Закон за административното правосъдие от 1912 г

ЗАКОНЪ за административното правосъдие

Обн., ДВ, бр. 74 от 3.04.1912 г., в сила от 1.09.1912 г., доп., бр. 77 от 8.04.1915 г.

Глава I.
Устройство на върховния административенъ съдъ.

1. Учредява се за цялото царство единъ върховенъ административенъ съдъ съ
седалище въ София.

2. Върховниятъ административенъ съдъ се състои отъ първия председатель,
председатель на отделение и шесть членове, които по длъжность и по заплата са
приравнени на първия председатель, председателите на отделение и членове на върховния
касационенъ съдъ.

3. За съдии на върховния административенъ съдъ се назначаватъ лица, съ завършено
юридическо образование.

Половината отъ тяхъ трябва да отговарятъ на условията, предвидени въ чл. чл. 108 и
109 отъ закона за устройството на съдилищата, а останалата половина трябва да бъдатъ
лица, които са заемали високи длъжности по администрацията или са се проявили като
видни правници по служба, въ науката, въ адвокатурата или на друго обществено поприще
и да не бъдатъ по-млади от 35 години.

4. Първиятъ председатель, председательтъ на отделение и членовете на върховния
административенъ съдъ се назначаватъ съ указъ, по постановление отъ министерския
съветъ и по представление отъ министра-председателя. Преди да встъпят въ длъжность, те
полагатъ съдийска клетва (чл. 143 отъ закона за устройството на съдилищата ). Те са
несменяеми отъ деня на назначението имъ.

5. Дисциплинарната власть надъ съдиите се упражнява отъ общото събрание на
върховния административенъ съдъ, подъ председателството на министъръ-председателя.

6. При върховния административенъ съдъ има главенъ прокуроръ и прокуроръ на
отделение, които трябва да отговарятъ на предвидените въ чл. 3 условия. Те се назначаватъ
и уволняватъ съ указъ, по постановление на министерския съветъ и по представление на
министъръ-председателя. По длъжность и по заплата те са приравнени къмъ председатель
на отделение и членъ на върховния административенъ съдъ.

7. Съ заповедь отъ министъръ-председателя и по представление отъ първия
председатель на върховния административенъ съдъ, при последния се назначават
секретарь и двама подсекретари, а също и секретарь на главния прокурор, отговарящи на
условията, предвидени въ чл. 112 отъ закона за устройството на съдилищата.

Нужното число писари и служащи се назначаватъ и уволняватъ отъ председателя на
съда.

8. Върховниятъ административенъ съдъ се състои отъ две отделения, въ едното отъ
които председателствува първиятъ председатель, а въ другото председательтъ на
отделение. Въ едното участвува главниятъ прокуроръ, а въ другото - прокурорътъ на
отделение. Общите събрания на върховния административенъ съдъ се председателствуватъ
отъ първия председатель или, въ негово отсъствие, отъ председателя на отделение.
Участвува главниятъ прокуроръ, а въ негово отсъствие - прокурорът на отделение.

9. Разпорежданията на закона за устройството на съдилищата са задължителни и за
върховния административенъ съдъ, доколкото те не противоречатъ на настоящия законъ.

ГЛАВА II.
Подсъдность на върховния административенъ съдъ.

10. На върховния административенъ съдъ са подсъдни всички жалби противъ
административни актове на публичните власти.

11. Не са подсъдни на върховния административенъ съдъ:

1) делата, които по действующите закони са подсъдни на обикновените съдилища;

2) (Допълненъ: З. отъ 8 априлъ 1915 год.) висшите правителствени актове (actes de
gouvernement), както и актовете по назначаване, преместване, командироване, повишение,
понижение, отстранение и уволняване на всичките чиновници (държавни, окръжни,
общински) по всички ведомства;

3) делата, разрешението на които по законите е предоставено на свободното
усмотрение на органите на властьта, и

4) всички дисциплинирани дела.

Забележка. Отводите за подсъдность по пунктове 2, 3 и 4 отъ чл. 11 се решаватъ въ
общо събрание на съда.

12. Когато въ едно производство предъ върховния административенъ съдъ се възбуди
въпросъ отъ граждански или углавенъ характеръ, въ пряка зависимость отъ който се
намира решението на върховния административенъ съдъ, последниятъ спира
производството си до разрешението на въпроса отъ надлежния съдъ.

Ако възбудениятъ въпросъ е отъ граждански характеръ, съдът назначава на страната
срокъ, за да се отнесе до компетентния съдъ; а когато въпросътъ е отъ углавенъ характеръ,
съдътъ служебно съобщава на надлежния прокуроръ. Съдилищата разглеждатъ тия дела по
спешность.

13. Върховниятъ административенъ съдъ се произнася:

1) като първа и последна инстанция по жалбите за отмяна на незаконни
административни актове и въобще въ всички случаи, когато законътъ не определя друга
подсъдность;

2) като апелативна инстанция по жалбите противъ решенията на специалните
административни юрисдикции, когато съ законъ изрично се допуща обжалване по
същество предъ върховния административенъ съдъ, и

3) като касационна инстанция - по касационни жалби противъ окончателните по
същество решения на разните административни юрисдикции.

14. Поводи за отмяна са: 1) некомпетентность или превишение на властьта; 2)
неспазване на съществените законни форми; 3) нарушение на закона или някоя законна
наредба; 4) превратно упражнение на власть, и 5) извращение на фактите, на които е
основанъ обжалваниятъ административенъ актъ.

15. Поводи за касация са ония, указани въ чл. 706 от гражданското съдопроизводство.

16. Оставятъ се безъ разглеждане жалбите за отмяна, когато страната няма личенъ и
прякъ интересъ за отмяната на обжалвания актъ, или когато съществува другъ съдебенъ
или йерархически пътъ за отмяна на акта (чл. 17).

17. Направо предъ върховния административенъ съдъ се обжалватъ актовете на
министрите, както и тия окръжните и общинските съвети и кметовете, когато те
действуватъ като самоуправителни учреждения.

Въ всички други случаи, жалби за отмяна противъ актовете на низшите
администратори, са допустими предъ върховния административенъ съдъ, следъ като по
непосредствено йерархическо потъжване окръжниятъ управитель или надлежниятъ
началникъ на службата въ окръга, или министърътъ не са уважили искането за отмяна.

Ако окръжниятъ управитель или надлежниятъ началникъ на службата, или
министърътъ не се произнесе въ 10-дневенъ срокъ, счита се, че отхвърля искането за
отмяна и въ такъвъ случай страната може да се отнесе съ жалба до върховния
административенъ съдъ.

18. Когато органътъ на властьта в продължение на единъ месецъ не се произнесе
върху някое искане, счита се, че се отказва да го удовлетвори и страната може да се отнесе
до върховния административенъ съдъ, съ спазване, обаче, наредбите на чл. 17.

19. Съ право да подаватъ жалби за отмяна се ползуватъ и окръжните и общински
съвети и кметове и въобще самоуправителните учреждения по упражнявания върху тяхъ
надзора отъ централната власть и нейните органи.

ГЛАВА III.
Съдопроизводство предъ върховния административенъ
съдъ.

20. Всички жалби до върховния административенъ съдъ се подаватъ въ едномесеченъ
срокъ. Само за подаване жалби за отмяна срокътъ е двумесеченъ.

Сроковете започватъ да текатъ отъ съобщението на страната, ако такова се предвижда
въ особените закони, но не по-късно отъ деня, въ който изпълнението на акта или
решението е станало известно на страната.

21. Подаването на жалба до върховния административенъ съдъ не спира изпълнението
на обжалвания актъ, освенъ ако законътъ разпорежда другояче, или ако съдътъ, като
признае, че незабавното изпълнение не се налага отъ обществения интересъ, или би
причинило непоправима вреда на страната, постанови въ разпоредително заседание за
спирането му.

22. Жалбите до върховния административенъ съдъ са писмени и трябва да бъдатъ
приподписвани отъ адвокатъ.

23. Жалбите трябва да съдържатъ: 1) име, презиме, занятие и местожителство на
подателя; 2) изложение на обстоятелствата и означение на обжалвания актъ или решение;
3) посочване на доказателствата и законите, на които се основава искането; 4) означаване
на приложенията; 5) какво точно се иска, и 6) подписа на подателя.

Къмъ тяхъ се прилага обжалвания актъ или решение, въ оригиналъ или заверенъ
преписъ.

Въ случаите, предвидени въ чл. 17, алинея втора, прилага се и доказателство, че е
изчерпанъ йерархическиятъ пътъ, ако това не се вижда отъ приложените книжа.

24. Всяка жалба трябва да бъде придружена съ нужното число преписи, единъ отъ
които се съобщава на надлежния министъръ или надлежното самоуправително
учреждение, а другите - на лицата, които самъ тъжительтъ е посочилъ като
заинтересовани.

Ако жалбата засяга непосредствено правата на трети лица, макаръ те да не са
посочени въ жалбата, съдътъ, по указание отъ докладчика, постановява да имъ се съобщи
за постъпилата жалба.

25. Жалбите и заявленията до върховния административенъ съдъ, както и всички
преписи, приложения и съобщения по тяхъ, се освобождаватъ отъ гербовъ налогъ и
всякакви мита и берии.

26. Въ случай на неспазване някои отъ предписанията на горните чл. чл. 22, 23 и 24,

съ изключение на ония въ п. п. 2, 3 и 4 на чл. 23, върховниятъ административенъ съдъ, въ
разпоредително заседание и безъ да прави никакво предупреждение на тъжителя, остава
безъ разглеждане жалбата.

По същия начинъ се постъпва и когато е явно, че жалбата е просрочена, когато
некомпетентностьта на върховния административенъ съдъ е очевидна или когато страната
писмено заяви, че оттегля жалбата си.

За оставените безъ разглеждане жалби върховниятъ административенъ съдъ обявява
въ "Държавенъ Вестникъ".

27. Жалбите до върховния административенъ съдъ се подаватъ направо въ съда.

Щомъ постъпи жалбата въ съда, председательтъ разпорежда да се съобщатъ незабавно
преписи на надлежния министъръ или на надлежното самоуправително учреждение и на
посочените въ нея лица, и назначава докладчикъ на делото, комуто последното се предава
срещу разписка въ водената за тая цель книга.

Въ съобщението до поменатите лица и места се обявява, че те могатъ да представятъ
въ съда въ 15-дневенъ срокъ, своите възражения и доказателства.

28. Докладчикътъ направлява производството и докладва на отделението на съда за
събиране на доказателствата.

29. Съдътъ въ разпоредително заседание постановява за събиране на доказателства,
каквито счита за необходими, даже когато за това няма направено искане отъ страните.

Той може да изиска направо отъ надлежната администрация спорната преписка и
всякакви друг