user" Запазени потребителски имена
linux-bulg
aria.org/public/guide21.html HYPERLINK "http://www.linux-bulgaria.org/public/guide21.html" \l "spec_user" Запазени потребителски имена
/guide21.html" \l
"adduser" Добавяне на потребители
Достъпът до всяка Linux система става чрез потребителс HYPERLINK "http://www.linux-bulgaria.org/public/guide21.html" \l "adduser" Д
обавяне на
потребители
Достъпът до всяка Linux система става чрез потребителски account, установен от системния администратор. Това означава, че на всеки потреб HYPERLINK "http://www.linux-bulgaria
.org/publ
ic/guide21.html" \l "groups" Групи
Достъпът до всяка Linux система става чрез потребителски account, ус
username:password:userID:groupID:comment:home_directory:login_comm
Нека разгледаме един примерен файл /etc/passwd - това е моят /etc/passwd файл, взет от домашния ми компютър:
root:x:0:0:root:/root:/bin/bash
bin:x:1:1:bin:/bin:
daemon:x:2:2:daemon:/sbin:
adm:x:3:4:a
d
m
Н
ека разгледаме един пример
е
н
файл /etc/passwd - това е моят /etc/passwd файл, взет от домашния ми компютър:
root:x:0:0:root:/root:/bin/bash
bin:x:1:1:bin:/bin:
daemon:x:2:2:daemon:/sbin:
adm:x:3:4:adm:/var/adm:
灬砺㐺㜺氺㩰瘯牡猯潰汯氯摰ഺ祳据砺㔺〺猺湹㩣猯楢㩮戯湩猯湹ൣ桳瑵潤湷砺㘺〺猺畨摴睯㩮猯楢㩮猯楢⽮桳瑵潤湷栍污㩴㩸㨷㨰慨瑬⼺扳湩⼺扳湩栯污൴慭汩砺㠺ㄺ㨲慭汩⼺慶⽲灳潯⽬慭汩ഺ敮獷砺㤺ㄺ㨳敮獷⼺慶⽲灳潯⽬敮獷ഺ畵灣砺ㄺ㨰㐱町捵㩰瘯牡猯潰汯甯捵㩰漍数慲潴㩲㩸ㄱ〺漺数慲潴㩲爯潯㩴服浡獥砺ㄺ㨲〱㨰慧敭㩳甯牳术浡獥ഺ潧桰牥砺ㄺ㨳〳机灯敨㩲甯牳氯扩术灯敨⵲慤慴ഺ瑦㩰㩸㐱㔺㨰呆⁐獕牥⼺潨敭是灴ഺ潮潢祤砺㤺㨹㤹为扯摯㩹㨯瀍獯杴敲㩳㩸〱㨰㌲㨳潐瑳牧卥䱑匠牥敶㩲瘯牡氯root:x:0:0:ro
o
t:/root:/bin/bash
bin:x:1:1:bin:/bin:
daemon:x:2
:
2:daemon:/sbin:
adm:x:3:4:
a
dm:/var/adm:
灬砺㐺㜺氺㩰瘯牡猯潰汯氯摰ഺ祳据砺㔺〺猺湹㩣猯bin:x:1:1:bin:/bin:
daemon:x:2:2:daemo
n
:
/sbin:
adm:x:3:4:adm:/var/a
d
m
:
灬砺㐺㜺氺㩰瘯daemon:x:2:2:daemon:/sbin:
adm:x:3:4:adm:/var/adm:
灬砺㐺㜺氺㩰瘯牡猯潰汯氯摰ഺ祳据砺㔺〺猺湹㩣猯楢㩮戯湩猯湹ൣ桳瑵潤湷砺㘺〺猺畨摴睯㩮猯楢㩮猯楢⽮桳瑵潤湷栍污㩴adm:x:3:4:adm:/var/adm:
灬砺㐺㜺氺㩰瘯牡猯潰汯氯摰ഺ祳据砺㔺〺猺湹㩣猯楢㩮戯湩猯湹ൣ桳瑵潤湷砺㘺〺猺畨摴睯㩮猯楢㩮猯楢
⽮桳瑵潤湷栍
污㩴㩸㨷㨰慨瑬⼺扳湩⼺扳湩栯污൴慭灬砺㐺㜺氺㩰瘯牡猯潰汯氯摰ഺ祳据砺㔺〺猺湹㩣猯楢㩮戯湩猯湹ൣ桳瑵潤湷砺㘺〺猺畨摴睯㩮猯楢㩮猯楢⽮桳瑵潤湷栍污祳据砺㔺〺猺湹㩣猯楢㩮戯湩猯湹ൣ桳瑵潤湷砺㘺〺猺畨摴睯㩮猯楢㩮猯楢⽮桳瑵潤湷栍污㩴㩸㨷㨰慨瑬⼺扳湩⼺扳湩栯污൴慭汩砺㠺ㄺ㨲慭桳瑵潤湷砺㘺〺猺畨摴睯㩮猯楢㩮猯楢⽮桳瑵潤湷栍污㩴㩸㨷㨰慨瑬⼺扳湩⼺扳湩栯污൴慭汩砺㠺ㄺ㨲慭汩⼺慶⽲灳潯⽬慭汩ഺ敮獷砺㤺ㄺ㨳敮獷⼺慶⽲灳潯⽬敮獷ഺ畵灣砺ㄺ㨰㐱町捵㩰瘯牡猯潰汯甯慨瑬砺㜺〺栺污㩴猯楢㩮猯楢⽮慨瑬洍楡㩬㩸㨸㈱洺楡㩬瘯
牡猯潰汯洯楡㩬
渍睥㩳㩸㨹㌱渺睥㩳瘯牡猯潰汯港睥㩳甍捵㩰㩸〱ㄺ㨴畵灣⼺慶⽲灳潯慭汩砺㠺ㄺ㨲慭汩⼺慶⽲灳潯⽬慭汩ഺ敮獷砺㤺ㄺ㨳敮獷⼺慶⽲灳潯⽬敮獷ഺ畵灣砺ㄺ㨰㐱町捵㩰瘯牡猯潰汯甯捵㩰漍数慲潴㩲㩸ㄱ〺漺数慲潴㩲爯潯敮獷砺㤺ㄺ㨳敮獷⼺慶⽲灳潯⽬敮獷ഺ畵灣砺ㄺ㨰㐱町捵㩰瘯牡猯潰汯甯捵㩰漍数慲潴㩲㩸ㄱ〺漺数慲潴㩲爯潯㩴服浡獥砺ㄺ㨲〱㨰慧敭㩳甯牳术浡獥畵灣砺ㄺ㨰㐱町捵㩰瘯牡猯潰汯甯捵㩰漍数慲潴㩲㩸ㄱ〺漺数慲潴㩲爯潯㩴服浡獥砺ㄺ㨲〱㨰慧敭㩳甯牳术浡獥ഺ潧桰牥砺ㄺ㨳〳机灯敨㩲甯牳氯扩术灯敨灯牥瑡牯砺ㄺ㨱㨰灯牥瑡牯⼺潲瑯ഺ慧敭㩳㩸㈱ㄺ〰机浡獥⼺獵⽲慧敭㩳服灯敨㩲㩸㌱㌺㨰潧桰牥⼺獵⽲楬⽢潧桰牥搭瑡㩡昍灴砺ㄺ㨴〵䘺偔慧敭㩳㩸㈱ㄺ〰机浡獥⼺獵⽲慧敭㩳服灯敨㩲㩸㌱㌺㨰潧桰牥⼺獵⽲楬⽢潧桰牥搭瑡㩡昍灴砺ㄺ㨴〵䘺偔唠敳㩲栯浯⽥瑦㩰渍扯摯㩹㩸㤹㤺㨹潎潢潧桰牥砺ㄺ㨳〳机灯敨㩲甯牳氯扩术灯敨⵲慤慴ഺ瑦㩰㩸㐱㔺㨰呆⁐獕牥⼺潨敭是灴ഺ潮潢祤砺㤺㨹㤹为扯摯㩹㨯瀍獯杴敲㩳㩸〱㨰㌲㨳潐瑳牧卥䱑匠牥敶㩲瘯牡氯扩瀯獧汱⼺楢⽮慢桳砍獦砺ㄺ㄰瑦㩰㩸㐱㔺㨰呆⁐獕牥⼺潨敭是灴ഺ潮潢祤砺㤺㨹㤹为扯摯㩹㨯瀍獯杴敲㩳㩸〱㨰㌲㨳潐瑳牧卥䱑匠牥敶㩲瘯牡氯扩瀯獧汱⼺楢⽮慢桳砍獦砺潮潢祤砺㤺㨹㤹为扯摯㩹㨯瀍獯杴敲㩳㩸〱㨰㌲㨳潐瑳牧卥䱑匠牥敶㩲瘯牡氯扩瀯獧汱⼺楢⽮慢桳砍獦砺ㄺ㄰潰瑳牧獥砺ㄺ〰㈺㌳债獯杴敲兓⁌敓癲牥⼺慶⽲楬⽢杰煳㩬戯湩戯獡൨晸㩳㩸〱㨱〱㨱⁘潆瑮匠牥敶㩲支捴堯ㄱ是㩳戯湩⼀昀愀氀猀攀ഀ最搀洀㨀砀㨀㐀㈀㨀㐀㈀㨀㨀⼀栀漀洀攀⼀最搀洀㨀⼀戀椀渀⼀戀愀猀栀ഀ礀漀瘀欀漀㨀砀㨀㔀　　㨀㄀　　㨀夀漀瘀欀漀 䰀愀洀戀爀攀瘀晸㩳㩸〱㨱〱㨱⁘潆瑮匠牥敶㩲支捴堯ㄱ是㩳戯湩⼀昀愀氀猀攀ഀ最搀洀㨀砀㨀㐀㈀㨀㐀㈀㨀㨀⼀栀漀洀攀⼀最搀洀㨀⼀戀椀渀⼀戀愀猀栀ഀ礀漀瘀欀漀㨀砀㨀㔀　　㨀㄀　　㨀
夀漀瘀欀漀 䰀愀洀戀
爀攀瘀㨀⼀栀漀洀攀⼀礀漀瘀欀漀㨀⼀戀椀渀⼀戀愀猀栀ഀ渀愀gdm:x:42:42::/home/gdm:/bin/bash
yovko:x:500:100:Yovko Lambrev:/home/yovko:/bin/bash
nataly:x:501:100:Natalia Staikova:/home/natalyovko:x:500:100:Yovko Lambrev:
/home/yovko:/bin/
bash
nataly:x:501:100:Natalia Staikova:/home/nataly:/bin/bash
Всеки ред от този файл е съставен от седем полета разделени от двоеточия. Ако нищо не се въвеnataly:x:501:100:Natalia Staikova:/home/nataly:/bin/bash
Всеки ред от този файл е съставен от седем полета разделени от двоеточия. Ако нищо не се въведе между две двоеточия полето о
става празн
о, но двоеточията задължително Всеки ред от този файл е съставен от седем полета разделени от двоеточия. Ако нищо не се въведе между две двоеточия полето остава празно, но двоеточията задължително трябва да съществуват. К