Елен Карер д' Анкос - Евразийската империя

Елен Карер д’Анкос
ИСТОРИЯ НА
ЕВРАЗИИСКАТА
ИМПЕРИЯ
РУСКАТА ИМПЕРИЯ
ОТ 1552 ДО
ДНИ
НАШИ
<
QÛ
S
Си

ЕВРАЗИИСКАТА
ИМПЕРИЯ
ИСТОРИЯ НА
РУСКАТА ИМПЕРИЯ
ОТ 1552 ДО
НАШИ
ДНИ

ИСТОРИЧЕСКИ ТРУДОВЕ
НА ЕЛЕН КАРЕР Д’АНКОС
Réforme et Révolution chez les musulmans de l’Empire russe, Paris,
Presses FNSP, 1966.
Le Marxisme et l’Asie (en coll. avec Stuart Schram), Paris, A. Colin,
1966.
La Politique soviétique au Moyen-Orient, Paris, Presses FNSP, 1976.
L’Empire éclaté, Paris, Flammarion, 1978. (Prix Aujourd’hui.)
Lénine, la révolution et le pouvoir, Paris, Flammarion, 1979.
Staline, l’ordre par la terreur, Paris, Flammarion, 1979.
Le Pouvoir confisqué, Paris, Flammarion, 1980.
Le Grand Lrère, Paris, Flammarion, 1983.
La déstalinisation commence, Paris-Bruxelles, Complexe, 1986.
Ni paix ni guerre, Paris, Flammarion, 1986.
Le Grand Défi, Paris, Flammarion, 1987.
Le Malheur russe. Essai sur le meurtre politique, Paris, Fayard, 1988.
La Gloire des nations, Paris, Fayard, 1990.
Victorieuse Russie, Paris, Fayard, 1992.
L’URSS, de la Révolution à la mort de Staline (1917-1953), Paris, Seuil,
« Points-Histoire », 1993.
Nicolas IL La transition interrompue, Paris, Fayard, 1996.
Lénine, Paris, Fayard, 1998.
La Russie inachevée, Paris, Fayard, 2000.
Catherine II, Paris, Fayard, 2002.
L’Impératrice et l’Abbé, un duel littéraire inédit entre Catherine II et
l’Abbé Chappe d’Auteroche, Fayard, 2003.

ЕЛЕН КАРЕР Д’АНКОС
ЕВРАЗИИСКАТА
ИМПЕРИЯ
ИСТОРИЯ НА
РУСКАТА ИМПЕРИЯ
ОТ 1552 ДО
НАШИ
ДНИ
Превод от френски
К РА С И М И Р П Е Т РО В
РИВА
2007

Cet ouvrage, édité dans le cadre du programme de participation
à la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère
Français des Affaires Etrangères et du Service de Coopération
et d Action culturelle de TAmbassade de France en Bulgarie.
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие
в книгоиздаването „ВИТОША “, се ползва от подкрепата
на Министерството на Външните Работи на Франция
и на Службата за Сътрудничество и Културна дейност
на Френското Посолство в България.
Ouvrage publié avec le concours du Ministère Français chargé
de la culture - Centre national du Livre.
Hélène Carrère d’Encausse
L’EMPIRE D ’EURASIE
Une histoire de l’Empire russe de 1552 à nos jours
© Librairie Arthème Fayard, 2005
© Красимир Петров, превод
© Веселин Цаков, художник
Издателство „Рива“, 2007
ISBN 978-954-320-092-4

Русия трябва да припознае себе си като
Запад, като Изток-Запад, който обединява
два свята, а не ги разделя.
Николай Бердяев, 1915 г.

Увод
„Руските степи са продължение на азиатската степ.“ Трябва ли да
заключим от това съждение на Рьоне Грусе, изказано в Степната
империя, че Русия принадлежи към тази империя? Или пък че е ос­
новала нова степна империя? Не. Империята, чиято история опис­
ва Рьоне Грусе, по същността си е азиатска, докато Руската импе­
рия открай време е била европейска и азиатска.
Дали, ако перифразираме заглавието на Грусе, не става въпрос
за една Евразийска империя? Без съмнение, защото Евразия е прос­
транствено, географско понятие. Ала действителната характерис­
тика на Руската империя е, че по своето естество - пространство­
то, хората и съдбата - тя представлява Европа и Азия, обединени
в едно.
Всъщност що е империя? Нима съществува понятие, чието оп­
ределение да е толкова трудно? То е служило за обозначаване на
най-различни и противоречиви исторически ситуации: българска­
та империя от VIII в., империята на Карл Велики, империята на
Наполеон, империята на Бокаса! Между тези исторически форми­
рования няма нищо общо, нито социалният модел, нито полити­
ческата система, нито начинът на функциониране.
Литре определя империята като „държава, управлявана от им­
ператор“, което важи за Рим, за Византия, за Наполеоновата им­
перия и за още много други. Ала начело на Британската империя
стои крал, а титлата император се появява в Русия, след като са­
мата империя вече съществува. Впрочем Големият енциклопеди­
чен речник на руския език, публикуван през 1995 г., допълва опре­
делението на Литре по следния начин: „Така биват назовавани и
онези държави, които са имали колониални владения, като напри­
мер Британската империя.“
Думата „империя“ има дълга история, която започва от Рим, с
римския imperium. Според Жан-Батист Дюросел Римската импе­
рия е най-представителната, най-завършената в цялата история на
човечеството. Тя се явява резултат от „властта, от завоеванието
и от владичеството, наложено от един народ над други народи“. Пак
според него най-забележителната характеристика на римския
imperium е неговата дълготрайност и следователно способността
за продължителни периоди да налага рах готапа вътре в безкрай­
7

ЕВРАЗИЙСКАТА ИМПЕРИЯ
ните и превъзходно защитавани граници. Според същия историк
през следващите векове единствен еквивалент на този модел е Рус­
ката, а след това съветската империя. Ето защо непременно тряб­
ва да цитираме и видния специалист по римска история Пол Вейн,
който казва: „В случая с Рим думата империя намира основание
най-напред в завоеванието. Рим подчинява различни народи, а им­
перия означава хегемония. В крайна сметка хегемонията преминава
в интегрирана империя, в многонационална държава.“ Нима това
не важи с пълна сила и за Руската империя? Империя, която Тойн-
би определя редом с Рим като „универсална държава“, тоест об­
ширна от географска гледна точка страна, „смятана от живеещите
под нейна власт за световна“.
В историята на империите Русия в много отношения заема из­
ключително място. Тя се отличава най-напред по своето територи­
ално единство върху два континента - Европа и Азия; руското прос­
транство още от самото начало е неразделна част от евро-азиатс­
ката империя. Тя се определя също така по своите размери, тъй ка­
то по своята обширност заема трето място в историята на импе­
риите след Монголската и Британската и надминава далеч прост­
ранството на рах готапа. Ала тя е забележителна и по своята дъл­
готрайност. По този критерий несъмнено преди нея стоят Римска­
та, Византийската и Османската, ала тя има предимство пред пос­
ледните две по своята стабилност. Византия е отслабена и преоб­
разена в резултат на голям брой нашествия; поражението при Ле-
панто само три века след раждането на Османската империя пос­
тавя начало на нейния залез. Съвсем друго е положението при Рус­
ката империя, която в продължение на три века и половина непре­
къснато се разширява и укрепва, а след две кратки прекъсвания през
1904-1905 г. и през 1917 г., отново се обединява и продължава своя
ход напред за още цели седемдесет и пет години.
Ако се поставят редом тези три характеристики - размери, про­
дължителност и съхраняване на контрола върху имперското прос­
транство за определен период от време, - става ясно, че Руската
империя заема първо място в световната история на империите.
Тя е най-сетне и многонационална империя, чийто характерен
белег е териториалното единство. За разлика от морските импе­
рии, при които населението на метрополията е отделено от това
на колониите, в Руската империя, плод на непрестанни територи­
ални завоевания, съжителството на народите е постоянно и поста­
вя остро проблема за отношенията между господстващия и под­
чинените народи, които обитават едно и също пространство и тряб­
ва да се учат да живеят съвместно въпреки различията.
За Рим решението на този проблем е рах готапа. Продължи­
телното съществуване на Руската империя повдига три въпроса.
8

УВОД
Първо: как управляващите схващат pax russica! Великите кня­
зе, а по-късно императорите на Русия се намират в твърде особе­
но положение, тъй като тяхната империя не е резултат от някаква
скоротечна и ефимерна авантюра на завоевател като Карл Велики
например, който през 768-814 година завладява Западна Европа,
или като Наполеон, който печели и губи своята империя в разсто­
яние на петнадесет години, а завоевание, продължило повече от три
века и което поради това налага едновременно разширение и ин­
тегриране! Тази империя не е също така и авантюра на една ди­
настия, която да налага върху нея своята легитимност и по този
начин да осигурява стабилността й, какъвто е случаят с Омеядите
на Изток или с Хабсбургите в Европа, а дело на две династии и
дори на две системи. Преломът през 1917 г., при който на мястото
на Романови идват болшевиките, не е пречка за възстановяването
на империята.
Втори въпрос: следва ли стремежът към налагане на pax russica
неизменно една и съща логика? Винаги ли преследва едни и същи
цели? И какви са организационните принципи на една империя, ко­
ято търпи непрестанни промени в резултат от експанзията, чиято
огромна територия и човешко многообразие, отново върху единно
пространство, поставя проблеми, непознати за коя да е друга импе­
рия преди? В това отношение Руската империя не разполага с ни­
какъв обрааец, който да следва; нейните наследници след 1917 г.
дори смятат да предложат единствен по рода си модел на цялото
човечество, създавайки съвършената универсална държава. Нейни­
ят провал означава ли непременно край на империите въобще или
просто край на един модел?
Най-сетне бурната история на тази Евразийска империя поста­
вя важен за бъдещето на европейския континент като цяло въпрос:
представлява ли Евразия след края на Руската империя нова жиз­
неспособна единица от гледна точка на международните отноше­
ния в момент, когато всички страни се стремят да се включат в
големи общности? Или това е една отживяла времето си съвкуп­
ност, чиято всяка отделна част ще се старае да заеме свое място в
света, към който приоритетно принадлежи - или Европа, или Азия?
С други думи, трябва ли този феномен да бъде сведен до една Ев­
ропа от Атлантика до Урал, както смяташе това генерал Дьо Гол,
или да се приеме представата за една Евразия от Брест-Литовск
до Тихия океан?
9

ЕВРАЗИЙСКАТА ИМПЕРИЯ
* * *
Формирането на Руската империя е продължил повече от три
века процес. Ала този процес е прекъснат и е съставен от настъп­
ления - три продължителни вълни, всяка от които от по няколко
десетилетия (първата от тях дори трае почти век и половина), раз­
делени от продължителни периоди на застой, по време на който им­
перията се консолидира и налага организация в своите завоевания,
без при това нито за момент да отстъпва. Тази териториална екс­
панзия едновременно в различни посоки, към Европа и към Азия,
бива осъществявана преди всичко чрез сила, чрез подчиняване на
народи, а понякога и върху почти необитаеми земи, но също така
в известни случаи - Украйна и Грузия например — със съгласието
на държавите, които ще бъдат включени в империята. Без съмне­
ние впоследствие присъединените по взаимно съгласие народи в от­
делни моменти ще се бунтуват, какъвто е случаят с Грузия. Поня­
кога военните завоевания са постигнати с лекота и се свеждат до
настъпление на руските войски, без това да струва много жертви
в жива сила поради слабата съпротива на местните народи, напри­
мер в Средна Азия. Друг път обаче те се сблъскват с продължи­
телна, отчаяна борба като тази, която води в Кавказ имамът Ша-
мил. Тъй многоликата история на руските завое