Византия

1 АЛФРЕД РАМБО, ШАРЛ ДИЛ
ВИЗАНТИЯ
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ
ОЧЕРЦИ
Превод: Д. Попов, Д. Б. Митов
chitanka.info

2 Знаменитото съперничество между зелени и сини,
прочутите борби на хиподрума, могат да ни дадат нещо
като резюме на тайнствената византийска цивилизация.
В цирка ние можем да намерим целия
Константинопол или, както са казали някои, — какъвто
театърът, такъв и народът.

3 ХИПОДРУМЪТ В КОНСТАНТИНОПОЛ

4 Знаменитото съперничество между зелени и сини, прочутите
борби на хиподрума, могат да ни дадат нещо като резюме на
тайнствената византийска цивилизация. В цирка ние можем да
намерим целия Константинопол или, както са казали някои, —
какъвто театърът, такъв и народът. Византийският театър е бил
хиподрумът. Ако турнирите представят френското феодално общество,
ако нашият Лоншан дава образа на модерния Париж, хиподрумът е
огледало на гръцкото общество през средните векове.

5 I
Прочутите циркови партии са се хвалили със старинен произход,
който се губи в мрака на митологическите времена. Смятали са, че
магьосницата Цирцея е построила първия цирк, че Енумаус, цар на
Пелопонес, е впрегнал първата колесница и че Ромул е дал на
партиите техните традиционни цветове. Тия партии не само обичали,
подобно на масонските ложи в наши времена, да търсят произхода си
почти от създаването на света, но са искали да се предава символичен
смисъл на всяка особеност на тяхната организация. Развитието на
колесниците през течение на вековете се е смятало, че напомня
обиколката на слънцето. Както навремето е имало четири елемента,
така е имало и четири партии: зелени, които представлявали земята,
сини — морето, червени — огъня, бели — въздуха. Затова през време
на езичеството богове покровители са били Кибела, Нептун, Веста и
Юпитер.
Със сигурност може да се каже, че докато е продължавала
Римската република, не е ставало въпрос нито за зелени, нито за сини,
нито за жокеи, нито за партии: римският народ е имал много други
грижи. Едва с абсолютната власт на цезарите се появяват
повърхностните и смутителни разпри на хиподрума. Когато форумът е
бил „успокоен“, тогава циркът станал буреносен. Тогава лудият
Калигула се пристрастява към партията на зелените и заповядва на
своята гвардия да обстрелва народа, защото последният си позволил
да ругае един от неговите жокеи; тогава виждаме Нерон да кара
колесници на арената, облечен в дрехи на жокей от партията на
зелените, а Вителиус в сини дрехи. Хелиогабал и Комод
(недостойният син на Марк Аврелий) са били също така бесни
гонители на зелената партия.
Когато Римската империя се пренесла от Рим в Константинопол
със своя монарх, със своите патриции, народ, институции и традиции,
а дори и с паметниците си, също така пренесени били от бреговете на
Тибър и хиподрумските партии. Страстите и съперничествата, които

6 тия партии са вдъхвали, се увеличили в страшни размери, подобно на
растения, които, пренесени от родната почва върху по-девствена и по-
плодородна земя, разцъфтяват веднага и се развиват така разкошно, че
затъмняват своите сродници от майката отечество. Особено през VI и
VII в., по време на царуването на Марций, Анастасий, Теодора,
Юстиниан, Маврикий, Фока и Хераклиус, историята на цирковите
партии се смесва с историята на империята. Зелените и сините при
своите разпри предизвикват бунт и пожар в Константинопол,
гражданска война в империята. Не минава нито една година без в
града или в предградията да не избухне между развилнелите се партии
някоя кървава схватка. Партизаните често се осмелявали да почват
борба с властите, при която загивали хиляди хора. И когато бурята
започвала в Константинопол, тя отеквала страшно в размирните
градове Антиохия и Александрия.
Мнозина са се питали дали тези кървави борби в цирка не крият
в себе си дълбоки политически разцепления и дали зад тия
лекомислени поводи не лежат сериозни въпроси, разрешавани с
оръжие. Това е малко вероятно, защото византийският народ се е
вълнувал слабо от вътрешната и външната политика на империята.
Достатъчно е било правителството да поддържа евтина цена на виното
и зехтина, достатъчно е било да не се посяга на светите икони. И
затова най-голям интерес народът проявявал към цирка. Той се
интересувал много повече от това кой ще победи при бъдещите
надбягвания — зелените или сините жокеи, отколкото от неуспехите
или успехите на гръцката армия при Ефрат или на Дунава. Когато
виждаме във византийската история някоя партия да се обявява срещу
монарха, можем да бъдем уверени, че това не е, защото той е следвал
лоша политика по отношение на арабите или защото е подписал
неблагоприятен мир с маджарите; защото е обявил несправедливо
война на българите; или защото е ограничил свободата; или отказал да
направи някоя реформа, а само защото е показал известни симпатии
към противната циркова партия. Когато един нов император за пръв
път присъствувал на надбягване с колесници, целият народ чакал с
тревога, той да покаже своите предпочитания. Ако се появял на
императорската трибуна, облечен в знаците на сините, съдбата на
неговото царуване е била изцяло предопределена. Сините се
привързвали към него, а зелените го намразвали жестоко. И във

7 всички бъдещи вълнения на града могат да се намерят следи от този
пръв политически акт на императора. Народът не е искал от короната
друга политическа програма, освен тази. Интересно е наистина, че тия
царе, които при всеки бунт на партиите са рискували и корона, и
живот, не са имали мъдростта да скриват своите симпатии и
антипатии, вместо да излагат империята на опасност заради едно
жокейско облекло. Уви, и византийският император е бил също така
византиец! Не всички имали философското образование на един Марк
Аврелий, който в своите „Мисли“, благодари на пастрока си, загдето
го е възпитал така, че не е ставало нужда да покровителствува нито
зелените, нито червените. Мнозина, напротив, били по-луди от народа
си, по-встрастени в народните развлечения. Юстиниан наистина е бил
велик строител, велик законодател, но все пак той е бил човек на
своето време и на своята страна.
Погрешно е да се мисли, че цирковите партии по време на
Византийската империя са имали религиозна окраска и че по зеления
и по синия цвят са си оспорвали първенството между православните и
еретиците, католиците и манихеите, иконопоклонниците и
иконоборците! Ако понякога разсърдените партии са наричали
императора еретическо куче, последните им отвръщали със същите
банални епитети, нещо като ругатни на разположение на всички
партии, които са съставлявали същността на речника, от византийски
хули. Достатъчно, е да отбележим, че през времената, когато е имало
най-много размирици, ролята на всичките партии се е засенчвала и че
в градските партии на Ориента качеството на евреин не е било
причина за изключване.
Какво представлявали всъщност тези партии? — Общества,
съставени от стотици членове, които са имали за цел да гледат коне,
колесници, жокеи, да се конкурират помежду си върху арената на
хиподрума и да даряват на народа, и на императора забава със своите
конни борби. Това са били дружества за конни надбягвания. Такъв е и
у нас интересът към надбягванията в Дерби или в Лоншан — остатък
от древното съперничество, пренесено на мирна почва у двете нации
по бреговете на Ламанш. В Източната Римска империя не може да
става въпрос за международни надбягвания. Според византийските
идеи всъщност е имало само един народ, избран от Бога и небето, а
именно гръцкият народ. Вън от него всички са били само варвари, а

8 Византийската империя единствена съставлявала населената земя —
останалото било пустиня. Затова, за да има някакъв интерес в тия
надбягвания с колесници, трябвало е самият народ да се раздели на
съпернически, почти неприятелски групи, да постъпи в тази или
онази партия, а това е означавало да се посвети изцяло на
удоволствието от играта. У нас зрителите при надбягванията се
интересуват най-много от залозите, които правят, от вложените лири
стерлинги или банкноти. В Константинопол беднякът плебей,
босфорският лодкар, хамалинът от Златния рог са нямали пари да ги
рискуват — те са залагали себе си и своето честолюбие. Веднъж
седнали по стъпалата на хиподрума и запасали големия пояс,
разгромът на сините е бил тържество на зелените, а тяхната победа —
тежка мъка. Когато тяхната партия бивала победена, когато техните
жокеи падали в момента, когато достигали целта, мъката и
унижението им били безгранични. Как биха посмели те да минат през
своя квартал покрай дюкяна на съседите си, да се приберат вкъщи,
облечени в дрехите на опозорения цвят? Зелената лента, която
вдъхвала почит дори и на самия император, е рискувала да ги изложи
на подигравки, на хули от страна на всички слуги и размирници в
Константинопол. Напротив, когато любимият жокей спечелвал
палмата, багдадският халиф не е могъл да излезе срещу византиеца, а
победите на великия езичник Александър не са имали стойност в
техните очи. Последните бедняци са се разхождали победоносно по
широките улици, облечени в дрехи на победните цветове, с изправени
глави, сред ласкателния шепот на тълпата.
Както днес всеки отива да прегледа списъка на конете, преди да
заложи на конните надбягвания, така и византиецът, който се е готвел
да постъпи може би за цял живот под знамето на една партия, е
изучавал грижливо шансовете за победа, осведомявал се е за хората и
за материала, за качествата на конете и за сръчността на жокеите, за
симпатиите на всемогъщия император. Поради тая причина, според
благоприятните или неблагоприятните условия, някои партии са били
по-многобройни от други. През VII в. партията на зелените е имала
1500 члена, а на сините — само 900. Като си представим какви са
били надеждите, тревогите, радостите и мъките, които са вълнували
сърцето не само на отделния гражданин, но и на грамадното
мнозинство, можем да заключим, каква е била византийската публика

9 на хиподрума. Всички зрители от една и съща партия, са седели на
една и съща страна в хиподрума, облечени в едни и същи дрехи и са
следели с наведено напред тяло, задъхани, увлечени между страха,
надеждата и колебанията в надбягванията. Интензивността на всяко
чувство се засилвала с увеличаване броя на тези, които го споделяли.
Всеки отделен човек изпитвал интерес, страст, надежда,
разочарование, а тълпата общо е чувствала бяс, унес, необикновено
отчаяние.
Страстите са се разпалвали най-вече от това, че срещу себе си от
другата страна на хиподрума всеки е виждал противната партия. На
страха на едните е отговаряла надеждата на другите, на неуспеха —
тържеството, а вся