Влияние на ГМО върху пчелите

Морфология на
актиномицетите

Актиномицети
•Актиномицетите включват група Грам
положителни бактерии, образуващи
разклоняващи се клетки.

•Актиномицетите са аеробни и анаеробни,
мезофилни и термофилни.

•Предимно са сапрофити, но има и такива,
които водят до заболявания на растетията,
животните и хората.

Актиномицети
•Три групи – същински, нокардиподобни и микобактерии

•Нокардиеподобните актиномицети се отличават с това, че
притежават мицел само в ранният стадий на своето развитие.
Младите хифи бързо се разпадат на пръчици и коки.
Образуват тестообразни колонии, които могат да бъдат голи
или покрити с въздушен мицел.

•Микобактериите може да бъдат разгледани като междинна
форма между актиномицетите и еубактериите. Не притежават
истински мицел, а в отделни случаи се наблюдават
нишковидни елементи. Пръчковидните им клeтки са с
неправилни очертания и неравни контури. За разлика от
другите бактерии, те са в състояние да се разклоняват.

Актиномицети
•Всички същински актиномицети образуват
добре развит мицел.

•Размерите на хифата зависят от вида,
възрастта и условията на развитие на
културата.

•Диаметъра варира от 0.1 до 1.0 – 1.5µm

Streptomyces – цикъл на развитие

Актиномицети
•При растеж върху твърди хранителни
среди се образува различен по строеж и
функции мицел.

Субстратен мицел – развива се в
дълбочина на хранителната среда и
подобно на кореновата система при
растенията служи за прикрепване към
средата и извличане на хранителните
вещества.
Въздушен мицел – развива се върху и над
повърхността на хранителната среда и
представлява плътно преплетени хифи,
формиращи актиномицетната колония.

Върху въздушния мицел се формират
спорите, които при актиномицетите служат
и за размножаване.

Актиномицети
•Основните морфологични различия при
актиномицетите се определят от
различията в културалните и
микроскопски характеристики на
актиномицетните култури.

Актиномицети
•Актиномицетните колонии са плътни, със
суха повърхност, здраво срастнали с
хранителната среда, така че не могат да
бъдат отстранени с бактериологично ухо
като бактерийните.
•Обикновено са с малки размери (0,5-
2mm), но могат да достигат до 1 и повече
сантиметра.

Актиномицети
•Различават се от гъбните по много по-слабо
развития въздушен мицел, който трудно се
наблюдава с невъоръжено око и
повърхността му наподобява брашнен налеп.
•
•Повърхността на колониите може да бъде
гладка, изпъкнала, нагъната или зърнеста.
Способността за образуване на въздушен
мицел зависи от наличието на определени
вещества в средата.

Актиномицети

Актиномицети
•Различните актиномицети обикновено
растат добре на синтетични хранителни
среди (течни и агаризирани).

•Развитието им се определя от състава и рН
на средата, температурата, въздушният
режим, светлината и други фактори.

Актиномицети
•Важен културален признак за актиномицетите е
образуването на пигменти.
•По този признак актиномицетите са разделени на
две групи – безцветни и пигментиращи.
•Безцветнтите не отделят пигментни вещества.
Въздушният им мицел може да бъде бял, светло
сив, кремав, като обратната страна на колониятя е
безцветна.
•Пигментиращите образуват цветни вещества.
Колониите им при растеж на различни хранителни
среди се обагрят специфично – синьо, виолетово,
червено, розово, жълто, оранжево, зелено, черно,
кафяво. Често колониите са оцветени в смесени
цветове.

Актиномицети

Актиномицети
•Микроскопските особености, важни за
морфологичната характеристика на
актиномицетите са формата и размерите
на мицела, начина на спорообразуване,
форма и размери на спорите.

•Клектите на мицела добре се оцветяват с
анилинови багрила – метиленово синьо,
метил виолет, карбол фуксин и др.

Актиномицети
•Субстратният мицел при различните
актиномицети се различава незначително
в сравнение с въздушният и поради това
основните морфологични различия се
откриват в строежа и формата на
въздушният мицел.

Актиномицети
ВЪЗДУШНИЯТ МИЦЕЛ
•може да е различно разклонен, прав, по-къс или дълъг,
•извит по различен начин (вълнисто, спираловидно, под формата на пружина и т.н.),
като броя на извивките варира от една до десет и повече.

•Извивката може да е разтегната или плътно навита.

Актиномицети

Актиномицети

Актиномицети
•В мицела може да се наблюдават и
включения.

•Най-често при актиномицетите се наблюдават
волутинови включения, полизахариди, а
понякога и мастни вещества.

•Възможно е (особено при суспензионно
култивиране) в цитоплазмата на хифите да се
появяват и вакуоли.

Актиномицети
•Върху въздушния мицел, а понякога и върху
субстратния, се формират спорите.

•Може да бъде открита аналогия в
спорообразуването на актиномицетите и
безполовото спорообразуване на плесените.

•Спорорите при актиномицетите се образуват
чрез начленяване на мицела и чрез
образуване върху хифите.

Актиномицети
•Мицела може да се раздели на спори по
два начина – чрез фрагментация и
сегментация.

Актиномицети
При фрагментацията около
ядрения материал,
предварително разпределен
равномерно в хифата, се
концентрира цитоплазма,
която се разчленява на
участъци – проспори, които
след покриването със
собствена обвивка се
превръщат в зрели спори.
Обвивката на спороносната
хифа се запазва за определено
време, а след това се разпада
с което спорите се
освобождават.