ВИСШИ ФУНКЦИИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

Доц. д-р Златислав Стоянов, д.м.
Лекционни бележки за МК- Варна

ВИСШИ ФУНКЦИИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

Висшите функции на нервната система обхващат процесите, подсигуряващи обучението и
паметта, езиковите функции, съзнанието, мисленето. Те се основават на едновременната активност
на различни корови зони и подкорови структури. Неврофизиологичните процеси, които стоят в
основата на психичните явления и състояния, изискват интегриране на дейността на неврони от
различни корови полета.
ОБУЧЕНИЕ И ПАМЕТ

Обучението (научаването) е процес на придобиване на знания и способности за
осъществяване на различни дейности въз основа на собствен опит.
Паметта е закрепване, съхраняване и извличане на информация за минал опит. Тя
предполага възпроизвеждане на придобити знания и умения.
Видове обучение
Съществуват различни класификации на видовете обучение. Според една от тях обучението
бива просто, асоциативно и сложно.
1. Просто (неасоциативно) обучение:
• привикване (хабитуация)
• сензитизация
2. Асоциативно обучение:
• пасивно (класическо условно рефлекторно обучение, Павловски условни
рефлекси)
• оперантно (инструментално) обучение
• едномоментно (аверсивно) обучение
3. Сложно обучение
• импринтинг
• латентно обучение
• викарно обучение

Неасоциативно обучение
Хабитуация
Тя се изразява в отслабване на отговора или поведенческата реакция при многократно
повторение на един и същ стимула.
Сензитизация
Сензитизацията е усилване на рефлекторната реакция под влияние на повтарящ се силен
или увреждащ стимул. Пример: реакцията на тактилно дразнене е по-силна, ако то е предшествано
от болезнено убождане. (Или ако ни е изплашил силен звук ставаме нащрек и спрямо тихи звуци.)

Асоциативно обучение
Пасивно асоциативно
При пасивното асоциативното обучение се образува връзка между два стимула, единият от
които индиферентен, а другият с важно биологично значение (например възнаграждение или
наказание). Пасивното асоциативно обучение е представено от класическите условни рефлекси
(УР) описани от И. П. Павлов. При тях е налице съчетаване на естествен стимул (безусловен
дразнител) отключващ някакъв безусловен рефлекс и предхождащ го индиферентен стимул.
Последният на базата на повтарящо се съчетаване с безусловен дразнител се превръща в условен
дразнител отключващ безусловен рефлекс.

2
Необходими условия за образуването на УР:
• индиферентният стимул да предхожда във времето безусловния дразнител.
• съчетанието да се повтаря многократно.
• индиферентният стимул да няма по-голяма биологична стойност от безусловния
дразнител.
Оперантно обучение
Оперантното обучение е друга форма на асоциативното, при която обектът на обучение
няма пасивна роля, а трябва активно да осъществява операции, за да получи възнаграждение или
избегне наказание. Пример: за да получи възнаграждение животното трябва да реши някаква
задача, осъществявайки определени действия (операции) върху околни обекти – да натисне лостче
или премине през лабиринт, за да достигне до храна или да излезе от клетката, по чийто под тече
ток. След първоначалното лутане в ситуацията или средата животното налучква правилното
решение и след многократно повторение усъвършенства операцията.
Други видове обучение
В съответствие с делението на паметта на имплицитна (неосъзнавана) и експлицитна
(осъзнаваема, съзнателна) и обучението може да се раздели на имплицитно и експлицитно.
Видове памет

Краткосрочна и дълготрайна памет
Краткотрайна (краткосрочна) памет. Тя обхваща период на съхранение на паметовата
следа от няколко секунди до 1 min. Обемът й е ограничен (7 ± 2). Паметовите следи от
краткосрочната памет се извикват много лесно, но също така много лесно се изместват от нова
информация.
Дълготрайна (дългосрочна) памет. Времето на съхранение и обемът на паметовия
материал при нея са практически неограничени.
Някои отдиференцират и т.н. относително ограничена във времето памет – от минути до
денонощия. Към нея се отнася работната (минути) и оперативната (десетки минути и часове)
памет.
Прехвърлянето на паметовите следи от краткосрочната в дългосрочната памет се нарича
консолидиране на паметовите следи.

Вербална и декларативна памет
Вербална (декларативна) памет – памет за познания в словесна форма. (синоним –
експлицитна, виж по-долу).
Невербална (процедурна) памет – памет за двигателни умения (синоним – имплицитна).

Имплицитна и експлицитна памет
Възприето е въз основа на това как информацията се натрупва и как се извиква паметта да
се подразделя на имплицитна и експлицитна, независимо от това, че тези категории дублират по
същност вербалната и невербалната (виж по-горе).
Имплицитна памет (за навици, процедурна. Касае се за съхраняване на информация за
това как се правят нещата. За натрупването и фиксирането й е нужно многократно повторение,
но не е нужно осъзнаване. Тя има автоматизиран, рефлекторен характер.
Експлицитна памет (за разпознаване) Касае се за нарочно и съзнателно натрупване на
знания за хора, за места, предмети и събития (автобиографична и фактологична). Припомнянето
при нея може да бъде волеви акт.

Клетъчни и молекулярни механизми на обучението и паметта
Във физиологичен смисъл всички форми на обучение преди звикват повишаване
ефективността на синаптичното предаване, независимо за какви времеви периоди се съхранява
придобитата информация.

3
В зависимост от това за какъв тип обучение или памет се касае се наблюдават характерни
промени на пре- и/или постсинаптично ниво.
Основен неврофизиологичен процес, лежащ в основата на обуче нието и паметта е
дълготрайната потенциация (ДТП). Добре изразена е в невроните на хипокампа. Механизмите
на ДТП в невроните от хипокампа се свързват с действието на медиатора глутамат.

Молекулярни механизми на дълготрайна памет. Дълготрайното повишаване на
ефективността на синаптичното предаване изисква синтез на нови протеини и растеж на нови
синаптични контакти.

Мозъчна локализация на паметта

Паметта не може да бъде локализирана в определена мозъчна област. Независимо от това,
като възлова структура имаща критично значение за запазване и възпроизвеждане на паметови
следи се очертава хипокампът.
В реализацията на паметта за близки събития (работната памет) съществена роля играе
префронталната кора.


РЕЧЕВИ ФУНКЦИИ

Речта е уникална способност на човека да отразява в знаково-символична форма
предметите и явленията от околния свят, както и собствените състояния и преживявания. Речта е
специфична форма на човешка комуникация. Хората притежават вродени потенциални речеви
способности, предопределени от вродената структура на човешкия мозък . Налице е
невробиологична програма и предварителна подготовка на човешкия мозък да учи и използва
език.
Речта като функция на мозъка
В управлението и дейността на речевия апарат са ангажирани значителни участъци от
моторните, сензорните и асоциативните региони на кората, специализирани за възприемане,
интерпретация, запомняне и възпроизвеждане на речта.

Модел на Wernicke-Geschwind за мозъчното обезпечаване на речта

Хемисферното обезпечаване на речевата функция е твърде асиметрично. Лингвистичните
способности при повечето хора (в 95% от случаите) се определят преимуществено от лявата
хемисфера. Според модела на Wernicke-Geschwind, три взаимно свързани речеви зони,
разположени съответно в задната темпорална област, долната фронтална извивка и
допълнителната моторна кора на лявото полукълбо действат като единен речеви механизъм.
Основните компоненти на тези зони са:
• Първичната слухова кора и слуховата кора от по-висш порядък;
• Gyrus angularis;
• Зоната на Wernicke, разположена в темпоралната област, в непосредствена
близост до първичната слухова кора; в зоната на Wernicke се обезпечава
разбирането на смисъла на постъпващия слухов сигнал (думата).
• Зоната на Broca разположена в третата челна извивка в ляво: за да се произнесе
дума е необходимо да се активира нейното представителство в зоната на Broca,
която съхранява паметта за изговаряне на думи..
След разбиране на смисъла на речта в зоната на Wernicke, зоната на Broca се активира
благодарение на група влакна известни като дъгообразен сноп (fasciculus arcuatus), които
свързват зоната на Wernicke и зоната на Broca

4
Нарушения на говорните функции

При увреждания на различните участъци на кората на лявото полукълбо и свързващите ги
нервни пътища възникват нарушения на речта – афазии.

АФАЗИИ И СИМПТОМИ
(класификацията е основана на модела на Wernicke-Geschwind)

Наименование Увредена област Симптоми
Афазия на Broca (моторна) Фронталните дялове на ляв ото
полукълбо, трета челна извивка - зона
на Broca (44, 45 поле)
Затруднения при
произнасянето на думи.
Разбирането на речта,
четенето и писането не са
нарушени. Болният осъзнава
дефекта си.
Афазия на Wernicke (сензорна) Темпоралният дял на л явата
хемисфера, задната част на първата
темпорална извивка - зона на Wernicke
(22 поле)
Силно са нарушени
разбирането на речта,
четенето и писането. Речта е
бегла, безсмислена, съдържа
несъществуващи думи. Няма
затруднения в произнасянето
на звукове и думи, но болният
трудно ги формулира. Не
осъзнава дефекта си.
Проводникова афазия Нервните влакна, свързващи зони те на
Wernicke и Broca
Бегла, безсмислена реч,
трудно се повтарят фрази.
Съхранена е известна
способност за разбиране на
речта и четене.
Словесна глухота Областта между първичната слухова
кора и зоната на Wernicke
Нарушено разбиране на
устната реч. Самата устна реч
(като експресия) не е
нарушена. Писането и
разбирането на писмената реч
са съхранени.

Аномична афазия Gyrus angularis Неспособност да се назовават
предмети, името на конкретен
човек. Нарушена е паметта за
думи и връзката им със
съответен предмет.
Глобална афазия Обширни поражения на лявото
полукълбо
Нарушени са всички езикови
функции.