Закон за заповедното съдопроизводство от 1897 г

ЗАКОНЪ за заповедното съдопроизводство

Утвърден с указ от 30.11.1897 г., под № 206, обн., ДВ, бр. 277 от 15.12.1897 г.

1. По искането на ищеца подлежатъ на разглеждане по реда на настоящето
производство:

1) исковете за парични вземания, основани на нотариаленъ актъ или частенъ актъ,
засвидетелствуванъ по нотариаленъ редъ;

2) исковете по менителници или записи на заповедь между търговци, и

3) исковете за изпразване на наети помещения.

Отделъ I.
Редътъ на производството по исковете за парични
вземания.

2. Ако предметътъ на иска е парично вземане, ищецътъ може да иска да се издаде
противъ ответника заповедь за плащане, ако всичките обстоятелства, върху които се
основава вземането на ищеца, са удостоверени съ нотариаленъ актъ или съ частенъ актъ,
засвидетелствуванъ по нотариаленъ редъ, стига тия актове отъ вънкашна страна да не
възбуждатъ съмнение.

Настоящето производство си няма мястото, когато отъ съдържанието на молбата
явствува, че осъществлението на вземането зависи отъ изпълнението на едно задължение
на кредитора, което не е последвало, или когато съобщението на заповедьта за плащане
трябва да стане въ чужбина или чрезъ публично обявление.

3. Ако исковата молба е подадена отъ лице, което споредъ основния документъ не е
първоначаленъ кредиторъ или срещу лице, което не е първоначаленъ длъжникъ, то
заповедь за плащане само тогава може да се издаде, когато съ документи, предвидени въ
чл. 2, е удостоверено прехвърлянето изцяло или отчасти на вземането или дълга.

4. Решаването на въпроса за издаване на заповедь за плащане става въ разпоредително
заседание.

Определението, съ което се издава заповедь за плащане или се отказва въ издаването
й, не подлежи на обтъжване, обаче оная часть отъ определението, която се отнася до
съдебните разноски, може да се обтъжи.

5. Молбата за издаване заповедь за плащане трябва да се отхвърли:

1) когато не съществуватъ условията, предвидени въ чл. 2;

2) когато на истцовото вземане може да се противопостави възражение за давность,
освенъ ако прекъсването или спирането на давностьта е установено съ нотариаленъ актъ
или съ частенъ актъ съ заверена дата;

3) когато искътъ не може да се удовлетвори изцяло.

Въ тия случаи съдътъ дава ходъ на исковата молба на общо основание.

6. Въ заповедьта за плащане съдътъ предлага на ответника: вътре въ двенеделенъ
срокъ и подъ страхъ на принудително изпълнение да внесе на ищеца дължимата сума,
заедно съ лихвите и съдебните разноски или да подаде, въ същия срокъ, своите
възражения. (Образец № 1).

Заповедьта на плащане, заедно съ исковата молба и приложенията й, се съобщава по
реда за връчването на исковите молби.

7. Ако издаването на заповедь за плащане се иска противъ няколко ответници и
липсва нужното число екземпляри отъ исковата молба, заедно съ приложенията й, то
заповедь за плащане се издава по отношение само на толкова ответници, за колкото са
представени екземплярите. Въ тоя случай се пази реда, по който ответниците са именувани
въ исковата молба.

8. Ако бъдатъ подадени възражения, то съдътъ служебно назначава день за
разглеждане на делото най-късно въ двенеделенъ срокъ отъ получаването на възраженията.

Разглеждането на делото става по реда на чл. чл. 269 - 281 отъ гражданското
съдопроизводство , съ изключенията, означени въ настоящия законъ.

Забележка. Ако има подадени възражения, ищецътъ може да иска предварително
изпълнение на заповедьта. Въ тоя случай пазятъ се правилата, предвидени въ чл. чл. 656 и
660 отъ гражданското съдопроизводство.

9. Ако предвидениятъ въ чл. 6 срокъ изтече, безъ да бъдатъ подадени възражения, то,
по искането на ищеца, съдътъ му издава изпълнителенъ листъ.

10. Ако възраженията са подадени подиръ изтичането на предвидения въ чл. 6 срокъ и
има вече подадено изявление за изпълнение на заповедьта за плащане, то възраженията
трябва да се отхвърлять служебно.

11. Когато съдътъ разглежда делото по същество вследствие на подадените
възражения, длъженъ е въ решението си да се произнесе: утвърждава ли се заповедьта за
плащане или се отменява и до колко.

12. Въ случай, че няма подадени възражения и вътре въ 6 месеца отъ изтичането срока
за подаването имъ не е поискано изпълнението, заповедьта за плащане изгубва силата си и
станалото производство, заедно съ исковата молба, се унищожава.

13. Ответникътъ, противъ когото е издаденъ изпълнителенъ листъ по заповедьта за
плащане, може, въ месеченъ срокъ отъ получаването призовката за доброволно изплащане,
да даде въ съда, който е издалъ заповедьта за плащане, молба за прегледъ на тая заповедь,
ако удостовери, че по уважителни причини не е могълъ да подаде въ определения срокъ
възражения и ако представи доказателства за неоснователностьта на молбата за издаване
на заповедь за плащане.

Ако уважи тая молба, съдътъ пристъпва къмъ разглеждането на делото по реда,
предвиденъ въ чл. чл. 8 и 11.

Отделъ II.
Редътъ на производството по менителници или записи
на заповедь между търговци.

14. Когато искътъ се основава на менителница или записъ на заповедь, който
притежава всичките условия на действителность и който отъ вънкашна страна не възбужда
съмнение, кредиторътъ може да иска направо, съгласно съ чл. 622 отъ търговския законъ ,
да се издаде противъ ответника изпълнителенъ листь.

При молбата си за издаване изпълнителенъ листъ държательтъ на менителницата
трябва да представи освенъ оригинала на менителницата или на записа, още и протеста и
обратната сметка, ако последните документи са нужни.

15. Ако лицето, отъ което се иска изплащането на менителницата или на записъ по тоя
редъ, представи въ седмодневенъ срокъ отъ получаването призовката за доброволно
изплащане, възражение и надлежно обезпечение за спиране изплащането на
менителницата или на записа, държательтъ има е длъженъ да заведе въ тоя случай искъ въ
разстояние на три месеца отъ съобщението на възраженията чрезъ съда, въ противенъ
случай, молбата му, заедно съ издадения изпълнителенъ листъ, се обезсилватъ.

16. Молбата за издаване изпълнителенъ листъ е подсъдна на онова съдилище, въ
окръга на което трябва да се извърши плащането или има местожителството си
длъжникътъ.

Противъ поръчитель по менителница или записъ искътъ може да се предяви предъ
онова съдилище, на което е подсъдно делото по отношение къмъ главния длъжникъ.

17. По искъ за обезпечение, повдигнатъ на основание чл. чл. 554 и 558 отъ търговския
законъ, ищецътъ може, като представи оригинала на протеста, а въ случаите, предвидени
въ чл. 558 отъ същия законъ, и документите за удостоверение на другите условия на своето
вземане, да иска да се заповяда на ответника, да представи вътре въ седемь дни, подъ
страхъ на принудително изпълнение, следуемото се обезпечение, както и да заплати
исканите и определени отъ съда разноски, или пъкъ въ същия срокъ да предяви своите
възражения. (Образец № 2).

18. Въ производството, което се завежда съгласно предидущия членъ, пазятъ се
предписанията на чл. чл. 2 - 12 на тоя законъ.

19. Следъ изтичането на седемдневния срокъ, предвиденъ въ чл. 17, ако не са
представени възражения, съдътъ, по молба на ищеца, издава на последния изпълнителенъ
листъ.

20. Срокътъ на обтъжване определенията и решенията, предвидени въ тоя отделъ, е
седмодневенъ. Същиятъ срокъ се пази и за обтъжване на определенията и решенията на
въззивната инстанция.

Отделъ III.
Редътъ на производството по исковете за изпразване на
наети помещения.

21. Исковете за изпразване на наети помещения са подсъдни, споредъ цената на иска,
на онзи мирови съдия или окръженъ съдъ, въ участъка, околията или окръга на който се
намира наетото помещение.

ИСковете само за изпразване, следъ изтичане срока на наема, са подсъдни на мировия
съдия.

Забележка. Подъ помещение се разбиратъ: къщи, квартири, магазини, складове, яхъри
и т. н.

22. Всеки наемодавецъ на предвидено въ чл. 21 помещение, който притежава
нотариаленъ или частенъ актъ, засвидетелствуванъ по нотариаленъ редъ, за дадено подъ
наемъ помещение, има право да иска издаване на заповедь за изпразване на помещението,
следъ като удостовери, че съществува едно отъ условията, поради които той по договора
или по закона (чл. чл. 357 - 359 , 361 - 364 , 372 и 373 отъ закона за задълженията и
договорите) има право да иска развалянето на договора, или че последниятъ се прекращава
по право.

Фактътъ, че е станало предизвестяване за отказване отъ договора, ако то е
необходимо, трябва да се удостовери съ нотариаленъ протестъ.

За наеми, стойностьта на които не надминава 25 л. месечно или 300 л. годишно, е
достатъченъ частенъ писменъ актъ.

23. Съдътъ ако се увери, че срокътъ на договора за наемъ е изтекълъ, или че е станало
предвиденото въ договора или въ закона предизвестяване за отказване, удостоверено съ
нотариаленъ протестъ, или че съществуватъ условията за разваляне на договора, е длъженъ
незабавно и въ разпоредително заседание да издаде заповедь за изпразване на наетото
помещение. Въ тая заповедь, съ която се предлага на ответника вътре въ 7 дни и подъ

страхъ на принудително изпълнение, да изпразни наетото помещение, се предвиждатъ и
наемната сума и съдебните разноски, които дири ищецътъ и които ответникътъ
едновременно съ изпразване на помещението е длъженъ да заплати. Правилото,
предвидено въ чл. 4, се пази и въ тоя случай. (Образец № 3).

24. Обозначената въ предидущия членъ заповедь трябва да се съобщи на ответната
страна по правилата за връчване на призовките, най-късно до следующия день, ако
имотътъ се намира въ седалището на съда, въ противенъ случай, най-късно до 5 дни.

25. Ответната страна има право, въ разстояние на седемь дни отъ получаването на
заповедьта за изпразване на на наетото помещение, да представи своите възражения, следъ
получаването на които съдътъ е длъженъ да назначи день за разглеждането на делото, най-
късно до една седмица. При разглеждането на делото пази се предписанието на чл. 8 ,
алинея втора.

26. Когато има подадени възражения противъ заповедьта, ищецътъ може да иска
незабавното изпълнение на последнята, ако представи обезпечение, определено отъ съда,
за разноските, които би последвали ответника отъ неправилно изпълнение. (Образец № 4).

27. Ако няма подадени възражения, заповедьта замества окончателното решение и
подлежи на изпълнение, на общо основание.

28. Ответникътъ, който въ предвидения въ чл. 25 срокъ не е представилъ възражения,
може да подаде молба за прегледъ на заповедьта за изпразване, по реда, на предвиденъ въ <