Вроден имунитет. Възпаление

Вроден имунитет
2. Възпаление

Вроденият имунитет включва:
•Физиологични бариери - механични и
биохимични; рефлекси
•Микробиота
•Фагоцитоза
•Възпаление
•Комплемент (друга лекция)
•Проинфламаторни цитокини и хемокини
•Белтъци на акутно-фазовия отговор

Основният начин, чрез който вроденият имунен отговор се справя
с инфекции или увреждане на тъканите е чрез остро възпаление
•Основната цел на
възпалителна
реакция е да
локализира и
премахне вредния
агент или
отстраняване на
компоненти от
увредените тъкани.
•Когато тъканта се
увреди, поредица от
събития води до
четирите основни
характеристики на
възпалението

Основни характеристики на възпалението
•Възпалението има 4 основни признака:
1. еритема – зачервяване;
2. едема – подуване (ексудация на
протеини и течности)
1 и 2 са следствия от Вазодилатация на
кръвоносните съдове
3. затопляне – повишаване на
температурата
4. болка
Възпалението е остро (часове до дни) и води до
регенерация или хронично (седмици до месеци
и дори години), причиняващо персистиращи
възпалителни патологични изменения и загуба
на функция (5) на тъканта
•Възпалението е защитна биологична
реакция, срещу травма или инфекция и
възстановява повредената тъкан към
нормалното физиологично
функциониране

Признаци на възпалението:
•Heat - затопляне
•Redness- зачервяване
•swelling - подуване
•Рain - болка; loss of function – загуба на функция

Възпалението- стъпка по стъпка
1.Разпознаване на възпалителния агент и активиране на
левкоцитите (макрофаги, мастоцити, дендритни
клетки)
2.Вазодилатация
3.Повишена пропускливост на капилярите
4.Емиграцията на левкоцитите (предимно
неутрофилите) до мястото на инфекцията/травма
5.натрупване и активиране на левкоцитите
6.Елиминиране на инфекциозния агент
7.„Затихване“ на възпалителния отговор
8.Възстановяване (оздравяване) на възпалената тъкан до
нормално състояние

ИНДУКТОРИ НА ОСТРО ВЪЗПАЛЕНИЕ
• Инфекции (бактериални, вирусни, паразитни) и микробните
токсини
• Травма
• Физични и химични агенти (термично увреждане, например,
изгаряния; йонизиращи лъчения; някои екологични химикали)
• некроза на тъканите
• Чужди тела
• имунни реакции, дължащи се на свръхчувствителност

Разтворими медиатори на възпалението
•Хистамин, серотонин (вазоактивни амини) – пресинтезирани,
първите медиатори на възпалението

Разтворими медиатори на възпалението
•Основен механизъм на действие: чрез взаимодействието
рецептор-лиганд
•Основни прицелни клетки: имунни клетки, ендотелни,
тромбоцити, гладкомускулни клетки и др.

Метаболити на арахидоновата киселина
(простагландини-PG , левкотриени –LT)
•При възпаление количеството и профила на
простагландините се променя драматично

•Много от противовъзпалителни лекарства инхибират
производството на липидни медиатори на
възпалението:
•кортикостероиди (преднизолон, дексаметазон) -
инхибират фосфолипаза А2 → инхибират
циклооксигеназа и пътища на липоксигеназа
•Също така имат имуносупресивен ефект
•Нестероидните
противовъзпалителни средства
(NSAIDs)- напр. аспирин;
индометацин, ибупрофен и
селективни инхибитори на
СОХ-2 ензим (Arcoxia, Celebrex)
→ инхибират циклооксигеназа
път (СОХ-1 и СОХ-2)

Стимулираните Макрофаги и DCs секретират
голям набор от медиатори на възпалението -
цитокини и хемокини.
Цитокините са секреторни протеини с
автокринно и паракринно действие върху
други имунни и неимунни клетки
Към про-възпалителните цитокини се включва
триадата: IL-1, TNF (тумор некрозис фактор), и IL-6,
въпреки че IL-6 има особена роля .

Анти-инфламаторни
цитокини: IL-10; IL-
25; TGF-b

МИГРАЦИЯ НА ЛЕВКОЦИТИ ПРЕЗ ЕНДОТЕЛА
към мястото на възпалението В РЕЗУЛТАТ НА
ХЕМОТАКСИС
•Забавяне свободният ход на
левкоцитите в кръвотока чрез
адхезивни молекули (АМ) и
рецептори за тях по ендотела
(селектини) - rolling.
•Адхезия на левкоцитите по
повърхността на еднотела чрез
други АМ, които осигуряват
тяхното задържане.
•Промушване на левкоцитите през
стената на ендотела-диапедеза.
•Миграция към мястото на
инфекция.

Лиганди и рецептори на миграцията
•Селектини – въглехидрат-свързващи белтъци, по повърхността
на левкоцитите (L-селектити), ендотелни клетки (Е-селектини),
тромбоцити (Р-селектини), регулиращи миграцията на
левкоцитите към различни тъкани (rolling, homing).
•Интегрини – хетеродимерни протеини по повърхността на
левкоцитите. Две основни семейства:
b1 – интегрини – обезпечават контакта клетка-матрикс (VLA).
Основни лиганди са колаген, ламинин, фибронектин (homing)
b2 – интегрини – обезпечават
контакта клетка-клетка (LFA-1
Leukocytes function-associated
antigen 1 или CD11aCD18).
•LFA-1 се експресира от
тимоцити, зрели В-и Т-клетки,
моноцити, гранулоцити.

•Основни лиганди за LFA-1 са имуноглобулин подобни клетъчно
адхезивни молекули – ICAM-1,2,3, мембранни гликопротеини.
•ICAM-1 експресиран от В-Т-клетки, дендритни, еднотелни
клетки, макрофаги, фибробласти и др. ICAM-2 експресиран от
еднотелни клетки, ICAM-3 експресиран от лимфоцити.
•Интегрините, в частност LFA-1 са от значение освен за
ендотелната адхезията на лимфоцитите, а и за реализация на
имунния отговор-антигенно представяне, Тс-клетки и др.

Етапите на Екстравазацията на неутрофилите в тъканите се
ръководи от клетъчно адхезивните молекули (CAM) на левкоцити и
ендотелни повърхности: селектини, интегрини и хемокини.

•Клас цитокини с
хемоатрактантна функция –
регулират миграцията на
левкоцитите от кръвта в
прицелната тъкан.
•СС хемокини – привличат
основно моноцити, лимфоцити
и еозинофили
•СХС хемокини – привличат
основно неутрофили
•Хемокините се синтезират в
отговор на възпалителен
стимул от много различни
клетки- левкоцити, ендотелни,
епителни, фибробласти и др.
•Експресията на рецепторите за
хемокините (ССR1-11 и
CXCR1-6) определя и
прицелните клетки.
Хемокини
До момента установени над 50
вида хемокини

TLR - активираните макрофаги секретират набор от
про-инфламаторни цитокини

Рязкото повишаване на провъзпалителни цитокини (TNF, IL-1, IL-6) може
да доведе до синдром на системен възпалителен отговор (SIRS) и сепсис

Промени в серумният
цитокинов профил на
пациент със сепсис
при лечение с Cytosorb

Серумни протеини с анти-
бактерицидни свойства в ексудата
Тема на бъдеща лекция

Акутно-фазови белтъци на серума
В отговор на възпалителните
цитокини от черния дроб се
синтезират и отделят в серума
белтъци нар. акутно-фазови
протеини: С-реактивен протеин
/CRP/, 1-антитипсин, 2 -
макроглобулин, фибриноген,
серумен амилоиди,
целуроплазмин, МВР.
•Белтъците - лактоферин и
трансферин отнемат желязото
на пролифериращи бактерии и
силно намаляват деленето им.
Лизозимът причинява
хидролиза на бактериалните
пептидогликани.
•С-реактивен протеин (CRP)
стимулира активиранеито на
компонента и е протеин с
клинично значение.