Здраве и болест – основни категории в медицината и здравеопазването

TEMA 1.
Здравеи болест–
основникатегории в
медицинатаи
здравеопазването
Развитие и предмет
наСоциалната
медицина

ЕВОЛЮЦИЯ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЗДРАВЕ
Негативистичнапредстава
Здравето като отсъствие на болест или
инвалидност –обективно съществуващи
или субективно възприемани. -Т.е.
здравето се оценява косвено чрез
отсъствие на болест
Стратегическа основа на този подход –
възстановяване на здравето, а не в
промоция на здравно поведение ;
Здравна политика -насочена основно към
организиране на медицински и социални
служби за лечение.

Еволюция на концепцията за здраве
Позитивистично дефиниране -
резултат от осъзнаване на ограничеността на
терапевтичните възможности за справяне с
болестите;
доказателствата за нетерапевтичните
детерминанти на здравето;
високата цена на медицинските грижи.

Определение на СЗО (1948):
„Здравето е състояние на пълно
физическо,психическо и социално
благополучиe, а не само отсъствие на
болест или недъг”

Здравето като средство/ресурс /
потенциал за ежедневния живот:
Seedhoose(1986)“здравето е средство,
предоставящо възможност на хората
да станат всичко това, на което са
способни, т.е. да реализират пълния си
потенциал”
СЗО (Отавска харта 1986) “здравето е
способността на хората да реализират
стремежи, да задоволяват
потребности, и да променят или да се
приспособят към околната среда”

Здравето –един от аспектите на
качеството на живот.

Здавето -важна социална
инвестиция за просперитета на
обществото, което го издига в ранг на
изключителна по своята ценност
категория в обществото.

МОДЕЛИ НА ЗДРАВЕТО
Медицински
Социален
Екологичен
Холистичен

Измерения на здравето:
(според холистичния подход)
Физическо
Психично
Социално
Емоционално
Духовно
Сексуално
Професионално
Други

Детерминанти на здравето :
1.Генетични и биологични фактори, които
определят индивидуалната предиспозиция
към заболявания (18-20%);
2.Фактори от начина на живот и поведение (49-
53%);
3.Фактори на околната среда ( 17-20%);
4.Обем и естество на здр. обслужване (8-10%)
Из доклада на Лалонд(Канада,1974)

Социалнифактори
-компонентина околнатасоциално-
икономическасреда, коитооказват
влияние върхуздравето.
Множество изследванияразкриват
значителнисоциално-икономически
неравенства в здравето, както между
различните държави, така и вътре в дадена
страна.
Наличие на значителни разлики в Средната
продължителност на предстоящия живот
(СППЖ) между богати и бедни страни.

Развитие и предмет на
Социалната медицина

Предпоставки за развитие на
Социалната медицина
Социалната медицина е модерна
концепция, но нейните корени могат да
се търсят в древногръцката философия
за здравето и болестта.
Арисотелопределя човека като
“социално животно”, в което
биологичното и социалното са
неразривно свързани

Предпоставки за развитие на
Социалната медицина
“Зараждането на социалната медицина
се търси в ранните години на 19 век, когато
започват сериозни систематични
проучвания върху връзката между
общество, здраве и медицина.
Тази наука и произтичащата от нея
форма на медицинска практика става
известна като социална медицина ”.
WhatisSocialMedicine?” MatthewR. Anderson

Предпоставки за развитие на
Социалната медицина
Систематизирани социално -
медицински научни познания се
срещат за първи път в публикувания в
Германия шесттомен труд на Йохан
Петер Франк( 1745-1821г.) „Система на
медицинската полиция”, в който за
първи път се обсъжда отговорността
на държавата за здравето на
населението.

Предпоставки за развитие на
Социалната медицина
Рудолф Вирхов изследвайки тифусната
епидемия в Горна Силезия (1848г.)
Вирхов идентифицира бедността и
ниското образование като ключови за
развитието на епидемията.
Френският лекар Жюл Герен въвежда
за първи път термина Социална
медицина (1848г.)

Развитие на социално-
медицинските идеи в България
Свързано с Българския лекарски съюз.
Проф. Т. Петров издава първия учебник по хигиена,
в който отделя раздел посветен на социално-
медицинското познание.
Първата самостоятелна катедра „Организация на
здравеопазването” е създадена в София, 1949г.
Промени в наименованието като израз на
развитие на социално-медицинските идеи и
съдържанието й:
Социална хигиена от 1966г.,
Социална медицина от1984г.,
Социална медицина и здравен мениджмънт от 2001г.

Предмет на социалната медицина
Социалната медицина е наука, която изучава
1)Влиянието на социалните и икономически условия
върху здравето, болестите и здравеопазната
практика и
2)насочване на тези условия за постигане по-здраво
общество.
Предметът на социалната медицина включва:
-социалния обектна здравеопазнитедейности
(здравето на личността като социална категория,
социлнитегрупи и обществото като цяло), а от друга
-социалния субектна здравеопазнитедейности
(здравеопазването като социална система)

Обект на приложение
еорганизацията на здравната помощ
на населението.
Социалната медицина може да се
разглежда като теоретична основа на
здравеопазната политика и практика.

Структура на социалната
медицина
Фундаментално-теоретична част–
описание и анализ на общественото
здраве;
Практико-приложна част–
функционирането на здравеопазната
система, удовлетворяване на здравните
потребности на населението и
ефективно управление на ресурсите.

Социалната медицина за разлика от
клиничните медицински специалности
има две съществени отличителни черти:
занимава се преди всичко с
профилактичните, а не с
терапевтичните аспекти на здравето;
занимава се със здравните проблеми
повече на популационнониво,
отколкото на индивидуално ниво.

Методология
Основаваща се на разбирането, че
здравето се обуславя от комплексното
влияние на социални и биологични
фактори

Методи на социалната медицина
Социологични
Епидемиологични
Статистически
Икономически
Исторически

Оценката на влиянието на социалните
фактори върху здравето може да бъде
извършвана на ниво
индивидуално здраве
групово здраве
обществено здраве

Социално-медицински подход към
здравето
“Социална история на заболяването”
Част от общата история на заболяването
Цели (чрез изясняване влиянието на социалните
фактори върху здравето и болестта):
разкриване социалната етиология и
патогенеза на заболяването;
разработване на социална терапия,
рехабилитация и профилактика при
конкретния пациент.