За ваксините и ваксинацията - ръководство

София, 2013
Радка Аргирова
ЗА ВАКСИНИТЕ И ВАКСИНАЦИИТЕ
Основни знания за ваксините, за ползата и необходимостта
от тях, обобщени за тези, които искат те самите, хората,
на които помагат, както и всички деца да са здрави

1
Съдържание
Увод. Цел на ръководството...............................................................................3
Ваксини – определение, митове и факти......................................................4
Видове ваксини според използваните антигени –
предимства и недостатъци...............................................................................13
Задължителни ваксини от имунизационния календар на
Република България.............................................................................................16
Препоръчителни (незадължителни) ваксини............................................31

2

3
Увод
Сред най-големите достижения на общественото здравео-
пазване безспорно се нарежда успешното приложение на
ваксините в борбата с инфекциозните болести. На днешния
човек му е трудно да си представи заболяване и смърт от
едра шарка, детски паралич (полиомиелит) и много други
болести на детството, засягащи и възрастните. Производ-
ството на ваксини е поставено на научни основи и съчетава
медицински знания, безкомпромисен международен кон-
трол и узаконяването им в системата на здравеопазването.
Днес няма държава без собствен Национален имунизацио-
нен календар, отразяващ световните постижения в борба-
та с инфекциите, но и отчитащ местните особености (епи-
демично разпространение на микроби и вируси, достъп до
системата на здравеопазване и др.) Самият факт, че едрата
шарка вече не заплашва човечеството (след 1980 г.), че три
региона в света (вкл. европейския) са свободни от полиоми-
елит, говори за ползата от ваксините и възможността и дру-
ги инфекциозни болести да бъдат победени.
Медицината „дръзва“ да търси ваксини и срещу редица не-
инфекциозни, автоимунни и дори онкологични заболява-
ния. Много се работи и върху т. нар. комбинирани ваксини
(предназначени предимно за детската възраст), пестящи
време на родителите и травми на децата. Органите на об-
щественото здравеопазване са ангажирани с контролира-
нето и проучването на всеки отделен случай на странични
явления или усложнения, свързани с ваксините. „Новите”
врагове и убийци на човечеството – HIV-инфекцията, ма-
ларията и туберкулозата са обект на търсения на профи-
лактични (предпазващи от заболяване) и терапевтични
(с лечебно действие) ваксини срещу тях. Списъкът на из-
ползваните от човечеството ваксини се увеличава непре-
къснато – напр. първата противоракова ваксина – срещу
рака на маточната шийка се използва едва от 2006 г., но вече
в света са приложени около 4 милиона дози от двете извест-
ни ваксини без значими странични ефекти.

4
ЦЕЛ на настоящото ръководство е да въоръжи здравните
специалисти – експерти от РЗИ, общопрактикуващи лека-
ри, педиатри, студенти-медици, медицински сестри, здрав-
ни медиатори – с основни познания за ваксините въобще,
както и конкретно за плановите (традиционните, задължи-
телните) ваксини. Не са пропуснати и препоръчителните
ваксини – като тези срещу грип, рак на шийката на матката,
ваксината срещу ротавируси и др. На ваксините при пътува-
щи (ваксина срещу хепатит А) също е обърнато специално
внимание поради зачестилия туризъм на българските граж-
дани в екзотични страни, за което често техният организъм
не е подготвен.
С това издание Българската асоциация по семейно плани-
ране се надява да отговори и на многобройните въпроси
на родители, учители, на представители на НПО, медии и
други специалисти от помагащите професии за ползата,
ефекта и поносимостта към съвременните ваксини. Авторът
с удоволствие ще приеме всякакви забележки, коментари,
допълнения и препоръки относно качеството, стила и съ-
държанието на изложението.
Ваксини
определение, митове и факти
Двеста години след откриването и успешното прилагане на
първата ваксина – срещу вариолата – от английския лекар
Дженер, днес разполагаме с ваксини срещу повече от 26 ин-
фекциозни болести и техният списък непрекъснато се обо-
гатява.
Класическите ваксини най-често са приготвени от микро-
организми (вируси) или техните продукти – известни като
антигени. Антигените предизвикват създаване на имунитет
(специфични антитела) именно срещу внесения антиген
(антигени). Антителата предпазват имунизираните от съот-

5
ветното заболяване. Малка част от хората остават неимунни
(т.е. не образуват антитела), въпреки ваксинирането. Кол-
кото повече лица в общността са имунизирани, толкова по-
малка е вероятността неимунните да развият заболяване,
причинено от съответния инфекциозен агент. По този начин
имунизираните индиректно предпазват неимунизираните.
В това се състои и социалният смисъл и значение на иму-
низациите.
Tрадиционно ваксините се свързвaт с детството. Някои от
тях са въведени неотдавна (Таблица 1). Факт, на който мал-
ко се обръща внимание е, че подрастващите и възрастните
също трябва да поддържат имунитета си към редица забо-
лявания (тетанус, дифтерия).
Таблица 1. Заболявания, срещу които се правят ваксини
в детската възраст
Туберкулоза
Дифтерия
Тетанус
Коклюш
Полиомиелит
Хепатит В*
Хепатит А*
Варицела
Hib* инфекции
Морбили
Епидемичен паротит
Рубеола
Грип*
Пневмококови инфекции
Диарии, причинени от ротавируси *
Рак на шийката на матката (срещу HPV) *
* – въведени през последните 15 години

6
Въпреки огромните успехи на имунопрофилактиката всяка
година в развиващите се страни умират около 2 млн. деца от
ваксино-предотвратими заболявания. В края на 20 век вак-
синалният обхват, достигал максимум през 1990 г., започна
да намалява, особено в развиващите се страни. Така напр. в
Субсахарна Африка около 40% от децата не се имунизират
срещу морбили, а това заболяване е една от основните при-
чини за детската смъртност на този континент. На фона на
огромните проблеми с ваксините в страните от третия свят,
през 2000 г. бе формиран Глобалният Алианс за ваксини и
имунизации , чиито цели са подобряване организацията на
имунизациите, разширяване на ваксиналния обхват на ико-
номически ефективните ваксини, подпомагане на проучва-
нията, развитието и въвеждането на нови ваксини, особено
срещу НІV, малария и туберкулоза.
Успехът на ваксините и особено контролът на инфекциоз-
ните заболявания в развитите страни поражда анти-вакси-
нални движения. Появяват се ненаучно обосновани мнения,
че на фона на почти липсващите дифтерия, тетанус, коклюш,
морбили, рубеола и паротит (в резултат не на друго, а имен-
но на масовите имунизации), ваксините вече не са нужни.
Достига се до абсурдни твърдения, че ваксините дори са
вредни, някои хора започват да свързват всяка “реакция”
след въвеждането на ваксина с прилагането на самата вак-
сина. Родителите неоснователно проявяват колебливост
по отношение вземането на решение дали да ваксинират
децата си. Някои отказват по религиозни или философски
причини. Други виждат в задължителността на ваксинира-
нето намеса в правото на личен избор. Има и такива, които
се съмняват в безопасността и ефикасността на ваксините,
или смятат, че ваксино-предотвратимите болести не пред-
ставляват сериозен риск за здравето.
Много горчив е обаче опитът на няколко развити страни, до-
пуснали намаляване на имунизационния обхват. През 1974 г.
три страни – Великобритания, Швеция и Япония, ограни-
чиха използването на ваксината срещу коклюш поради
опасения от усложнения. Резултатът бе драматичен и непо-

7
средствен. Във Великобритания последва епидемия от кок-
люш със 100 000 заболели и 36 смъртни случая през 1978 г.
В Япония, почти по същото време, заболелите достигат
13 000 с 41 смъртни изхода (сравни с 1974 г. – 393 заболели),
а в Швеция през 1985 г. заболелите от коклюш са 5-кратно
повече в сравнение с 1981 г. От особен интерес е и епиде-
мията от дифтерия през 1994 г. в бившия Съветски съюз с
50 000 случая, от които 1700 смъртни в резултат на влоше-
ната инфраструктура след падането на комунизма. Преди
няколко години в Таджикистан се разрази епидемия от по-
лиомиелит в резултат на спад на ваксиналния обхват на 87%
за 2008 г., т.е. малко под препоръчителния от СЗО минимум –
90%. Тези примери показват, че инфекциозните агенти тряб-
ва да бъдат непрекъснато под контрол.
Ще се постараем да разбием 6-те най-често срещани ми-
тове за ваксините (според СЗО):
“Инфекциозните болести са започнали да изчезват преди въ-
веждането на ваксините поради по-добрата хигиена и сани-
тарни условия”. Подобни твърдения предполагат, че ваксините
вече не са нужни.
Подобрените социално-икономически условия, пълноцен-
ното хранене, антибиотичното лечение безспорно влияят на
разпространението на инфекциозните болести. По-ниската
раждаемост намалява броя на възприемчивите контактни
лица. Но кратък поглед върху честотата на някои инфекции
през годините не поставя под никакво съмнение благопри-
ятното влияние на ваксините, дори и в днешно време. Ето
някои примери. Въпреки подемите и спадовете, постоянно-
то и реално намаляване на морбили съвпада с въвеждането
на ваксината в САЩ през 1963 г. Ваксината срещу Хемофилус
инфлуенце b (Haemophilus influenzae b (Hib) е друг пример.
Hib инфекциите (пневмония, менингит – по данни на СЗО
386 000 смъртни случаи при деца за 2000 г.) сред кърмаче-
тата преобладават до средата на 90-те години на 20 век, но
след въвеждането на ваксината честотата им рязко спада.
У нас тази ваксина е част от задължителната 5-валентна вак-
1

8
сина срещу дифтерит, тетанус, коклюш, полиомиелит и Hib.
Посоченият по-горе горчив опит на някои развити страни
също категорично разбива този мит.
„Повечето от заболелите от определена инфекциозна болест
са имунизирани срещу нея”. Това е друг често срещан аргумент
в антиваксиналните твърдения – предполагащ, че ваксините са
неефективни.
Наистина, при епидемия броят на заболелите ваксинирани
често надвишава заболелите неимунизирани – дори и в слу-
чаите на морбили, като се има предвид, че морбилната вак-
сина е ефективна в 98%, ако се приложи както трябва. Този
на пръв поглед парадокс се обяснява с два фактора: нито
една ваксина не е 100% ефективна и в много икономически
развити страни преобладават ваксинираните лица.
„Някои серии ваксини се свързват с повече нежелани реакции
и смъртни случаи в сравнение с други. Родителите трябва да
намерят номерата на тези серии ваксини и да не позволяват
децата им да бъдат имунизирани с тях.” Това твърдение се полз-
ва с голяма публичност.
То е неправилно по 2 причини:
 повечето регистрирани странични реакции са временно
свързани с приема на ваксината; те не трябва да се счи-
тат като причинно-свързани. Страничната реакция след
ваксиниране не означава, че е причинена от самата вак-
сина;
 различните серии ваксини не се състоят от еднакви по
брой дози, а и някои серии се прилагат по-продължи-
телно време от други. Същевременно повечето смъртни
случая, съвпадащи (но не причинно-свързани) с прило-
жението на ваксини, са регистрирани през първата го-
дина след раждането, когато и детската смъртност е най-
висока. Когато странични реакции от дадена ваксинална
2
3

9
серия са по-чести от очакваните, тя се изтегля от употре-
ба. В повечето страни по света (вкл. и у нас) има специ-
ализирани системи за надзор и пълен анализ на подобни
реакции.
„Ваксините могат да доведат до много опасни нежелани реак-
ции, дори смърт, и до различни остатъчни прояви в по-дале-
чен план”
Въпреки многобройните антиваксинални публикации вак-
сините са безопасни. Повечето от страничните реакции са
незначителни, краткотрайни и бързо преходни – лека ло-
кална болка, зачервяване или температура. По-сериозните
реакции са много редки, а някои толкова редки, че рискът
им не може да се оцени точно, особено ако става дума за
смъртен случай. Всички инциденти задължително се съоб-
щават на контролиращите здравни органи и задълбочено
се анализират. Дори ако след обстойно проучване се дока-
же връзка с ваксината, обикновено това е греш