Влияние на атмосферните замърсители върху здравето на човека.

Медицински университет Варна
Доц д-р Теодора Димитрова
Катедра Хигиена и епидемиология
Хигиена и екология

Лекция №3
Влияние на атмосферните
замърсители върху здравето на
човека.

Медицина 2017 г

Антропогенното атмосферото замърсяване е нарастващ проблем за
урбанизацията от векове, още от внедряването на горивните
процеси. Токсичната мъгла в Лондон през декември 1952 г. поставя
повратна точка в нивата на атмосферното замърсяване и
мониторинга на качеството на въздуха.



Епизоди на големи атмосферни замърсявания
свързани с нарастване на смъртността
Например:
Лондонска мъгла – 6–9 дек. 1952г.
Нивата на прахово атмосферно замърсяване
достигат 4 мг/м3;
Наблюдава се 5-кратно нарастване на смъртността

Предприетите редица законови промени в международен
аспект дават желаните резултати и във Великобритания
например нивата на праховите концентрации от повече от
200 μg/m
3
през 50те години са снижени до 20 μg/m
3
през
1980 (Department of the Environment, 1996).

В края на 80те години в САЩ проучвания доказват, че дори и такива
ниски нива на прахово замърсяване имат влияние върху здравето.

Източниците на замърсяване на
атмосферния въздух са:
•природни – минерали, растения, животни, микроорганизми
•антропогенни:
= промишлени предприятия и ТЕЦ
= транспорт
= селско стопанство
= битови източници
= строителство

Най- разпространените замърсители на
атмосферния въздух са:
•прах и аерозоли
•въглеводороди и други летливи органични съединения
•СО
•S оксиди
•N оксиди
•Pb и тежки метали
•Озон и други фотохимични оксиданти

В много държави концентрациите на замърсители във въздуха са
все още над законовите и препоръчителни пределни санитарни
стойности в Европа. Всъщност замърсяването на въздуха намалява
продължителността на човешкия живот с около две години в
най-замърсените градове и райони.
•Изпълнителният директор на ЕАОС проф. Жаклин Макглейд

Праховите частици (ПЧ) носят най-сериозен риск за
здравето на хората в ЕС, произтичащ от замърсения въздух,
който намалява продължителността на живота. Според
цитирани в доклада оценки през 2010 г. 21 % от градското
население е било изложено на концентрации на ПЧ10 по-
високи от най-строгата санитарна дневна пределна
стойност в ЕС. До 30 % от градското население е било
изложено на концентрации на по-фини ПЧ2,5 над по-малко
строгите годишни пределни стойности за ЕС. Спрямо
референтните равнища на СЗО, които са още по-строги от
наложените в европейското законодателство, съответно
81 % и 95 % от жителите на градовете са били изложени на
концентрации, надвишаващи референтните санитарни
стойности.

•Озонът (O
3) може да предизвика проблеми с дихателната
система и да доведе до преждевременна смърт. Силно
засегнати са градовете — 97 % от градското население в
ЕС е изложено на концентрации на O
3, които са над
референтното равнище на СЗО през 2010 г.
•17 % от градското население е било изложено на
концентрации над целевите стойности на ЕС за O
3.

Азотният диоксид (NO
2) е сериозен фактор за
еутрофикацията (засилено растително и алгално
развитие) и повишаването на киселинното
съдържание. Той води също до формирането на
ПЧ и O
3. През 2010 г. 7 % от европейците,
живеещи в градовете, са били изложени на
равнища на NO
2, които са над определените в ЕС
граници. Националните емисии на азотни оксиди
в много европейски държави продължават да
нарушават таваните, определени в
законодателството на ЕС и по линия на
договорености в рамките на Обединените нации.

•Бензо(a)пиренът (БАП) е канцерогенно
вещество. Сериозен дял от градското население
в ЕС (20-29 % в периода между 2008 г. и 2010 г.) е
бил изложен на концентрации, надхвърлящи
целевите стойности на ЕС, които трябва да бъдат
постигнати до 2013 г. Нарастването на емисиите
от БАП през последните години следователно е
обезпокоително

•Големи успехи бяха постигнати със серния
диоксид (SO
2). Емисиите бяха намалени
драстично през последните години
благодарение на законодателството на ЕС, което
изисква използването на технологии за
пречистване на емисиите и понижаване на
сярното съдържание на горивата. 2010 г. беше
първата година, през която населението не беше
изложено на концентрации на SO
2, по-високи от
пределните стойности в ЕС.

Концентрациите на въглероден моноксид, бензен
и тежки метали (арсен, кадмий, никел, олово) в
атмосферния въздух като цяло са ниски,
локализирани и спорадични, с редки случаи на
надвишаване на пределните и целевите
стойности, определени в законодателството на ЕС.

Четири от петте европейски градове с постоянно
най-високи нива на прахови частици са български.
Сред тях е Перник (малък град югозападно от
столицата) и София (първо място в списъка като най-
мръсен град, с висока концентрация на прахови
частици във въздуха през половината година, в
сравнение с около 15 дни в годината за Париж и
Щутгарт в Германия).

В Европа 1/3 от концентрацията на ФПЧ10 и ½ от
концентрацията на ФПЧ2.5 е в резултат на
реакцията на неорганични химични съединения
(амониеви, сулфатни и нитратни) с атмосферата.
Органичните съединения съставляват 30% от
концентрацията на ФПЧ2.5 и 20% от
концентрацията на ФПЧ10. Основни антропогенни
източниците на тези съединение са превозните
средства, индустрията и селското стопанство

•Друг голям замърсител на въздуха за България и
на Балканите като цяло е серния диоксид.
Серните окиси влошават функцията на белите
дробове, отключват възпалителни процеси на
респираторния тракт и астма. Могат да причинят
главоболие, общ дискомфорт и тревожност.
•В страната ни са измерени най-големите
стойности на концентрация на SO2 от държавите
в ЕС, но за разлика от ФПЧ, са под нормата за
защита на човешкото здраве от 125 μg/m3
концентрация на серен диоксид.

Non-methane volatile
organic compounds
(NMVOC)

http://maps.eea.europa.eu/Hub/AirQuality/

Съгласно СЗО ефектите на атмосферните
замърсители върху здравето на човека са:
•непосредствен ефект– 24 – 48часа
•краткотраен ефект– първите седмици/месеци след
отделянето на атмосферния замърсител
•хроничен ефект– при живеещи в замърсени райони

Съгласно СЗО ефектите на атмосферните
замърсители върху здравето на човека са:
•ефекти на замърсителите, които провокират
функционални смущения или намаляват
работоспособността
•ефекти на замърсителите, които предизвикват
дразнене на сетивните органи
•индиректен ефект – върху условията на живот на
населението